№ 179
гр. Варна, 23.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет
и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600259 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред АпС - Варна е по реда на чл. 243 ал.7 от НПК.
Образувано е по протест на прокурор от ОП-Варна, против определение
№290/01.07.2021г. на Варненския окръжен съд по ЧНД №626/2021г., с което е
отменено постановление от 02.06.2021г. на ОП-Варна за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство ДП № 2011/2019г.,
по описа на РУ – Девня.
В протеста се твърди, че определението на съда е необосновано и
незаконосъобразно. Иска отмяната му и потвърждаване на постановлението
за прекратяване на ОП - Варна.
Постъпило е писмено становище от адв.Ц.С. от САК, процесуален
представител на пострадалите лица И.Л., С.Л. и Н.Л.. Навеждат се доводи за
неоснователност на протеста на ВОП, отправената молба до съда е за
потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт като правилен и
законосъобразен.
Въззивният съд, след като се запозна с доводите, изложени в протеста,
определението на първоинстанционния съд, прекратителното постановление
на Окръжна прокуратура - Варна и със събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, намира протеста за процесуално допустим, а
разгледан по същество и за основателен.
От фактическа страна:
Досъдебно производство № 2011/2019г., по описа на РУ-Девня при ОД
на МВР - Варна е започнало в хипотезата на чл.212 ал.2 от НПК – със
следствено действие от 17.01.2019г. - оглед на местопроизшествие в зоната на
1
път VAR 2116, при километър 14 в посока от гр.Вълчи дол, към с.Войводино.
Произшествието завършило със смъртта на М. Л. от гр.Варна, ЕГН
**********. До фаталния инцидент се стигнало след като л.а. "Хонда Сивик",
с рег. номер В 5520 РХ, управляван от Т.С., изгубил сцепление с пътната
настилка, отклонил се в дясно по посока на движението, като последвал удар
в дясната разпределителна мантинела с дясната предна част на автомобила.
Заедно с водача, в автомобила пътували и съпрузите М. и С.Л.и.
След проведеното разследване, с атакуваното постановление на ОП-
Варна производството било прекратено, като наблюдаващият прокурор
приел, че липсва виновно поведение на водача Т.С., което да е в причинно-
следствена връзка със смъртта на пострадалата Л.. Квалифицира случилото се
като случайно деяние, с оглед обстоятелството, че деецът не е могъл да
предвиди настъпването на общественоопасните последици. Основанието за
прекратяване е чл.24 ал.1 т.1 от НК.
На досъдебното производство са събрани гласни и писмени
доказателства, извършени са съдебно-медицинска експертиза, съдебно-
химическа експертиза, съдебно-автотехническа експертиза, допълнителна
съдебна-автотехническа и тройна съдебно-автотехническа експеретиза.
Описаната в постановлението за прекратяване и възприета от състава на
ВОС и на ВАпС фактическа обстановка е следната:
На 17.01.2019г. около 10.00 часа, Т.Г.С. управлявала л.а. „Хонда Сивик"
с peг № В 5520 РХ по път VAR 2116 в посока от гр.Вълчи дол към
с.Войводино. Пътното платно било мокро, без нарушение на асфалтовата
покривка, двупосочно, разделено на две ленти по една за всяка посока с
непрекъсната осева линия. С. се движила в дясната лента в посока към
с.Войводино със скорост, според нейните показания, около 40 км/час, тъй
като забелязала, че след прелеза в гр.Вълчи дол по пътя има слана, при ясно
време и добра видимост. В автомобила до водача, на предна дясна седалка, се
возел с поставен предпазен колан св.С.Л., а на задната седалка зад св.С.
седяла съпругатата му - пострадалата М. Л., която била без предпазен колан
(държала го в ръка преди инцидента). Движейки се в указаната посока и
възприемайки влажната настилка, С. намалила скоростта чрез преминаване на
по-ниска предавка и навлязла в ляв завой в указаната посока със скорост 41
км/ч при указана безопасна скорост за преминаване от 50 км/ч - пътен знак
В26 „Забранено движението със скорост, по-висока от обозначената 50 км/ч.“
Необяснимо за С., автомобилът „Хонда Сивик" загубил сцепление с пътната
настилка, отклонил се вдясно по посока на движението, като последвал удар в
дясната разделителна пътна мантинела с дясната предна част на МПС.
Автомобилът се отклонил в ляво по посока на движението, като завъртайки се
по посока на часовата стрелка прекосил насрещната пътна лента и се ударил
със задната част в лявата пътна мантинела, разделяща насрещната лента за
движение. При удара, МПС се възкачило върху мантинелата и пропаднало,
завъртайки се на лявата си страна по таван на банкета, където движението му
се преустановило. В следствие на възникналото транспортно произшествие,
2
тялото на пострадалата М. Л., било изхвърлено от купето на автомобила,
намерено от С.Л. на 2м. от задната му част. Пострадалата била починала. Т.С.
напуснала купето през отворената багажна врата на своя автомобил и излязла
на пътя да търси помощ. Тя спряла св.Н.М. който управлявал л.а. „Рено“ в
посока от с.Войводино към гр.Вълчи дол. Когато излязъл от автомобила, на
М. бил впечатлен, че пътят е много хлъзгав и заледен, едва стъпвал. Обадил
се на тел.112 за спешна помощ. Впоследствие, местопроизшествието било
посетено от СМП и оперативна следствена група. Бил извършен оглед с
приложен фотоалбум (л.22-38, том 1 от ДП).
Извършената СМЕ (л.39-42, том 1 от ДП) установила, че причина за
смъртта на М. Л. е несъвместима с живота черепно-мозъчна травма,
изразяваща се в открито счупване на черепните кости, размачкване и
разкъсване на мозъка. Смъртта е настъпила в рамките на няколко минути.
Морфологията на травматичните увреждания, съответства да са получени по
механизмите на действието на твърди тъпи предмети, чрез удари с или върху
такива и съответстват да са резултат на травма в купето на автомобила и
изпадане от него, при описаната фактическа обстановка на
местопроизшествието. Смъртта е настъпила в рамките на няколко минути
след произшествието. Не е установено наличие на етилов алкохол в пробите
кръв.
Заключението на съдебно-химическата експертиза (л.48, том 1 от ДП)
установила, че при настъпване на произшествието Т.С. не е била под влияние
на алкохол или наркотични вещества.
По делото били назначени 3 автотехнически експертизи - съдебно-
автотехническа експертиза, допълнителна съдебна-автотехническа и тройна
съдебно-автотехническа експеретиза (така са именувани от разследващия):
1. Първата АТЕ (л.54-59, том 1 от ДП) констатирала, че при изпълнение
на маневра ляв завой, след загуба сцепление на автомобила с пътната
настилка, са последвали два последователни удара в пътните мантинели от
лявата и дясната страна на платното. Първият удар настъпил в дясната
мантинела, автомобилът се деформирал в предната си дясна част, след което
отскочил и преминал диагонално ширината на пътя, при спирачна активност
от 20 метра. Последвал вторият удар в лявата пътна мантинела с лявата
предна част на автомобила, след което се възкачил на нея, преобърнал се през
таван и паднал в низходящия скат. Към момента на загуба контрола на
управление над автомобила, скоростта на движение била около 38 км/ч, при
действащ знак за ограничение на максималната скорост от 50 км/ч.
Безопасната скорост на движение в конкретното състояние на пътното платно
в съответния пътен участък била определена на 34,55км/ч. Като причина за
ПТП е посочена избраната скорост, която се явява непревишена с оглед
локалния пътен знак, но несъобразена с конкретните пътни условия. Пояснено
е, че в конкретната ситуация водачът е бил в невъзможност да овладее
автомобила чрез аварийно спиране или маневра.
3
2. Допълнителна АТЕ (л.63-68, том 1 от ДП) била извършена от същото
вещо лице, на когото били поставени допълнителни шест въпроса. Видно от
заключението скоростта на движение, безопасната скорост и причината за
загуба на управлението над автомобила се припокриват с предходната
експертиза. Пояснено е отново, че водачът С. е реагирала адекватно на
видимо засланеното пътно чрез намаляне на скоростта с минаване на по-ниска
предавка. В т.5 обаче било по-подробно разяснено посоченото и в предната
експертиза специфично състояние на пътното платно. В първата АТЕ е
посочено, че става въпрос за „мокро и заледено пътно платно“, а във втората
се обясняват допълнителни подробности около състоянието на пътната
настилка – пояснява се наличието на т.нар. „черен лед“, която от позицията на
водача се интерпретира като мокро пътно платно, но всъщност то е заледено,
без да може да бъде установено от водача. Изрично е посочено, че „наличието
на черен лед е било невъзможно за конкретизиране в движение от водачите
на МПС, тъй като е визуално оприличим на мокро пътно платно с държаща
способност до 4,5 пъти по-голяма от заледен участък“.
3. Третата „тройна АТЕ“ (л.73-80, том 1 от ДП) била извършена от
инж.М. (експерта по предходните 2 АТЕ), инж.К. и инж.В.. Били поставени
общо 11 въпроса. В т.1 от заключението по-прецизно и подробно бил
разгледан въпроса с механизма за възникване на произшествието – „При
низходящ наклон и ляв завой в условията на заледено пътно платно – черен
лед, ниско разпознаваемо състояние на пътното платно е настъпила
самокатастрофа“. Констатира се минимално различие с предходните
експертизи по отношение на скоростта на движение на л.а., която тази АТЕ я
определила на 41 км/ч. Безопасната скорост на движение също претърпяла
корекция, като била определена на 37.8 км/ч, при движение по крива – ляв
завой. В т.8 експертите посочили, че водачът на автомобила не е имал
техническа възможност да определи точното състояние на пътното платно,
като за целта, според показанията й, автомобилът е приведен на по-ниска
предавка (моторна спирачка) и избрана по-ниска скорост на движение.
Следва да се отбележи, че, както първоинстанционният съд е установил,
при повърхностен прочит, част от въпросите се припокриват, но е налице
смислово различие, най-малкото защото у разследващите органи е възбудено
съмнение относно скоростта на движение и настъпилия вредоносен резултат.
Няма нищо смущаващо в обстоятелството да се назначават допълнителни
въпроси, както е и сторено, напротив – това е задължението на разследващия
с цел установяване на обективната истина по делото. Без значение е в случая
как са наименовани АТЕ. Единственото важно в случая е, че разследващият е
преценил, че е необходимо в АТЕ да се включат и други експерти, освен
инж.Й. М.. Същият е бил отново в определения екип от трима експерти,
защото отговорите му не са били поставени под съмнение от разследващите
органи. А както се вижда от заключението – те са потвърдени в генерален
план с лека корекция на скоростите, която корекция не би могла да доведе до
промяна на крайния извод. По тази причина и АТЕ е била определена като
„тройна“ при все, че няма такава по НПК, а по съществото си се явява
4
допълнителна. Теоретизирането в тази връзка е излишно и с нищо не
допринася за изясняване на обективната истина.
От правна страна:
Преди всичко следва да се отбележи, че при упражняването на съдебен
контрол по чл.243 ал.5 и следващите от НПК, по прекратяването на
наказателното производство от прокурора, предметните предели на
проверката са ограничени до обоснованост и законосъобразност на правните
изводи на прокурора. За разлика от ВОС, настоящата инстанция счита, че
решаващият извод на прокурора за наличието на законови предпоставки за
прекратяване на досъдебното производство, е правилен и обоснован. Същият
е направен при изяснена фактическа обстановка, при обективно, всестранно и
пълно изследване на всички обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на случая. Доказателствата са обсъдени по отделно и в
съвкупност и изводите не противоречат на правилата на формалната логика и
взаимната връзка между отделните обстоятелства. Именно поради това и
прокурора с мотивирано постановление от 20.04.2021г. е отказал
назначаването на „повторна тройна експертиза с други вещи лица“.
Проверяваното първоинстанционно определение е неправилно поради
необоснованост и незаконосъобраност, по следните съображения:
По виждане на настоящата инстанция ОС - Варна, вместо да изследва
обосноваността и законосъобразността на правните изводи на прокурора
досежно прекратителното основание, се е фокусирал в теоретични обосновки
от няколко страници по темата що е то експертиза, коя е допълнителна, коя е
повторна, какви са разликите между тях и т.н. Не е изложил никакви мотиви в
насока отмяната на постановлението на ОП-Варна, освен в общи такива като
„частична основателност на жалбата в частта по отношение на оплакванията
от липса на повторна проверка чрез АТЕ на оспорените обстоятелства при
възникналото ПТП“, както и тези в последното изречение на определението, в
което е посочено, че постановлението следа да се отмени, а делото върне на
прокурора „с оглед мотивиране на крайния извод по отношение наличие
белези на осъществен престъпен състав на база изготвяне на повторна
експертиза.“.
От заключенията на всички АТЕ може да се заключи, те са в логическа
последователност и нямат спорни моменти, относно релевантните
обстоятелства – механизъм за възникване на ПТП, причина, място, посока и
скорост на движение, безопасна скорост и възможност за предвиждане на
пътните условия. Доколкото в конкретния пътен участък (извън населено
място) е имало ограничителни табели, указващи максимална скорост от 50
км/ч., а автомобилът, управляван от С., се е движил със скорост между 38-41
км/ч., т.е. превишаване на скоростта, досежно ограничението, въведено с
пътния знак, не е налице. Т.е. няма нарушение на чл.21 от ЗДвП.
На плоскостта на чл.20 ал.2 от ЗДвП е вменено в отговорност на
5
водачите на пътни превозни средства задължението, при избиране скоростта
на движение, да се съобразяват с „атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“. Видно е,
че това задължение е изпълнено от водача – при установено засланяване от
нейна страна, последвало намаляване на скоростта чрез преминаване на по-
ниска предавка. Що се отнася до обективното наличие на „черен лед“, то
експертите поясняват, че това състояние на пътя е невъзможно за
конкретизиране в движение от водачите на МПС, тъй като е визуално
оприличим на мокро пътно платно с държаща способност до 4,5 пъти по-
голяма от заледен участък. От заключението на всички АТЕ (в случая се
цитира тройната) е видно, че „водачът на автомобила не е имал техническа
възможност да определи точното състояние на пътното платно, или пък да
предприеме маневра по аварийно спиране, тъй като също е щяла да доведе до
загуба на управлението т.е. до същия резултат – удар в дясната пътна
мантинела (л.67 от ДП, том 1). В подкрепа на горното са и показанията на
св.Н. М. (л.99 от ДП, том 1), който заявява „Като слязох от колата първото
което ми направи впечатление е, че пътя е много хлъзгав, беше заледен и
едвам стъпвах“. Т.е. и той потвърждава наличието на „черен лед“, тъй като с
изненада е установил хлъзгавостта на пътя, който привидно е изглеждал
мокър, а в действителност е бил заледен или - както вещото лице е посочил
„4,5 пъти по-хлъзгав от очакваното за водачите на автомобили“. Нормата на
чл.343 ал.1 вр. чл.342 от НК е бланкетна и следва да бъде запълнена с
нормите на ЗДвП и конкретно чл.20 ал. 2 от ЗДвП, които в процесния случай
не са нарушени. Другояче казано - деянието на водача е случайно, защото
опасността за него не е била предвидима, възникнала е внезапно, а ударът е
бил технически непредотвратим. Ако водачът в един предходен момент е
могъл да я възприеме и въпреки, че е бил длъжен да реагира, той не е сторил
това, само тогава той сам би се поставил в невъзможност да осигури
безопасността на другите лица в автомобила. Конкретният случай обаче е от
първата категория, тъй като както вече бе посочено, от обективна и
субективна страна не е било възможно С. да възприеме наличието на „черен
лед“ като опасност на пътя от такова разстояние, което да й даде възможност
за спиране на автомобила. Поради това, деянието на водача Т.С. е случайно
по смисъла на чл.15 от НК. В този смисъл е и Решение № 645 от 26.11.2007г.
на ВКС по н. д. № 365/2007г., II н.о. Липсата на допуснато от С.
неправомерно поведение (липсата на нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП), дава
основание за изключване на вината й при условията на чл.15 НК, тъй като
опасността е възникнала изненадващо, поставяйки С. в субективна
невъзможност да я предвиди и обективна невъзможност да я предотврати.
Обобщено казаното дотук черпи аргументи и от ТР № 28/28.11.1984г. на
ОСНК на ВС на РБ, постановено по н.д. 10/1984г., съгласно т.5 от което
трябва да се оценява и приложимостта или не на разпоредбата на чл.15 НК.
6
Според него "когато един водач е изпълнил предписанията на правилата за
движение досежно скоростта, но не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и
предотврати настъпването на общественоопасните последици, той не следва
да носи отговорност, тъй като е налице случайно деяние по смисъла на чл.15
от НК“.
Въззивната инстанция не споделя вижданията на жалбоподателите, а и
на ОС - Варна, че в случай на оспорване на заключение на АТЕ то следва
задължителна негова проверка с повторна експертиза. За целта на повторната
експертиза е необходимо оспорването на заключението да е аргументирано, а
такива аргументи този съд не съзира, нито съзира вътрешно противоречие в
събраните доказателства, нито некомпетентност на вещите лица, което да
даде обосновано съмнение в техните изводи.
Въззивната инстанция не споделя и опакванията в жалбата пред ОС-
Варна за нарушения на чл.3, 5 и 6 от ЗДвП (по които ОС не е взел становище).
Касае се за общи правила, а по делото следва да се обсъди нарушение на
чл.20 ал.2 от ЗДвП и това е сторено от прокурора в мотивираното му
постановление след пълно и всеобхватно разследване по делото.
С оглед съображенията изложени по-горе, въззивната инстанция счита
атакуваното определение на ОС Варна за неправилно, а доводите в протеста –
за основателни, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да
бъде отменен, а постановлението на ВОП за прекратяване на наказателното
производство - потвърдено.
Водим от изложеното и на основание чл.243 ал.8 от НПК въззивния
съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 290 от 01.07.2021г. на ОС - Варна, постановено
по ЧНД № 626/2021г. по описа на същия съд.
ПОТВЪРЖДАВА постановление на прокурор при ВОП от 02.06.2021г. за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №
2011/2019г. по описа на РУ Девня при ОД на МВР – Варна.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7