Решение по дело №452/2018 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 17
Дата: 9 януари 2019 г. (в сила от 5 ноември 2019 г.)
Съдия: Марияна Пенчева Бахчеван
Дело: 20187050700452
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 февруари 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

…………………………гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав, в открито заседание на  12.12.2018г. в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН  

           

като разгледа докладваното от съдията   административно дело №452 по описа на Административен съд – Варна за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

 

Производството е по реда на чл.145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/ във връзка с чл.45 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/.

Делото е образувано по жалба на И.Т.П.-И. и П.Д.К. срещу решение по т.27 от протокол №030/20.12.2017г. на Общински съвет – община Аксаково, постановено във връзка с тяхно заявление вх.№АУ-42-1876/14.08.2017г. до Общинска служба по земеделие - Аксаково.

С определение №44/13.04.2018г. по гражданско дело №43/2018г., постановено от смесен състав на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, по повдигнат спор за подсъдност като компетентен да разгледа жалбата на И.Т.П.-И. и П.Д.К. срещу решение по т.27 от протокол №030/20.12.2017г. на Общински съвет – община Аксаково  е определен Варненския административен съд.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на решението поради липса на мотиви и противоречието му с решение №2427/02.07.2010г. на Варненския районен съд по гражданско дело №3937/2007г. и протокол №14789/24.06.2011г., издаден от Общинска служба „Земеделие“ – Аксаково. Иска се отмяната му и задължаване на Общински съвет – Аксаково да се произнесе за предоставяне по реда на §27 ал.2 т.2 от ЗИД на ЗСПЗЗ на обработваема земеделска земя от общинския поземлен фонд за обезщетяване на наследниците на Т. К. П.. Пълномощникът на жалбоподателите адв.С. изтъква, че общинският съвет се намира в условията на обвързана компетентност при наличие на предпоставките по §27 ал.1 т.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В писмената защита с вх.№22299/28.12.2018г. подчертава, че обжалваното решение, макар и гласувано с „въздържал се“ от всички общински съветници представлява отказ, тъй като в него е отбелязано „не се приема“, за който липсват фактически основания и мотиви за постановяването му, което нарушава законоустановената форма и е основание за отмяна, съгласно Постановление на Пленума на Върховния съд №4/1976г., тълкувателно решение №16/1975г. на Общото събрание на Гражданска колегия на Върховния съд и тълкувателно решение №4/2004г. на Върховния административен съд.

Ответникът – Общински съвет при община Аксаково чрез адв.Ю.Г. иска отхвърляне на жалбата, като изтъква, че не е налице административен акт, който подлежи на обжалване, не е налице отказ, тъй като решението не е било прието с необходимото по чл.27 ал.4 от ЗМСМА мнозинство.

Заинтересованите лица: С.Т. Ж., Ю.Т.К., З.Г.Р., К.К.Т., Р.Д.К., Ж.Т.П., Е.П.Ж., Д.Ж.А., С.К.П., А.Т.Щ., К.Т.С., С.Х.Б., Т.Х.Б., Е.Х.Н., П.С.Д., Д.С.Х., лично и чрез техните пълномощници намират обжалваното решение на Общински съвет – Аксаково за незаконосъобразно и искат неговата отмяна и уважаване на заявлението, подадено от наследниците на Т. К. П..

Обжалваното решение е прието на 20.12.2017г. и е било съобщено на П.Д.К. на 15.01.2018г. видно от обратната разписка, жалбата е подадена на 29.01.2018г., съгласно представения служебен бон от „Български пощи“ ЕАД в 14-дневния срок за обжалване. Няма данни решението да е било съобщено на И.Т.П.-И., поради което съдът приема нейната жалба също за подадена в срока за обжалване, считано от узнаването.

Жалбоподателите ведно с конституираните заинтересовани лица са наследници на Т. К. П., на основание представеното удостоверение за наследници с изх.№0002/05.01.2018г.

На заседание на Общински съвет – Аксаково, проведено на 20.12.2017г. са присъствали 16 от общо 17 общински съветници. За решение по т.27 от протокол №030/20.12.2017г. са гласували 16 общински съветници с „въздържал се“, „за“ – нула броя, „против“ – нула броя, и е отбелязано в него, че проекто решението „не се приема“. Съгласно чл.27 ал.3 от ЗМСМА /в редакцията от ДВ бр.47 от 2018г./, решенията на общинския съвет се вземат с явно гласуване с мнозинство повече от половината от присъстващите съветници. Решенията се считат за  приети с мнозинство повече от половината от присъстващите съветници, когато броят на гласувалите "за" общински съветници е по-голям от останалата част от присъстващите на заседанието съветници. Съгласно ал.4 на чл.27 от ЗМСМА /редакция от ДВ бр.47 от 2018г./, решенията на общинския съвет по чл. 21, ал. 1, т. 1, 2, 3, 6, 7, 8, 9, 10, 16, 17 и 20 и по чл.21а, ал. 3 се вземат с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците. Решенията се смятат за приети с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците, когато броят на гласувалите "за" общински съветници е по-голям от останалата част от общия брой на общинските съветници. Предходната редакция на двете цитирани алинеи на чл.27 от ЗМСМА от ДВ бр.69 от 2006г. гласи, че решенията се вземат съответно: с мнозинство повече от половината от присъстващите съветници и с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците. Следователно, мнозинството за приемане на решение по чл.27 от ЗМСМА се формира единствено от броя на общинските съветници гласували „за“, като в останалата част от общия брой на съветниците или от присъстващите съветници се включват гласовете „против“ и „въздържал се“. В случая, всички присъстващи съветници са гласували „въздържал се“, което съгласно правилата на чл.27 от ЗМСМА в предходната редакция, действала към момента на приемането на оспореното решение и в сегашния вариант на посочената разпоредба формира отрицателния вот. Освен това, самото решение е отбелязано като „не се приема“, което го характеризира като „изричен/писмен  отказ“, който е индивидуален административен акт, тъй като адресатите му са точно определени лица: наследниците на Т. К. П.. Решението на общинския съвет щеше да е общ административен акт по смисъла на чл.179 и сл. от АПК ако адресатите бяха неопределен, но определяем кръг от граждани и техните организации.  

С оглед изложеното, по докладна записка на кмета на община Аксаково с вх.№ОБС-9500-521/05.12.2017г. във връзка със заявление вх.№АУ-42-1876/14.08.2017г., подадено от наследниците на Т. К. П. до Общинска служба по земеделие – Аксаково е налице изричен отказ, обективиран в решение по т.27 от протокол №030/20.12.2017г. на Общински съвет – община Аксаково.

Относно неговата законосъобразност, съдът изразява следното становище:

Съгласно чл.59 ал.1 от АПК, решенията на административния орган /индивидуален или колективен/ трябва да са мотивирани, а и да съдържат фактически и правни основания – чл.59 ал.2 т.4 от АПК, като липсата на двата реквизита е съществено процесуално нарушение, тъй като възпрепятства съдебната проверка относно правилното прилагане на материалния закон и нарушава правото на защита на заинтересованите лица, поради което е самостоятелно основание за отмяна.  

Със съдебно решение №2427/02.07.2010г. на Варненския районен съд, постановено по гражданско дело №3937/2007г. /влязло в законна сила на 04.08.2010г./ е прието за установено по отношение на Общинска служба по земеделия – Аксаково, че наследниците на Т. К. П. – бивш жител на с.Любен Каравелово, починал на 10.07.1940г. имат право да им бъде възстановена собствеността върху недвижими имоти, находящи се в землището на с.Любен Каравелово, обхващащо териториите  на бившите землища на с.Любен Каравелово и на с.Веселин, община Аксаково, подробно изброени в решението от т.1 до 27. При справка и сравнение, съдът установи, че изрично посочените имоти в диспозитива на съдебното решение съвпадат напълно по площ и местонахождение с тези, изброени в решение №14789/24.06.2011г. на Общинска служба по земеделие  - Аксаково, с което е признато и определено за възстановяване правото на собственост върху 304.710 дка  на наследниците на Т. К. П. чрез  план за земеразделяне при условията на чл.15 ал.2 от ЗСПЗЗ. В тази връзка наследниците на Т.П. чрез своя пълномощник Х. М. са подали заявление до началника на Общинска служба по земеделие – Аксаково с вх.№АУ-42-1876/14.08.2017г., с което са поискали да бъдат обезщетени със земеделска земя съобразно чл.10б от ЗСПЗЗ и решение №2427/02.07.2010г. на Варненския районен съд, постановено по гражданско дело №3937/2007г. По силата на цитираната законова разпоредба, собствениците или техните наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това, дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях, селскостопански организации, намиращи се в границите на урбанизираните територии (населени места) или извън тях и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове.

По искането на наследниците на Т.П. за обезщетяване със земеделска земя от общинския поземлен фонд, отправено до началника на Общинска служба по земеделие – Аксаково е постановено негово решение №3675/28.07.2017г., с което на основание чл.19 ал.8 от ППЗСПЗЗ във връзка с чл.10б от ЗСПЗЗ е определено правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху 304.710 дка земеделска земя на обща стойност 234627 лева при условията на чл.11 ал.4 от ЗСПЗЗ. Според експертната оценка на независим оценител стойността на нивите е 237 723 лева.

Предвид процедурата по чл.45ж от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, началникът на Общинска служба по земеделие – Аксаково е отправил писмо с вх.№6202-4/1/ от 28.09.2017г. до кмета на община Аксаково за предоставяне на наследниците на Т. К. П. на имоти по реда на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Последвала е докладна записка от кмета на община Аксаково до Общинския съвет при общината с вх.№ОБС-9500-521/05.12.2017г., с която е предложено предоставяне на земеделски земи от общинския поземлен фонд  /включени в списъците на имоти по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ от картата на възстановената собственост на землищата в община Аксаково/ за обезщетяване на собственици по реда на §27 ал.2 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ  /ДВ бр.62 от 10.08.2010г./. Изготвено и внесено в Общинския съвет при община Аксаково е било проекто решение на основание §27 ал.2 т.3 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ, чл.19 ал.11 т.2 от ППЗСПЗЗ, §14 на ПЗР към ЗИД на Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/ и чл.1 ал.3 от НРПУРОИ на община Аксаково във връзка с чл.10б ал.1 и ал.6 от ЗСПЗЗ, с което на наследниците на Т. К. П. в изпълнение на решение №3675/28.07.2017г., издадено от Общинска служба по земеделие – Аксаково и решение №2427/02.07.2010г., постановено по гражданско дело №3937/2007г. на Варненския районен съд за възстановяване на 304.710 дка земеделска земя, находяща се в землището на с.Любен Каравелово на стойност 234 627 лева, да бъдат предоставени недвижими имоти – общинска собственост, подробно описани с приложени актове за общинска собственост и скици за всеки от тях.

Видно от горното, началника на Общинската служба по земеделие – Аксаково е спазил изискванията по чл.19 ал.11 от ППЗСПЗЗ, като е отправил мотивирано предложение чрез кмета на общината до общинския съвет за обезщетяване на собствениците от общинския поземлен фонд в съответствие с постъпилото искане на наследниците на Т.П.  за обезщетяване със земеделска земя чрез план за обезщетяване или с отделни имоти по реда на чл. 45ж от ППЗСПЗЗ. Съгласно посочената по-горе разпоредба,  кметът на общината може да върне  предложението с мотивиран отказ в 14-дневен срок, когато застрояването е с обекти, които не са общинска собственост, което не е било налице в разглеждания случай. По силата на чл.19 ал.11 от ППЗСПЗЗ, общинският съвет разглежда предложението на първото си заседание след постъпването му и се произнася с положително решение, когато: 1. проведените мероприятия представляват обекти - общинска собственост, или 2. в землището не са налице свободни земи от държавния поземлен фонд независимо от характера и собствеността на проведените мероприятия по чл. 10б, ал. 2, т. 1 или 2 ЗСПЗЗ.  В докладната си записка до Общински съвет - Аксаково, кметът на общината се е обосновал с писмо с вх.№6202-4/1/ от 28.09.2017г. на Общинска служба по земеделие – Аксаково и приложено към него мотивирано искане по чл.45ж от ППЗСПЗЗ за определяне от община Аксаково на равностойни по количество и качество земи от общинския поземлен фонд, с които да бъдат обезщетени правоимащите по реда на чл.10б от ЗСПЗЗ във връзка с члр.19 ал.17 т.1 от ППЗСПЗЗ, както и заявление с вх.№АУ-42-1876/14.08.2017г. на наследниците на Т.П. до Общинска служба по земеделие – Аксаково, с което се поискали да бъдат обезщетени с равностойна земя в община Аксаково и се е позовал на решение №3675/28.07.2017г., издадено от Общинска служба по земеделие – Аксаково и решение №2427/02.07.2010г., постановено по гражданско дело №3937/2007г. на Варненския районен съд.

Следователно, след като е било налице искане по чл.10б ал.2 т.1 от ЗСПЗЗ от наследниците на Т.П., които са заинтересовани лиза  по смисъла на ал.1 на чл.10б от ЗСПЗЗ за обезщетяване със земи от общинския поземлен фонд и е било издадено решение на Общинска служба по земеделие – Аксаково в изпълнение на чл.19 ал.8 от ППЗСПЗЗ, общинският съвет е следвало да прецени дали мероприятията, възпрепятстващи възстановяване в реални граници на собствеността върху земеделските земи на Т.П. представляват обекти – общинска собственост или дали са налице свободни земи от държавния поземлен фонд и ако е изпълнено едно от тези условия да постанови задължително положително решение, както изисква разпоредбата на чл.19 ал.11 от ППЗСПЗЗ. В обжалваното отрицателно решение на общинския съвет не са налице мотиви, че мероприятията, извършени върху земите на Т.П. не са общинска собственост, нито че в землището на с.Любен Каравелово има свободни земи от държавен поземлен фонд, което го прави материално незаконосъобразно.

Съгласно §14 на ПЗР към ЗИД на ЗОЗЗ /ДВ бр.100 от 2015г./, в срок 5 години от влизането в сила на този закон земите по чл. 19, ал.1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи се предоставят от общинските съвети само при условията на § 27, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ДВ, бр. 62 от 2010 г.), в който срок попада заявлението на наследниците на Т.П..

Видно от разпоредбата на §27 ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010 г., доп., бр. 61 от 2016 г., в сила от 5.08.2016 г.), общинският съвет е длъжен да предостави земи от общинския поземлен фонд, включително пасища и мери по чл. 19 от ЗСПЗЗ, при наличие на едно от следните условия: 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Както беше посочено по-горе, наследниците на Т.П. разполагат с решение №2427/02.07.2010г., постановено по гражданско дело №3937/2007г. на Варненския районен съд, с което им е признато правото на собственост върху процесните земеделски земи, както и в тяхна полза е издадено решение №3675/28.07.2017г. на Общинска служба по земеделие – Аксаково за обезщетяването им, поради невъзможността собствеността върху земите на техния наследодател да бъде възстановена в реални граници. Следователно, налице са две от предпоставките по §27 ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, макар да е достатъчно наличието само на една от тях, поради което общинският съвет е бил длъжен да предостави земеделски земи от общинския поземлен фонд и като не го е сторил е постановил решение в нарушение на цитираната законова разпоредба.

С оглед на изложеното, решение по т.27 от протокол №030/20.12.2017г. на Общински съвет – община Аксаково трябва да бъде отменено, поради съществени процесуални нарушения – липса на мотиви и задължителни реквизити по чл.59 ал.2 т.4 от АПК и поради противоречие с §27 ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, които представляват основания за незаконосъобразност по смисъла на чл.146 т.3 и т.4 от АПК.

Преписката трябва да бъде изпратена на Общински съвет при община Аксаково за ново произнасяне по докладна записка на кмета на община Аксаково с вх.№ОБС-9500-521/05.12.2017г. при съобразяване с изискванията на §27 ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010 г., доп., бр. 61 от 2016 г., в сила от 5.08.2016 г.) и искането по заявление на наследниците на Т. К. П. с вх.№АУ-42-1876/14.08.2017г. до Общинска служба по земеделие - Аксаково, както и в изпълнение на решение №2427/02.07.2010г., постановено по гражданско дело №3937/2007г. на Варненския районен съд, решение №3675/28.07.2017г. на Общинска служба по земеделие – Аксаково във връзка с решение №14789/24.06.2011г. на Общинска служба по земеделие  - Аксаково. Като при новото произнасяне административният орган трябва да има предвид разпоредбата на чл.177 ал.2 от АПК.

На основание чл.174 от АПК, Общински съвет – Аксаково следва да бъде задължен да постанови решението си по §27 ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ в 14-дневен срок от влизане в сила на настоящото съдебно решение, неспазването на което дава основание за налагане на глоба по реда на чл.304 от АПК.

Предвид  основателността на жалбата в полза на жалбоподателите и заинтересованите лица следва да бъдат присъдени сторените по делото съдебни разноски в общ размер от 2020 лева, съгласно представения списък и договор за правна помощ. Съдът счита, че адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева за представляването на всеки от жалбоподателите не е прекомерно по размер, предвид чл.8 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Присъждане на съдебни разноски е пискала и заинтересованата страна Е.П.Ж. чрез адв.Я., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева съгласно приложения договор за правна защита и съдействие.  

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.146 т.3 и т.4 от АПК и чл.173 и чл.174 от АПК, както и чл.143 ал.1 от АПК  съдът

 

Р Е Ш И  :

 

ОТМЕНЯ решение по т.27 от протокол №030/20.12.2017г. на Общински съвет при община Аксаково по жалба на И.Т.П.-И. и П.Д.К..

ВРЪЩА преписката за ново произнасяне от Общински съвет при община Аксаково относно докладна записка на кмета на община Аксаково с вх.№ОБС-9500-521/05.12.2017г.  във връзка със заявление на наследниците на Т. К. П. с вх.№АУ-42-1876/14.08.2017г. до Общинска служба по земеделие - Аксаково при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на това съдебно решение и изискването на чл.177 ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс.

ЗАДЪЛЖАВА Общински съвет при община Аксаково да постанови решение по докладна записка на кмета на община Аксаково с вх.№ОБС-9500-521/05.12.2017г. във връзка със заявление на наследниците на Т. К. П. с вх.№АУ-42-1876/14.08.2017г. до Общинска служба по земеделие - Аксаково в 14-дневен срок от влизане в сила на настоящото съдебно решение.

ОСЪЖДА община Аксаково да заплати на И.Т.П.-И. и П.Д.К. съдебни разноски в общ размер от 2020 /две хиляди и двадесет/ лева.

ОСЪЖДА община Аксаково да заплати на Е.П.Ж. съдебни разноски в размер на 300 /триста/ лева.

 

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН    СЪДИЯ: