№ 11334
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110162250 по описа за 2024 година
Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.
Ищецът Ж. П. Ж. твърди в исковата молба, че на 27.2.2024г. е превел по банкова
сметка * сумата 772,53 евро, при посочено от него основание „Полица 11,016,119 премия
2024г.“ и име на получател „Граве България Животозастраховане“ ЕАД. Твърди, че няколко
месеца след това, при извършване на справка за заплатени вноски по застрахователната
полица установил, че получателят не е получил плащането, като застрахователното
дружество го уведомило, че няма сметка с посочения номер. Ищецът твърди, че е посетил
„Юробанк България“ АД, която не му предоставила информация за лицето – титуляр на
сочената сметка, като е посочила, че информацията може да се предостави само от съда, а
титулярът по сметка ще бъде уведомен да върне получената сума. Сочи, че към предявяване
на иска, сумата не му е била върната, поради което предявява иск против титуляра на
сочената банкова сметка, за връщане на сумата от 772,53 евро, заедно със законната лихва от
предявяване на иска - 21.10.2024г. до плащането, както и сторените разноски.
СРС издаде на ищеца съдебно удостоверение, което да му послужи пред кредитната
институция, за предоставяне на информация за титуляр по сметката, кат ос определение №
46690/15.11.2024г. прие, че имената на титуляр по банкова сметка не съставлява банкова
тайна по смисъла на чл.62,ал.2 ЗКИ и въз основа на издаденото удостоверение, с
определение от 16.1.2025г. като ответник по делото беше конституиран „Многопрофилна
болница за продължително лечение и рехабилитация – Сердика“ ЕИК *********.
В срока за отговор, е депозиран от отговор от ответника, който сочи, че признава
иска, като заявява готовността си да сключи съдебна спогодба с ищеца, и връщане на
погрешно преведената сума. Признава се получаването на сумата 772,53 евро, но поради
постъпването на множество плащания, сочи, че плащането не е разчетено като погрешно,
поради което счита, че не е станал повод за завеждането на делото. Сочи се, че ако съдебна
спогодба не бъде сключена, се оспорва претенцията за съдебни разноски, като сочи, че
заявява готовност да преведе сумата, ако не се сключи спогодба, като счита, че не е станал
повод за завеждането на делото, и прави искане по чл.78,ал.2 ГПК.
С определение по чл.140 ГПК, без съставен проект за доклад, разглеждането на
делото беше насрочено в открито съдебно заседание.
В първото по делото открито съдебно заседание, ищецът и неговият процесуален
представител се явиха, като ищецът лично заяви, че не желае сключване на съдебна
1
спогодба. По време на същото заседание, представител на процесуалния представител на
ответника, депозира молба, с която сочи, че на ищеца е платена сумата 767,33 евро, като
представи проект на съдебна спогодба, а при неодобряването й от съда / което е
невъзможно, без процесуален представител на ответника, и при нежеланието на ищеца/, се
поддържат доводите, че ответната страна не е станала повод за завеждането на делото, и се
прави искане по чл.78,ал.2 ГПК.
Съдът, след съвкупна преценка на твърденията и доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
По предявения осъдителен иск с правно основание чл.55,ал.1, пр.1 ЗЗД.
Страните не са формирали спор по твърденията на ищеца, че на 27.2.2024г. ищецът е
наредил по банкова сметка * сумата 772,53 евро, при посочено от него основание „Полица
11,016,119 премия 2024г.“ и посочено име на получател „Граве България
Животозастраховане“ ЕАД, че титуляр по тази банкова сметка е Многопрофилна болница за
продължително лечение и рехабилитация – Сердика“, както и че на 3.5.2025г., ответното
дружество е наредило по банковата сметка, излъчила превода, в полза на ищеца сумата от
767,33 евро. Ищецът в открито съдебно заседание заяви на съда, че на 6.5.2025г. по негова
сметка е получена тази сума, както и че е разбрал за наредения превод на 14.5.2025г. при
разглеждане на извлечението в банката. Тези обстоятелства са отделени като безспорни,
ненуждаещи от доказване по делото, с протоколно определение от 19.5.2025г.
Ищецът е представил по делото кореспонденция със застрахователното дружество, с
която, на 28.6.2024г. ищецът е уведомен, че застрахователното дружество не е титуляр по
сочената сметка, като на 14.10.2024г. ищецът е препратил на кредитната институция
кореспонденцията със застрахователя.
На 1.7.2024г. ищецът е получил електронна поща от „Paysera“ / платежната система, от
която ищецът е наредил превода до ответника/, в която е посочено, че възстановяването на
сумата зависи от съгласието на получателя, като при съгласие, връщането на средствата
може да отнеме до 10 дни, като следва да се заплати такса за отмяна на превод. Ищецът е
подканен, в случай, че желае започване на процедурата, да потвърди в отговор до имейла, че
иска започване на процедурата и да осигури средства за таксата по сметката си. На
14.10.2024г ищецът е получил електронна поща, че заявката е подадена. Към 11.7.2024г. от
обслужващата банка на ищеца е отговорено, че все още няма отговор от отсрещната страна.
Имейлите са препращани от него до имейл ******@***.**.
В открито съдебно заседание, ищецът изложи твърдения, неотносими към настоящия
спор, които касаят предишни отношения на ищеца с ответника.
При установеното от фактическа страна, от правна страна следва да се приеме следното.
Разпоредбата на чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД предвижда връщане на даденото, когато към
момента на даването основанието не съществува. Според изложеното тълкуване от ВС, в
Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС, „когато още при самото
получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено
нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е
станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е
станало и без наличието на някакво правоотношение.”
Ищецът доказа твърдението си, че е заплатил по банков път в полза на ответника
сумата 772,53 евро. Основанието за нареждане на превода по тази банкова сметка е
заплащане на премия по застрахователна полица, адресатът е различен от ответното
дружество, ето защо изначално липсва основание за получаване на превод от страна на
ответника. Ето защо, претенцията за връщане на сумата е основателна, а по
основателността на иска и размера на претенцията, СРС, на основание чл.235,ал.3 във
връзка с чл.146 ГПК, намира, че доколкото по делото, между страните се отдели за
безспорно, че на сумата от 767,33 евро е заплатена в хода на исковото производство от
ответника на ищеца, то и това обстоятелство следва да се съобрази от съда. Ищецът в
открито съдебно заседание заяви на съда, че на 6.5.2025г. по негова сметка е получена тази
сума, поради което и искът е основателен за останалата неплатена сума, разлика между
преведената от ищеца и платената в хода на процеса 5,20евро, за която искът следва да се
2
уважи. На ищеца се следва обезщетение за забава в размер на законната лихва, от
предявяването на иска - 21.10.2024г. до плащането – 6.5.2025г. върху цялата главница 772,53
евро, и обезщетение за забава в размер на законната лихва, от предявяването на иска -
21.10.2024г. до плащането върху останалата неплатена главница 5,20 евро, поради следното.
Неясно остана за съда обстоятелството, защо при пълно признание на претенцията в
отговора на исковата молба ответникът заплаща извънсъдебно по – малка от исковата сума.
Твърдения за причината затова не са наведени от страна на ответника, съответно на това
обстоятелство и съдът не е дължал указания до ответника в този смисъл – това твърдение, в
случай, че същото е направено пред съда, е правопогасяващо твърдение. На собствено
основание, при претенцията по чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД, за възстановяване на даденото при
изначална липса на основание, ответникът дължи връщане на даденото, което е в размер
772,53 евро.
Относно претендираните от страните разноски. Отговорността за разноски е обективна,
безвиновна. Отговорността на ответника за разноски произтича от неоснователно оспорено
притезание. По делото, ответникът е подала отговор в срока по чл.131 ГПК, като е признал
иска. Ищецът не е представил доказателство, че преди предявяване на иска е поканил
ответника, извънсъдебно, да му върне исковата сума, като това обстоятелство се дължи на
пречка, създадена от самата кредитна институция, обслужваща банковата сметка на
ответника. Както СРС е посочил в определението № 46690/15.11.2024г. имената на титуляр
по банкова сметка не съставлява банкова тайна по смисъла на чл.62,ал.2 ЗКИ, поради което и
обслужващата банка е следвало да даде на ищеца информация за титуляр. Това
обстоятелство следва да се цени ведно с момента на научаване за претенцията на ищеца, от
страна на ответното дружество. Този момент, при липса на представени други
доказателства, се явява получаването на препис от исковата молба – на 29.1.2025г.
Получилият престация при изначална липса на основание, да дължи връщане на
полученото още от получаването му, за да бъде поставен в забава, и за да се приеме, че
поводът за предявяване на иска е в неговото поведение, следва преди предявяването му,
същият да е поканен да възстанови сумата, но когато ищецът е бил във възможност да научи
в полза на кого е превел сумата. Ето защо, за изпадането в забава на ответника, следва да се
приеме получаването на препис от исковата молба, която съставлява първа покана за
връщане на сумата. След получаването на преписа, част, а не цялата сума, е била
възстановена на ищеца едва на 6.5.2025г./наредена на 3.5.2025г./, ето защо, при обективна
отговорност за разноски, същата следва да се понесе от ответното дружество, което дължи
възстановяването на сумата от 60,64 лева държавна такса, 5 лева такса за съдебно
удостоверение, сумата от 1564 лева платено адвокатско възнаграждение, както и сумата
48,90 лева, платена от ищеца в полза на кредитната институция, за издаване на писмо с
информация за титуляра на банковата сметка, а доводите на ответното дружество, свързани с
искането му по чл.78,ал.2 ГПК не могат да се споделят от съда. Платените разноски
съставляват имуществени вреди, които ответникът би следвало да претендира от
обслужващата си банка, неоказала съдействие на ищеца.
Воден от гореизложеното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Многопрофилна болница за продължително лечение и рехабилитация –
Сердика ЕООД – търговско дружество, вписано в Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ
под ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София, бул. Княз Дондуков –
Корсаков № 115А, етаж 3, ап.18 да върне, на основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД на Ж. П. Ж. ЕГН
********** с адрес * сумата от 5,20евро, заплатена поради грешка на 27.2.2024г. по банков
път на ответника, при изначална липса на основание, заедно със законната лихва от
21.10.2024г. до плащането, обезщетение за забава в размер на законната лихва, от
предявяването на иска - 21.10.2024г. до плащането – 6.5.2025г. върху главницата 772,53
3
евро, както и сторените по делото разноски от 1678,54лева, като ОТХВЪРЛЯ, поради
плащане в хода на процеса, предявения иск за главница за разликата над която е уважен –
5,20 евро, до пълния предявен размер на претенцията от 772,53 евро.
Ответникът може да заплати доброволно на ищеца сумата по банков път по сметка
BG48BPBI79421200006689 с титуляр Ж. П. Ж..
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4