ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 38
Шумен, 14.01.2025 г.
Административният съд - Шумен - IV състав, в закрито заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет и пета година в състав:
Съдия: | ХРИСТИНКА ДИМИТРОВА |
като разгледа докладваното от съдията Христинка Димитрова административно дело № 495/2024 г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано е въз основа на жалба от Б. Д. Д. от [населено място], депозирана чрез адв.Я. П. от САК, против Решение № 2153-27-114/18.11.2024г. на Директора на ТП на НОИ – Шумен. С оспореното решение е отхвърлена жалба вх. №1012-27-165/16.10.2024г., подадена срещу разпореждане №3/прот. № Y01319/20.08.2024г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което на основание чл.97 от КСО е възстановена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 22.07.2024г.
В жалбата се твърди, че решението е издадено при липса на компетентност, съществено нарушение на административно производствените правила, в противоречие с материално правни разпоредби и с целта на закона. Според жалбоподателя административният орган погрешно е приел, че не са налице уважителни причини за неподаване на заявлението за преосвидетелстване в срока по чл.68, ал.3 от НМЕ. В тази насока сочи, че не е налице надлежно уведомяване по реда на чл.56, ал.2 от ПУОРОМЕРКМЕ относно необходимостта от преосвидетелстване, тъй като писмото, с което същият е следвало да бъде служебно уведомен да се яви за преосвидетелстване, изпратено от РЗИ – Шумен на 07.03.2023г., е върнато с отбелязване, че пратката не е доставена. Едва при личното явяване на лицето в РКМЕ на 10.07.2023г. същият получава служебното повикване за преосвидетелстване. Счита, че след като пратката не е потърсена в срок и е върната на подателя, не е налице надлежно уведомяване, а при липса на такова, не може да се приеме, че вината за късното преосвидетелстване е на лицето.
Жалбоподателят изразява несъгласие и с извода на ответния орган касателно приложението на чл.94, ал.1, изр.второ от КСО, аргументирано с тезата за наличие на уважителни причини за неявяване за преосвидетелстване, поради липсата на надлежно уведомяване. Заявява, че закъснялото преосвидетелстване се дължи на неуведомяването му от страна на РКМЕ, по-късното подаване на документи пред ТЕЛК не е по негова вина, поради което приложение следва да намери чл.30, ал.3, изр.3 от НПОС и ЛПИОЗ следва да се възобнови и изплаща от срока, до който е била отпусната с предходното ЕР на ТЕЛК, а именно 02.07.2023г.
По изложените съображения отправя искане за отмяна на обжалваното решение и връщане преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление с указания относно началната дата, на която да бъде възобновено изплащането на пенсията – от 02.07.2023г. Претендира присъждане на разноски по делото.
При проверка редовността на жалбата съдът е констатирал нередовности, с оглед на което с определение №1677/18.12.2024г. жалбата е оставена без движение.
В унисон с дадените указания, с молба рег. № ДА-01-81/13.01.2025г. оспорващият представя адвокатско пълномощно.
Със съпроводително писмо рег. № ДА-01-44/08.01.2025г. по описа на ШАдмС административният орган представя заверено копие от административната преписка по издаване на акта.
Съдът намира, че нередовностите по оспорването са отстранени.
След като се запозна със съдържанието на жалбата, оспорвания административен акт и приложените доказателства, съдът намира, че е сезиран с жалба срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице, имащо правен интерес от оспорване на процесния акт пред компетентния съд, поради което същата се явява допустима и делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Съдът намира, че като страни в настоящото производство следва да бъдат конституирани, както следва: оспорващ - Б. Д. Д. от [населено място] и ответник - директор на ТП – Шумен на НОИ.
С оглед задължението за разпределяне на доказателствената тежест, произтичащо от разпоредбата на чл.170, ал.3 от АПК, съдът намира за необходимо да укаже на страните за кои обстоятелства следва да сочат доказателства, а именно:
- на оспорващия да се укаже, че е в негова тежест да ангажира доказателства в подкрепа на изложените в жалбата твърдения, както и че същите обосновават незаконосъобразност на обжалвания акт.
- на ответната страна да се укаже, че е в нейна тежест да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, в т.ч., че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата и при наличие обосноваващото го материално правно основание.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА като страни в настоящото производство, както следва:
оспорващ - Б. Д. Д. от [населено място];
ответник - директор на Териториално поделение - Шумен на Национален осигурителен институт.
НАСРОЧВА АД № 495/2024г. по описа на ШАдмС за 19.02.2025г. от 10.00 часа, за която дата да се уведомят страните на посочените адреси.
УКАЗВА на оспорващия, че е в негова тежест да ангажира доказателства в подкрепа на изложените в жалбата твърдения, както и че същите обосновават незаконосъобразност на решението.
УКАЗВА на оспорващия в седемдневен срок от получаване на препис от определението да посочи доказателства, които иска да бъдат събрани в съдебното производство.
УКАЗВА на ответната страна, че е в нейна тежест да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, в т.ч., че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата и при наличие обосноваващото го материално правно основание.
Дава възможност на страните до датата на съдебното заседание да представят нови доказателства.
Препис от настоящото определение да се изпрати на страните за сведение.
Съдия: | |