№ 1368
гр. София, 10.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20211110163588 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т.
2 КТ и чл. 215, ал. 1 КТ за осъждане на „Кангару- транс“ ЕООД да заплати на Н. И. К.
сумата от 800.00 лева, представляваща брутно трудово възнаграждение, дължимо му за
периода от 03.07.2021г. до 09.08.2021г. по силата на сключен между страните трудов
договор № 176 от 03.06.2021г., сумата от 98.88 лева, представляваща брутно трудово
възнаграждение за положен от Н. И. К. в периода от 04.06.2021г. до 09.08.2021г. извънреден
труд през работни дни с дневна продължителност от по 4 часа, сумата от 270.56 лева,
представляваща брутно трудово възнаграждение за положен от Н. И. К. в периода от
05.06.2021г. до 08.08.2021г. извънреден труд през почивни дни с дневна продължителност от
по 4 часа, сумата от 2310.00 евро, представляваща командировъчни (дневни) пари, дължими
за периода от 03.06.2021г. до 09.08.2021г., ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 08.11.2021г., до окончателно
изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че в периода от 03.06.2021г. до 09.08.2021г. с ответника били страни
по трудово правоотношение, възникнало от сключен помежду им трудов договор № 176 от
03.06.2021г. и прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ със заповед на работодателя от
09.08.2021г., по силата на което заемал длъжността „шофьор на товарен автомобил,
международни превози“ в ответното дружество и в това си качество в периода от
03.06.2021г. до 09.08.2021г. бил командирован да изпълнява трудовите си задължения извън
пределите на Република България, поради което за целия посочен период му се следвали
дневни пари от по 35 евро на ден. Твърди, че с трудовия договор била уговорена
дължимостта от работодателя на основно трудово възнаграждение в размер на 650.00 лева,
както и на допълнително такова в размер на 0.6 % за всяка година признат сходен трудов
стаж и професионален опит на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или
професия, както и че същите не му били изплатени за периода от 03.07.2021г. до
09.08.2021г. Наред с това поддържа, че в периода, в който бил командирован, полагал
извънреден труд, както следва: по 4 часа дневно през всички работни дни в периода от
04.06.2021г. до 09.08.2021г. и по 4 часа дневно през всички почивни дни- съботи и недели, в
периода от 05.06.2021г. до 08.08.2021г., като изяснява, че уговореното в трудовия договор
дневно работно време било с продължителност от по 8 часа. При тези твърдения претендира
присъждане на брутния размер на посочените възнаграждения, вкл. за извънреден труд,
командировъчни пари, законна лихва, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва предявените искове. Счита на първо място исковата
1
молба за нередовна въпреки неколкократните й уточнения, поради което претендира същата
да бъде върната. В условията на евентуалност- в случай че исковата молба бъде счетена за
редовна, се излагат доводи за неоснователност на претенциите. Ответникът твърди, че в
периодите от 07.06.2021г. до 18.06.2021г. и от 02.08.2021г. до 03.08.2021г. ищецът ползвал
отпуск поради временна неработоспособност, а в периода от 04.08.2021г. до 06.08.2021г.-
неплатен годишен отпуск, поради което в посочените периоди нито бил командирован, нито
изпълнявал трудовите си задължения, произтичащи от заеманата въз основа на процесния
трудов договор длъжност „шофьор на товарен автомобил, международни превози“.
Поддържа, че за периода, в който служителят бил командирован- от 20.06.2021г. до
01.08.2021г., били издадени три командировъчни заповеди от 19.06.2021г., всички касаещи
командировки на ищеца до гр. Херстал, Белгия, в които били определени
продължителността на командироването, както и следващите се на Н. И. К. дневни пари,
които били в размери, по- високи от следващите му се съобразно правилата на Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина в редакцията им, действала към
исковия период. Независимо от това, излага съображения, поради които счита, че на ищеца
за посочения период се следват дневни пари в размер на 21 евро на ден, доколкото в случая
международните курсове съобразно командировъчните заповеди били изпълнявани от двама
водачи- при условията на т. нар „двойна езда“, в който случай съгласно чл. 31, ал. 1 от
Наредбата във вр. с приложение № 3 към нея в редакцията й, действала преди настоящата,
дневните пари възлизат на сумата от 21 евро. Поддържа, че е организирал международните
автомобилни превози, вкл. извършените от ищеца, по начин, че да не се налага полагане на
извънреден труд, като оспорва в случая такъв да е полаган от ищеца през сочените от него
работни и почивни дни. Поддържа, че на ищеца не се следва допълнително трудово
възнаграждение за признат сходен трудов стаж и професионален опит на същата, сходна или
със същия характер работа, длъжност или професия, тъй като същият не притежавал такъв
стаж и опит, в какъвто смисъл била и клаузата на чл. 3.3 от процесния трудов договор. С
оглед на всичко изложено и твърдейки, че своевременно е превеждал по банкова сметка на
служителя следващите му се възнаграждения и дневни пари- последните в размери, по
високи от законоустановените минимуми, счита, че предявените искове следва да бъдат
изцяло отхвърлени. Претендира разноски.
На първо място следва да се изясни, че според настоящия съдебен състав след
уточненията на исковата молба от 23.09.2022г. и от 08.03.2023г. претенциите на ищеца са
изяснени както по основание, така и по размер, поради което и понастоящем не е налице
сочената от ответника нередовност. За пълнота следва да се изясни, че с определение от
09.11.2022г. съдът е прекратил производството по отношение на исковете за трудовото
възнаграждение за труд, положен на официални празници и през нощта, като в тази му част
определението е влязло в сила на 06.01.2023г., поради което тези вземания не са предмет на
настоящото производство.
По исковете с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 215, ал. 1 КТ ищецът следва при
условията на пълно и главно доказване да установи: 1/ съществуването през исковия период
на трудово правоотношение между страните със соченото от него съдържание, вкл.
заеманата длъжност; 2/ уговорените размери на основното и допълнително трудово
възнаграждение; 3/ осъществяването в обективната действителност на предпоставките за
начисляване и изплащане на допълнително трудово възнаграждение за клас прослужено
време, т. е. формиран сходен трудов стаж и професионален опит на същата, сходна или със
същия характер работа, длъжност или професия, както и продължителността на същия, за
които обстоятелства не се сочат доказателства; 4/ реално изпълнение на задължението на
ищеца в посочените от него периоди да предоставя работната си сила на разположение на
работодателя през уговореното работно време; 5/ че през сочения от ищеца период- от
04.06.2021г. до 09.08.2021г., по разпореждане на субекта на работодателска власт или с
негово знание и без противопоставянето му е полагал труд извън установеното работно
2
време- в работни и почивни дни, с поддържаните от него обем и продължителност; 6/
командироването му за периода от 04.06.2021г. до 09.08.2021г. по установения за това ред с
право на дневни пари в сочения от него размер, както и фактическото осъществяване на
командировките.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е пълно и главно да
докаже твърденията си, че в срок е изплатил пълния размер на следващото се на ищеца
трудово възнаграждение за исковия период- 03.07.2021г.- 09.08.2021г., както и пълния
определен размер на дневните пари за срока на командироване на Н. И. К.; че през
посочените в отговора на исковата молба периоди ищецът е ползвал отпуск поради временна
неработоспособност, респ. неплатен годишен отпуск, както и че международните курсове,
възложени на ищеца въз основа на представените с отговора на исковата молба
командировъчни заповеди, са осъществени при условията на т. нар. „двойна езда“.
На основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни по делото и
поради това ненуждаещи се от доказване следва да се отделят следните обстоятелства: че в
периода от 03.06.2021г. до 09.08.2021г. между страните е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „шофьор на товарен
автомобил, международни превози“ в ответното дружество; че уговореното между страните
основно трудово възнаграждение на ищеца е възлизало на сумата от 650.00 лева; че за
периода от 20.06.2021г. до 01.08.2021г. ищецът е бил командирован за изпълнение на
служебните си задължения извън пределите на Република България- в Белгия; че
уговорената между страните продължителност на работното време през исковия период е
била 8 часа при петдневна работна седмица.
Представените от ищеца документи следва да бъдат допуснати за събиране като
писмени доказателства по делото, доколкото касаят спорни и включени в предмета на
делото въпроси, с изключение на документ, представен на френски език и пришит на л. 14 и
15 от делото, доколкото същият е представен без заверен от страната превод на български
език, както и на документи, наименовани „места“ и „използвани автомобили“, пришити на
л. 32- л. 43 от делото, доколкото за съда е неясна същността на тези документи, като по
отношение и на двете групи документи ищецът не е посочил обстоятелствата, които се
домогва да установи чрез тях, във връзка с което следва да му бъдат дадени указания.
Следва да бъде допуснато събирането като писмени доказателства по делото на
представените от ответника с отговора на исковата молба документи.
На основание чл. 190 ГПК и съобразно искането на ищеца в исковата молба
ответникът следва да бъде задължен да представи по делото извлечение от тахографа за
движението на автомобила, управляван от ищеца през целия период на съществуване на
трудово правоотношение, както и пътните листи за същия период.
На ищеца следва да бъде указано да уточни искането си по чл. 190 ГПК, касаещо
трудовото му досие, като посочи конкретните документи, които иска да бъдат представени и
които не са представени с отговора на исковата молба, и като изясни значението им за
настоящия правен спор.
По исканията на страните в исковата молба и в отговора на исковата молба следва да
бъде допуснато извършването на съдебно- счетоводна експертиза, вещото лице по която
след запознаване с представените от страните документи и след извършване на проверки в
счетоводството на ответника да работи по следните задачи:
1/ да изчисли размера на брутното трудово възнаграждение, следващо се на ищеца за
периода от 03.07.2021г. до 09.08.2021г.;
2/ да изчисли размера на евентуално следващото се на ищеца брутно трудово
възнаграждение за положен извънреден труд съответно през работни дни и през почивни
дни съобразно посочената в уточнението на исковата молба от 08.03.2023г.
3
продължителност на извънредения труд през всеки от посочените в тази молба дни, като
съобрази размера на уговореното и следващо се за тези периоди брутно трудово
възнаграждение на ищеца;
3/ да изчисли размера на следващите се на ищеца дневни пари за целия посочен от него
период, както и за периода от 20.06.2021г. до 01.08.2021г., като съобрази определения от
работодателя размер на дневните пари, а за частта от исковия период, за която няма
определен такъв- установените в Наредбата за служебните командировки и
специализациите в чужбина размери, като за този период представи варианти на
изчисленията при допускане, че се касае за хипотеза на „единична езда“, респ. при
допускане, че се касае за хипотеза на „двойна езда“;
4/ формулираните от ответника в отговора на исковата молба задачи.
По искането на ответника в отговора на исковата молба следва да бъде допуснато
събирането на гласни доказателства чрез разпит при режим на довеждане от ответника в
първото по делото открито съдебно заседание на двама свидетели за установяване на
сочените в доказателственото искане в отговора на исковата молба обстоятелства.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК във вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събирането като писмени доказателства по делото на представените от
ищеца документи с изключение на документ, представен на френски език и пришит на л. 14
и 15 от делото, както и на документи, наименовани „места“ и „използвани автомобили“,
пришити на л. 32- л. 43 от делото.
УКАЗВА на ищеца, че в случай че желае посочените документи да бъдат приети като
писмени доказателства по делото, следва в срок до първото по делото открито съдебно
заседание да:
1/ представи документа, представен по делото на френски език и пришит на л. 14 и 15
от делото, в заверен от страната превод на български език;
2/ изясни същността на представените с исковата молба документи, наименовани
„места“ и „използвани автомобили“, пришити на л. 32- л. 43 от делото;
3/ посочи обстоятелствата, които се домогва да установи чрез горните две групи
документи,
като му УКАЗВА, че при неизпълнение на указанията в срок съдът ще остави без
уважение искането за приемане на тези документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА събирането като писмени доказателства по делото на представените от
ответника с отговора на исковата молба документи.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение да представи по делото извлечение от
тахографа за движението на автомобила, управляван от ищеца през целия период на
съществуване на трудово правоотношение, както и пътните листи за същия период, като му
УКАЗВА, че при непредставяне на намиращ се у него документ съдът може да приеме за
доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати
доказателства- арг. чл. 190, ал. 2 във вр. с чл. 161 ГПК.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение да уточни искането си по чл. 190 ГПК, касаещо трудовото му досие, като
посочи конкретните документи, които иска да бъдат представени и които не са представени
4
с отговора на исковата молба, и като изясни значението им за настоящия правен спор, като
му УКАЗВА, че при неизпълнение на указанията в срок съдът ще остави искането му в тази
му част без уважение.
ДОПУСКА извършване на съдебно- счетоводна експертиза по задачите, прецизирани
от съда в мотвината част на настоящото определение, както и по формулираните от
ответника в отговора на исковата молба задачи.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 600.00 лева-
300.00 лева от бюджета на съда, както и 300.00 лева, вносими от ответника по депозитната
сметка на СРС в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА като вещо лице, което да извърши експертизата, Е.В.Ж..
УКАЗВА на вещото лице, че следва да представи писменото си заключение най- малко
една седмица преди датата на откритото съдебно заседание.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит при режим на довеждане
от ответника в първото по делото открито съдебно заседание на двама свидетели за
установяване на сочените в доказателственото искане в отговора на исковата молба
обстоятелства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.04.2024г. от
12:10 часа, за когато страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът за доклад по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца- и препис от отговора на исковата молба и
приложенията към него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5