Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр. София, 09.09.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ
СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав,
в публично съдебно заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ МИХАЙЛОВА
при секретар Ирина
Василева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 3684 по
описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата К.И.П. е предявила срещу ответника Д.С.М. осъдителен иск с
правно основание чл. 79,
ал.1 ЗЗД, във вр. чл. 250, ал.1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 1 000 000.00 лева, представляваща част от общо дължимата сума от 2
714 660.00 лева, предадена от ищцата на ответника по силата на сключен между
тях през 2010 г. устен договор за влог.
Ищцата излага твърдения, че през 2010 г. постигнали с
ответника Д.С.М. неформална устна уговорка, съгласно която той се задължил да
държи от нейно име и за нейна сметка паричните средства, който тя получавала в
резултат на осъществяваната дейност като самоосигуряващо се лице, полагащо труд
на територията на Белгия. Сочи, че средствата, които събирала, предавала
периодично лично на ответника в периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2015 г., като
било уговорено парите да се съхраняват от ответника в срок до 31.12.2016 г. Твърди,
че е предавала на ответника сумата от 15 344.00 лв. всяка седмица за период от
265 седмици, като възнаграждението на влогоприемателя възлизало на сумата от 5
100.00 лв. седмично. Сочи, че предала на ответника сума в общ размер от 2 714 660.00 лева, като съобразно уговореното
ответникът нямал право да използва предоставените му от ищцата средства, а
следвало да ги предава на посочени от нея нейни роднини. След устна покана от
31.12.2016 г. ответникът признал, че не е съхранил паричните средства и ги е
използвал по свое усмотрение.
Съобразно изложеното моли исковата
претенция да бъде уважена.
В
законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът Д.С.М. е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения
иск по основание и размер. Оспорва твърденията на ищцата, че между тях е бил
сключен договор за влог с посоченото в исковата молба съдържание, както и че
ищцата му е предавала каквато и да било парична сума за пазене. Съобразно изложеното ответникът
моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът, като прецени относимите
доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
Твърденията в исковата молба дават основание
искът да се квалифицира по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във
вр. с чл. 250 и сл. от ЗЗД. Договорът за влог е неформален, реален договор.
Договорът се счита за сключен, когато влаганата вещ се предаде на
влогоприемателя въз основа на постигнатото между страните съгласие -
влагоприемателят се задължава да пази вещта и да я върне на влогодателя на
уговорения срок или след поискване, без или срещу заплащане на възнаграждение.
Уважаването
на предявения иск по чл. 250, ал. 1 ЗЗД предполага
пълното и главно доказване от ищеца на следните обстоятелства: възникването на
твърдяното по вид, съдържание и момент на пораждане гражданско договорно
правоотношение с ответника; спазването на законовата форма за възникване на
същото; фактическото предаване на вложените вещи на твърдяната дата и по
твърдения начин; неизпълнение на задължението на ответника да пази и върне
вещта. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже надлежно изпълнение на задължението си. Тези елементи на фактическия състав не се доказва да са налице в
разглеждания случай.
По делото не се събраха
никакви доказателства в подкрепа на твърденията на ищцата, изложени в исковата молба и направените в
последствие уточнения към нея. Недоказаните факти съдът приема за
неосъществени. Настъпването на недоказани факти не може да се предполага, както
и не може конкретен факт да бъде приет за осъществен само въз основа на
твърденията на ищеца. По тази причина ищецът е този, който носи тежестта да
докаже – при условията на пълно главно доказване, тоест извън всякакво
съмнение, настъпване на фактите, които според него пораждат правото му да търси
процесната сума от ответника. При липсата на
такива доказателства, съдът е длъжен да отхвърли исковата претенция като
неоснователна.
Предвид липсата на елементите
от фактическия състав за възникване на облигационно
правоотношение по договор за влог за процесната парична сума, предявеният иск следва
да се приеме за неоснователен и както такъв - подлежи на отхвърляне.
Относно
разноските по производството
Държавната такса по заведения иск остава за сметка на бюджета на съда,
тъй като ищцата е освободена от задължение за заплащането й.
Така мотивиран, съдът
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл. 250, ал.1 ЗЗД, предявен
от К.И.П., ЕГН **********, със събеден адрес: ***, офис 6, адв. П.Й.Н., срещу Д.С.М., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв. Д.К.С., за заплащане на сумата от 1 000 000.00 лева, представляваща
част от общо дължимата сума от 2 714 660.00 лева, дължима по силата на сключен
между тях през 2010 г. устен договор за влог.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: