№ 680 / 1.11.2019 г.
РЕШЕНИЕ
гр. М.. 01.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. М.. трети граждански състав, в открито съдебно заседание на 25.09.2019 г. две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д.№ 1543 по описа за 2019 г.. за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглежда се отрицателен установителен иск по чл. 439, ал.2 ГПК, във вр. с ал.1 ГПК, във вр. с чл. 117, ал.2 ЗЗД.
П.В.П.. ЕГН xxxxxxxxxx xxx е предявил срещу О. М.. представлявана от к. З. С. Ж. иск с правно основание чл.439, ал.2 от ГПК. Отправя се искане до МРС, след като приеме искът за основателен и доказан, да признае за установено спрямо ответника общ.М.. че относно вземането, обективирано в издадения на 04.10.2013 г. изпълнителен лист по влязлото в сила решение от 23.08.2013г. по гр.д.№70592/2011г. по описа на РСМ е настъпила погасителна давност, ведно с предвидените от закона последици-лишаване от кредитора-ответник от правото да търси и получи държавна принуда срещу длъжника за събиране на вземането си.
С исковата молба е направено и особено искане по чл. 389, ал.1 от ГПК, а именно да постанови спиране на висящото изпълнително дело № 20191630420033 по описа на ДСИ-М.. по смисъла на чл. 397, ал.1, т.3, предл. последно от ГПК, чрез издаване на надлежна обезпечителна заповед. Съдът е уважил искането за спиране, като основателно.
Ищецът извежда основанието на своя иск, като се мотивира подробно в исковата молба, че горепосочените вземания на О. М. към него са погасени по давност, по реда на чл. 117, ал.2 ЗЗД, която не е прекъсвана и към 07.02.2019г.-датата на образуваното с молба по чл. 426, ал.1 ГПК ИД №20191630420033 по описа на ДСИ-М. е изтекла. П.В.П. излага пространни мотиви защо давността за вземанията срещу него не е прекъсвана и относно невалидността на извършените по отношение на него изпълнителни действия, които не са прекъснали давността.
С исковата молба са направени доказателствени искания.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния едномесечен срок от ответника О. М. е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който се излагат съображения за неоснователност на исковата претенция. Намира, че вземането не е погасено, тъй като давността е прекъсвана чрез извършването на изпълнителни действия към ищеца, изразяващи се в запор върху МПС собственост на г-н П.. Моли съда изцяло да отхвърли иска като неоснователен.
Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Предявеният иск е процесуално допустим. Разгледан по същество, съдът го намира за основателен.
Съображенията на настоящия съдебен състав са следните:
Доказателствата по делото са писмени.
С влязло в сила решение на РС-М. от 23.08.2013 г. по гр.д.№ 70592/211 г.. П.В.П. е бил осъден да заплати на О. М. сумата от 282,00 лв. незаплатена наемна цена по договор от 05.01.2007 г. за наем на имот № 000146, водоем, язовир, в землището на с.. О. М.. обл.М.. 21,51 лв. дължима мораторна лихва за забава върху главницата и 150,00 лв. разноски по делото, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.10.2011 г. до окончателното й изплащане.
На 04.10.2013 г. МРС е издал изпълнителен лист за вземанията в полза на О. М..
Към сумите са начислявани и лихви, като към 08.02.2019 г. задължението е в общ размер от 773,94 лв..
По нарочна молба на взискателя О. М.. на 17.10.2013 г. ДСИ при Районен съд-М. е образувал за вземанията ИД № 1-185/2013 г. против П.В.П.. Изпращани са по ИД покани за доброволно изпълнение до ищеца-длъжник, които не са му връчени надлежно, извършен е запор на МПС с дата на искането 20.01.2014 г..
С Постановление от 27.10.2017 г. на ДСИ при МРС К. Р.. влязло в законна сила на 13.11.2017 г.. ИД № 1-185/2013 г. е било прекратено на осн. чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, поради това, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. В Постановлението е посочено, че последното изпълнително действие по делото е с дата 13.05.2014 г.
Впоследствие, с Разпореждане на ДСИ от 07.02.2019 г. е образувано ново ИД №2-33/2019 г.
Съгласно чл. 117, ал.2 ЗЗД, която разпоредба е приложима в настоящия случай ,,Ако вземането в установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години‘‘.
Следва да бъде съобразено приетото в т.10 от ТР поТ.Д. №2/2013 г.. от 26.06.2015 г. , ОСГТК на ВКС, задължително за съдилищата:,, Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие‘‘.
В мотивите на горепосоченото ТР е дадена дефиниция на ,,валидно изпълнително действие, прекъсващо давността‘‘. Последното такова е именно запорът на МПС/ искане на взискателя от 20.01.2014 г... поради което съдът не взема предвид, че в Постановлението на ДСИ като последно изпълнително действие е отбелязано това от 13.05.2014 г.-изпращане на покана за доброволно изпълнение до П.П.. Това е така, тъй като в мотивите на ТР по Т.Д. №2/2013 г.. от 26.06.2015 г. , ОСГТК на ВКС, изрично е посочено, че поканата за доброволно изпълнение не е изпълнително действие, което прекъсва погасителната давност.
Респективно, от датата на последното валидно извършено срещу ищеца изпълнително действие 20.01.2014 г./запор на МПС/ до датата на образуваното на ИД №2-33/2019 г.-07.02.2019 г../което е спряно на 24.07.2019 г./, са изтекли повече от пет години, като вземанията са погасени по давност.
Водим от горното съдът намира, че искът, като основателен и доказан, следва да се уважи изцяло.
При този изход на делото, сългасно чл. 78, ал.1 ГПК, ищецът П. има право на пълния размер на направените от него деловодни разноски.
Така мотивиран, съдът, на осн. чл. 235, ал.2 ГПК
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо О. М.. Б. 0.. адрес: гр.М.. у. представлявана от к. З. С. Ж.. че по отношения на вземанията й срещу П.В.П.. ЕГН xxxxxxxxxx xxx, посочени в издадения на 04.10.2013 г. изпълнителен лист по влязлото в сила решение от 23.08.2013г. по гр.д.№70592/2011г. по описа на РСМ е настъпила петгодишна погасителна давност по чл. 117, ал.2 ЗЗД, с всички законови последици от това.
ОСЪЖДА О. М.. Б. 0.. адрес: гр.М.. ул..,Извора‘‘№1 представлявана от к. З. С. Ж. на осн. чл. 78, ал.1 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на П.В.П.. ЕГН xxxxxxxxxx xxx сумата от общо 400,00 лв. деловодни разноски-350,00 лв. адвокатски хонорар и 50,00 лв. държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- М. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: