О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
номер IV - 1730 град
Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На осемнадесети
септември, две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно
заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно гражданско дело номер 1388 по описа за 2019
година.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК Н. ПЕНЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и
сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба на „Гаранционен
фонд България“ – ЕООД – Бургас – ищец в първоинстанционното производство, срещу
Решение №1741/08.07.2019г., постановено от Бургаски районен съд по гр.д.№7305/18г.,
в частта, с което са отхвърлени
претенциите на въззивника, за приемане за установено, че ответникът С.Л. дължи
на ищеца главница над 240.04, до предявения размер от
469.51 лева по договор за потребителски
кредит № 990 / 25.04.2017 год., сключен между ответницата и „Фреш кредит” ЕООД, която ”Гаранционен фонд България” ЕООД е изплатило като поръчител, както и изцяло исковете за договорна лихва в размер на 47.14 лв., за
мораторна лихва в размер на 21.75 лв. и за възнаграждение по договор за
допълнителни услуги в размер на 392.63 лв.
Въззивникът изразява недоволство от обжалваното
решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което
исковете да бъдат уважени.
Според въззивника, съдът неправилно е приложил
разпоредбата на §1, т.1 ДР ЗПК, т.к. в чл.4 от договора изрично е уговорено, че
ползването на допълнителни услуги не е задължителна предпоставка за получаване
на кредита; в чл.3 е уговорена възможност кредитополучателя да представи друга
форма на обезпечение, а заплащането на допълнителната услуга е обусловено от
невъзможността и нежеланието на кредитополучателя сам да заплати дължимото
възнаграждение на поръчителя.
Изложените съображения обосновават тезата на
въззивника, че договорените условия касаещи договора за допълнителни услуги са
възможност, но не и задължение и избирането им обвързва кредитополучателя.
Направен е
анализ, според който договорът за потребителски кредит и договорът за
допълнителни услуги са самостоятелни и евентуалната нищожност на единия от тях
не влече нищожност и на другия; договорът за допълнителни услуги предвижда
заплащане на възнаграждение по договора за поръчителство и двата са валидни и
пораждат задължения за кредитополучателя.
Не са направени доказателствени искания.
При
проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното: препис от първоинстанционното решение е връчен на
въззивната страна на 15.07.19г. Въззивната жалба е подадена на 29.07.19г. – в
срока по чл. 259 ГПК. Жалбоподателят е лице, което има правен интерес от
обжалване на първоинстанционното решение, т.к. предявения от него иск е отхвърлен
частично. Следователно жалбата е допустима.
Препис от въззивната жалба
на ищеца е връчен на ответника С.Л.И., чрез адв. К. на 26.08.2019г. В срока по
чл.263, ал.1 ГПК – на 09.09.19г. е подаден писмен
отговор. В него са изложени съображения за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Оспорват се изводите на
въззивника за неправилно приложение на разпоредбата на §1, т.1 ДР на ЗПРК; в
договора за кредит не е отразена действителната общата сума, дължима от
потребителя – в нея не са включени общите разходи и възнаграждението на
поръчителя, което се отразява на стойността на ГПР съгл.чл.19, ал.1 ЗПК. Поради
това на осн. чл.22, вр. чл.21, ал.1, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за
кредит е недействителен.
Изложени са съображения за
нищожност на договора за кредит на осн. чл.146, ал.1 и 2 ЗЗП – използват се
бланки с предварително определено съдържание, върху което потребителят не може
да влияе. Съображения са изложени и за нищожност на договора за поръчителство,
поради противоречие с добрите нрави. С оглед характеристиките на договора за
поръчителство, е обоснован извод за сключването му във вреда на длъжника, за да
бъде обременен със задължение за заплащане на възнаграждение в размер, завишен
спрямо интереса.
Не са направени
доказателствени искания.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба и отговора намира, че делото следва да бъде внесено в
съдебно заседание за разглеждане и решаване.
Предвид обстоятелството, че
в първоинстанционното производство на ответника С.Л.И. е назначен процесуален
представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК – на разноски на ищеца, на въззивника
следва да бъде указано да внесе разноски за процесуално представителство на
ответника и във въззивното производство, в размер на 300.00 лева до датата на
съдебното заседание и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение на
указанието, въззивната жалба ще бъде оставена без движение.
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ ВГД №1388/19г. по описа на Бургаски окръжен съд, в
съдебно заседание за разглеждане и решаване, определено с Разпореждане от 18.09.19г.
- на 04.11.2019г. от 13.50 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните на посочените от тях адреси
и/или съдебни адреси, в т.ч. при необходимост - и по телефона, ако страните или
техните процесуални представители са заявили телефонните си номера по делото
или същите са служебно известни на съда.
УКАЗВА НА ВЪЗЗИВНИКА най-късно до датата на съдебното заседание, да внесе разноски за процесуално представителство на
ответника във въззивното производство, в размер на 300.00 лева и да представи
квитанцията по делото. При неизпълнение на указанието, въззивната жалба ще бъде
оставена без движение.
Препис от отговора на въззивната жалба да се връчи на
въззивника, ведно с призовката.
УКАЗВА на процесуалните представители – АДВОКАТИ,
задължението, вменено им с разпоредбата на чл.40, ал.7 от Закон за
адвокатурата.
На всяка от
страните да се връчи препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.