Р Е Ш
Е Н И Е
гр.
Плевен, 14.07.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, ХІ граждански състав, в публичното заседание на тринадесети юли през
две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Г.К. като
разгледа докладваното от съдията ШИРКОВА гр. д. № 3014 по описа за 2016 година, и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното
Обективно
съединени искове с правно основание чл.367 ТЗ и чл.86 ЗЗД
Настоящото гражданско дело е образувано по
искова молба на “***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, чрез процесуалния си представител адв.М.М. от ***, със
съдебен адрес ***, ***, против “***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя И.Ж.К.. В исковата молба ищецът
твърди, че с ответното дружество имали търговски отношения. Твърди, че се
задължил да превози товар по шосе по маршрут от товарен адрес в Холандия до
разтоварен адрес на възложителя в гр.София. Твърди, че съгласно уговореното в
договора, в камион с рег. № ВТ 3343 КВ и ремарке с рег.№ ВТ 0427 ЕЕ,
собственост на ***“ била натоварена, превозена и разтоварена на 27.01.2016г. в
България палетизирана стока, предмет на договора. Твърди, че превозът на
стоката е извършен при спазване на всички изисквания за качество, навременност
и с грижата на добър търговец. Ищецът твърди, че платец по договор е ответника,
като плащането следвало да бъде извършено
в срок до 35 дни от получаването на фактура и ЧМР. Ищецът твърди, че
същите били изпратени на ответника с препоръчано писмо на 02.02.2016г. Твърди,
че до 13.04.2016г. дължимата сума не е заплатена, въпреки отправените покани за
това. Твърди, че между търговците била разменена кореспонденция по електронна
поща, от която е видно, че възложителя, ответник по делото признава
задълженията си, но не изплатил задължението си. Ищецът твърди, че е обезпечил
вземането си чрез налагане на запор върху банкови сметки на ответника, като в
обезпечителното производство е направил разноски в размер на 635 лева.
Претендира тези разноски да му бъдат заплатени. Претендира лихва върху
главницата от настъпването на крайния срок за плащане на сумата по фактурата до
завеждане на молбата обезпечение в размер на 51,97 лева. В заключение моли съда
да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от
5046,04 лева дължимо превозно навло по фактура, лихва за забава върху
главницата в размер на 51,97 лева за периода от 08.03.2016г. до 13.04.2016г.,
разноски в обезпечителното производство в
размер на 636,05 лева, разноски в настоящето производство и законната лихва
върху главницата от подаване на молбата за обезпечение до изплащането.
В законовия едномесечен срок ответникът
не е представил писмен отговор и не е изразил становище по исковите претенции.
Препис от ИМ
с приложенията е изпратен на ответника с указания за подаване на писмен отговор
в срока по чл.131, ал.1 от ГПК. Такъв не е постъпил, като ответникът не е
направил възражения по фактическите твърдения в исковата молба и представените
доказателства с нея, не е направил доказателствени искания и не е представил
доказателства.
С определение № 2372 от 21.06.2016г., постановено по
реда на чл.140 от ГПК, съдът е приел, че предявените искове са допустими и
следва да бъдат разгледани по същество, следва да бъдат приети представените от
ищеца писмени доказателства, като е дадена възможност на страните да изложат
становище и в открито съдебно заседание.
В съдебно заседание, проведено на 13.07.2016г.
не се е явил ответника, и не е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие.
В проведеното по делото открито съдебно
заседание на 13.07.2016г. пълномощникът на ищцовото дружество адв. М.М., на
основание чл.238, ал.1 от ГПК, е направила искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът като прецени доводите, изложени от
ищеца в исковата молба и в съдебно заседание, както и направеното от ищеца
процесуално искане по реда на чл.238 от ГПК вр.чл.239 от ГПК и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Предявените искове с правно основание чл.367 ТЗ с цена
5046,04 лева и чл.86 от ЗЗД с цена 51,97 лева, са основателни с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
С исковата молба са представени писмени
доказателства,а именно:
Заявка от дружеството
ответник, представлявано от И.К. и подписана от него, за извършване на услуга
превоз на палетизирана стока с дата на товарене 21.01.2016г. с адрес на
товарене Холандия и адрес на разтоварване в ***. В заявката е посочено, че срок
на доставката е януари 2016,, както и договорено навло в размер на 2150 евро и
ДДС, а плащането да бъде извършено от ответното дружество в срок 35 дни след
издаване на документа. Видно е, че заявката е подписана от възложителя,
представител на ответното дружество. Ищцовото дружество е издало фактура на
27.01.2016г. за сумата от 5046,04 лева с ДДС. С исковата молба ищецът е
представил товарителница от 22.01.2016г.
При така представените доказателства,
съдът счита, че е доказано, че между страните е имало сключен договор за
превоз, по който договор ищцовото дружество превозвач е изпълнил задълженията
си като е натоварил и превозил палетизираната стока. Няма твърдения от страна
на ответника за неточно изпълнение на задълженията по договора за превоз. От
представените доказателства се установява договореното възнаграждение за
услугата, като в същото време ответникът не е представил доказателства за
плащане, нито е навел такива доводи.
Предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение са следните: на първо място ответникът да не е представил
писмен отговор на исковата молба в законовия срок, на следващо място ответникът
да не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие и ищецът да е отправил искане за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно разпоредбата на чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, съдът
следва да е указал на страните последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и съгласно т.2
на ал.1, чл.239 от ГПК искът да е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства.
Съдът намира, че по настоящото
дело са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответното
дружество “***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя И.Ж.К., което не следва да се мотивира по същество съгласно
разпоредбата на чл.239, ал.2 от ГПК. Следва ответното дружество да бъде осъдено да заплати
на ищцовото дружество сумата от 5046,04
лева дължимо превозно навло по фактура, лихва за забава върху главницата в
размер на 51,97 лева за периода от
08.03.2016г. до 13.04.2016г.
С исковата молба са представени доказателства
за сторени разноски в обезпечително производство във връзка с предявяване на
бъдещ иск. Представено е заверено копие на определение №703 по гр.дело №***. по
описа на РС гр.***, копие на обезпечителна заповед по същото дело, копие на
вносна бележка за внесена държавна такса в размер на 40 лева за допускане на
обезпечение, фактура и вносна бележка за образуване на изпълнително дело и
налагане на запор в размер на 94,05 лева. Представено е и адвокатско
пълномощно, с което ищцовото дружество е упълномощило процесуален представител
в обезпечителното производство и договор за правна помощ и съдействие, с което
е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Общия размер на
разноските, за които ищецът е представил доказателства е 634,05 лева. Тези разноски следва да бъдат възложени на ответника в
настоящето производство. За разликата до претендираните 636,05 лева, съдът
счита, че не са представени доказателства за направени разноски.
В настоящето производство разноските на ищцовото
дружество са в размер на 229,36 лева държавна такса за образуване на делото, 650
лв за адвокатско възнаграждение, платено в брой и 50 лева за пътни разходи,
които се установяват от касов бон и пътен лист от датата на съдебното
заседание. При така представените доказателства за разноски, съдът приема, че
разноските на ищеца са в общ размер на 929,36
лв.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на
основание чл.367 ТЗ и чл.238 ГПК, “***“ ЕООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя И.Ж.К. ДА ЗАПЛАТИ на “***, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** сумата от 5046,04 лева дължимо превозно навло по
фактура № **********/27.01.2016г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 13.04.2016г. (датата на завеждане на молбата
за обезпечение) до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на
основание чл.86 ЗЗД и чл.238 ГПК, “***“ ЕООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя И.Ж.К. ДА ЗАПЛАТИ на “***, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** сумата 51,97 лева, представляваща лихва за забава върху главницата в
размер на за периода от 08.03.2016г. до 13.04.2016г.
ОСЪЖДА на
основание чл.78 ГПК, “***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя И.Ж.К. ДА ЗАПЛАТИ на “***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от *** разноски в обезпечителното производство в размер на 634,05 лева и разноски в настоящето
производство в размер на 929,36 лева.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на
чл.239,ал.4 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: