Р Е Ш Е Н И Е №
17.01.2020 Година
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ки Районен съд Граждански състав
На 08.01. /осми ЯНУАРИ/ 2020 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: МАРИЯ ДУЧЕВА
Секретар: Яна Петкова
Прокурор :……..
като разгледа докладваното от…. Съдия Дучева
ГРАЖДАНСКО дело № 400 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова
молба oт „Водоснабдяване и
канализация" ЕАД, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от инж. Г.Т. — Изпълнителен директор чрез юрисконсулт Д.З., против Ю. А.Т. с ЕГН **********, адрес: ***.
В
исковата молба се сочи, че Ю. А. Т. е клиент на „Водоснабдяване и
канализация" EAД пo силата на валидно възникнало и съществуващо
правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги. Ha основание чл. 3 от Наредба
№ 4/14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, ответникът пo
настоящото производство притежава качеството „потребител" в отношенията с
експлоатационното дружество пo отношение на водоснабден обект с административен
адрес -. гр. ***, ***
Съгласно
публично известните Общи условия на оператора, за надлежно водене и
остойностяване на потреблението е открита и заведена партида в базата данни с
абонатен
№814763.
Доставените ВиК услуги са отчитани no електронен път, като са взети предвид
показанията на измервателните средства — един водомер, монтиран в двора на
имота, находящ се в гр. ***, ул. *** ***
.
Като
абонат на дружеството Ю.А.Т. следва да заплаща потребените услуги в 30 дневен
срок от датата на издаване на съответната фактура, съгласно чл. 33, aл. 2 от
Общите условия на ВиК оператора. По издадени фактури в периода от 25.01.2016
год. — 24.02.2017 год., неплатените в срок задължения, съгласно действащите
цени за доставка, одобрени от КЕВР, възлизат на 226,50 лв., като същите
произтичат от потребени ВиК услуги — доставена, отведена и пречистена вода,
през отчетен период от 15.12.2015 год. —18.02.2017 год.
Върху
тези суми ответникът дължи и обезщетение за забавено изпълнение в размер на
законната лихва върху стойността пo издадените фактури от момента на падежа до
датата на предявяване на исковата претенция, както и лихва от датата на предявяването
на иска до окончателното й изплащане. Така длъжниците — ответници като
потребители на ВиК услуги ни дължат и мораторна законова лихва за забава:
Общия
размер на обезщетението за забавено плащане на претендираните с настоящия иск
главници в размер на законната лихва е равно на сумата от 49,54 лева от
26.02.2016 г. до 30.01.2019r., както и лихвата от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението.
През
процесния период в дружеството не са постъпвали молби за откриване, прехвърляне
или закриване на партидата на водоснабдения имот.
Поради
това и дружеството притъпи към принудително изпълнение, като бе подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение пo peдa на чл. 410 от ГПK с цел
сдобиване с изпълнителен лист. B тази връзка бе о6разувано ч.гр.д. № 153/2019
год. пo описа на APC и съответно издадена заповед за изпълнение. Пo делото се
установи, че длъжникът не може да бъде намерен на адреса, за да му бъде връчена
заповедта за изпълнение. Поради това съдът е приел, че са налице предпоставките
на чл. 415, aл. 1, т. 2 във връзка с чл. 47. ал. 5 от ГПK, във връзка с което е
дал указания на ищцовото дружество да предяви иск за установяване на вземането
пo издадената заповед за изпълнение.
От
това произтича правният интерес за дружеството-ищец да предяви и настоящият иск
за установяване на вземането no издадената заповед за изпълнение, който намира
своето правно основание в разпоредбата на чл. 415 във връзка с чл. 422 и чл.
124 от ГПK за сумата от 226,50 лв.,което задължение e no издадени фактури в
периода oт 25.01.2016 год. — 24.02.2017год.,като същите произтичат от потребени
ВиК услуги — доставена, отведена и пречистена вода, през отчетен период от
15.12.2015 год. — 18.02.2017 год., ведно с обезщетение за забавено плащане върху
главниците в размер от общо 49,54 лв. от 26.02.201бг. до 30.01.2019 г. , както
и лиxвaтa от датата на подаване на заявлението no окончателното изплащане на
задължението .
В
законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на
ответника Ю. А.Т., чрез особеният
представител- адв.Р.Н.. В отговора на ИМ ответникът признава иска за процесуално допустим. Не
взема отношение по основателността на иска.
В о.с.з. ответникът, редовно призован, не се явява лично, представлява се от особеният представител –адв.Н., който поддържа отговора на ИМ.
Съдът, след преценка на събраните по делото, както и доводите на страните и изразените от тях процесуални становища, по реда на чл.235,ал.2 ГПК приема за установено и обосновава следните правни изводи:
Предявени по делото, в условията на обективно кумулативно съединяване са положителни установителни искове, с правна квалификация - Предявен е иск с правно основание по чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за установяване на съществуването на оспорено вземане по издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК.
Предявеният положителен установителен иск по чл.422 от ГПК, вр. вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за установяване на парично вземане е допустим, като е налице правен интерес от предявяване на иска, което се доказа и от приложеното ч.гр.д.№153/2019г. по описа на РС-***, по което има издадена срещу ответника Ю.Т. Заповед №81/06.02.2019 за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Положителният установителен иск по чл.422 от ГПК е предявен на 24.04.2019г., т.е. в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК. Исковете са процесуално допустими.
В хода на производството по предявения иск по чл.422 от ГПК следва да се докаже възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за пораждането му и изпълнението на насрещните задължения по договора от страна на ищеца. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване чрез установяване на плащане в уговорените срокове и размери.
Правоотношението между страните произтича по силата на чл.3, ал.1 от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно цитираната подзаконова разпоредба „Потребители на услугите В и К са: 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Доколкото по делото няма съмнение, че ответникът е собственик на имота, за който са издадени фактурите, то той е и задължено лице по тях. А собствеността по делото се доказа без съмнение, вкл. от разпита на ВЛ, което разказа, че достъп до имота и до водомерната шахта му е осигурила сестрата на ответника, която също е потвърдила, че имота е негов и че само той и семейството му са живеели там. Следователно облигационното правоотношение между ищцовото дружество се доказва по несъмнен начин.
Заключението на съдебно-техническата експертиза (л.84-86) доказва също така, че измервателното устройство се намира в двора на имот, а излизащата от него тръба води към вътрешността на къщата и водоснабдява само втория жилищен етаж, което изключва възможността да се ползва от други потребители.
От ищцовото дружество са представени като писмено доказателство 12бр. фактури за процесния период с номера №№ ********** /25.01.2016; **********/ 25.02.2016; ********** /25.05.2016; ********** /27.06.2016; ********** /25.07.2016; ********** /25.08.2016; ********** /26.09.2016; ********** /25.10.2016; ********** /25.11.2016; ********** /23.12.2016; ********** /25.01.2017; **********/ 24.02.2017. Представените фактури доказват консумация на питейна вода в обекта , собственост на ответника в периода декември 2015г до февруари 2017г. Според заключението на съдебно –икономическата експертиза (л.64-66) стойността на консумираната от ответника питейна вода за процесния период възлиза на 226,50лв.
С оглед гореизложените мотиви следва изводът, че претендираното от ищеца парично вземане се явява доказано по основание и размер от 226,50лв неизплатена главница за фактури с №№ ********** /25.01.2016; **********/ 25.02.2016; ********** /25.05.2016; ********** /27.06.2016; ********** /25.07.2016; ********** /25.08.2016; ********** /26.09.2016; ********** /25.10.2016; ********** /25.11.2016; ********** /23.12.2016; ********** /25.01.2017; **********/ 24.02.2017
При този изход на спора относно основния иск, обосновано се явява и уважаването на иска за обезщетение за забавено плащане за периода от 26.02.2016 до 30.01.2019г. в размер на 49,54лв, а също така и законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението в съда- 06.02.2019г
По изложените съображения и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищцовото дружество разноски. В съответствие със задължителните указания на ВКС, дадени в т.12 на ТР №4/13г на ОСГТК, съдът разгледал настоящия иск, следва да се произнесе и по дължимостта на разноските в заповедното производство, в зависимост от правния резултат в исковото производство. Съгласно списъкът с разноски съдът установи, че от ищеца са направени общо в двете производства разноски в размер на 850лева, от които 50лв.ДТ в двете производства; 200лв депозит за ОП; 500лв за 2бр.експертизи и 100лева разноски за юрисконсултско възнаграждение в двете производства.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422 от ГПК по отношение
на ответника Ю. А.Т. с ЕГН **********, адрес: *** съществуването
на вземането на ищеца „Водоснабдяване и
канализация" ЕАД, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от инж. Г.Т., за сумата от
226,50лв. /двеста двадесет и шест лева и 50ст./ неизплатена главница по фактури
с №№ ********** /25.01.2016;
**********/ 25.02.2016; ********** /25.05.2016; ********** /27.06.2016;
********** /25.07.2016; **********
/25.08.2016; ********** /26.09.2016;
********** /25.10.2016; **********/
25.11.2016; **********/23.12.2016; ********** /25.01.2017;
**********/ 24.02.2017. ; обезщетение за забавено плащане за периода от
26.02.2016 до 30.01.2019г. в размер на 49,54лв,
ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението в съда-
06.02.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника Ю.
А.Т. с ЕГН **********, адрес: *** да
заплати на ищеца „Водоснабдяване и канализация" ЕАД, със седалище и адрес
на управление: ***,, направените по гр.д.№ 400/2019г на АРС и ч.гр.д.№153/2019
на АРС разноски в размер на 850лв./осемстотин
и петдесет лева/.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: