РЕШЕНИЕ

 

Номер

от

23.12.2021г

Град

Мездра

 

	Мездренския районен		съд			граждански	състав

 

В

Открито

заседание на 10.12.2021г в следния състав:

 

Председател

ПЕНКА П.ПЕТРОВА

 

Секретар		Мария Ганева
като разгледа докладваното от					Съдия Петрова
	гражданско		дело номер	346			по описа за	2021	година.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, гр. София, п.к.1784, район “Младост”, бул. “Цариградско шосе” № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес Център, представлявано от Леон Връшка, гражданин на Република Чехия и Карел Крал, гражданин на Република Чехия, чрез адв. Р.Д. – САК,  с искане да се признае за установено, че А.К.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на ищеца сумата от 382.78 лв. (триста осемдесет и два лева и 78 ст.) представляваща  главница за ползвана и незаплатена ел. енергия в имот, находящ се в гр. Роман, жил. к-с Роман № 9, вх. В, ет. 3, ап. 9  за периода 20.01.2020 г. до 19.09.2020г, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 26.11.2020 г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, сумата от 19.57 лв. /деветнадесет лева и 57 ст./ лихва за периода от 21.03.2020 г. до 16.11.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №1246/2020г по описа на МРС.

Ответникът не е открит на регистрираните адреси, поради което книжата са връчени при условията на чл.47 ал.5 във вр с ал.1 ГПК чрез залепване на уведомление.  Назначеният особене представител на ответника е депозирал в срок  отговор.

Назначеният особен представител на ответника не е ангажирал становище по основателността на иска.

Производството е с правно основание чл.124 ГПК във връзка с чл.422 ГПК, чл.79 и чл.86 ЗЗД .

По делото са събрани писмени доказателства и е приложено ч.гр.д. №1246/20210г по описа на МРС. Изслушано и прието е заключение на допуснатата съдебно счетоводна експертиза

    Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства  по отделно и в тяхната пълнота намира за установено от фактическа страна следното: В исковата молба се твърди, че „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД се е намирал в облигационни правоотношения с ответника А.К.Д., които се регулират от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, които са общоизвестни и са публикувани в редица издания на периодичния печат и съгласно чл.98а от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.

„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД е доставчик на електрическа енергия на обособената територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013г. Дружеството е доставяло на А.К.Д., с ЕГН **********, в електроснабден имот находящ се в Роман, ЖИЛ.К-С РОМАН, бл. 9, вх. В, ап. 9 с ИТН 300230355495, ел.енергия и услуга „цена достъп“ до електроразпределителната мрежа за периода от 20.01.2020 г. до 19.09.2020г., за което е издало отделни фактури за конкретно дължими суми, а именно:

1.       Фактура No ********* от 26.02.2020г. на стойност 128.42 (сто двадесет и осем лв. и четиридесет и две ст.) лева за периода 20.01.2020 - 19.02.2020г.

2.       Фактура No ********* от 27.03.2020г. на стойност 60.13 (шестдесет лв. и тринадесет ст.) лева за периода 20.02.2020 - 21.03.2020г;

3.       Фактура No ********* от 28.04.2020г. на стойност 110.8 (сто и десет лв. и осемдесет ст.) лева за периода 22.03.2020 - 21.04.2020г;

4.       Фактура No ********* от 28.05.2020г. на стойност 52.74 (петдесет и два лв. и седемдесет и четири ст.) лева за периода 22.04.2020 - 21.05.2020г;

5.       Фактура No ********* от 26.06.2020г. на стойност 27.79 (двадесет и седем лв. и седемдесет и девет ст.) лева за периода 22.05.2020 - 19.06.2020г

6.       Фактура No ********* от 28.07,2020г. на стойност 2.15 (два лв. и петнадесет ст.) лева за периода 20.06.2020 - 20.07.2020г;

7.       Фактура No ********* от 27.08.2020г, на стойност 0.23 (двадесет и три ст.) лева за периода 21.07.2020-          19.08.2020г и

8.       Фактура No ********* от 28.09.2020г. на стойност 0.52 (петдесет и две ст.) лева за периода 20.08.2020-          19.09.2020 г.

Така посочените задължения по различните фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за консумираната електрическа енергия, както и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред. Чл.19, ал.8 от Общите условия изрично постановява, че неполучаването на съобщението не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума.

На основание чл. 107 от ЗЕ ищецът е потърсил начин да защити интересите си, като е подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ТПК в Районен съд Мездра, по което е образувано ч.гр.дело 1246/2020г. Длъжникът е упражнил правото си по чл.414, ал.1 ГПК да подаде Възражение в законоустановения срок срещу така издадената заповед за изпълнение на парично задължение, с което оспорва вземането на кредитора.

 По всички фактури до момента на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение плащане от страна на длъжника не е постъпило, поради което съгласно действащото законодателство ищецът е начислил лихва за процесния период , както следва:

1.       7.77 (седем лв. и седемдесет и седем ст.) лева за периода от 21.03.2020 - 16.11.2020г. за фактура No *********,

2.       3.41 (три лв. и четиридесет и една ст.) лева за периода от 22.04.2020 - 16.11.2020г. за фактура No *********. 

3.       5.37 (пет лв. и тридесет и седем ст.) лева за периода от 22.05.2020 - 16.11.2020г. за

фактура No *********.

4.       2.09 (два лв. и девет ст.) лева за периода от 23,06.2020 – 16.11.2020г. за фактура № 82664973.

5.       0.88 (осемдесет и осем ст.) лева за периода от 21.07,2020 - 16.11.2020г. за фактура No284103361. 

6.       0.05 (пет ст.) лева за периода от 21,08.2020 - 16.11.2020г, за фактура No *********.

Общата стойност на непогасения паричен дълг на А.К.Д., с ЕГН **********, възлиза към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - на 382.78 (триста осемдесет и два лв. и седемдесет и осем ст.) -главница по неплатени фактури и 19.57 (деветнадесет лв. и петдесет и седем ст.) лева законна лихва за забава, считано от 21.03.2020 г. до 16.11.2020г.

В подкрепа на твърденията изложени в исковата молба са представени Счетоводна справка за консумация на клиента, издадена на осн.чл.107 от ЗЕ;  Справка - извлечение за възникнали задължения и постъпили плащания; Фактури с номера:*********, *********, *********, *********, *********, *********, *********,*********; Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, публикувани в електронната страница на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, на интернет адрес: www.cezelectro .be: Лицензия No Л-409-17/01.07.201Зг.;, които  не са оспорени от процесуалния представител на ответника.  По искане на ищеца е изискана справка за  декларирани от ответника данни. От изпратеното от  Община Роман удостоверение е видно, че ответникът  е собственик на имот в гр. Роман, ул. „Стоян Стоянов №9 вх.В , ет., ап.9.

В депозирания  отговор се оспорва твърдението на ищеца, че ответникът е депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. До настоящото производство се е достигнало, тъй като  заповедта за изпълнение  е връчена  на длъжника при условията на чл. 47ал.5 ГПК, което е указано на ищеца с разпореждането на съда.

 По делото е изслушана поисканата от ищцовото дружество съдебно-икономическа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице на ответника А.К.Д., с адрес: ***, и клиентски номер 300230355495 за периода от 20.01.2020 г. до 19.09.2020г. са издадени 8бр. фактури - Фактура No ********* от 26.02.2020г., Фактура No ********* от 27.03.2020г. ; Фактура No ********* от 28.04.2020г. ; Фактура No ********* от 28.05.2020г. ; Фактура No ********* от 28.05.2020г. ; Фактура No ********* от 26.06.2020г. ; Фактура No ********* от 28.07,2020г. ; Фактура No ********* от 27.08.2020г,  и Фактура No ********* от 28.09.2020г. Според заключението задълженията по горепосочените фактури не са платени при извършената проверка, като общата стойност на задълженията възлиза на сумата от 382,78лева. Дължимата  лихва за забава върху неплатените суми  за периода от възникване на всяко едно вземане  до 16.11.2020г е в размер на 19,64лева.

По допустимостта на иска

Съдът намира иска за допустим, като предявен в срока по чл.415 ал.1 ГПК от активно легитимирано лице. Видно от материалите по приложеното ч.гр. д. №1246 от описа на МРС за 2020 г., че в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземането, предмет на настоящата искова молба. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 ГПК, поради което на кредитора е указано да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта. Настоящата претенция е предявена в срока по чл. 415 от ГПК. Ето защо предявената в срок установителна претенция, че вземането на ищеца съществува, е допустима.

 

По основателността:

В съответствие с възложената доказателствена тежест, дружеството ищец следва да установи съществуването на облигационно правоотношение между страните, свързано с продажбата на електрическа енергия, доставяна до посочения обект, както и размера на задължението на ответника за главницата и дължимата мораторна лихва.

Съдът намира, че по делото е установено съществуването на облигационно правоотношение между страните. На първо място съгласно разпоредбата на чл. 293 Търговския закон за сключването на търговска сделка, каквато е продажбата на електрическа енергия, не е необходима писмена форма. Съгласно чл. 98а от Закон за енергетиката крайният снабдител, какъвто е ищцовото дружество,  продава електрическа енергия при публично известни общи условия. Към процесния период действат общите условия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, одобрени с Решение № ОУ-059 от 07.11.2007 година и изменени с Решение № ОУ-03 от 26.04.2010г на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Съгласно чл. 53, ал. 1 от общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.  

Ищецът “ЧЕЗ Електро България”АД е лицензиран доставчик на електрическа енергия съгласно издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране при МС Лицензия № Л-409-17/01.07.201Зг. за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция. В изпълнение на задълженията си на краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката и и съгласно общите условия ищецът е длъжен да снабдява с електрическа енергия всеки клиент, чието съоръжение е присъединено към електроразпределителната мрежа, а според установеното в чл. 4, т. 2 потребител на енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си.

От представеното удостоверение от Община Роман се установи, че ответникът е  собственик на имот находящ се в гр. Роман, жил. к-с Роман № 9, вх. В, ет. 3, ап. 9. Като собственик на електроснабдения имот ответникът е бил титуляр на разкритата партида за отчитане потреблението на електроенергия в имота с клиентски номер 300230355495 и като такъв е потребител по смисъла на ОУ. 

По силата на това правоотношение ищцовото дружество е доставяло електрическа енергия на ответника с с клиентски номер 300230355495, като тези доставки за периода от 20.01.2020г.. до 19.09.2020 г.. са били надлежно документирани, с издадените от доставчика данъчни фактури, както следва:

1.       Фактура № ********* от 26.02.2020г. на стойност 128.42лева за периода 20.01.2020г - 19.02.2020г.

2.       Фактура № ********* от 27.03.2020г. на стойност 60.13 лева за периода 20.02.2020 - 21.03.2020г;

3.       Фактура № ********* от 28.04.2020г. на стойност 110.80лева за периода 22.03.2020 - 21.04.2020г;

4.       Фактура № ********* от 28.05.2020г. на стойност 52.74 лева за периода 22.04.2020 - 21.05.2020г;

5.       Фактура № ********* от 26.06.2020г. на стойност 27.79 лева за периода 22.05.2020 - 19.06.2020г

6.       Фактура № ********* от 28.07,2020г. на стойност 2.15 лева за периода 20.06.2020 - 20.07.2020г;

7.       Фактура № ********* от 27.08.2020г, на стойност 0.23 лева за периода 21.07.2020-        19.08.2020г и

8.       Фактура № ********* от 28.09.2020г. на стойност 0.52 лева за периода 20.08.2020-        19.09.2020 г.

Съгласно чл.19, ал.1 и ал.2 от Общите условия потребителят заплаща на продавача (доставчика) стойността на електрическата енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно по утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение, като продължителността на периода за плащане е 10 (десет) дни, след изтичането на който вземането на доставчика на ел. енергия за съответния месец става изискуемо. Дължимите от потребителя суми се съобщават от продавача чрез съобщение, изпращано до потребителя на адреса на обекта ежемесечно (когато отчетният период е един месец) и съобразно графика на отчитане (когато периодът на отчитане е по-дълъг от един месец) – чл.19, ал.3 и ал.4 от Общите условия. Съобщението по ал.3, съотв. по ал.4 задължително съдържа абонатния номер (ИТН) на потребителя, количеството електрическа енергия за отчетния период, продължителност на периода, цената за снабдяване, цената за разпределение, дължимата сума за отчетената електрическа енергия и дължимата сума за пренос на тази енергия по разпределителната мрежа, акциза, дължимия данък върху добавената стойност (ДДС), както и периодите на плащане и следващо отчитане – чл.19, ал.5 от Общите условия, както и и срокът след изтичането на който може да бъде преустановено захранването на потребителя. В настоящия случай представените по делото фактури съдържат всички изискуеми реквизити. Според чл.19, ал.8 от Общите условия неполучаването на съобщение не освобождава потребителя от задължението да заплати дължимата сума в срок, така както и подаването на възражение срещу сметката поначало не освобождава потребителя от задължението за плащане на дължимата сума–чл.19, ал.9 от същите Общи условия.

Вещото лице при извършената проверка  е установило, че ответникът действително има непогасени задължения за доставената ел. енергия за периода от 20.01.2020г.. до 19.09.2020 г.. Вещото лице, чието експертно заключение съдът възприема изцяло като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, е категорична, че в счетоводството на клона на ищцовото дружество задълженията по процесните фактури не са платени при извършената проверка, като общата стойност на задълженията възлиза на сумата от 382,78лева.

Предвид гореизложеното съдът приема, че претенцията за дължимата главница за целия исков период е доказана по размер и възлиза общо на сумата от 382,78лева, за колкото е подадено и заявлението по чл.410 – 411 ГПК.

Неизпълнението на парично задължение от длъжника поражда правото на изправния кредитор на основание чл. 35 от Общите условия да претендира и обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на падежа на всяко отделно (неиздължено) плащане до депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК. В конкретния случай върху неиздължените от ответника суми ищецът е начислил мораторна лихва в размер на 19,57лева до 16.11.2020г . Претенцията за лихви също следва да бъде уважена изцяло предвид заключението на вещото лице, че дължимата  лихва за забава върху неплатените суми  за периода от възникване на всяко едно вземане  до 16.11.2020г е в размер на 19,64лева

 

По отговорността за разноски:

Съгласно т.12 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора, разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.

В случая съдът е уважил исковата претенция изцяло, поради което на ищеца се следват всички направени  разноски.  Направените от ищцовото дружество разноски в заповедното производство възлизат на сумата от 88,00лв  (25,00 лв. - държавна такса и 63,00 лв.- адвокатско възнаграждение). Разноските в настоящото производство са в размер на 608,00 лева  (75,00лева  - довнесена държавна такса, 113.00лева – адвокатско възнаграждение, 120лева – депозит за съдебно икономическата експертиза и 300 лева адвокатско възнаграждение за назначения особен представител на ответника). 

Водим от горното,  съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.К.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, гр. София, сумата от 382.78 лв. (триста осемдесет и два лева и 78 ст.), представляваща  главница за ползвана и незаплатена ел. енергия в имот, находящ се в гр. Роман, жил. к-с Роман № 9, вх. В, ет. 3, ап. 9,  за периода 20.01.2020 г. до 19.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 26.11.2020 г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, сумата от 19.57 лв. /деветнадесет лева и 57 ст./ - лихва считано от датата на падежа на всяко отделно (неиздължено) плащане за периода от 21.03.2020 г. до 16.11.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №1246/2020г по описа на МРС.

ОСЪЖДА А.К.Д., ЕГН **********, да заплати на “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, гр. София, сумата от 88,00лв  - разноски направени в заповедното производство, сумата от 608,00лева  - разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните

След влизане на решението в законна сила заверен препис от същото да се приложи към №1246/2020г по описа на МРС .  

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: