Решение по дело №760/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците/ЗУБ/.

Образувано е по жалба на С. Владимирович Лаврентиев /по свидетелство за раждане (л.16) и паспорт (л.73) С. Владимирович Лаврентьев, а според административната преписка С. Владимирович Лаврентев/, гражданин на Руската федерация, роден на [дата]. в [населено място], Руска федерация, с адрес на пребиваване в Република България: [населено място], [улица] съдебен адрес: [населено място] [улица], чрез адв.Л.Ц., против Решение № 5342/08.04.2024 г., издадено от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

В жалбата са изложени доводи, че оспорения акт за незаконосъобразен - издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Сочи се, че са налице основания за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. Твърди се, че не е изяснена действителната фактическа обстановка, като не са обсъдени доказателствата в подкрепа на твърденията на кандидата, а формално и бланкетно е посочено, че не са налице предпоставките за предоставяне на международна закрила. По подробно изложени в жалбата доводи жалбоподателят моли за отмяна на оспореното решение. Претендира разноски.

С определение № 3502/09.05.2024г. съдът е конституирал страните, насрочил е съдебно заседание и указал доказателствената тежест на страните. Страните са уведомени за определението на съда, с указание за ответника, че в 14-дневен срок от получаване на съобщението може да представи писмен отговор по жалбата и да посочат доказателства, които искат да бъдат събрани и представи писмените си такива.Определението е съобщено на страните.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Ц., който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Ангажира доказателства. Претендира разноски. Представя подробни писмени бележки.

Административният орган не се явява и не изпраща представител. Представя административната преписка. Чрез пълномощник е депозирал писмен отговор с вх.№ 5472/20.05.2024 г. (л.228), в който моли съда да даде ход на делото, доколкото не са налице пречки затова и излага доводи за неоснователност на жалбата. Иска от съда да потвърди оспореното решение.

Встъпилият в производството прокурор от Окръжна прокуратура - Бургас счита, че решението е правилно и законосъобразно. Излага съображения, че жалбоподателят не е изчерпал възможностите, които му дава Закона за чужденците, поради което, при евентуална отмяна на решението моли настоящата съдебна инстанция да върне преписката на административния орган, който да прецизира евентуално ново произнасяне на база на всички събрани доказателства.

Административен съд - Бургас, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят С. Владимирович Лаврентиев е гражданин на Руската федерация, роден на [дата]. в [населено място], [семейно положение], има един син.

На 17.10.2023 г. жалбоподателят подал пред Държавна агенция за бежанците молба за международна закрила, в която изложил съображения за наличие на основания за предоставяне на статут на бежанец, алтернативно да му бъде предоставен хуманитарен статут (л.89-92). По повод молбата за закрила, директорът на РПЦ-Харманли, към Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/, на основание чл. 58, ал. 10 от ЗУБ е поискал становище от Държавна агенция „Национална сигурност“ /ДАНС/ (л.88).

След отправена до Лаврентиев писмена покана (л.87), на 14.12.2023 г. с него е проведено интервю от длъжностно лице при ДАБ, в присъствие на преводач, за което е съставен Протокол рег.№ УП-3252/2 (л.68-71). По време на интервюто жалбоподателят заявява, че живее със семейството си в България от около 11 години, като през това време отивал и се връщал от Р. многократно. Твърди, че има бизнес на територията на страната. Споделя, че когато подал документи за постоянно пребиваване в България, от „Миграция“ не му ги приели, тъй като оставали по-малко от 6 месеца от валидността на паспорта му. Приели обаче тези на съпругата и детето му и те щели да получат документ за постоянно пребиваване в България. Посочва също, че не може да отиде в руското посолството за нов паспорт, защото щял да бъде екстрадиран в Руската федерация, поради заведено срещу него наказателно дело за незаконен хазарт. Твърди, че делото е заведено в негово отсъствие и в нарушение на гражданските му права. Според сведенията на Лаврентиев, същия не е членувал в партии. Бил е сътрудник към организациите ДОН БАС СОС [рег. номер] 2019г., МЕМОРИОЛ от 2015-2017г., ФОНД БОРБА С КОРУПЦИЯТА през 2019г., ГУЛАГУ НЕТ през 2019 г., които вече били забранени в Р., но съществували другаде. Счита, че заради тези сътрудничества са завели наказателното дело срещу него. Заявява, че съпругът на сестра му бил арестуван в Р. и сега бил в ареста, като заложник заради него. Споделя за заплахи срещу сестра му, поради което същата се намирала на територията на България. Имуществото му било конфискувано. Твърди, че в Р. не е бил жертва на насилие, защото напуснал страната. В България не е получавал заплахи. Такива получавал в Р., след като отказал да даде подкуп на следователите. Заявява също, че следователят, който завел делото срещу него, бил обвинен в убийство. Лаврентиев не е имал проблем нито поради етническата му принадлежност, нито с религията, която изповядвал. Допълва, че не можел да поднови паспорта си и не можел да се върне в Р. защото се страхувал, че ще бъде приложено над него физическо и психическо насилие и ще бъде подложен на преследване.

С докладна записка вх.№ Х-282/15.02.2024 г. мл.експерт „ПМЗД“ – РПЦ – Харманли е поискала удължаване на четиримесечния срока на производството по предоставяне на международна закрила, поради неполучен отговор от Държавна агенция „Национална сигурност“ (л.65).

В отговор на поисканото от ДАНС становище, с писмо рег.№ М-1675/12.01.2024 г. директорът на специализирана дирекция „М“ - ДАНС е посочил, че към настоящия момент ДАНС не възразява да се предостави закрила в Република България на Сергей Владимирович Леврентиев в случай, че отговаря на условията на ЗУБ (л.64).

След проведеното интервю и от събраните по административната преписка документи е изразено становище от мл. експерт в РПЦ - Харманли, за отказ за предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут по молбата на Сергей Лаврентиев (л.49).

На 08.04.2024 г. председателят на Държавна агенция за бежанците към Министерския съвет издал процесното решение № 5342, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ е отказал да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Сергей Владимирович Лаврентиев.

Административният орган е приел, че по отношение на кандидата не са налице предпоставки за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ. Посочва, че заявените опасения, в момента от водещото се дело срещу Лаврентиев в Р. и страховете му, че ако се завърне там над него ще бъде приложено физическо и психическо насилие и ще бъде подложен на преследване, не се оценяват като релевантни за предоставянето на статут. Според органа, заведеното съдебно дело за провеждане на незаконен хазарт е престъпление от икономически характер и като такова не попада в предметния обхват на ЗУБ. Позовава се на Глава II, § 56 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на Службата на ВКБООН, според която „Преследването трябва да се разграничава от наказание за престъпление от общ характер. Лица, бягащи от преследване или наказание за подобно престъпление обикновено не се считат за бежанци. Трябва да се напомни, че бежанецът е жертва или потенциална жертва на несправедливост, а не беглец от правосъдието“. Посочва и справка с входящ № ЦУ-549/02.02.2024 г. на Д. „Международна дейност“ на ДАБ при МС (л.50) от която се установява, че властите в Р. са забранили хазарта заради социални проблеми и зависимости, до които води. Според органа, анализът от бежанската му история показва, че не е осъществено политическо преследване спрямо Лаврентиев в Р.. Направен е извод, че чужденецът не обосновава опасения от преследване по причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, а именно: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Органът намира, че заявените от кандидата конкретни обстоятелства не могат да бъдат свързани с нито една от тези причини. Спрямо него не е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ и няма риск от бъдещо такова. Приема се, че в конкретния случа не се установяват заявените твърдения и притеснения за живота и сигурността на руския гражданин в страната му на произход да са относими към признаване качеството му на бежанец и предоставяне на закрила като такъв по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Поради изложеното искането му за предоставяне на статут на бежанец е отхвърлено като неоснователно.

В решението на органа са обсъдени и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗУБ, като в тази връзка е отбелязано, че установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че Лаврентиев е бил принуден да напусне или да остане извън Руската федерация поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, като изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание по чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Обърнато е внимание, че представеното пред органа съдебно решение, с което е била отказана екстрадицията на Лаврентиев е издадено по ЗЕЕЗА, с което е получил защита от връщане в родината си. Органът е посочил, че ако чужденецът е чувствал заплаха за своята сигурност, той е могъл да подаде молба за закрила в достатъчно разумен срок. За пълнота отбелязва, че в случая жалбоподателят трябва да потърси възможност за защита по реда на Закона за чужденците в Република България, но не и по реда на ЗУБ. Прието е, че кандидатът не прави релевантни твърдения по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ и е разгледана възможността за прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Обсъдени са представените по делото доказателства като е достигнато до извод, че на територията на Руската федерация не е налице широко мащабен въоръжен конфликт. Посочено е също, че Лаврентиев не е заявил член на семейството му да има предоставен статут в Република България, както и че руският гражданин не обосновава в молбата си други причини от хуманитарен характер.

Решението е връчено на жалбоподателят на 16.04.2024 г., съобразно направеното за това отбелязване, като той е бил запознат със съдържанието му на език, разбираем за него (л.47).

От показанията на разпитаната в съдебно заседание свидетелка Олена Лаврентиева, сестра на жалбоподателя, се установява, че същата е със статут на временна закрила и живее заедно със семейството на брат си в България. Заявява, че Сергей е тук с жена си, сина си и майка им. Според нея той винаги пребивавал в България със съпругата си и с детето, което било ученик и нямали статут на бежанци. Твърди, че установяването на жалбоподателя в България е във връзка с „изфабрикувано“ срещу него в Р. наказателно дело. Заявява, че през 2022 г. съпругът и бил арестуван и в момента се намира без съд и следствие в следствения изолатор. Той, както и цялото им семейство, имали украински произход. Според свидетелката съпругът и бил взет за заложник, за да може брат й да се върне. Намира, че има опасност за живота и здравето на Сергей. Споделя, че Сергей отдавна бил активен участник в обществена организация за свободна Р.. Тази организация е известна и в Р., и България. В момента тази организация, а и преди, се занимавала да помага на украински бежанци, а и на руски граждани също бежанци, които са бягали от режима в Р.. Твърди, че заедно с брат и редовно са взимали участие в митингите на Навални. Разказва, че следователят, „изфабрикувал“ делото на Сергей, има финансови претенции към него, като сочи, че същият бил убил и човек, информация за което имало в интернет. Твърди, че жалбоподателят правил опити да получи статут в България, но след образуваното срещу него дело, не можел да поиска удължаване срока на неговия паспорт, тъй като в руското посолство щели да го арестуват. Според свидетелката брат и вероятно не е поискал по-рано закрила, тъй като по-рано нищо не го е заплашвало и той свободно се движел в България и Р..

При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена срещу акт, за който е предвидена възможност за съдебен контрол, в законоустановения срок и от надлежно упълномощен процесуален представител на лице, чийто права и законни интереси са засегнати от издаването му, поради което жалбата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган - председателят на Държавна агенция за бежанците/ДАБ/ при Министерския съвет /МС/, в предоставените му в чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ правомощия. Административният акт е съставен в предвидената писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му.

Не се установява в административното производство да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на оспореното решение. С Лаврентиев е било проведено интервю, при спазване на изискванията, установени в чл. 63а от ЗУБ, в присъствие на преводач и на заявения и разбираем от него език, с което е гарантирано правото на чужденеца да изложи причините, мотивирали го да търси международна закрила и да иска да му бъде предоставен бежански или хуманитарен статут в Република България. Административният орган е извършил всестранна и задълбочена преценка на всички относими факти, декларации и документи, свързани с личното положение на жалбоподателя и държавата му по произход.

Изискано е писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е било дадено и взето предвид от административния орган преди произнасянето му в изпълнение на изискването на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. Спазен е и срокът, установен в чл. 75, ал. 1 от ЗУБ за издаване на решението.

На следващо място, относно приложението на материалния закон, съдът съобрази следното:

Основанията за предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ.

Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.

В ал.2 от разпоредбата е посочено, че за предоставянето на статут по ал. 1 е без значение обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването. Достатъчно е органът или организацията, осъществяваща преследването, да смята, че чужденецът има такава принадлежност.

Според чл.8, ал.3 от ЗУБ субекти, извършващи преследване, могат да бъдат: 1. държавата; 2. партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия; 3. недържавни субекти, когато може да бъде доказано, че субектите, посочени в т. 1 и 2, включително международни организации, не могат или не искат да предоставят закрила срещу преследване.

Съгласно определението, дадено в чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Съгласно чл. 8, ал. 5 от ЗУБ, действията на преследване могат да бъдат: 1. физическо или психическо насилие, включително сексуално насилие; 2. правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин; 3. наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни; 4. отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание; 5. наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл. 12, ал. 1, т. 1 - 3; 6. действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

Анализът на фактите, изложени от Сергей Лаврентиев в хода на проведеното с него интервю, както и на събраните доказателства в хода на административното и настоящото производство, сочат на извода, че по отношение на него не е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ, което да се основава на някоя от причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Заявените от Лаврентиев твърдения за „изфабрикувано“ срещу него наказателно дело, свързано с незаконна хазартна дейност не обосновават заключение, че по отношение на него е осъществено някакво преследване по смисъла на ЗУБ. Жалбоподателят изрично заявява, че не е бил арестуван, съден или да е имал други проблеми с официалните власти в Руската федерация. Не представя никакви доказателства, които да подкрепят изложените в бежанската му история страхове. Независимо от участията в различни организации в годините между 2014 – 2019 г., същият е напуснал страната си легално през 2021 г., което не сочи на извод за реална необходимост от търсената закрила, а само с цел да легализира престоя си на територията на Република България. Освен това, причините за напускане на страната на произход са извън предметния обхват на ЗУБ. Изразените притеснения от възможността да бъде наказан за опозиционна дейност са хипотетични и не обосновават автоматично наличието на реална заплаха от преследване. В този смисъл обосновано е прието с оспореното решение, че не са налице предпоставките на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на бежански статут на чужденеца. От цялата бежанска история на Лаврентиев става ясно, че конкретни действия на преследване спрямо него не са осъществени. Не се установява да са налице и посегателства, чиято системност и мащаб достигат до границата на преследване. Спрямо лицето в страната му по произход не е упражнявано физическо насилие и лично не е бил обект на репресии. Нито се установява, нито се доказва каквато и да е причинно-следствена връзка с твърдения арест и изтезание над съпруга на неговата сестра. Дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване, също не заявява. Не са такива данните за образувано срещу него наказателно дело за незаконен хазарт. Както посочва и органът, поисканата от Лаврентиев закрила не може да бъде за сметка на укриване и избягване от наказателна отговорност. Не такава е идеята на потърсената защита. Жалбоподателят не сочи други релевантни причини или обосновани опасения за преследване в Р.. Всичко това в съвкупност потвърждава неоснователността на молбата му за закрила.

Съгласно чл.8, ал. 6 от ЗУБ, опасенията от преследване може да се основават на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен когато тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон. Опасенията от завръщане в страната по произход не може да са абстрактни, а трябва да са основани на конкретни факти - на събития, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход или на дейност, извършена от него след отпътуването му. От изявленията на лицето, така също и от представените ксерокопия на документи, ясно се вижда, че срещу Лаврентиев преди две години е заведено съдебно дело за провеждане на незаконен хазарт. Това е престъпление от икономически характер и като такова не попада в предметния обхват на ЗУБ. Съгласно Глава II, § 56 от Наръчника по процедури и критерии за определяне статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисариат на ООН за бежанците, следва извод, че "Преследването трябва да се разграничава от наказание за преследване от общ характер. Лица, бягащи от преследване или наказание за подобно престъпление обикновено не се считат за бежанци. Трябва да се напомни, че бежанецът е жертва или потенциална жертва на несправедливост, а не беглец от правосъдието." Съгласно Глава II, § 84 от Наръчника по процедури и критерии за определяне статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисариат на ООН за бежанците, следва допълнителен извод, че "Там, където дадено лице е обект на съдебно разследване или наказание за политическо престъпление, е възможно да се наложи да бъде направено разграничение дали разследването е за политически убеждения или за политически мотивирани действия. Ако то е за престъпление, извършено без политически мотиви и ако предвижданото наказание е в съответствие с общото право на съответната страна, опасенията от преследване, сами по себе си, не правят от кандидата бежанец.

Не са налице предпоставките на закона и по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Законът изисква наличие на реална опасност от тежки лични заплахи срещу живота и личността на жалбоподателя. По делото не се съдържат доказателства, подкрепящи изводи в тази насока. От административния орган са изложени законосъобразни мотиви относно липсата на законовите предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ, съгласно който хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Съгласно чл. 9, ал. 2 от ЗУБ, субекти, извършващи тежки посегателства по ал. 1, могат да бъдат: 1. държавата; 2. партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия; 3. недържавни субекти, ако може да бъде доказано, че субектите, посочени в т. 1 и 2, включително международни организации, не могат или не желаят да предоставят закрила срещу тежки посегателства.

В случая жалбоподателят не е бил принуден да напусне Р. поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито се установи да е застрашен от такива посегателства при завръщането му в страната по произход.

След преценка на информацията за страната по произход, обективирана в Справка с Вх. № ЦУ- 549/02.02.2024г. на Д. „Международна дейност“ на ДАБ при МС относно общото положение, и лицата срещу които има заведени съдебни дела за финансови злоупотреби в Р., административният орган е приел, че за гражданина Лаврентиев не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут съобразно тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/1983 ЕО, дадени в тълкувателно решение на Съда на Европейския съюз от 17.02.2009 г. по дело №С-465/07, които се преценяват във връзка с прилагане нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Правилно е прието, че за него не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Органът обосновано е приел и че не е налице заплаха за молителя поради ситуация на масово и безогледно насилие в държавата му по произход. На територията на Руската Федерация няма широкомащабен въоръжен конфликт и не съществува реален риск да понесе тежки посегателства при пребиваването си в държавата на произход. От представената справка за положението в Руската Федерация е видно, че ситуацията там не е до такава степен усложнена, за да се приеме, че цивилно лице поради самия факт на пребиваването си в страната е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи, респ. че са налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на лицата от тази държава. Чужденецът няма членове на семейството си, които да са получили закрила в Република България, затова за него не са налице и предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ. Посочените от лицето пред административния орган мотиви не могат да бъдат оценени като хуманитарни, с оглед предоставянето на статут по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ.

Административният орган е обсъдил всички относими към случая факти и обстоятелства, включително вземайки предвид актуалната обстановка в Руската федерация и съобразявайки степента, в която жалбоподателят е конкретно засегнат от нея, като оспореният акт не противоречи на материалноправните разпоредби и не е засегнато от порок, налагащ неговата отмяна. Решението съответства и на целта на закона.

По изложените съображения, оспореното решение, като издадено от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административно -производствените правила и в съответствие с материалния закон, е законосъобразно, а жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от горното на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Бургас, дванадесети състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Сергей Владимирович Лаврентиев /по свидетелство за раждане (л.16) и паспорт (л.73) Сергей Владимирович Лаврентьев, а според административната преписка Сергей Владимирович Лаврентев/, гражданин на Руската федерация, роден на [дата]. в [населено място], Руска федерация, с адрес на пребиваване в Република България: [населено място], [улица] съдебен адрес: [населено място] [улица], чрез адв.Л.Ц., против Решение № 5342/08.04.2024 г., издадено от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.