Решение по дело №12758/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6041
Дата: 29 декември 2023 г.
Съдия: Яна Цветанова Димитрова
Дело: 20231110212758
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 септември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 6041
гр. София, 29.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20231110212758 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ,,Билла България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“ № 55 чрез
пълномощника им – адв. Мариана Георгиева против наказателно
постановление /НП/ № 002021/24.07.2023 г., издадено от Ивил Георгиев
Бакърджиев - директор на Регионална дирекция за областите София,
Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София към
Главна дирекция „Контрол на пазара при Комисията за защита на
потребителите упълномощен, съгласно Заповед № 670 от 06.07.2023 г. на
Председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на основание
чл. 210а, вр. чл. 68д, ал. 1, вр. чл. 68д, ал. 2, т.2, вр. чл. 68 г, ал. 4 от Закон за
защита на потребителите /ЗЗП/ на дружеството-жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева.
В жалбата са наведени доводи за материална и процесуална
незаконосъобразност на акта, поради което се иска отмяна на наказателното
постановление
В съдебно заседание жалбоподателят редовно уведомен се представлява
от адв. Гергана Димитрова с пълномощно по делото .
В хода на съдебните прения, последната излага доводи за
незаконосъобразност на НП и се иска неговата отмяна или да се приеме, че са
налице основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН, в условията на
алтернативност. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание административнонаказващият орган , редовно
призован не се явява. Представлява се от адв. Иванка Андреева, с
1
пълномощно по делото.
В хода на съдебните прения, последниата от името на доверителя си иска
потвърждаване на наказателното постановление като законосъобразно и
правилно, като счита, че не са налице предпоставките за прилагане на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за изготвяне на становище по жалбата от юрк. Димитров.
СРП, редовно призована, не изпраща представител.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 22.02.2023 г., служители на Комисия за защита на потребителите,
извършили съвместна проверка в търговски обект, собственост на ,,Билла
България“ ЕООД, находящ се в град София на бул. „Дондуков“ 11, в
изпълнение на план-програма ЗИИП-ПИ съвместно проверки /обозначаване
цените на хранителните стоки/.
В хода на проверката служителите на КЗП установили, че във витрината
за риба и рибни продукти е изложен за продажба продукт с описание върху
етикета, залепен върху опаковката от търговеца, съдържащ следната
информация "ролца от раци свеж100 гр., 2,45 лв.“. Върху същата опаковка
бил залепен и етикет от производителя на стоката, съдържащ следната
информация "ролца от сурими- охладени"- съставки сурими /41%/ -месо от
риба,стабилизатори - парт. №С018 АСТИ447 4-1- срок 19.03.2023г.“. За
извършена проверка, Д. К. Д. на длъжност Главен инспектор в при Комисия
за защита на потребителите – София, съставила констативен протокол №
2755364/22.02.2023 г., в който били отразени констатираните в хода на
проверката обстоятелства.
На 02.03.2023 г., Д. К. Д. на длъжност Главен инспектор в при Комисия
за защита на потребителите – София, в кръга на своята компетентност,
съставила акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
002021, въз основа на констативен протокол № 2755364/22.02.2023 г., като в
акта установила, че констатираните в протокола обстоятелства при
извършената проверка, осъществяват използване на нелоялна търговска
практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, вр. чл. 68д, ал. 2, т.2, вр. чл. 68 г, ал. 4
от ЗЗП, като не предоставя съществена информация на средния потребител,
което действие би могло да доведе до вземане на търговско решение, което
средният потребител не би взел без използването на тази практика.
Въз основа на съставения АУАН, Ивил Георгиев Бакърджиев - директор
на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник
и Благоевград със седалище гр. София към Главна дирекция „Контрол на
пазара при Комисията за защита на потребителите издал обжалваното НП №
002021/24.07.2023, с което на основание чл. 210а, вр. чл. 68д, ал. 1, вр. чл.
68д, ал. 2, т.2, вр. чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП на дружеството-жалбоподател е
наложена имуществена санкция в размер на 25 000 /двадесет и пет хиляди/
лева.
Приетата от съда фактическа обстановка се установява от гласните
доказателствени средства – показанията на актосъставителя и приложените
2
писмени доказателства и снимков материал, приобщени към
доказателствената съвкупност на делото по реда на чл. 283 от НПК вр.чл.84
от ЗАНН, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви
и в своята съвкупност изясняват фактическата обстановка по начина,
възприет от съда.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата, с която е сезиран е процесуално допустима.
Същата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от процесуално
легитимирано лице и е срещу административно –наказателен акт, който
подлежи на въззивен съдебен контрол. Спазена е предвидената от закона
писмена форма. Налице е редовна процедура по връчване на АУАН и НП на
представител на дружеството-жалбоподател.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Разгледана по същество, депозираната жалба се явява основателна,
поради следващите аргументи.
Съгласно разпоредбата на чл. 210а ЗЗП, за нарушение на чл. 68в, чл.
68г, чл. 68ж, т. 1 – 11, 13, 15, 18 – 27 и чл. 68к, т. 3 – 6 на виновните лица се
налага глоба в размер от 1000 до 30 000 лв., а на едноличните търговци и
юридическите лица – имуществена санкция в размер от 2000 до 50 000 лв.
Отговорността на дружеството-жалбоподател е ангажирана във връзка със
заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 2, т. 2
ЗЗП. Съгласно същата разпоредба, съставът на нарушението се осъществява
чрез предоставяне на невярна или подвеждаща информация, като последната
може да се отнася до основните характеристики на стоката или услугата като
наличност, преимущества, рисковете, които тя съдържа, изработка, състав,
допълнителни части към стоката или услугата, извънгаранционно
обслужване, разглеждане на жалби на потребителите, начин и дата на
производство или на представяне на стоката или услугата, доставка, годност
за употреба, използването й, количество, спецификация, географски или
търговски произход, резултатите, които могат да се очакват от нейната
употреба, или резултатите и съществените характеристики от извършените
изпитвания или проверки на стоката или услугата.
Относно понятията „нелоялна търговка практика“, „търговска практика“,
„заблуждаваща търговска практика“ и понятието „търговец“ е дадена легална
дефиниция в ЗЗП. Съгласно чл. 68д, ал. 1, пр. 2 от ЗЗП, търговска практика е
заблуждаваща, когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й
представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния
потребител и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на
търговско решение, което той не би взел без използването на търговската
практика.
Фактическият състав на административното нарушение изисква първо да
3
се установи съдържанието на предоставената информация, второ - цялостното
й въздействие в състояние ли е да въведе в заблуждение средния потребител,
и трето - в състояние ли е да го мотивира да вземе решение, което без това
въздействие не би взел. Тези три предпоставки следва да бъдат дадени в
отношение на кумулативност. Средният потребител е този, който е
относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен.
"Търговско решение" е всяко решение, взето от потребител за това дали да
закупи стока или услуга, за начините и условията за нейното закупуване, дали
да извърши цялостно или частично плащане, дали да задържи стоката, или да
се разпореди с нея, да упражни правата си, предвидени в договора по
отношение на стоката или услугата, независимо от това, дали потребителят
решава да предприеме действие или не /§ 13, т. 31 от ДР на ЗЗП/.
В процесния случай следва да се има предвид, че за да се направи извод
за трайно поведение на търговеца, което да се квалифицира като практика, е
необходимо нарушението да бъде констатирано в цялата магазинна мрежа на
самия търговец или поне в рамките на представителна част от нея. Нито в
АУАН, нито в НП са описани фактически констатации и/или твърдения, че
търговецът е залепил етикети върху същите тези стоки, циркулиращи в
търговката мрежа на дружеството.
Следва да се вземе предвид, че върху трайно залепения етикет от
производителя е отразено съдържанието на сурими в процентно съотношение
– 41%. Съгласно Комбинирана номенклатура 2007, приложена към Регламент
(ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23.07.1987 г. относно тарифната и
статистическа номенклатура и относно Общата митническа тарифа, в сила от
1.01.2007 г., сурими представлява междинен продукт, който се търгува в
замразено състояние, състоящ се от белезникава каша , без миризма и без
вкус, получена от фино смляно месо от риба, измито и изцедено.
Последователните измивания елиминират по-голямата част от мазнината и
водоразтворимите протеини. Преди замразяването на този продукт, към него
се прибавят малки количества добавки [например захар, сол, D-глюцитол
(сорбитол), дифосфат или трифосфат] за подобряване на консистенцията и за
стабилизация на продукта по време на замразяването. От доказателствената
съвкупност по делото, не може да се установи, че в останалото процентно
съотношение от съдържанието на продукта не се съдържат продукти,
получени в резултат на преработено месо от раци – обстоятелство, чието
установяване има отношение към съставомерността на деянието,
квалифицирано като административно нарушение.
На следващо място, видно от доказателствената съвкупност по делото, не
се установява търговецът да е залепил своя етикет върху този, който е
поставен от производителя на продукта. Имайки предвид нивото на
информираност на средния потребител, наличието на етикет, поставен от
търговеца, не би повлияло на способността му да се информира за състава на
продукта – информация, която се съдържа върху етикета, поставен от
производителя. Настоящият съдебен състав намира, че наличието на етикет
поставен от търговеца, не би повлияло на способността на средния
потребител да се информира по начин, че той да бъде заблуден за
4
характеристиките на стоката, в резултат на което той да вземе търговско
решение да закупи продукта.
Предвид изложените аргументи, настоящият съдебен състав намира, че
от доказателствата по делото не може да се установи по категоричен начин,
че е осъществен състав на нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д,
ал. 1, вр. чл. 68д, ал. 2, т.2 от ЗЗП, за което на основание, за което на
основание чл. 210а ЗЗП е санкциониран.
С оглед изложеното до тук, съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно, и като такова следва да
бъде отменено.
При този изход на правния спор основателно е искането на процесуалния
представител на дружеството-жалбоподател за присъждане на сторените по
делото разноски. Ето защо, и на основание чл.63д ЗАНН вр.чл. чл. 36 от
Закона за адвокатурата вр.чл.18, ал.2 вр.чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
1/09.07.2014г. за минималните адвокатски възнаграждения, на жалбоподателя
следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 3180 (три хиляди сто и осемдесет) лева, съобразно обжалвания
материален интерес и предвид приложените по делото доказателства за
извършеното им плащане.
При този изход на правния спор неоснователно се явява искането на
процесуалния представител на Комисията за защита на потребителите за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 вр. ал.3, т.2 от ЗАНН и
чл.63д, от ЗАНН, съдът
РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление № 002021/24.07.2023 г., с
което Ивил Георгиев Бакърджиев - директор на Регионална дирекция за
областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище
гр. София към Главна дирекция „Контрол на пазара при Комисията за защита
на потребителите, с което на основание чл. 210а, вр. чл. 68д, ал. 1, вр. чл. 68д,
ал. 2, т.2, вр. чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП на дружеството-жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева.
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите /КЗП/ сума да заплати
на ,,Билла България“ ЕООД, ЕИК *********, разноски в размер на 3180 (три
хиляди сто и осемдесет) лева, представляващи адвокатско възнаграждение за
настоящата съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.

5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6