Р Е Ш Е
Н И Е
№ …………./11.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав,
в публично съдебно заседание проведено на двадесет и девети май през две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ХРИСТИНА КОЛЕВА
при
секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 16078 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
от И.Д.И., с ЕГН ********** и адрес ***, чрез пълномощника му адв. С.Т. *** срещу Г.Д.Г.П.– МВР, с адрес ***********, с
която са предявени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1706.48 лв. /хиляда седемстотин и шест лева и 0.48 ст./,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска
– 07.10.2019г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 211.06 /двеста и единадесет лева и 0.06
ст./, представляваща сбор от дължимите обезщетения за забава върху всяко неплатено
допълнително възнаграждение за положен в периода от 01.10.2016г. до
30.09.2019г. извънреден труд, изчислени, считано от първо число на месеца,
следващ тримесечието на дължимото плащане до 07.10.2019г.
В исковата
молба се твърди,
че в периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът полагал труд на длъжност
„старши полицай“ в ГПУ летище – гр.Варна към РДГП Аерогари, което било на
структурно подчинение към Г.Д.Г.П.при МВР. Съгласно Закона за Министерството на
вътрешните работи, ищецът бил със статут на държавен служител. Брутното трудово
възнаграждение на държавните служители в МВР се състояло от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Нормалната продължителност на
работното време била 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР работното време на държавните служители
се изчислявало в работни
дни-подневно, а за работещите на 8, 12, или 24 - часови
смени -сумирано на тримесечен период,
като съгласно ал.5, т.2 работата извън работното време се компенсирала с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на отчетен период. В разпоредбата на чл.178, ал.1, т.З към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащали допълнителни възнаграждения за извънреден труд. В Наредба №8121з-407 от
11.08.2014г./отм./ изрично било предвидено, че при сумирано отчитане
на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22,00
и 6,00 ч. за отчетния период се умножава
по 1,143 (чл.31, ал.2 от Наредбата). Наредба
№8121з-407 от 11.08.2014г. била отменена с приемане на Наредба
№8121з-592/25.05.2015г. на министъра на вътрешните
работи, която била отменена
с Решение № 8585 от
11.07.2016г. на ВАС по адм.д. №
5450/2016г. В процесния период действала Наредба №8121з-776/29.07.2016г.,
издадена от Министъра на вътрешните
работи, уреждаща реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките
на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. В текста на чл.3, ал.3 от същата наредба
се посочвало, че при работа
на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00
ч., като работните
часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В действащата Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. липсвала изрична норма, предвиждаща превръщане на часовете положен
нощен труд в дневни, за разлика
от действалата до 31.03.2015г. Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014г., която в нормата на чл.
31, ал.2 регламентирала изрично при сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22.00ч.и 6.00 ч. за отчетния период
се умножава по 1.143. Ищецът поддържа, че липсата на такава норма не
следва да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване
на положените от служителите в МВР часове нощен труд
в дневен (каквато изрична забрана би била и противоконституционна),
а представлява празнота в уредбата на реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките
на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следвало субсидиарно
да се приложи
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(обн. ДВ от
26.01.2007г.). В чл. 9 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
е предвидено при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Ищецът твърди, че положеният от него нощен труд от
22:00ч. до 06:00ч. за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. е
в размер на 1664 часа, които следва
да бъдат приравнени към дневен труд с коефицент
1.143, които възлизат на 1902 часа. Преизчисляването на нощен към дневен труд
водело
до извънреден труд от 238 часа, който следва
да бъде допълнително
заплатен от ответника. При изчисляване на база основно месечно
възнаграждение, увеличено с 50 %, съгласно чл.187, ал.6 ЗМВР, всеки
извънреден час следвало да бъде компенсиран
с по 7.21 лв. на час за 2016г.; с по 7.33 лв. на час за
2017г.; с 8.04 лв. на час за 2018г. и с 8.11 лв. на час за 2019г., като задължението
на ответника за целия период
възлизало
на 1706.48 лв. Ищецът претендира също заплащане на обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата, считано от първо число на месеца,
следващ тримесечието на дължимото плащане до 07.10.2019г., като сборът на
дължимите обезщетения за забава се претендира в общ размер от 211.06 лева.
Ищецът моли за уважаване на исковата претенция, прави искания по
доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се
оспорват исковата претенция като неоснователна и недоказана. Не се оспорва, че
страните по делото са били в служебно правоотношение през процесния
период. За процесния период ищецът изпълнявал
служебните си задължения на 12-часови (дневни и нощни) работни смени, съгласно
месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. В резултат
на това сумирано изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните
разлики на отработеното време за процесния период,
бил формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е
заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, като
извънреден труд. При изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за
компенсиране на положения извънреден труд, била приложена нормативната уредба
по специалния Закон за МВР. На основание чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. С Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014 г. (обн. ДВ, бр. 69 от 2014
г., изм. и доп., бр. 15 от 2015 г., отменена с § 4. от ДР на Наредба №
81213-776/29.07.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.) бил регламентиран редът, касаещ спорния въпрос преди посочения в исковата молба
период, тъй като действащата към този момент наредба е била отменена, а сега
действащата - влязла в сила на 02.08.2016 г. Съгласно чл. 31, ал. 2 от Наредба
№ 8121з-407 от 2014 г. при сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножавал по
0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период. Към настоящия момент, редът бил регламентиран с Наредба № 81213-776 от
29.07.2016 г. (обн. ДВ. бр. 60 от 2 Август 2016 г.,
изм. и доп. ДВ. бр.99 от 13 Декември 2016 г.) и Наредба № 8121з-908 от
02.08.2018 г. (обн. ДВ. бр.67 от 14 Август 2018 г.).
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) не
следвало да се прилага за служители на МВР, тъй като по отношение на тях в процесния период е действала друга наредба, в която липсва
изрична норма, която допуска превръщането на нощните часове положен труд в
дневни с определен коефициент. Налице била специална нормативна уредба по
отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР, и следователно не
можела да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 1 НСОРЗ. Тази разпоредба
била непригодна за прилагането й към държавните служители в МВР, тъй като само
при кумулативното наличие на четирите необходими предпоставки в нея (1. подневно отчитане на работното време; 2. работа на смени;
3. продължителност на нощно работно време, по-малка от продължителността на
дневното и 4. трудово възнаграждение, заработено по трудови норми), може да се
въвежда увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време. В чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР
дневното и нощното работно време били с една и съща продължителност от 8 часа.
Не била налице и работа по трудови норми за определяне размера на трудово
възнаграждение по чл. 247 и чл. 250 КТ. Превръщането на нощните часове положен
труд с коефициент 1,143 било установено с цел увеличаване заплащането за
положен нощен труд с допълнително възнаграждение от 0,25 лв., а не за
генериране и заплащане на извънреден труд. Както бе посочено по-горе, в МВР
било разрешено полагане на 8 часа нощен труд, за разлика от другите държавни
служители, на които е разрешено полагането на 7 часа нощен труд. Това водело до
неприложимост на посочения коефициент, тъй като същият се получавал от
съотношението на 8 часа дневен труд към 7 часа нощен труд. Ако се извършело
заместване по посоченото съотношение, за служители на МВР същото следвало да
бъде 8 часа дневен труд към 8 часа нощен труд, при което се получавал
коефициент 1. ГДГП вече изпълнила задължението си и е изплатила изцяло и
своевременно положения от ищеца както извънреден, така и нощен труд. Моли за
отхвърляне на исковите претенции, прави искания по доказателствата и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В с.з. исковата молба и отговорът се
поддържат.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното:
На основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т.4 ГПК за
безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните е прието,
че са били в служебно правоотношение в процесния
период, по което ищецът е заемал длъжност -„старши полицай“ в ГПУ летище – гр.Варна към РДГП
Аерогари, на структурно подчинение към Г.Д.Г.П.при МВР.
Съобразно приобщеното заключение на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза, незаплатената сума за извънреден труд за периода 01.10.2016г.-30.09.2019г., при прилагане на коефициент 1.143 е 1706.48 лв. Размерът на дължимото
обезщетение за забава за процесния период е 211.06 лв.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявени
са искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3
ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Безспорно между
страните е наличието на служебно правоотношение и полагането на твърдените от
ищеца часове труд в рамките на периода 01.10.2016г.-30.09.2019г..
В настоящия случай
спорът между страните е изцяло правен и се свежда до това дали към настоящото
служебно правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в
МВР, регламентиран от специалния закон – ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото
законодателство, предвиждащи
преизчисляване на нощния труд в часове дневен труд, умножавайки го с коефициент
1.143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд,
респ. да се начисли и изплати такъв.
В чл. 187, ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени-
сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия закон, работата извън редовното работно
време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни
дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични
дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на
смени. Нормите предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно
време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на
смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г.
работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови
смени се изчислява сумирано за едномесечен период. С ДВ бр.
81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция
предвижда, че работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или
24- часови смени се изчислява сумирано за тримесечен период. Изрично е посочено,
че тази разпоредба на закона влиза в сила от датата на обнародване, т.е от
14.10.2016г. Т.е за периода 01.10.2016г.-30.09.2019г.. отчитането се извършва на
тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 ЗМВР, брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са регламентирани
в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за извънреден труд.
А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително възнаграждение за
полагане на труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа. До изм. на ал. 2 на
чл. 179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за изплащане на
възнаграждението за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните
работи, а след изменението с наредба на министъра на вътрешните работи се
определят условията и реда, а техният размер- с негова заповед. В ал. 4
на чл. 179 е разписано, че на държавните служители
се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на
Министерския съвет за държавните служители от МВР.
В чл.187, ал.9 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
Така, за процесния
период приложима към спора, касаещ нощния труд полаган от
служителите в МВР, е Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., издадена от министъра
на вътрешните работи и уреждаща реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Според чл.3, ал.3
от наредбата „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период“.
В Наредба № 8121з-779 /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016 г., в сила от
02.08.2016 г., отменена с решение № 16766/10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019
г. на ВАС, петчленен състав/ липсва изрична норма съответстваща на чл.31, ал.2
от предходно действалата в периодите от 19.08.2014г. до 31.03.2015г. и от
11.07.2016г. до 02.08.2016г. Наредба №
8121з-407 /ДВ, бр. 69/19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г./ за преобразуване
на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на изрична норма,
обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване
на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да
се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата
(обн.ДВ бр.( от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни
с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Действително в чл.187, ал.3, изр.4 ЗМВР е предвидена възможност полагането
на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Разпоредбата определя допустимата
продължителност на полагания нощен труд, но не изключва възможността за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен.
При действието на посочената норма на чл.187, ал.3, изр.4 ЗМВР е била издадена и Наредба №8121з-407 от министъра на
вътрешните работи, в която изрично е предвидено преизчислението на часовете
положен нощен труд.
По изложените
съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по своето основание. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че размерът на дължимото
възнаграждение след преизчислението с коефициент 1.143 е 1706.48 лева., а на обезщетението за забава – 211.06 лв.
Ответникът не е изплатил дължимото възнаграждение за
извънреден труд в пълния размер и дължи обезщетение за забава за заявения период.
Предвид изложеното, претенциите
следва да бъдат уважени в пълен размер за периода 01.10.2016г.-30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на депозиране на исковата молба – 07.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът
е освободен от заплащане на ДТ, като предвид основателността на исковете,
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС направените в
производството разноски за ДТ от 118.26 лева и депозит за вещо лице от 150 лева, или
общо в размер от 268.25 лева.
С оглед изхода на спора и
отправеното изрично искане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски. Представени
са доказателства за извършени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
400 лева. Своевременно в процеса е отправено възражение от ответната
страна за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение. Съдът, като съобрази, че делото не се отличава с правна и
фактическа сложност, намира че следва да бъде определен размер на адвокатското
възнаграждение от 364.23 лева съобразно
минималния еднократен такъв по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията преди
Тъй като е прекратено частично производството
за част от вземането с оглед извършения отказ на исковата претенция, на
ответника се дължат разноски съобразно прекратената част на основание чл. 78,
ал. 8, вр. с ал. 4 ГПК. Съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева с
оглед материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото, като
съобразно прекратената част от иска, следва да бъде присъдено възнаграждение в
размер на 1.68 лева.
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.Д.Г.П.– МВР, с
адрес ******* ДА ЗАПЛАТИ на И.Д.И.,
с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 1706.48 лв.
/хиляда седемстотин и шест лева и 0.48 ст./, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на иска – 07.10.2019г. до окончателно
изплащане на задължението, както и сумата от 211.06 /двеста и единадесет лева и 0.06 ст./, представляваща сбор
от дължимите обезщетения за забава върху всяко неплатено допълнително
възнаграждение за положен в периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. извънреден
труд, изчислени, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието на
дължимото плащане до 07.10.2019г., на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г.Д.Г.П.– МВР, с
адрес ***** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд Варна сумата в размер на 268.25 лева, представляваща разноски за дължима държавна такса и депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК и
чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
ОСЪЖДА „Г.Д.Г.П.– МВР, с
адрес ******* ДА ЗАПЛАТИ на И.Д.И.,
с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 364.23
лева, представляваща
сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 вр. ал.5 ГПК.
ОСЪЖДА И.Д.И., с ЕГН ********** и адрес
*** ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.Г.П.– МВР, с адрес ****** сумата
от 1.68 лева, представляващи
съдебно-деловодни разноски, съобразно прекратената част от иска, на основание
чл. 78, ал. 8, вр.
ал. 4 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: