Решение по дело №2317/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.30а, ал.3, вр. с чл.42 от ЗООРПСМ.

Образувано е по жалба на Найден Ц. К. от [населено място] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-VІ-43-0127/17.11.2023г., издадена от началник на 01 РУ – СДВР, с която, за нарушение на чл.21, т.6 от ЗООРПСМ и на основание чл.30, ал.1, т.1 и чл.41, т.1 от с.з., на жалбоподателя е наложена забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от една година.

Жалбоподателят К. оспорва издадената заповед като твърди, че не извършил описаните в нея нарушения, поради което изложените фактически констатации не отговарят на действително случилото се. Посочва, че на процесната дата 16.11.2023г. е присъствал на протест в близост н.до националния стадион „В. Левски“, но отрича да е хвърлял твърди предмети срещу полицейските служители, охраняващи провеждащото се спортно мероприятие. Иска се отмяна на заповедта.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като поддържа жалбата на сочените в нея основания.

Ответникът - началник на 01 РУ – СДВР не се явява и не се представлява.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна – адресат на административния акт и депозирана в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество е неоснователна.

Данните от административната преписка сочат, че на 16.11.2023г., жалбоподателят К. се е намирал в [населено място], където, на [улица], пред Министерството на младежта и спорта, се намирала група от около 50-60 човека, които скандирали и запалили кофа за смет. В близост до тях се намирали служители на МВР, изпълняващи функции по охрана на спортно мероприятие, провеждащо се на националния стадион, като след като групата лица забелязали служебния им автомобил, започнали да хвърлят стъклени бутилки, камъни и други предмети, с което застрашавали живота и здравето на гражданите и нарушавали обществения ред. Измежду групата лица, полицейски инспектор Б. задържал жалбоподателя К., който хвърлял бутилки към него, като за задържането били употребени помощни средства (белезници) поради опит на жалбоподателя да избяга, което е видно от съставената за случая докладна записка № 225р-44058/17.11.2023г., както и от протокола за писмено показание на свидетел по ЗООРПСМ от 16.11.2023г. За задържането е била изготвена заповед за задържане на лице с рег. № 229з-1569/16.11.2023г., с която жалбоподателят бил задържан за 24 часа на основание ЗМВР. За случая е бил съставен АУАН № ІV-43/17.11.2023г., а въз основа него е издадено и Наказателно постановление № ІV-43/17.11.2023г. Издадена е и процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-VІ-43-0127/17.11.2023г., издадена от началник на 01 РУ – СДВР, видно от мотивите на която, на 16.11.2023г., около 20,30ч., в [населено място], на [улица], по време на провеждане на футболна среща между националните отбори на България и Унгария, жалбоподателят е извършил противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на ЗООРПСМ, която не съставяла престъпление по смисъла на НК, извършена преди приключване на спортното мероприятие, изразяваща се в хвърляне на твърди предмети, в това число камъни и бутилки по полицейски служители, ангажирани в охраната на спортното мероприятие и преминаващи граждани, което е счетено за нарушение на чл.21, т.6 от ЗООРПСМ, поради което и на основание чл.30, ал.1, т.1 и чл.41, т.1 от с.з., на жалбоподателя е наложена забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от една година.

Заповедта е законосъобразна.

Нормата на чл.21 от ЗООРПСМ регламентира хипотезите на спортно хулиганство по смисъла на този закон. Административният орган се е позовал на тази по т.6 – хвърлянето на предмети, като за целта е взел предвид изготвените докладна записка и писмено показание на полицейски служител, присъствал на събитието и извършил задържането на жалбоподателя, които документи съдът кредитира на основание чл.171, ал.1, изр.1-во от АПК. Тезата на жалбоподателя, че на процесния ден е бил на посещение на лекар в [населено място] и при разходка по [улица]е бил задържан, което е видно от даденото от него сведение, както и отричането да е хвърлял предмети по полицейските служители, остават недоказани и не съответстват на останалите данни по делото, изложени по-горе в мотивите. В този смисъл съдът счете за доказано осъществено спортно хулиганство по смисъла на чл.21, т.6 от ЗООРПСМ. За извършената противообществена проява е приложена принудителна административна мярка по чл.41, т.1 от с.з. за минимален период от една година, съобразно нормата на чл.25, ал.1 от закона. Представеното от жалбоподателя съдебно решение, с което е отменено издаденото против него наказателно постановление № ІV-43/17.11.2023г. не променя горните изводи относно законосъобразността на издадената процесна заповед, като настоящият съд не е обвързан от констатациите и изводите на съда, разглеждащ спора по законосъобразността на наказателното постановление, двете производства се развиват по различен процесуален ред, при наличие на различни материални основания за преценка на законосъобразността на разглежданите актове, без да се явяват преюдициални едно спрямо друго.

В процеса на цялостния съдебен контрол за законосъобразност не се констатираха отменителни основания по смисъла на чл.146 от АПК – заповедта е издадена от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалният закон е правилно приложен, както и заповедта е в съответствие с целта на закона, а именно – опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия.

На основание изложените мотиви, жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена, поради което и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Найден Ц. К. от [населено място], [улица], [адрес] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-VІ-43-0127/17.11.2023г., издадена от началник на 01 РУ – СДВР.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.