Р Е Ш
Е Н И Е
№.................
гр. Варна, 01.11.2010 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – гр.Варна, Трето отделение, ХХIХ състав в публично заседание на дванадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
СЪДИЯ: Кремена Данаилова
при секретаря Г.Б. като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова административно дело № 329 по описа за 2010 г. на Административен съд – гр.Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 ал.1 от АПК, вр.§ 4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ .
С Решение № 1154/28.01.2010
г. по адм.д. 8164/2009 г. по описа на ВАС е отменено Решение № 554/03.04.2009 г. по адм.д. №
2558/2009 г. на Административен съд – Варна и делото е върнато за ново разглеждане.
Производството е образувано по жалба Ж.Д.Н. ЕГН ********** срещу Заповед № РД-07-7706-178 от 05.06.2008 год. на Областния управител на Област Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на селищно образувание местност “*********************”, землище кв. Виница, Община Варна, в частта за ПИ № ***. Жалбоподателката твърди, че на основание наследствено правоприемство от Д. К. Д. и Решение №1047/19.01.2004 год. на ОСЗГ- Варна се легитимира като лице с признато за възстановяване право на собственост върху стар имот, в чиято територия попада и ПИ № ***. Поддържа, че незаконосъобразно този имот е вписан в Регистъра към ПНИ на лице, което не е трансформирало правото си на ползване в право на собственост по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и, че неговата площ от 1104 кв.м. надвишава законоустановения максимум от 600 кв.м. По изложените съображения счита плана за незаконосъобразен в атакуваната му част и моли за неговата отмяна.
В открито съдебно заседание, чрез процесуален представител, адв. П. поддържа жалбата. Счита, че не е изяснено къде точно се е намирал имота на Д. през 1987 г. Границите посочени от вещото лице са идентични с тези по ПНИ, но само въз основа на две граници. В този смисъл, намира, че е налице неидентичност между процесния имот и този който е предоставен за ползване.Отправено е искане за присъждане на сторени разноски в производството.
Ответната страна по жалбата - Областен управител на област с административен център Варна, чрез процесуален представител мл.юрисконсулт Й.Г. оспорва жалбата, счита, че чрез изготвените по делото съдебно – технически експертизи е установено, че оспорения административен акт е законосъобразен. Отправено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за прекомерност относно адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.
Заинтересована страна – И.Д.С., чрез процесуален представител адв. Т. У. оспорва жалбата и счита същата за неоснователна, поради това, че оспорения административен акт е законосъобразен. Отправено е искане за присъждане на сторени разноски в производството, съобразно представено пълномощно.
Заинтересовани страни- Г.И.Д. и Я.Г.И., чрез процесуален представител адв. И.И. оспорват жалбата. Считат, че не е налице законово основание за възстановяване на имота в съсобственост с други реституирани собственици. Сочат, че Заповед № 206/03.04.2009 г. издадена от кмет на район „Приморски” при Община Варна, за въвод във владение е нищожна, поради това, че издаването на заповед по §4к, ал.7 от ЗСПЗЗ следва да се извърши след влизане на заповедта за одобряване на ПНИ в сила, докато това в настоящия случай не е налице. В писмени бележки е изложено, че Заповед № 206/03.04.2009 г. е неотносима към настоящия спор. Посочено е, че оспорената заповед за одобряване на ПНИ е съобразена с нормата на чл.28, ал.7 и чл. 28, ал.6 от ППЗСПЗЗ, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена. В писмени бележки е отправено искане за присъждане на разноски за адвокат.
Заинтересовани страни К.П.К., С.П.К., П.К.Т., Р.С.С., П.Д.А., Д.Й.Д. и Д.Й.С. редовно призовани не са изразили становище по спора и не са взели участие в производството.
След преценка на събраните по делото доказателства, Административен съд – Варна, приема от фактическа страна за установено следното:
Имот № *** по ПНИ м.”************”, землище кв.Виница, общ. Варна, обл.Варна с площ 1104 кв.м. е записан като собственост на Г.И.Д.. Като основание за вписването е посочен Оценителен протокол № 1356/18.09.1993 г. издаден от кметство район „Приморски” при Община Варна. Съгласно Удостоверение № 2/03.12.1987 г. от ИК на ОбНС –Варна е предоставено право на ползване на Г.И.Д. върху имот – хавра от 800 кв.м., находящ се в землището на гр.Варна, обл.Варна, м. ”************” при граници М., Я.Н.. Издаден е Оценителен протокол № 1356/22.09.1993 г. от кметство „Чайка” /сега „Приморски”/ при Община Варна, въз основа, на който е определена оценка на 600 кв.м. от посочения имот. Сумата е внесена от ползвателя по сметка на Община Варна, видно от вносни бележки /л.15-16/.
С Решение № 1047/19.01.2004 г. на ОСЗГ – Варна е признато право на собственост на наследниците на Д. К. Д. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следният имот – нива от 3,337 дка, находяща се в терен по §4 на кв.Виница, м. „****”, имот № ****. С Решение № 503/13.05.1998 г. на ПК- Варна е признато право на собственост на Т.И.Д. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имот – нива от 4,190 дка, находяща се в терен по §4 на кв.Виница, м.”****”, парцел № ****, по КП от 1956 г. С Решение № 792/02.05.2001 г. на ПК – Варна е признато право на собственост на наследниците на К. К. Д. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следният имот – нива от 5, 350 дка, терен по §4 на кв.Виница, м. „****”, имот № 7929 от КП 1956 г.
Заключенията на изготвена при повторното разглеждане на делото съдебно-техническата експертиза от 12.07.2010 г. и допълнителна такава от 04.10.2010 г., приети от съда като обективно и компетентно изготвени сочат, че имот на ползвателя Г.И.Д. представлява новообразуван имот № *** с площ 1104 кв.м., по ПНИ „*********************”. Имотът е при граници: път № ****, ПИ № ***, ПИ № ****, ПИ № *** и път № ****. На комбинирана скица №1 с жълт цвят е оконтурен ПИ ***, с червен имот № *** по КП и ПКП. Сградата на ползвателя Г.И.Д. се ситуира в южната част на имот № ***, означена в КП по ПНИ със сигнатура „МЖ”. Сградата е с размери 5,50/7,40 м и застроена площ 40,70 кв.м. В комбинирана скица № 2 сградата е обозначена със син контур. В имота има шахта за водоснабдяване с размери 1,30/1,30 м. и водопровод до сградата, отразен със зелен пунктир. Елпроводът минава на 2 м. от югозападната граница на имота по пътя до сградата и е отразен със червен пунктир в скица №2. В района на имота няма изградена канализация. Частта от имот № ***, която застъпва имот № **** стар по плана на старите имотни граници от ПКП, записан на Д. К. Д. съставлява 378 кв.м. обозначена със жълт контур в скица №2. Имот описан в Удостоверение № 2/03.12.1987 г. е идентичен с имот описан в Оценителен протокол № 1356/22.09.1993 г. и с процесния имот № *** по ПНИ, като идентичността се определя от две граници, вписване в регистрите на собствениците и описана сграда със застроена площ 40 кв.м.
От частта на имот № *** по ПНИ на м. „*********************”, попадащ върху имот № **** – стар по плана на старите имотни граници към ПКП не може да се обособи самостоятелен имот, съобразно изискванията на чл.28, ал.7, 8 и 9 от ППЗСПЗЗ. Посочено е, че налични водопровод и елпровод могат да бъдат премествани, а водопроводна шахта следва да се изгради отново. В случая те не са пречка за обособяване на самостоятелен парцел. Наличието на сграда в частта от имот № *** по ПНИ м. „*********************” е пречка за проектиране на нов имот.
С оглед установеното от фактическа страна,
Административен съд – Варна, Трето отделение, при преценка на допустимостта на
жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт с оглед наведените с
жалбата основания и правомощията си по чл. 168, ал.1 от АПК, прави следните
правни изводи:
Оспорената Заповед № РД-08-7706-178/05.06.2008 г. на областен управител гр. Варна, е била публикувана в ДВ, бр. 57 от 24.06.2008 г., а жалбата, инициирала настоящото производство е подадена на 08.07.2008 г., в рамките на законоустановения 14-дневен срок от обнародването, поради което същата е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваният административен акт е издаден от орган с материална, териториална компетентност и такава по степен, тъй като правната норма на §4к, ал. 6 от ЗСПЗЗ сочи, че планът на новообразуваните имоти се одобрява от областния управител. Атакуваната заповед е издадена в законоустановената форма и преследва законосъобразна цел.
Процедурата по приемане на плана на новообразуваните имоти се съдържа в чл. 28б, от ППЗСПЗЗ. Съобразно §54, ал.1 от ДР на ППЗСПЗЗ започнатите до влизането в сила на ЗКИР /31.12.2000 г./ производства по изработване, приемане и съобщаване на заинтересуваните на плана по §4к, ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.13а, ал.1 от правилника се приключват о реда на §6 и §7 от Наредба №14 от 2001 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастрална карта и кадастралните регистри /ДВ, бр.71/2001 г/. Съгласно § 7 от Наредба №14 от 2001 г., редът на § 6 се прилага и за започнатите производства по изработване и одобряване на плановете по § 4к, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 13а, ал. 1 ППЗСПЗЗ . На основание §6, ал.3 от Наредба №14 от 2001 г. , кадастралните планове, чието изработване е възложено до влизането в сила на ЗКИР, се довършват съгласно нормативните изисквания за изработването им, действали към момента на сключване на възлагателния договор. Те се приемат, съобщават се на заинтересуваните и се одобряват по реда, предвиден в ЗКИР. Договор №228 за възлагане на технически дейности е сключен на 31.05.1996 г., поради което приложим е реда по ЗКИР. В този смисъл законосъобразно комисия, назначена със заповед на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра с Протокол № 15/17.03.2004 г. е приела изготвения план от фирмата изпълнител. С протокол № 74/08.09.2004 г. е констатирано, че установени забележки в първия посочен протокол са отстранени. Помощен план и план за новообразувани имоти е бил съобщен на заинтересованите лица. По подадените възражения комисията е разгледала писмените искания и възражения видно от протоколи № 56/26.11.2007 г., №12/10.01.2006 г. и № 1/10.01.2006 г. Със Заповед № РД-08-7706-178 от 05.06.2008 г. на областен управител – гр.Варна, е одобрен плана на новообразуваните имоти за земи предоставени за ползване на граждани на основание §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на селищно образувание местност “*********************”. В тази връзка съдът приема, че процедурата по приемане на плана на новообразуваните имоти е била спазена и не са били допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.
Разпоредбата на §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ сочи, че за земите, предоставени на граждани въз основа на актове по §4, се изработват помощен план и план на новообразуваните имоти, а според ал.4 съдържанието на плана на новообразуваните имоти по ал. 1 и редът за неговото изработване, приемане и съобщаване на заинтересованите се определят с правилника за прилагане на закона.
Съгласно чл.28, ал.4 от ППЗСПЗЗ с плана на новообразуваните имоти по §4к от ЗСПЗЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на §4 “к”, ал. 7 и при условията на §4а, 4б и 4з от закона. Планът следва да съдържа данните, посочени в същата разпоредба, като данните за собственост се записват в регистъра на имотите, който е неразделна част от плана на новообразуваните имоти.
Планът на новообразуваните имоти се изработва за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В помощния план се включват данни за имотите, предоставени за ползване и тези, съществували преди образуването на ТКЗС. Регламентацията на ЗСПЗЗ и тази в ППЗСПЗЗ, за посочените планове - помощен и ПНИ, съответно нормите на § 4к и сл. от ЗСПЗЗ и чл. 28 и сл. от ППЗСПЗЗ, ясно говори, че предимство при отразяванията в ПНИ имат ползвателите на имоти, правото на собственост върху които е придобито, чрез процедура по трансформация на правото на ползване в право на собственост. Едва след установяването на границите на тези имоти и определяне на имот за всеки правоимащ по § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ от останалата земя, при спазване на изискванията на чл. 28, ал. 6, 7 и 8 от ППЗСПЗЗ се образува имот, върху които правото на собственост се възстановява на бившите собственици. Затова с решенията на ОСЗ, които касаят земеделски земи, попадащи в терени по § 4, само се признават правата на собственост, а реалното възстановяване на собствеността се извършва след отчитане на правото на собственост, придобито от ползвателите.
В производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установява дали е спазена процедурата по одобряването плана на новообразуваните имоти и дали в регистъра са записани правилно легитимираните като собственици лица, като ползвателите на имотите придобили собствеността върху тях, са с предимство пред бившите собственици. В случая процесния имот е записан на ползвател, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Видно от заключението на съдебно-техническа експертиза от 03.02.2009 г. имот № *** по ПНИ е разположен върху част от стари имоти № ****, **** и ****. В стар имот № **** възстановен на наследници на наследници на Д. К. Д. е построена сграда със застроена площ 40,70 кв.м. от ползвателя Г.И.Д., съгласно съдебно-техническа експертиза от 12.07.2010 г. Заключението на експертиза от 04.10.2010 г. сочи, че имот №*** по ПНИ попада в имот № **** с 378 кв.м., като в тях попада изградената масивна жилищна сграда, която е пречка за проектиране на нов имот.
Липсата на незастроена площ от не по-малко от 250 кв.м. в имот №*** по ПНИ попадащ в имот № **** – стар, обосновава извода, че в съответствие с изискванията на чл.28, ал. 7,8 и 9 от ППЗСПЗЗ не е обособен самостоятелен имот за наследниците на Д. К. Д.. От материалноправна страна не е допуснато нарушение на чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, с оглед липса на достатъчно площ от имота на Д. К. Д., попадащ в стар имот №****, която да не се трансформира от право на ползване в право на собственост за ползвателя.
В съответствие с чл. 28, ал. 10 от ППЗСПЗЗ, са съобразени действителните права на собственост и правилно не е установена съсобственост между лица. Смисълът на ЗСПЗЗ при възстановяване правото на собственост е да се получават реални права върху имотите, а не да се създава спорна съсобственост между правни субекти носители на правото на собственост на различно правно основание. В този смисъл по отношение на процесния имот № *** по ПНИ м. „************” заповедта за одобряване на плана на новообразуваните имоти е законосъобразна, като административния орган се е съобразил с действителните права на ползвателя.
Съобразно чл.28 ал.7 от ППЗСПЗЗ, разликата над 600 кв. м и над 1000 кв. м. до фактически ползваната земя се възстановява на бившия собственик за образуване на нов имот (имоти) с размер не по-малък от 250 кв. м. Всеки нов имот се образува от една или повече съседни разлики, които се възстановяват на един и същ собственик. Разликите, от които не може да се образува нов имот, остават в имота, определен за ползвателя. Безспорно уредбата е за колизия при определяне имотите по ПНИ между ползвател и възстановен собственик.В случая по отношение на бившия собственик Д. К. Д., не е установено в съседство да се намира друг негов самостоятелен имот, към който може да се придаде евентуално оставаща разлика от имот № **** –стар. Със Заповед № 206/03.04.2009 г. на кмет на район „Приморски” при Община Варна е възстановено правото на собственост върху имот № *** по ПНИ „************”, на три групи наследници: Д. ***., К. ***. и Т.И.Д. ***., т.е. не е налице самостоятелен имот отреден като собственост на Д. К. Д., за да е налице предпоставка към него да се придаде евентуално оставаща разлика от имот № *** по ПНИ попадаща в стар имот № ****.
Така очертания нормативен регламент, съотнесен към конкретната фактическа установеност, мотивират съда да приеме, че оспорения административен акт е издаден при спазване на всички процесуални изисквания и при правилно приложение на материалния закон. Поради това, съдът приема, че по отношение на атакуваната заповед не са налице основанията по чл. 146 от АПК. Оспореният административен акт е законосъобразен, вследствие на което релевираната срещу него жалба се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
Със Заповед №206/03.04.2009 г. издадена от кмет на район „Приморски” при Община Варна е наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на Д. К. Д., К. К. Д. и Т.И.Д. ***. „*********************”. Законосъобразността, респ. нищожността на посочената заповед е без значение за решаване на настоящия спор. В писмени бележки процесуален представител на Г.И.Д. и Я.Г.И., адв. И. е изложил, че посочената заповед е ирелевантна за решаване на спора. В този смисъл съдът не следва да се произнася по наведения довод за нищожност на същата, респ. да разделя производството в тази част.
Предвид изхода на спора искането на жалбоподателя за присъждане на сторени разноски е неоснователно по аргумент на противното на чл.143, ал.1 от АПК.
Ответникът е претендирал да му бъдат присъдени разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на спора, на основания чл.143 ал.4 от АПК и чл.78 ал.8 от ГПК, вр.чл.144 от АПК, искането е основателно и на Областна администрация на област с административен център гр.Варна, следва да се присъдят разноски за възнаграждение за едни юрисконсулт в размер на 150,00 лева /сто и петдесет лева/, определено на основание чл.8, вр. чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което следва да се плати от жалбоподателя.
Заинтересована страна И.Д.С.
е отправил искане да му бъдат присъдени сторени разноски в производството.
Представен е договор за правна помощ и съдействие №156457/20.05.2010 г. за
процесуално представителство по настоящото дело, в който е посочено, че е
внесена сумата от 150 лева. Адв. Т. У. е извършила процесуално представителство
по делото. Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването,
страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски.
И.Д.С. е обжалвал Заповед № РД-07-7706-178 от 05.06.2008 год. на Областния
управител на Област Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на
селищно образувание местност “*********************”, землище кв. Виница, Община
Варна, в частта за ПИ № ***. Производството е приключило с влязло в сила на
08.09.2009 г., Решение №1272/01.07.2010 г. по адм.д. № 68/2009 г. на Адм.съд –
гр. Варна, с което жалбата е била отхвърлена. В производството по посоченото адм.д.№ 68/2009 г. безспорно И.Д.С.
е възприемал обжалвания административен акт като неблагоприятен за него, но то
е приключило и е неотносимо, относно искането за разноски. Поради това следва
да се преценява основателността на искането, с оглед направените изявления в
настоящото производство. В настоящото производство заинтересована страна И.Д.С.
е изложил становище за неоснователност на жалбата, респективно за
законосъобразност на административния акт. В този смисъл следва да се счита, че
за него към момента на провеждане на
настоящото производство, обжалвания административен акт е благоприятен. От изложеното следва, че на
заинтересована страна И.Д.С., на основание чл.143, ал.3 от АПК, следва да
се присъдят сторени разноски за възнаграждение
на един адвокат в размер на 150 лева, съобразно чл.8, вр. чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Заинтересовани страни Г.И.Д. и Я.Г.И., чрез процесуален представител адв. И.И., претендират присъждане на разноски за възнаграждение на един адвокат. Искането е направено в писмени бележки вх.№ 20989/20.10.2010 г. след приключване на съдебно заседание проведено на 12.10.2010 г. Съобразно чл.80 от ГПК, приложим субсидиарно на основание чл.144 от АПК искането е направено извън срока предвиден за това – до приключване на последното заседание по делото. Съдът се произнася с решението си в рамките на петитума, поради което всички искания, включително и за разноските следва да бъдат направени до последното заседание по делото. След като съдът обяви, че счита делото за изяснено и ще се произнесе със съдебен акт по него, не могат да се предявяват никакви нови искания. След приключване на съдебното дирене, не могат нито да се предявяват нови искания, нито да се представят нови доказателства.Това налага оставяне без разглеждане направеното искане за присъждане на сторените разноски по отношение на Г.И.Д. и Я.Г.И..
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 пр.последно вр.ал.1 съдът,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.Д.Н. ЕГН **********,***, срещу Заповед № РД-08-7706-178 от 05.06.2008 г. на Областен управител на Област Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на селищно образувание местност “*********************”, землище кв. Виница, Община Варна, Област Варна в частта за ПИ № ***.
ОСЪЖДА, Ж.Д.Н.
ЕГН ********** да заплати в полза на Областна администрация на област с
административен център гр.Варна сумата от 150,00 лева /сто и петдесет лева/,
представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
ОСЪЖДА, Ж.Д.Н. ЕГН ********** да заплати в полза на И.Д.С. ЕГН
**********, сумата от 150,00 лева /сто
и петдесет лева/, представляваща възнаграждение за един адвокат.
ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО на жалбоподателя Ж.Д.Н. ЕГН **********, за присъждане на сторени разноски в производството.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ИСКАНЕТО на заинтересованите страни Г.И.Д. и Я.Г.И. за присъждане на сторени разноски за възнаграждение на един адвокат.
Съдебното решение подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез препис от съдебното решение.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :