№ 128
гр. Нова Загора, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на десети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
Административно наказателно дело № 20212220200406 по описа за 2021
година
Производството е с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН.
Настоящата жалба е подадена от „АЛАДИН ФУУДС" ООД, вписано в TP на АВ към
МП сЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **************, представлявано
от К.А.Х., с ЕГН **********, действащ в качеството си на Управител чрез адв. Л.П. Б., със
съдебен адрес в гр.София, район Люлин, бул. Европа №119 срещу НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 585869-F613106 от 16.07.2021 г., издадено от Началника на Отдел
„Оперативни дейности" град Бургас в Централно управление на НАП.
В жалбата се твърди,че с наказателното постановление на „Аладин фуудс" ООД е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева - за това, че на 19.05.2021 г. в
търговски обект - бърза закуска „Аладин фуудс", находящ се в гр. Нова Загора, ул. Петко
Енев № 57, стопанисван и експлоатиран от проверяваното дружество, се установило, че на
конкретно посочени в наказателното постановление дати поверяваното лице регистрира
продажби в данъчна група „А"- резерв 1 НЗОК, вместо в данъчна група „Г" - за стоки и
услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност, с което
било прието, че е осъществен състава на чл. 27, ал.2 във връзка с ал. 1 от Наредба Н-18 от
13.12.2006 г., във връзка с чл. 66, ал.2, т.З от ЗДДС.
Изразява се от жалбоподателя несъгласие с констатациите, обективирани в оспорвания
Акт за установяване на административно нарушение и наказателното постановление и се
оспорват, като неверни. Твърди се, че не било извършено описаното деяние, респ. че
деянието е несъставомерно.
Търговско дружество „Аладин фуудс" ООД стопанисвало обект за бързо хранене, като
1
предлагало за продажба храни и безалкохолни напитки. Дружеството не предлагало
продукти от група „А", респ. не предлагало продукти, на които начислява ДДС в размер на 0
%. Това твърдение било видно от представените към настоящата жалба дневни финансови
отчети - 2 броя. От съдържанието на отчетите се установявало, че търговецът предлага стоки
и услуги като начисления ДДС върху тях е в размер на 9 % или 20 %.
Предвид изложеното жалбоподателят счита, че констатациите на актосъставителя са
неверни и не отговорят на действителната фактическа обстановка.
След извършване на процесната проверка, било информирано за проблема дружеството,
което поддържало системата за управление на продажбите - Мистрал Софтуер ЕООД.
Представители на дружеството уверили, че имат подобен проблем и с други клиенти, които
използват фискални устройства DATECS FP2000, какъвто се ползвал и в процесния обект.
Били уведомени, че се наблюдава несъответствие при програмирано допълнително плащане
във фискалното устройство, а именно - при плащанията въвеждани в паметта на фискалното
устройство след извършени доставки по домовете. Въпреки че е било програмирано и
отчитано в данъчна група „Г" с 9 % ДДС, типа на плащане като параметър, който се подавал
от фискалното устройство като данни към НАП било тип резерв 1 - НЗОК. По този
начин,регистрираните в обекта продажби в група „Г“ се отчитали в НАП,като такива от
данъчна група „А“,т.е.налице било несъответствие между подадената и получената
информация от НАП.
Предвид изложеното се обосновавал извод, че проверяваното търговско дружество е
извършило всичко необходимо с оглед спазване на данъчните закони, като установеният от
органите по приходите проблем не се дължал на причина, за която търговецът отговаря и
която той може да отстрани.
От друга страна, дори и да се приемело, че продажбите от данъчна група „Г"
неправилно са регистрирани, като такива от данъчна група „А", то върху стойността на
всички продукти, отчитани като такива от данъчна група „А", е бил начисляван ДДС на
стойност 9 % т.е. дължимия в конкретния случай данък е бил начислен и внесен в бюджета,
поради което държавният бюджет не е бил ощетен. В този смисъл, дори и да е допусната
неточност при регистрацията на продажбите, то тя се свеждала до неправилно регистриране
на данъчната група към която принадлежат продажбите върху които се начислява ДДС на
стойност 9 %, а не до неправилно начислена ставка на данъка върху добавената стойност.
На следващо място се твърди,че за правилното и законосъобразно развитие на
производството пред административнонаказващия орган, било нужно изричното и
конкретно посочване на продажба на стока или услуга, извършена в обекта, стопанисван от
касатора, която продажба на стока или услуга е следвало да бъде отчетена в група Т", но е
отчетена в друга група (група "А", според АУАН и НП) по смисъла на Наредба №Н-18. В
конкретния случай, това изискване не е спазено. Липсата на конкретно посочване на
продажба на стока или услуга (стоки или услуги) в процесното НП, която според
2
актосъставителя е неправилно отчетена в група "А" вместо в друга група по смисъла на чл.
27, ал. 1 от Наредба №Н-18, представлявало съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като препятствало правото на защита на наказаното лице - да узнае заради
извършването на какво точно нарушение е ангажирана отговорността му.
В случай, че въпреки гореизложеното съдът приеме, че „Аладин фуудс" ООД е
извършило административното нарушение, описано в НП, то се моли съдът да има предвид
следното:
Атакуваното Наказателно постановление било издадено от наказващия орган в
нарушение на чл. 28, б. "а" от ЗАНН, която разпоредба задължавала последният да извърши
задълбочена проверка за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Законът за административните
нарушения и наказания не съдържал дефиниция за "маловажен случай", поради което и
предвид разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, последната следвало да се извлече от НК.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" бил този, при който извършеното деяние, с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Преценката за
"маловажност" следвало да се прави на база фактическите данни по съответния казус-вида
на нарушението, начина на извършването му, вредните последици, степента на обществена
опасност, охранявания с нарушената норма обект на защита, моралната укоримост на
извършеното и т.н., като се отчита същността и целите на административнонаказателната
репресия.
В тази връзка жалбоподателят счита, че са налице единствено и само смекчаващи
вината обстоятелства, а именно: липсата на други нарушения на фискалната политика, които
да са установени при извършената проверка, както и обстоятелството, че в случая не се
касае за неотчитане на приходи, държавният бюджет не е ощетен, нарушението е извършено
за първи път. Всички тези обстоятелства давали основание да се приеме, че очевидно
описаното в АУАН административно нарушение разкрива по - ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушенията по чл.27, ал.2 от Наредба №Н-
18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства, както и че предвидения дори минимален размер на санкцията се
явява несъразмерно тежък на извършеното нарушение.
Предвид всичко гореизложено жалбоподателят моли съда да постанови решение, с
което да се отмени оспорваното № 585969-F613106 от 16.07.2021г.,издадено от Началник
отдел“Оперативни дейности гр.Бургас в ЦУ на НАП,като неправилно и
незаконосъобразно,както и да му се присъдят сторените по делото разноски.
Жалбоподателят или негов представител не се явяват в откритото съдебно заседание и
не изразяват становище.
АНО също не изпраща представител за участие в о.с.з.,но чрез своя процесуален
представител-юрк.Д.Ж. депозира писмено становище по жалбата.Заявява,че същата е
3
неоснователна,респ. обжалваното НП е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде
потвърдено като такова.Твърди,че по безспорен начин е установено процесното
административно нарушение,което било формално и се касаело за обективна отговорност
на нарушителя и не са налице основанията за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Районна прокуратура Сливен не изразява становище по жалбата.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното:
Св.П.К. и друг служител на НАП-А.С. извършили проверка на търговски
обект,стопанисван от жалбоподателя,находящ се в гр.Н.Загора,на ул.“П.Енев“,№57-бърза
закуска.Проверката е извършена по спазване на данъчното и осигурителното
законодателство.В обекта не се установила разлика в касовата наличност.Фискалните
бонове съдържали всички изискуеми законови реквизити.Извършена е била контролна
покупка от страна на проверяващите,преди започване на проверката на стойност 6.57лева,за
което е бил издаден касов бон №0366663 0144/19.05.21г.
Установено е още в хода на проверката,че за периода 01.01.2021г. до 18.05.2021г. има
регистрирани продажби в група А,резерв 1-НЗОК.Установени са и регистрирани продажби
за периода 01.01.2021г.до 10.02.с.г.отчетени в данъчна група „Б“ и „Г“,като допълнително
плащане 1 и отложено плащане.В тази връзка са дадени обяснения от Управителя на
обекта,че става въпрос за плащания по ваучер и разносна търговия.За така извършената
проверка е съставен констативен протокол серия АА с бл.№0067242/19.05.2021г.Проверката
е продължила един час,видно от същия протокол.Протоколът е подписан от проверяващите
и присъстващите К.П. и Д.Х.-служители в дружеството-жалбоподател.
Св.К. в с.з.потвърди констатациите от проверката,чрез своите показания.Св.М. заяви,че
в негово присъствие и на другите лица – актосъставител,П.А. и представител на
дружеството-нарушител е бил съставен АУАН.
Въз основа на констатациите от проверката и след извършен преглед в
информационните масиви на НАП и разпечатана справка за регистрирани данни от Z задачи
за ФУ с рег.№4224984 е съставен АУАН №F613106/24.05.2021г. от св.П.К., в присъствието
на участвалата в проверката П.А. и неприсъствалия на проверката Т.М. и представител на
жалбоподателя, в офиса на НАП Бургас.Актът е съставен за констатираното
административно нарушение,изразяващо се в това,че на посочените в АУАН дати има
регистрирани множество продажби и за точно посочени суми.Жалбоподателят като лице по
чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г.на МФ регистрира продажби в данъчна група „А“-резерв
1-НЗОК,вместо в данъчна група „Г“-за стоки и услуги,продажбите, на които се облагат с 9%
ДДС.Посочено е в процесния АУАН,че с това си деяние нарушителя е осъществил състава
на нарушение по чл.27,ал.2 във вр. с ал.1 от горецитираната Наредба и във вр.с чл.66,ал.2,т.3
от ЗДДС.Непосредствено след съставянето му препис от АУАН е бил връчен на
упълномощено от нарушителя лице.
Постъпило е писмено възражение от нарушителя вх.№ на НАП 26-А-
496/31.05.2021г.,което по своето съдържание е сходно със съдържанието на процесната
4
жалба.Към същото са приложени копие от договор с фирмата доставчик на софтуерния
продукт за „връзка“ с НАП и регистриращи продажбите,както и уведомително писмо от
фирмата доставчик до жалбоподателя,съдържащо обяснение на възникналия проблем.
На основание съставения АУАН е било издадено обжалваното НП от Н-к отдел
„Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП Даниел Вълканов,с което на апелатора на
основание чл.185,ал.2 ,изр.2 във вр.с чл.185,ал.1 от ЗДДС е наложено административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500/петстотин/лева.Препис от НП е връчено
на представителя на жалбоподателя на 04.08.2021г.,а жалбата е подадена по пощата на
09.08.2021г.,видно от приложеното по делото копие на пощенски плик.
От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от
приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН,
а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
При извършената служебна проверка на съставения АУАН и издаденото въз основа на
същия НП съдът не констатира съществени нарушения на процесуалния и материалния
закони.Надлежно изпълнена е и процедурата по връчването на АУАН и НП на лицето –
нарушител,с което са изпълнени повелите на Закона по спазване и гарантиране на
процесуалните му права.В тази връзка следва да се отбележи,че възражения от страна на
жалбоподателя за допуснати съществени нарушения са посочени в жалбата,но само в
контекста на описанието на начина,по който е било осъществено административното
нарушение.Възразява се,че липсвало изрично и конкретно посочване на продажби на стоки
от различните групи,с което твърдение съдът не е съгласен с оглед обстоятелството,че и
АУАН и НП съдържат точно описание на всички продажби осъществени при посочените
закононарушения.
На следващо място-по състава на нарушението и неговото авторство:самия
жалбоподател в жалбата си изтъква,че след извършване на процесната
проверка,информирал за проблема дружеството поддържащо системите за продажби.И още
се казва в жалбата:“По този начин,регистрираните в обекта продажби в група „Г“ се отчитат
в НАП, като такива от данъчна група „А“,т.е.налице е несъответствие между подадената и
получената информация от НАП.И още по-надолу в жалбата се казва:липсата на други
нарушения,които да са установени при извършената проверка…Следва извода,че самия
нарушител/жалбоподател сам признава за допуснатото процесно нарушение и съзнава,че
такова е било извършено,но възразява,че е било допуснато по обективни и независещи от
него причини.В самото писмо на обслужващата софтуера фирма до жалбоподателя се
казва,че въпреки,че устройството е ориентирано и отчитано в данъчна група „Г“ 9%,типа на
плащане като параметър,който се подава от ФУ,като данни към НАП е тип резерв 1-
5
НЗОК.“Според данните получени в НАП,продажбите регистрирани в обекта в данъчна
група “Г“ се отчитат като такива от данъчна група “А“,т.е.налице е несъответствие между
подадената и получената информация.Т.е.няма съмнение,че описаното административно
нарушение е извършено и негов автор е жалбоподателя.
По въпроса за липсата на виновно поведение от страна на жалбоподателя съдът споделя
становището на процесуалния представител на АНО,че става въпрос за обективна
отговорност,при която АНО не дължи изследване на въпроса за вината.Административното
нарушение е формално и се осъществява чрез бездействие и вината се предполага.
Неоснователно е според съда искането за отмяна на НП като незаконосъобразно с
изтъкнатия аргумент за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Отчетено е
продължителният период от време, през който санкционираното лице е нарушавало
задължението си по чл. 27, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., както и немалкия брой на
неправилно регистрираните през този период продажби.Вярно е също,че липсата на щета за
бюджета не прави нарушението малозначително,тъй като би обезмислило така заложеното
задължение на търговеца да регистрира правилно продажбите и всяко такова нарушение би
било ненаказуемо.
С оглед горните мотиви и като се има пред вид,че наложеното административно
наказание по вид и размер се намира в законовите рамки води до неоснователността на
жалбата и потвърждаване на обжалваното НП като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото, основателна се явява претенцията на процесуалния
представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането е
направено своевременно и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в полза на ТД на НАП- Бургас, която има статута на ЮЛ и
към която е структурирано звеното Отдел "Оперативни дейности"- Бургас - органът издал
НП. С оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, възнаграждението следва да бъде
определено съгласно разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно която
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита в производство
по ЗАНН, чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда
възнаграждение от 80 до 120 лева. Настоящото производство се разгледа в едно съдебно
заседание, с разпит на един свидетел и не е с фактическа или правна сложност. Поради това
следва да бъде определено и присъдено минимално възнаграждение в размер от 80 лева.
С оглед изхода на делото-потвърждаване, а не отмяна или изменение на НП, съдът
намира за неоснователно искането на процесуалния представител на дружеството-
жалбоподател за присъждане в полза на същото на сторените разноски за заплатен
адвокатски хонорар в размер на 300 лева.
Водим от гореизложеното съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 585869-F613106 от 16.07.2021 г.,
издадено от Началник Отдел "Оперативни дейности"- Бургас при ЦУ на НАП гр. София, с
което на „АЛАДИН ФУУДС" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
**************, представлявано от К.А.Х., с ЕГН **********, действащ в качеството си на
Управител за нарушение на чл. 27, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ
във вр. с чл. 66, ал.1 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500/петстотин/ лева, като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА „АЛАДИН ФУУДС" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: **************, представлявано от К.А.Х., с ЕГН **********, действащ в
качеството си на Управител ДА ЗАПЛАТИ на ТД на НАП Бургас, представлявана от
изпълнителен директор, разноски в размер на 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Сливен в 14- дневен
срок от съобщението за изготвянето му,по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
7