О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
№ 635
гр. Пловдив, 30.10. 2019 г.
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН РАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ВЕСЕЛИН
ГАНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Веселин Ганев ВЧНД №545/2019г. по описа на ПАС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по Глава 22 от НПК- чл.444 ал.2 НПК.
С определение № 645/15.10.2019г., постановено по ЧНД № 406/2019г. по описа на Старозагорския окръжен съд е било отменено изцяло зачитането на работните дни на лишения от свобода М.Я.С. за периода от 20.09.2014г. до 20.09.2016г. – 441 отработени дни, равняващи се съгласно чл.178 ал.1 ЗИНЗС на седем месеца и единадесет дни лишаване от свобода.
Недоволен от определението е останал лишеният от свобода М.Я.С., поради което го е обжалвал чрез защитника си като неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде отменено, като се остави без уважение предложението на Началника на Затвора- С.З. по реда на чл.443 т.2 НПК.
Пловдивският апелативен съд намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна.
Изцяло законосъобразни и обосновани и в съответствие с предпоставките на чл.41 ал.4 от НК са мотивните съображения на първоинстанционния съд защо трябва да бъде уважено предложението на Началника на Затвора С.З. за пълната отмяна на зачитането на работните дни на лишения от свобода М.Я.С. за последните две години преди извършване на последното нарушение на 20.09.2016г. Същият е изтърпявал наказание в размер на 7 години и 9 дни лишаване от свобода при първоначален строг режим, като е постъпил в Затвора на 07.10.2011г. Към 20.09.2016г. е бил изтърпял 4 г. 9 м. и 12 дни. Съдът се е съобразил с писмените доказателства в представеното по делото досие на лишения от свобода С., от които се установява, че същият е за пореден път в затвора. Наблюдавало се наличието на изградени криминални нагласи. Притежавал интелектуални способности, които отговарят на образователния ценз (5 клас). Семеен е. Имал едно дете. При първоначалната оценка на правонарушителя от 20.10.2011 г. е регистрирано средно ниво на риск от рецидив – 65 б. Проблемни зони – отношение към правонарушението, образование и обучение, злоупотреба с алкохол и умения за мислене. Нивото на риска от вреди е от отчетено в ниска степен – насочен е към обществото. В първоначалния план на присъдата са заложени дейности за снижаване нивото на риска от рецидив и вреди чрез третиране проблемните зони от оценката; устройване на подходяща работа; активно участие в общопенитенциарните дейности.
Лишеният от свобода С. бил крайно импулсивен и повърхностен, трудно предвиждал последствията от постъпките си. Трудно успявал да се придържа към реда и дисциплината в институцията, имал постановена вътрешна присъда за средна телесна повреда спрямо друг лишен от свобода, на по-ранен етап в периода на престой в Корпуса на Затвора. За дългия престой в институцията бил наказван многократно, но и бил награждаван с наградата „удължено свиждане с близките“. Наблюдавала се съпричастност към затворническата субкултура и дейности. Заемал позиция във високите слоеве на затворническата общност, като следствие на дългогодишния престой в институцията. Контактувал с лишените от свобода изборно, по негова преценка и основно воден от личния си интерес. Към пенитенциарните служители се отнасял с привидно уважение. Не проявявал особен интерес към предлаганите възпитателни дейности. Не се е включвал активно в реализацията на плана на присъдата си. За краткия престой в общежитието бил устроен на работа на външен работен обект, като последно е работил във фирма „Т.и.“.
На 20.09.2016 г. при прибиране в общежитието на лишените от свобода, работещи във фирма „Т.и.“ станало ясно, че л. св. М.Я.С. липсва и е напуснал работния обект около 16.00 часа. Въпреки предприетите издирвателни мероприятия, същият не бил открит и оттогава е в условията на бягство от затвора. С. бил обявен за общодържавно издирване. На 10.09.2019г., л.св. С. бил задържан от полицейски служители в Република Ф., а на 30.09.2019г. бил приведен в корпуса на Затвора – С.З.. По случая е заведена дисциплинарна преписка. Образувано е ДП. При настоящата преоценка на правонарушителя било регистрирано повишаване нивото на риска от рецидив, което продължило да е от средна степен, но в близост до високите стойности – 67 б. Отново на преден план като проблемни се очертават зоните: отношение към правонарушението – не осъзнава факторите, допринесли за криминалното му поведение, липсва мотивация за промяна на криминалното поведение, налице са изградени криминални нагласи, не приема наложените му ограничения; умения за мислене – не притежавал добри способности за разпознаване на проблемите и адекватното им решаване, не умеел да предвижда последиците от постъпките си, както и да постига положително зададени му цели, наблюдава се импулсивно поведение, предвид извършеното бягство. Нивото на риска от вреди било от ниска степен – насочен към обществото. Лишеният от свобода не следвал отговорно плана на присъдата си.
При така установената фактическа обстановка, съдът правилно е преценил, че внесеното предложение от Началника на Затвора С.З. за отмяна на зачитането на работните дни на л.св. М.С. за периода от 20.09.2014г. до 20.09.2016г. е основателно. Съобразно разпоредбата на чл.41 ал.4 от НК съдът може да отмени зачитането на работните дни, когато лишеният от свобода системно се отклонява от общественополезен труд, извърши умишлено престъпление или тежки нарушения на установения ред, с което покаже, че не се е поправил, а настоящият случай е именно такъв. Бягството на затворник е не само престъпление по чл.297 ал.1 НК, но само по себе си е и тежко нарушение на реда и дисциплината в пенитенциарното заведение. Отсъствието на С. от Затвора е било близо три години, като е задържан в Република Ф.. Видно е, че по време на целия му престой в затвора, както и след настаняването му в ЗООТ „С.З.” са преобладавали отрицателните тенденции при изпълнението на наказанието лишаване от свобода. Корекционният процес не е дал очакваните позитивни резултати. Тези изводи и оценки са залегнали, както в първоначалния, така и в последващите текущи доклади за М.С.. Отразено е също, че лишеният от свобода е безкритичен и крайно импулсивен. Същият е бил устроен на работа в обслужващата дейност в корпуса на затвора от септември 2014г., а от края на януари 2015г. и извън корпуса на затвора като част от индивидуалната работа с него.
Л.св. С. е извършил бягството само три месеца, след като с решение на Комисията по чл.73 ЗИНЗС от 30.06.2016г. е бил заменен първоначално определения му строг режим в общ и е прекатегоризиран от „закрит“ в „открит“ тип. Явно е, че всички действия на затворническата администрация, насочени към поощряването на осъдения, са били възприети от него само като една възможност да се отклони от изпълнението на наказанието. Резонно съдът е отбелязал, че това не е прецедент за осъдения С.. Същият се е отклонил от изпълнение на наложеното му наказание с влязлата в сила присъда по НОХД №237/2010г. на РС- Р., когато е бил установен и задържан на територията на Република Г. и предаден на българските власти в изпълнение на издадена ЕЗА. Освен това, извършването на умишлено престъпление по време на изпълнение на наказанието лишаване от свобода също не е прецедент за С. – същият е бил осъден за причиняване на средна телесна повреда на друг лишен от свобода в условията на опасен рецидив с одобрено от съда споразумение по НОХД №1023/2013г. на Старозагорски районен съд.
Съдът е дал аргументиран и законосъобразен отговор на възраженията на защитата за нарушаване на принципа“ не два пъти за едно и също нещо“- ако се приеме, че настоящото производство има наказателен характер, и за изтекла погасителна давност по чл.82 от Закона за административните нарушения и наказания, ако се приеме, че с него се реализира дисциплинарна отговорност спрямо осъдения С.. Защитата на лишения от свобода несъмнено е запознат с вида и характера на производството по реда на чл.443 и сл. от НПК във връзка с приложението на нормата на чл.41 ал.4 от НК, което не е нито наказателно, за да се обсъждат т.нар. „критерии Е.“, нито дисциплинарно, за да се счита, че отмяната на зачитането на работните дни е вид административно наказание, за да се прилагат правилата на ЗАНН, включително за погасителната давност. Както окръжният съд е маркирал, за престъплението по чл.297 ал.1 НК е образувано наказателно производство, а бягството от затвора в случая като умишлено престъпление, е една от изискуемите предпоставки на чл.41 ал.4 от НК за отмяна на зачитането на работните дни. Отделно, дисциплинарните нарушения по време на изпълнението на наказанието лишаване от свобода и съответните им наказания, са регламентирани в ЗИНЗС, а както е известно правилото “non bis in idem“ се прилага само в производства с “наказателен характер“. Следователно, доводите в изложената в жалбата насока са не само несъстоятелни, но са и неотносими към предмета на разглеждане по настоящото дело. При това първоинстанционният съд обосновано е счел, че отмяната на зачитането на работните дни по отношение на лишения от свобода М.С. следва да е изцяло- при липсата на каквато и да е положителна промяна в неговото поведение, при заявения му чрез бягството отказ да търпи наложеното му наказание лишаване от свобода, при извършените от него груби нарушения на затворническата дисциплина, за които е бил санкциониран от затворническата администрация- е очевидно, че целите на наказанието не са били постигнати и осъденият показва, че не се поправя.
Предвид на изложените съображения, обжалваното определение се явява правилно, обосновано и законосъобразно и следва да се потвърди, поради което ПАС
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 645/15.10.2019г., постановено по ЧНД № 406/2019г. по описа на Старозагорския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
2.