Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година
25.11.2019 Град
Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На втори октомври Година 2019
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Р. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 1699 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът Х. твърди в искова
си молба, че ответницата, в качеството си на земеделски производител, била в
договорни отношения с него по силата на договор за наем на земеделска земя от
24.04.2017 г., с който наела за временно и възмездно ползване негови имоти в
землището на -, посочени в исковата молба, или общо отдадена под наем
земеделска земя била 32.464 декара. Съгласно договора, ответницата получила
ползването на земеделските земи, негова собственост, срещу задължението да
плаща наемна цена, която била уговорена в левова равностойност на
Ответницата
М.И.К., редовно призована, не е подала писмен отговор, не се явява, не изпраща
представител и не взема становище по предявения иск.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с
искането и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяването
на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:
На
24.04.2017 г. страните са сключили в писмена форма представения по делото
договор за наем на земеделска земя (л. 6-10). С него ищецът предоставил на
ответницата, за срок от 1 стопанска година от 01.10.2017 г. до 30.09.2018 г., за
временно и възмездно ползване, собствените си земеделски земи с обща площ от 32.464
дка в землището на с. М., подробно описани в договора, срещу наем в размер на левовата
равностойност на 140 кг пшеница, но не по-малко от 44 лева на декар наета земя,
като цената на пшеницата се определя като средна цена на незабавна доставка,
публикувана в С. стокова борса в периода 15 юли – 15 август на стопанската
година, платим най-късно на 01.10.2018 г. (л. 6-7). В
чл. 19 от договора страните уговорили, че същият да има силата на
приемо-предавателен протокол за предаване от ищеца на ответницата на ползването
на наетите с този договор земи, с което ищецът е изпълнил основното си
задължение по този договор по чл. 228 ЗЗД.
От т. 1 на заключението
на назначената по делото съдебно – икономическа експертиза, което съдът
възприема, поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с
останалите доказателства, се установява още, че размерът на дължимия от ответницата
на ищеца наем по договора за стопанската 2017/2018 г. е в размер на 1545.29
лева (л. 43). За плащането на този
наем ищецът издал на 23.08.2018 г. на ответницата и представената по делото
фактура № 482 (л. 11). Оригиналът й се
намира в счетоводството на ответницата, видно от т. 3 от ЗСИЕ, като е
осчетоводена и от нея, видно от отговорите на вещото лице в съдебно заседание (л.
49).
Тежестта да докаже при
това положение по делото, че е изпълнила изцяло и без забава своето насрещно
задължение по чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД и е платила на ищеца този дължим наем най-късно
на датата 01.10.2018 г. на уговорения в р. II, чл. 4 от договора
горепосочен падеж за плащането му, лежи по делото върху ответницата (чл.
154, ал. 1 ГПК). Последната обаче не представи и по делото няма доказателства
да е платила същия наем до приключване на съдебното дирене по делото (чл.
235, ал. 3 ГПК). Това се установява и от т. 4 на ЗСИЕ, според което, не са
установени документи за цялостно и частично плащане по тази фактура и цялата й
стойност от 1545.29 лева остава дължима към момента на извършване на проверката
на вещото лице (л. 44). Това пълно неизпълнение
на ответницата на основното й задължение по чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД по
сключения с ищеца договор за наем е виновно, защото по делото няма данни същото
да се дължи на причина, която да не може да й се вмени във вина (чл. 81 ЗЗД).
При това положение
ищецът има право да иска изпълнението/плащането му, заедно с обезщетение за
забава в плащането му, както е и сторил с предявения по делото иск (чл. 79, ал.
1, във вр. с чл. 232, ал. 2, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Поради това последния,
съдът намери за напълно доказан по основание и размер. Поради това, като
основателен, следва да се уважи така, както е предявен, заедно с акцесорната
претенция на ищеца за присъждане и на законната лихва върху исковата сума от от
подаване на исковата му молба в съда до изплащането й (чл. 86, ал. 1, във вр. с
чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД).
При този изход на
делото, сторените от ищеца разноски за същото в общ размер от 522 лева (от
които 62 лева внесена за производството държавна такса, 100 лева внесено възнаграждение
за вещото лице и 360 лева платено адвокатско възнаграждение), следва
да се възложат в тежест на ответницата (чл. 78, ал. 1 ГПК). При този изход на
делото последната няма право на разноски, а няма и данни по делото същата да е
сторила такива (чл. 78, ал. 3 ГПК).
Воден от горните
мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА М.И.К., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на Х., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, сумата
от 1545.29 лева за главница от неплатен наем за стопанската 2017/2018 г. по
договор за наем на земеделска земя от 24.04.2017 г. и фактура № 482/23.08.2018
г., и законна лихва върху главницата от 20.03.2019 г. до изплащането й, както и
сумата от 522 лева за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: