РЕШЕНИЕ
№ 594
гр. Враца, 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иван Цв. Иванов
при участието на секретаря Анита Людм. Мейцова
като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело №
20251420101012 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).
Делото е образувано по искова молба, подадена от „Изи Финанс“ АД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, ж.к. „Иван
Вазов“, ул. „Балша“ № 17, ап. 1 срещу В. П. И. с ЕГН ********** и адрес гр.
*******************.
В исковата молба се твърди, че основната дейност на ищцовото дружество е
отпускане на онлайн потребителски заеми, като договорите за кредит се сключват във
формата на електронен документ и правоотношението се реализира при спазване на
ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЗД и ЗЕДЕУУ. Сочи, че ответникът В. И. е кандидатствала за
получаване на потребителски кредит чрез електронната страница на ищеца –
www.minizaem.bg, попълнила е регистрационна форма за кандидатстване със своите
лични данни, след което ищецът сключил с ответницата по електронен път договор за
потребителски кредит № 472267 от 26.01.2024 г., а заемната сума в размер на 1 500,00
лева била преведена на ответницата чрез електронната система на ePay, като
ответницата усвоила същата сума на каса на „Изипей“ АД. Сочи се, че процесните
1
суми се претендират въз основа на настъпила предсрочна изискуемост на договор за
потребителски кредит № 472267 от 26.01.2024 г.
Поради неизпълнението на ответницата, на 28.02.2025 г. ищецът подал срещу
ответницата заявление по чл. 410 от ГПК за горепосочените суми, било образувано ч.
гр. дело № 776/2025 г. на Врачански районен съд, като с разпореждане по същото
съдът уважил заявлението и издал заповед за изпълнение № 486 от 04.03.2025 г., която
била редовно връчена на длъжника. В срока по чл. 412, т. 8 от ГПК ответникът В. И.
подала възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което е предявен
настоящият иск.
Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответницата, че
дължи на ищеца сумата 1 312,50 лева – неиздължена главница по договор за
потребителски кредит № 472267 от 26.01.2024 г., ведно със законната лихва от
28.02.2025 г. до окончателното изплащане на главницата и сумата 340,25 лева –
възнаградителна лихва за периода от 25.04.2024 г. до 19.02.2025 г., за които суми е
издадена заповед № 486 от 04.03.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. дело № 776/2025 г. на Врачански районен съд. Претендира
разноски както по исковото, така и по заповедното производство.
Ответницата В. И. не е подала писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК и не е
взела становище по иска.
В заповедното производство-ч. гр. дело № 776/2025 г. на Врачанския районен съд
е подадено от длъжника В. И. възражение с вх. № 3883/10.03.2025 г. на Врачански
районен съд по чл. 414 от ГПК, с което са наведени доводи, че длъжникът не дължи
процесните суми, тъй като е налице нищожен потребителски договор, който съдържа
неравноправни клаузи.
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответницата, с оглед наличие на предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК.
Съдът намира за основателно искането за постановяване на неприсъствено
решение, тъй като ответницата В. И. не е представила в срок писмен отговор, не се е
явила в първото по делото открито съдебно заседание, въпреки редовното й
призоваване и не е направила искане делото да се разгледа в нейно отсъствие, т.е.
налице са формалните правни основания за постановяване на такова решение,
установени в чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Налице са и предпоставките на чл. 239 от ГПК, тъй като на ответницата В. И. е
указано с връчването на исковата молба, а също и с връчването на препис от
определението по чл. 140 от ГПК от 09.07.2025 г., че при непредставяне на писмен
отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено искане за
разглеждането му в нейно отсъствие може да бъде постановено неприсъствено
решение по искане на ищеца.
2
От представените по делото писмени доказателства може да се направи извод за
вероятна основателност на разглежданата искова претенция, която следва да бъде
уважена. В тази връзка съдът съобрази, че от представената със заявлението по чл. 410
от ГПК разпечатка от интернет сайта на ищцовото дружество е видно, че в изпълнение
на писмо с № Ц-03-9131/04.11.2024 г. на Комисията за защита на потребителите
ищецът е премахнал със задна дата от договорите си за кредит, включително и от
процесния договор за кредит, като неравноправна клаузата на чл. 3, ал. 2,
предвиждаща предоставяне на обезпечение чрез поръчител или банкова гаранция, като
по този начин е отпаднало и начисляването на неустойка при непредоставяне на
обезпечение.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца сумата 30,65 лева-внесена държавна такса и сумата 75,00 лева-
юрисконсултско възнаграждение – направени по ч. гр. дело № 776/2025 г. на Врачански
районен съд разноски, както и направените по настоящото дело разноски за държавна
такса в размер на 71,85 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00
лева, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК, че В. П. И. с ЕГН ********** и адрес гр.
******************* дължи на „Изи Финанс“ АД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, район „Триадица“, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ №
17, ап. 1 сумата 1 312,50 лева – неиздължена главница по договор за потребителски
кредит № 472267 от 26.01.2024 г., ведно със законната лихва от 28.02.2025 г. до
окончателното изплащане на главницата и сумата 340,25 лева – възнаградителна лихва
за периода от 25.04.2024 г. до 19.02.2025 г., за които суми е издадена заповед № 486 от
04.03.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №
776/2025 г. на Врачански районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В. П. И. с ЕГН ********** и адрес
гр. ******************* да заплати на „Изи Финанс“ АД с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ №
17, ап. 1 сумата 30,65 лева-внесена държавна такса и сумата 75,00 лева-
юрисконсултско възнаграждение – направени по ч. гр. дело № 776/2025 г. на Врачански
районен съд разноски, както и сумата 71,85 лева-внесена държавна такса и сумата
100,00 лева-юрисконсултско възнаграждение – направени по гр. дело № 1012/2025 г.
3
на Врачански районен съд разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
4