НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№................../19.06.2020г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски
окръжен съд, Търговско отделение, в публично заседание на осми юни през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
при
секретаря Мая Иванова,
като
разгледа докладваното от съдията
т.д. № 148 по описа за 2020г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени осъдителни искове от „Афер България“ ЕООД, гр. Девня
против „Агро резерв“ ЕООД, гр. Варна за осъждане на ответника да заплати на
ищеца дължими суми в размер на 78 640 лева по договор за продажба на
амониев нитрат № 5203223/11.04.2019 г. и фактури към него както следва: №
**********/20.04.2019 г. – остатък от 4 660 лева, № **********/21.04.2019 г.,
№**********/22.04.2019 г., №**********/23.04.2019 г., №*********/24.04.2019г.,
№**********/25.04.2019 г. **********/26.04.2019 г., ведно със законната лихва
от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумите, както и мораторни
лихви за забава плащането по всяка фактура, считано от падежа – изтичане на 180
дни от издаване на фактурата, до завеждане на иска в общ размер на 2221.76 лева
В
исковата молба ищецът „Афер България“ ЕООД твърди, че по силата на договор за
продажба на амониев нитрат № 5203223/11.04.2019 г., сключен с ответното
дружество „Агро Резерв“ ЕООД, в уговорените срокове – 15 – 30.04.2019 г. и при
условията на отложено плащане, цялата стока е експедирана и доставена до
ответника при съответния режим на доставка по INCOTERMS 2010, а именно FCA като
са съставени надлежни приемо-предавателни протоколи. За дължимата сума са
издадени следните фактури: № № **********/20.04.2019 г. № **********/21.04.2019
г., №**********/22.04.2019г.,№**********/23.04.2019г., *********/24.04.2019г.,
№**********/25.04.2019 г. **********/26.04.2019 г.
На
30.09.2019 г. е извършено частично плащане, отнесено за погасяване на
задължението по фактура с № **********/20.04.2019г., по която непогасеният
остатък е в размер на 4 660 лева, а общо дължимата сума по горните фактури
е в размер на 78 640 лева. Заявява, че на дружеството ответник са
изпратени напомнителни писма на 29.10.2019 г. и 15.11.2019 г. за дължимите
суми, но отсъства престация. Претендира присъждане на сумите, лихва за забава,
считано от изтичане 180 дни от издаване на всяка фактура /съобразно уговореното
между страните/ до завеждане на иска, както и законната лихва до окончателното
изплащане на вземането.
Правна квалификация
на правата: чл.327 от ТЗ вр. чл. 79 от от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ответникът
е процесуално пасивен, не депозира писмен отговор.
В
съдебно заседание искът се поддържа от ищеца, чрез процесуалния си представител
като претендира да се постанови неприсъствено решение.
Ответникът
не е подал отговор на исковата молба, не изпраща представител в съдебно
заседание, не взема становище по спора, не отправя изявление за разглеждане на
делото в негово отсъствие.
Съдът
взе предвид, че с връчените на ответника по реда на ГПК съобщение за връчване
на препис от исковата молба за подаване на писмен отговор и призовка за открито
съдебно заседание, ведно с Определение № 883/18.03.2020г., са му указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
му в съдебно заседание. За датата и часа на последното съдебно заседание е
уведомен на 21.04.2020 г. по телефон, чрез технически сътрудник Х.А., видно от
отбелязването върху списъка за призоваване, извършено от секретаря и съобразно
начините за уведомяване в условията на извънредно положение.
От
друга страна, искът е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба
твърдения и представените доказателства, а именно: заверено копие от Договор №
5203223/11.04.2019г.; разпечатка на електронно писмо от 11.04.2019г., изходящо
от ответника, с което удостоверяват подписване на договора и готовност за
съгласуване графика за товарене на стоката; разпечатка на заявка за товарене от
онлайн платформата на ищеца; копия на 7 бр. фактури; копия на 8 бр.
приемо-предавателни протоколи.
Установява
се по делото, че страните са в облигационна връзка по повод сключен между тях
договор за продажба на амониев нитрат. Това следва не само от представеното по
делото заверено копие на договора за продажба, но и от сравнението между
представените по делото данни от електронната платформа на ищеца, с тези от
приемо-предавателните протоколи. Съпоставка между тях удостоверява и
предаването на стоката, датата на получаване на същата, количеството. Следва да
се има предвид и клаузата FCA от Инкотермс 2010 по договора, с която
задължението на продавача се счита изпълнено с предаването на стоката на
превозвач, който е посочен от купувача. Това води до извода, че е ищецът
/продавач/ е изпълнил задължението си за доставка на стоката.
Ответникът
е този, който следва да докаже плащане или други правоизключващи или
правопогасяващи възражения, каквито не се навеждат в настоящото производство.
Предвид
изложеното, съдът намира, че следва да бъде постановено неприсъствено решение,
като исковете бъдат уважени в предявените им размери, ведно със законната лихва
от завеждането на спора до окончателното изплащане на задължението.
От
ищеца се претендира присъждане на разноски, които ще бъдат уважени в цялост,
както по обезпечителното производство, така и тези сторени в исковия процес. Представени
са доказателства за извършените разходи. за процесуално представителство от
юрисконсулт съдът ще присъди сума в размер на 200 лева, съответна на
фактическата и правна сложност на спора.
Мотивиран
от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал. 1 и чл.239 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Агро Резерв”
ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, да заплати на „Афер България” ЕООД, ЕИК
*********, гр. Девня, сумата от 78 640 /седемдесет и осем хиляди
шестстотин и четиридесет/ лева по договор за продажба на амониев нитрат №
5203223/11.04.2019 г. и фактури към него както следва: № **********/20.04.2019
г. – остатък от 4 660 лева, № **********/21.04.2019 г., №**********/22.04.2019
г., №**********/23.04.2019 г., №*********/24.04.2019г., №**********/25.04.2019 г.
**********/26.04.2019 г., ведно със законната лихва от завеждане на иска –
30.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумите, както и мораторни лихви за
забава плащането по всяка фактура, считано от падежа – изтичане на 180 дни от
издаване на фактурата, до завеждане на иска в общ размер на 2221.76 /две хиляди двеста двадесет и един
и 0.76/ лева, както и сумата от 3 895.47
/три хиляди осемстотин деветдесет и пет и 0.47/ лева разноски в
обезпечителното и исково производство и 200.00
/двеста/ лева юристконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК
и ч. 78 ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
На
страните да се връчи препис от решението.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: