№ 21138
гр. София, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20231110121958 по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно съединени установителни искове по чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, по чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и два иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. 86, ал.1 от
ЗЗД.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че е сключил с
ответниците Д. В. П., А. В. П. и С. Р. П. договор за продажба на топлинна
енергия, по силата на който се е задължил и е доставял топлинна енергия в
жилището им в и адрес в гр.София, ж.к.Сердика, бл.9, ет.16, ап.55 през
периода май 2019 - - април 2020 г. и е извършвал услугата дялово
разпределение за периода август 2019 - април 2020 г. Последните са се
задължили да плащат цената й и възнаграждение за услугата „дялово
разпределение“, не са платили, изпаднали са в забава са задължени за
главните вземания заедно с обезщетения за забава. Сочи, че трето лице
помагач – БРУНАТА ООД, е сключило договори с ищеца и с етажната
собственост в сградата, в която се намира процесният топлоснабден обект. И
това дружество се е задължило към тях да установява показателите за
потребената топлинна енергия в индивидуалните измервателни уреди в
жилището на ответниците и да води топлинно счетоводство. Твърди още, че е
подал заявление по чл.410 от ГПК, но ответниците са възразили по реда на
чл.414 ГПК, и това обуславя интереса му да предяви настоящите искове за
1
установяване на вземанията си – 606,58 лв. за периода май 2019 - - април 2020
г. и 36,47 лв. - възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода
август 2019 - април 2020 г. и 100,80 лв.– обезщетение за забава за периода
16.10.2020 - 7.9.2022 г., респ. 7,76 лв. – за периода 1.10.2019 – 7.9.2022 г.
Моли и за осъждането на ответниците за направените разноски по
настоящото и по заповедното дело.
Ответниците Д. В. П., А. В. П. и С. Р. П. оспорват исковете по основание
и размер. Позовават се на погасителна давност за част от претенциите на
ищеца – предхождащите с три години подаването на заявлението по чл.410 от
ГПК. Молят за отхвърляне на исковете.
Трето лице помагач – БРУНАТА ООД – не взема отношение по
исковете.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. №52171/22 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-вг. на
СРС, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за
процесните суми. Издадена е заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу
която ответниците са подали възражение по реда на чл.414 ГПК. Това
обуславя интереса на ищеца да предяви настоящите искове за установяване
на вземанията си.
От приетите по делото молба от 9.1.1991 г. от Държавна спестовна каса
до нотариуса при СРС за вписване на законна ипотека, от решение от
13.2.1992 г. по гр.д. №753/1991 г. и удостоверение за наследници на Росица
Атанасова П. (П.) и удостоверение за наследници на Росица П. (П.) се вижда,
че последната е собственик на процесния имот през част от исковия период,
на 18.1.2021 г. е починала и е оставила за наследници по закон ответниците,
които са наследили имота при равни квоти. Следователно, на осн. 153, ал.3
Закона за енергетиката за процесния период е налице договор по чл.150, ал.1
ЗЕ между ищеца и ответниците (респ.наследодателя им) за продажба на
топлинна енергия срещу заплащане.
От приетия по делото протокол от общо събрание на етажните
2
собственици на жилищната сграда, в която се намира жилището на
ответниците, се вижда, че третото лице помагач БРУНАТА ООД е избрано да
извършва улугата топлино счетоводство.
Решението е последвано от договор между представителна етажната
обственост и третото лице помагач за монтаж, на индивидуални топлинни
разпределиели и термостатни вентили и дялово разпределение.
С договори между ищеца и третото лице помагач е договорена досатвка
и монтиране на елсктронни радиаторно разпределители и извършване на
услугата топлинно счетоводство в сграда етажна етажната собственост, акт за
разпределение на кубатура, общи условия на ищеца за доставка на топлинна
енергия.
Не се спори по делото и е видно от приетата счетоводна справка на
ищеца, че през исковия период май 2019 - - април 2020 г. цената на
топлинната енергия за плоцесния имот е в размер на 606,58 лв., като същата е
формирана в периода август 2019 – април 2020 г., а в периода май 2019 г. –
юли 2019 г. не са възникнали задължения за топлинна енергия. Задължението
за услугата дялово разпределение за периода август 2019 - - април 2020 г. е в
размер на 36,47 лв.
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
изводи:
Относно иска по чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ.
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за
заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Според чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия. Съгласно чл.
153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от
3
закона.
Ето защо, в тежест на ищеца е да докаже договора за продажба на
топлинна енергия срещу на срещното задължение на ответниците да платят
цената й. Обстоятелството, че е доставил топлинната енергия, чието
заплащане желае, количество и цената й. В тежест на ответниците е да
докажат, че са платили задълженията си.
Между страните е сключен договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, съгласно чл.150, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, което е видно от
анализа на доказателствата относно съсобствеността на имота.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, са приети заключения на съдебно-
техническа експертиза и заключение на съдебно-счетоводната експертиза.
Ето защо, следва да се приеме, че за процесния имот на ответниците е
доставяна топлинна енергия съгласно общите условия на договора, като
количеството на доставената енергия е измервано коректно чрез
топлоизмервателните уреди и общия топломер.
Изчисление на цената на потребената топлинна енергия за процесния
период и размерът на законната лихва за периода на забавата се съдържа в
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, ценена от съда като
компетентно и безпристрастно изготвена.
Възражението за погасяване на дълга за главница по давност е частично
основателно. Съгласно чл.111, б. „в” ЗЗД периодичните вземания, каквито са
процесните, се погасяват с тригодишна погасителна давност (в този смисъл е
и задължителната съдебна практика т.2 от ТР 1/2009г.).
С предявяването на иска давността се спира. Искът е предявен на
27.9.2022 г. (чл. 422, ал.1 ГПК), следователно извън обхванатия от
погасителната давност период са всички вземания, чиято изискуемост
настъпва след 27.9.2019 г. (чл. 114, ал.1 ЗЗД) – в случая това са вземанията за
доставена топлинна енергия за периода август 2019 – април 2020 г., доклкото
задължението за месец август 2019 г. става изискуемо според общите правила
на договора за пражба на топлинна енергия е изискуемо в 45-дневен срок
след периода за който се отнася. В случая обаче, по време на частта от
периода, която е обхваната от давността – май 2019 – юли 2019 г. не са
4
възниквали задължнеия за ответника, а целия размер на претендираната сума
е дължим за периода август 2019 – април 2020 г. Ето защо искът е изцало
основателен за сумата от 606,58 лв. и за периода август 2019 – април 2020 г.
и следва да се отхвърли за периода май 2019 – юли 2019 г., в който няма
начиследи задължения.
Относно иска по чл.79, ал.1 ЗЗД. Вземането на ищеца за услугата
„дялово разпределение“ е обусловено от доказване от негова страна на
фактите по главния иск по чл.150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД договарянето на
тази услуга и извършването й през исковия период. Отхвърлянето на тази
претенция е обусловено от доказването от страна на ответниците на
твърдените правоизключващи и правопогасяващи факти.
Съгласно общите условия на договора за продажба на топлинна енергия
– чл.36, ал.1 и ал.2 клиентът заплаща цената на услугата дялово
разпределение, извършвана от избран от него търговец, като редът и начинът
за заплащането се определя от продавача, съгласувано с търговците, за което
се уведомява клиенътът.
В процесния случай по делото няма спор между, страните, че именно
ищецът следва да събра възнаграждението за тази услуга. Не се спори между
страните и се виджа от приетата експертиза и от приетите изравнителни
сметки, че услугата е извършена. Това показва, че искът е доказан по
основание, а по размер се установява от приетата експертиза за периодите,
през които е ползвана и е отчитана потребената топлинна енергия и съответно
е извършвана услугата „дялово разпределение“.
Ето защо искът следва да се уважи изцяло.
Относно исковете по чл.422 ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД: Искът по
чл.86, ал.1 ЗЗД е обусловен от доказването от страна на ищеца на фактите по
главния иск, периода на забавата и размера на обезщетението забава, а от
страна на ответниците - твърдените правоизключващи факти или
погасяването на главните задължентия на падежите им или заедно с
обезщетение за забава.
В случая началото на забавата следва да се постави с поканата до
ответниците да платят задълженията си – чл.84, ал.2 ЗЗД. Съгласно чл.33 от
5
общите условия на договора по чл.150, ал.1 ЗЕ за продажба на топлинна
енергия поканата следва да се извърши чрез ежемесечното публикуване на
сметките на ответниците в интернет сайта на ищеца.
Ищецът не доказа да е поканил ответниците да платят по този ред, т.е.
че е изпълнил задължението си по чл.33 от Общите условия на договора. Ето
защо, следва да се приеме, че поканата по чл.84, ал.2 ЗЗД, вр. чл.33 от общите
условия на договора е извършена с подаването на исковата молба, но е
недоказано това да е станало по-рано, както твърди ищецът. От това следва,
че исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се отхвърлят изцяло.
Относно направените по делото разноски от страните:
Предвид частичната основателността на исковете, ответниците на осн.
чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК е длъжен да плати на ищеца направените по
делото разноски съразмерно на уважената част от исковете – 85,55 % от 675
лв. за разноските по настоящото дело и 75,00 лв. – по заповедното, тоест
577,46 лв., съответно 64,16 лв.
Ищецът дължи на осн. чл.78, ал.3 от ГПК направените от ответниците
разноски съразмерно на отхвърлените части от исковете – 14,45% % от
1200,00 лв. (не е направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК), т.е. 173,40 лв.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, че
ответниците Д. В. П. с ЕГН **********, А. В. П. с ЕГН ********** и С. Р. П.
с ЕГН ********** с адрес в гр.София, ж.к.Сердика,, бл.9, ет.16, ап.55 са
задължени да платят на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23, следните суми:
- на осн. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – 606,58 лв.,
представляваща цената на топлинната енергия по договор за продажба на
топлинна енергия на съсобствениците на топлоснабдения обект с адрес в
гр.София, ж.к.Сердика,, бл.9, ет.16, ап.55 през периода август 2019 - април
2020 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК, по ч.гр.д. №52171/22 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в - 27.9.2022г. до
6
изплащането на сумата;
- на осн. чл.79, ал. ЗЗД,– 36,47 лв. - представляваща възнаграждение за
услугата „дялово разпределение“ във връзка с договора за продажба на
топлинна енергия на съсобствениците на топлоснабдения обект с адрес и
адрес в гр.София, ж.к.Сердика,, бл.9, ет.16, ап.55 през периода август 2019 -
април 2020 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението
по чл.410 ГПК, по ч.гр.д. №52171/22 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в - 27.9.2022г.
до изплащането на сумата;
ОТХВЪРЛЯ частично иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.150, ал.1, вр.
чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – само за периода май 2019 – юли 2019 г. и
изцяло исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумите от 100,80
лв., претендирана като обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.150,
ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 16.10.2020 - 7.9.2022 г.,
и 7,76 лв., претендирана като обезщетение за забава за плащане на сумата по
чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 1.10.2019 - 7.9.2022 г.,
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК ответниците Д. В. П. с
ЕГН **********, А. В. П. с ЕГН ********** и С. Р. П. с ЕГН **********, с
посочените данни, да платят на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с
посочените данни разделно – при равни квоти, следните суми: 577,46 лв.,
представляваща обезщетение за направените от ищеца разноски по
настоящото исково дело и 64,16 лв. – по заповедното ч.гр.д. №52171/22 г. на
СРС, II ГО, 73-ти с-в, съразмерно на уважените части от исковете
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, с посочените данни, да плати на ответниците Д. В. П. с ЕГН
**********, А. В. П. с ЕГН ********** и С. Р. П. с ЕГН **********, с
посочените данни, разделно при равни квоти сумата от 173,45 лв.,
обезщетение за направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлените
части от исковете.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на
страната на ищеца БРУНАТА ООД.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК
- с въззивна жал пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
7
В случай, че към жалбата не се представи документ за внесена
държавна такса по сметка на СГС, жалбата ще бъде върната!
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им
адреси чрез процесуалните им представители.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8