Мотиви към Решение №416/24.07.2020г.,
постановено по НАХД №724/2020г. по описа на РС-Плевен.
Постъпило е предложение от Р.п.– П. да бъде освободен от
наказателна отговорност обвиняемият П.С.П. ***, ЕГН ********** срещу когото се
провежда досъдебно производство № ***/2020г. по описа
на Р.п.- П. за извършено от него престъпление по чл. 144а ал. 1 от НК.
В постановлението,
по реда на чл. 375 от НПК се излагат доводи за наличието на всички предпоставки
по смисъла на чл.78А от НК, поради което на обвиняемия П. следва да бъде
определено и наложено административно наказание в рамките, предвидени от
закона.
В съдебно заседание представителят на РП-Плевен взема
становище, че от събраните в хода на проведеното наказателно производство
писмени и гласни доказателства се установява по категоричен начин, че
обвиняемият П. е автор на престъплението по чл. 144а, ал.1 от НК. Моли съда да
постанови решение, с което да освободи от наказателна отговорност обвиняемия,
като му наложи административно наказание – глоба в подходящ размер.
Обвиняемият
П.С.П.–
редовно призован, явява се лично в съдебно заседание и със защитника си адв. Н. Н. ***, който взема становище, че обвиняемият не е
автор на престъплението по чл. 144а, ал.1 от НК, за което е привлечен към
административно-наказателна отговорност, както от обективна, така и от
субективна страна. Основният аргумент изложен от защитника на обвиняемия е за
липсата на системност по смисъла на чл. 144а, ал.1 от НК.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, взе
предвид изложеното в предложението на РП-Плевен, намира за установено следното:
Обвиняемият
П.С.П. е роден на *** г. в гр. ***, живее в гр. Плевен, *, български гражданин,
със средно образование, неженен, работи, неосъждан (реабилитиран), ЕГН: **********.
Съдебното
производство по делото е образувано по внесено предложение на РП-Плевен за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание на П.С.П. за извършено престъпление по чл. 144а ал. 1 от НК за това,
че в периода от началото на месец март до края на месец декември 2019г., в гр.
Плевен, системно следил Т.П.П. от с.г. и това е
събудило основателен страх за живота и здравето й.
През 2017 година свидетелката
Т.П. се прибрала да живее в Република България, след продължителен престой в
чужбина. Тя се установила в семейната къща в гр. Плевен. Имотът се нуждаел от ремонт,
тъй като не бил обитаван и не бил поддържан редовно. Затова свидетелката П.
потърсила майстор - строител, който да извърши необходимите ремонтни дейности и
по този повод се запознала с обвиняемия П.П.. Двамата
се договорили, като свидетелката П. възложила на обвиняемия П., а последният
приел да извърши определени по вид и обем строително-ремонтни дейности. В
процеса на работата, обвиняемият често се обаждал на свидетелката П., като на
последната започнало да и прави впечатление, че обвиняемият започнал да насочва
разговора към личния и живот, като и държал сметка къде е, с кого е и да и изисква
обяснения защо не си е вдигнала телефона и да и крещи в случай, че на
обаждането му отговорел мъжки глас. След подобно поведение, обвиняемият и се
обаждал и и се извинявал, а към този период свидетелката П. вярвала, че
извиненията му са искрени. В края на 2017 година последната се пренесла в част
от къщата, в която ремонтът бил завършен, а обвиняемият продължил
строително-ремонтните дейности в останалата част на сградата. Страховете и
притесненията на свидетелката П. започнали, когато една вечер обвиняемият и се
обадил под претекст на извършвания ремонт. В хода на разговора, след като
разбрал, че П. е доволна от качеството на изпълнените строително-ремонтни
дейности и възнамерява и в бъдеще да се обръща към него при необходимост казал,
че не иска да му заплаща с пари, а по друг начин. Свидетелката П. силно се
възмутила и го попитала дали я смята за проститутка, а отговорът, който
получила бил: „Не, но можеш да станеш“. В хода на разговора ясно изразила
желанието си отношенията им да се ограничат само до извършването на ремонта.
Въпреки това обвиняемият П. продължил по всякакъв начин да се опитва да се
сближи със свидетелката П.. Тя започнала да забелязва различни нередности и
инциденти, които възниквали в ежедневието ѝ, които пряко или непряко били
свързани с обвиняемия П.. Тази ситуация започнала да оказва негативно влияние
върху психиката на свидетелката П., която започнала да се страхува от обвиняемия
П.. Изпитвала силен страх при всеки шум, не можела да спи и усещала постоянно
безпокойство и поради отправени и обвиняемия заплахи, че може да влезе когато
поиска, където поиска и за него няма прегради, тъй като всичко в къщата му е
познато. П. започнала да не отговаря на обажданията му и поставила СОТ в дома
си, а обвиняемият всеки път, когато не получавал отговор на обажданията си
отивал в дома и, карал се, че му дължи нещо, настоявал за вечери.
В края на лятото на 2018 г. ремонтът в къщата
на свидетелката П. приключил. Тя поискала от обвиняемия П. да ѝ върне
ключовете и да приключат отношенията помежду си. След това свидетелката П.
блокирала телефонния номер на обвиняемия П., като по този начин се опитала да
възпрепятства евентуални последващи контакти.
Независимо от това обвиняемият П. се опитвал по всякакъв начин инициира контакт
с пострадалата.
На *** г.свидетелката
П. имала рожден ден. В нейна чест, приятелката ѝ – свидетелката А.Г. ѝ
организирала изненада, като ѝ занесла торта и цветя в дома ѝ. Докато
се придвижвала към къщата на пострадалата, свидетелката Г. видяла обвиняемия П.
да стои в близост до дома на пострадалата и да наблюдава. Когато забелязал, че свидетелката
Г. го е разпознала, той се обърнал и побягнал. Същата нощ свидетелката Г.
останала да пренощува в дома на свидетелката П., а на сутринта установила, че едно
от огледалата на лекия ѝ автомобил е
изкъртено. През този период от време от работа в чужбина се върнал интимният
приятел на свидетелката П. – свидетелят Н.Б.. Двамата заживели при фактически
брачни отношения, като обитавали къщата на пострадалата.
През лятото на 2019 г.свидетелката
П. организирала семейно тържество, на което присъствали свидетелят Б. и свидетелката
В.К.. Докато траяла вечерята на вратата на къщата неканен се появил обвиняемият
П.. Свидетелката П. излязла на външната врата и се развикала срещу обвиняемия П.,
тъй като силно се уплашила от неговото присъствие.Свидетелят Б. излязъл и
отворил вратата. Обвиняемият. П. настоявал да види пострадалата, като твърдял, че
с нея имал неуредени сметки След като свидетелят Б. категорично се
противопоставил на това, обвиняемият започнал да крещи и отправя заплахи, че ще
повика „******“. Свидетелят Б. постепенно избутал обвиняемия извън двора на
къщата и дори по улицата продължил да отправя заплахи и да крещи.
През месец
октомври/ноември на 2019 година свидетелката
П. получила съобщение от обвиняемия П. в мобилното приложение „***“ с текст:
„Кога ще се разберем“. Това съобщение отново силно смутило и изплашило
пострадалата. Тя не отговорила нищо тъй като не желаела никаква комуникация с
обвиняемия П. и изтрила съобщението.
През месец декември
2019 г., в делничен ден, обвиняемият П.
отново отишъл в дома на свидетелката П., но същата отсъствала, тъй като била на
работа. Там бил свидетелят Б.. Между двамата възникнал сериозен конфликт. Обвиняемият
П. настоявал да види свидетелката П., а свидетелят Б. му дал ясно да разбере,
че това е невъзможно тъй като контактите с него са нежелани.
Системните
нежелани контакти станали повод за подаване на сигнал.
По случая е
проведено досъдебно производство.
Горната
фактическа обстановка, съдът прие за установена по несъмнен и категоричен начин
след анализ на ангажираните в хода на проведеното наказателно производство
писмени и гласни доказателства.
Съдът
внимателно обсъди обясненията на обвиняемия П.С.П., като съобрази че същите
освен доказателствено средство, са и средство за
защита. След като прецени същите самостоятелно и в съвкупност с останалия
събран по делото доказателствен материал, намери че
същите са изолирани и неубедителни, поради което съдът прие, че са израз
единствено на предприетата защитна теза.
Възприетата от съда фактическа обстановка се установява преди всичко от
показанията на свидетелката Т.П.П., които са
подробни, последователни, логични и изцяло кореспондират с останалия събран по
делото доказателствен материал. Свидетелката
възпроизвежда свои преки и непосредствени впечатления относно релевантните за
делото факти, като описва детайлно обстоятелствата отразени в описаната по-горе
фактическа обстановка. От показанията и се изяснява, че познанството и с
обвиняемия датира от лятото на 2017 година, когато след като се завърнала от
чужбина имала намерение да направи ремонт на бащината си къща. Обвиняемият и
бил препоръчан като добър майстор от неин познат и именно по този повод тя му
се обадила по телефона. След като огледал имота, двамата сключили договор за
извършване на съответните строително-ремонтни дейности и П. пристъпил към
изпълнение на възложените му задачи. Установява се също така, че двамата понякога
се срещали и разговаряли делово по повод установените договорни отношения.
Докато бил извършван ремонта свидетелката П. усетила по-специално отношение на
обвиняемия към нея, тъй като започнал да насочва разговора към личния и живот, като и държал
сметка къде е, с кого е, а в случай че не
отговори на негово обаждане започнал да и изисква обяснение и лично да я търси на
мястото, което обитавала. Описва случай, при който на негово позвъняване
отговорил неин познат докато не била в помещението, след което П. и крещял и
изисквал обяснение защо мъжки глас е отговорил на телефонния му повик. Излага
свои възприятия, според които след подобно поведение, обвиняемият и се обаждал
и и се извинявал, а към този период тя вярвала, че извиненията му са искрени. Посочва,
че в края на 2017 година се пренесла в част от къщата, в която ремонтът бил
завършен, а обвиняемият продължил строително-ремонтните дейности в останалата
част на сградата. Сочи, че страховете и притесненията и започнали, когато една
вечер обвиняемият и се обадил под претекст на извършвания ремонт и когато в
хода на разговора разбрал, че е доволна от качеството на изпълнените
строително-ремонтни дейности и в бъдеще би го потърсила при възникване на нужда
от ремонтни дейности и казал, че не иска да му заплаща с пари, а по друг начин.
Свидетелката П. изразява пред съда изпитаното от нея в този момент силно възмущение
и споделя, че го попитала дали я смята за проститутка, а отговорът, който
получила бил: „Не, но можеш да станеш“. Заявява, че в хода на разговора категорично
очертала границите и ясно изразила желанието си отношенията им да се ограничат
само до извършването на ремонта. Въпреки това обвиняемият П. продължил по
всякакъв начин да се опитва да се сближи с нея. Тя започнала да забелязва
различни нередности и инциденти, които възниквали в ежедневието ѝ, които
пряко или непряко били свързани с обвиняемия.Тази ситуация започнала да оказва
негативно влияние върху психиката и, тъй като започнала да се страхува от обвиняемия
П.. Изпитвала силен страх при всеки шум, не можела да спи и усещала постоянно
безпокойство и поради отправени и обвиняемия заплахи, че може да влезе когато
поиска, където поиска и за него няма прегради, тъй като всичко в къщата му е
познато. Посочва, че започнала да не отговаря на обажданията му и поставила СОТ
в дома си, а обвиняемият всеки път, когато не получавал отговор на обажданията
си отивал в дома и, карал се, че му дължи нещо, настоявал за вечери. Казала му
да престане, че това вече и приличана сексуален
тормоз, а той и отвърнал „и не само“. Изяснява се от показанията и, че в края
на лятото на 2018 г. ремонтът в къщата и приключил и поискала от обвиняемия П.
да ѝ върне ключовете и да приключат отношенията помежду си. След това
блокирала телефонния му номер но независимо от това обвиняемият продължил с
опитите си по всякакъв начин да осъществи контакт с нея. Описва случай, при
който отишъл в дома и, но вратата отворил нейният партньор,а обвиняемият
заявил, че желае да говори с нея. Тогава тя застанала до вратата и го попитала
какво иска, а той и казал, че му дължи нещо. Разстроила се и му казала, че не
му дължи нищо и го помолила да напусне, а той се разкрещял, викайки, че ще я
прави проститутка и др. подобни, при което П. се прибрала, а приятелят и извел П.
от дома и. Описва и случай, при който я посетил в дома когато била сама, като и
показал снимка от телефона си, на която свидетелката П. била снимана седнала на
стълбите пред къщата си и и заявил, че я е снимал от улицата без тя да знае.
Помолила го да я остави на мира, казала му, че има партньор и иска да създаде
семейство с него и да имат деца, след което П. и казал: „Ти деца никога няма да
имаш! Никога няма да бъдеш докато съм жив!“ и и заявил, че в къщата и са
поставени камери, че се подслушва и знае всичко. Описва различни факти,
реализирани през месец март и лятото на 2019 година, при които обвиняемият
отново е наблюдавал дома и, правил е опит да комуникира с нея като лично отишъл
до дома и като с усилие се опитал да влезе, но бил възпрепятстван от
свидетелите Б. и П., както и че през месец декември 2019 година отново посетил
къщата и, но тя била на работа а срещата била само между обвиняемия и
свидетелят Б..
Съдът кредитира с доверие и показанията на
свидетелите А.С.Г., Н.А.Б. и В.Ц.К.,
като безпротиворечиви, взаимно допълващи се и
убедителни. Всеки от тях възпроизвежда свои лични възприятия, които подкрепят и
допълват показанията на свидетелката П. и според които, обвиняемият П. чрез
думи и действия през инкриминирания период системно е следял свидетелката П.,
като е възбудил у нея основателен страх за живота и здравето и.Свидетелката Г.
лично е възприела факта, че на рождения ден на П., обвиняемият е обикалял около
къщата и и е наблюдавал, както и че е правел много снимки на имота и се е
заканвал, че ще я направи проститутка и ще и запали къщата. Свидетелят Б.
излага свои наблюдения, съгласно които независимо от категорично изразеното
желание на свидетелката П. за преустановяване на контактите и с обвиняемия,
последният продължил да прави опити да се среща с нея, като отивал в дома и и
настоявал да говорят. В този смисъл, са и показанията на свидетелката К..
Всички тези свидетели са лица от близкия кръг познати на свидетелката П. и са имали
възможността да възприемат и изпитваните от нея страхове и притеснения от
обвиняемия, който настойчиво и усърдно е пренебрегвал отказите и да общуват, като
изпращал съобщения, отивал в дома и, крещял и отправял заплахи към нея,
Съдът обсъди
и заключенията на вещото лице д-р Н.Ф.Л. по назначените и изготвени в хода на
проведеното досъдебно производство съдебно-психиатрични експертизи, като
намери, че същите следва да бъдат кредитирани с доверие като неоспорени от
страните.
От
заключението по назначена съдебно-психиатрична експертиза на свидетелката П. се
установява, че при нея не се установяват данни за умствена недоразвитост или
психично разстройство в тесния смисъл на думата, както и че липсват медицински
пречки тя да участва в наказателно производство. От медицинска гледна точка П. е
в състояние правилно да възприема, да запаметява и да възпроизвежда факти от
значение за разкриване на обективната истина при разследването. Предвид данните
от разследването и установеното при психиатричното изследване на пострадалата П.
е обоснована хипотезата, че във взаимоотношенията с лицето, от което се жалва
повече от година /обвиняемият П./ е била подложена на психически тормоз, което
е уязвило чувството й за сигурност и защитеност,
както и е повлияло върху увереностите й за контрол над
себе си и над ситуации, като е формирала убеждения, че този човек я следи с
негативни опасения, че може да й навреди. Според вещото лице – психиатър именно
провокирания страх у нея, че не е в безопасност я държи далеч от чувството й за
автономност и е в основата на емоционалната злоупотреба.
От
заключението по назначената и приета съдебно-психиатрична експертиза на
обвиняемия П., която установява, че при него не се установяват данни за
умствена недоразвитост или краткотрайно разстройство на съзннието
- могъл е да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да ги
ръководи. Липсват медицински пречки той да участва в наказателно производство.
Изхождайки от темперамента и характеровите особености
при обвиняемия П. за него е присъщо да прояви непримиримост в ситуации на
конфликт с интересите му и произтичащото от това недоволство да прерастне и до насилие, каквото е и психическото с тормоз
чрез унижения, злепоставяне и заплахи, последните с цел да породят страх у жертвата,
за да се възползва от уязвимостта й и по-лесно да я манипулира. Такива хора
могат да бъдат безскруполни при достигане на
определена цел като алтруизмът им, всъщност е псевдоалтруизъм,
а съмненията им в чуждия морал изхождат от фрустрираната
им дълбока същност, прикрита зад погълнатост от власт
и правомощия в идеалната им /нереалистична/ представа за себе си.
В подкрепа
на горната фактическа обстановка са и приобщените към доказателствения
материал по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, събрани в
хода на проведеното досъдебно производство № ***/2020г.
по описа на Р.п.– П.
Горната
установеност на фактите обуславя извода, че през инкриминирания период,
обвиняемият П. е следял свидетелката П., като действията му са били системни, а
не се касае до изолиран, инцидентен акт и с поведението си е възбудил у нея
основателен страх за живота и здравето и. За пострадалата са настъпили вредни
последици, каквито са: претърпения психически тормоз, уязвеното и
чувство за сигурност и защитеност, разколебаните и уверености за контрол над себе си и над ситуации, формираните
у нея убеждения, че обвиняемият я следи и може да й навреди. Претърпеният от
пострадалата психически тормоз не е функция единствено от отделни инциденти и
не се ограничава само от тях, а е поведение, вариращо от словесен тормоз и
нагрубяване, заплахи, нежелани сексуални предложения, водещи до насаждане на
чувство на страх за безопасността на пострадалата. Безспорно е че описаната в
Постановлението на РП-Плевен и възприета от съда фактическа обстановка обхваща
период, надхвърлящ процесния такъв, но това по никакъв начин не вменява вина и
не ангажира отговорността на обвиняеми за действия, които не са били
инкриминирани към момента на извършването им. Описанието им допринася за
по-цялостно и всеобхватно разбиране на характеровите
особености на обвиняемия П.. Последните са от значение с оглед установяване
степента на сериозност и основателността на страха у пострадалата. В настоящия
случай цялостното поведение на обвиняемия разкрива склонността му настойчиво да
преследва намеренията си, като за това е склонен да прояви и жестокост във
висока степен. В този смисъл е и обсъденото по-горе заключение на вещото лице
д-р Н. Л. по приетата съдебно-психиатрична експертиза на обвиняемия П., изготвено
след проведено психиатрично изследване при съобразяване на данните по случая,
според което обвиняемият може да бъде безскрупулен при достигане на
определената цел като алтруизмът му всъщност е псевдоалтруизъм,
а съмненията му в чуждия морал изхождат от фрустрираната
му дълбока същност, прикрита зад погълнатост от власт
и правомощия в идеалната им /нереалистична/ представа за себе си.
При тази установеност на фактите, съдът
намира, че обвиняемият П.С.П.
е осъществил състава на чл. 144а ал. 1 от НК,
както от обективна, така и от субективна страна. От обективна страна: в периода от началото на месец март до края на месец декември
2019г., в гр. Плевен, системно следил Т.П.П. от с.г. и
това е събудило основателен страх за живота и здравето й. От субективна
страна деянието е извършено при пряк умисъл като форма на вината по смисъла на
чл. 11, ал.2 от НК.
За така извършеното от страна
на обвиняемия П.С.П.
по чл. 144а ал. 1 от НК престъпление законът предвижда наказание лишаване
от свобода до една година или пробация.
От деянието не са причинени имуществени щети.
Обвиняемият П.С.П. не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК
към момента на деянието. Ето защо съдът счита, че са налице всички законови
предпоставки за приложението на чл. 78а от НК, поради което обвиняемия П. следва
да бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно
наказание – глоба.
При
определяне размера на административната санкция, която следва да бъде наложена
на обвиняемия П.С.П.
съдът съобрази разпоредбата на чл. 78а, ал. І от НК, както и наличието на
отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства. Като отегчаващи такива съдът
възприе: сравнително високата степен на обществена опасност на деянието,
обусловена от проявените от дееца настойчивост, дързост, агресивност и
бруталност, а така също и последиците от осъщественото деяние, които съдът
намира за изключително неблагоприятни поради упражненото психическо насилие
спрямо пострадалата в продължителен период от време, а именно от ***. Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът намери доброто процесуално поведение на обвиняемия и
трудовата му ангажираност. Ето защо съдът счита, че на обвиняемия П. следва да
бъде наложено административно наказание – глоба в размер около средния на
предвидения от законодателя, при лек превес на отегчаващите вината
обстоятелства, а именно 3500,00 (три хиляди и петстотин) лева.
Поради изложеното, съдът
освободи от наказателна отговорност обвиняемия П.С.П. от гр. *** с ЕГН: **********, за извършено в периода от началото
на месец март до края на месец декември 2019 год. престъпление по чл. 144а ал. 1 от НК, като на основание чл. 78A, ал. І от НК му наложи административно наказание – глоба в
размер на 3500,00 (три хиляди и петстотин) лева.
При този изход на делото и на основание чл. 189, ал. ІІІ от НПК, съдът осъди обвиняемия
да заплати направените деловодни разноски в
размер на 789,00 лева, от които 549,00 лева да се преведат по сметка на *** –
Плевен и 240,00 лева по сметка на Районен съд - Плевен.
Поради
изложеното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: