№ 79
гр. Монтана, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИСКРЕН БОРИСОВ
при участието на секретаря СИМОНА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ИСКРЕН БОРИСОВ Гражданско дело №
20241630102729 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по предявени от „.....“ ООД срещу Л. В. К. установителни
искове, както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.1
ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата ......00 лева -
непогасена главница по договор за паричен заем № ...../06.08.2023 г..,
сключен със „.....“ ООД, , ведно със законната лихва от подаване на
заявление по чл.410 ГПК, до окончателното плащане;
Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си към „.....“
ООД по процесния договор. Обосновава правен интерес от предявяване на
установителните искове с проведено заповедно производство и издадена за
вземанията заповед за изпълнение, срещу която е постъпило възражение.
Прави искане за допускане на съдебно-счетодоводна експертиза. Представя
доказателства и претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Излага доводи за
нищожност на Договора за кредит. Договорната лихва била нищожна. Не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20, чл. 12, ал. 1, т.
1
7-9 ЗПК. Посочения в договора ГПР не отговаря на действителния размер. Не
прави възражения за плащане на задължението.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното от фактическа страна:
По делото е представен Договор за паричен заем № ..... от 06-08-2023г.,
по силата на който „.....“ ООД е предоставил заем на Л. В. К., в размер на
......00 лева срещу насрещното й задължение да я върне, ведно с уговорената
възнаградителна лихва от ..... лева на 9 равни месечни вноски. Видно от
приложения погасителен план първата падежна дата била определена
07.09.2023 г., а последната – на 07.05.2024 г.
Било уговорено също, че в тридневен срок след сключване на договора
заемополучателят е длъжен да обезпечи задължението си като представи на
кредитора някое от следните допустими обезпечения: 1. Безусловна банкова
гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от
сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на
последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща
задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за
кредит, включваща договорената главница и лихва или 2. Поръчителство на
едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните
условия: 2.1. При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер
на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната.
2.2. При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от
тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна
заплата за страната. 2.3. Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит,
сключен/и с кредитора. 2.4. Да не е/са кредитополучател/и по договори за
кредит, сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение; 2.5. Да
нямат кредити към банки или финансови институции с класификация
различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения,
съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; 2.6. Да представят служебна
бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ
размера на получавания от тях доход.. Неизпълнението на това договорно
задължение имало за последица начисляване на неустойка във фиксиран
размер от ..... лева, платима разсрочено, като съответната част се кумулирала
към погасителната вноска.
2
РС - Монтана, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави
следните правни изводи:
Основателността на предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл.
240, ал. 1 и 2 ЗЗД, във вр. чл. 9 ЗПК, предпоставя установяването на следните
предпоставки: 1) възникването на облигационно отношение между и
ответника по договор за потребителски кредит, по силата на което банката му
е предоставила сумата по кредита, като за ответника е възникнало
задължението за връщане на главницата заедно с възнаградителната лихва на
уговорените падежи; 2) настъпване на изискуемостта на вземанията; 3)
размерът на вземанията.
От представения по делото договор за кредит се установява, че
ответникът в качеството му на кредитополучател е получил в заем от
кредитора в размер на ..... лв., за което не се спори между страните.
Усвояването на сумата се установява от приетата по делото счетоводна
експертиза и въз основа на извършените от ответника погашения по кредита.
Следователно за ответника е възникнало задължение да върне падежиралите
по договора вноски за главница и възнаградителна лихва, съгласно
приложения към него погасителен план.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
С уговорената в чл. 8, вр. чл. 6, ал. 1 Договора, неустоечна клауза се
цели единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за
предоставяне на заемната сума – т. нар. "скрита възнаградителна лихва". Този
3
извод следва от спецификата и краткия срок /тридневен/ за изпълнение на
задължението, по отношение на което е уговорена неустойката –
осигуряването на поемане на поръчителство за връщане на заема или
предоставяне на безусловна банкова гаранция. По този начин кредиторът не е
очаквал или желал изпълнение на задължението.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно
положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно е
оскъпяването му по кредита. За да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и
изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът
ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
Също така с тези изисквания се въвеждат допълнителни разходи, в
резултат на които общият разход по кредита за потребителя и съответно
годишния процент на разходите реално надхвърлят определения фиксиран
процент от .....,00 %, т. е. са над максимално допустимия петкратен размер,
определен в чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото отпусната сума е в размер на ..... лева,
а сумата горепосоченото задължение е вразмер на ..... лева , което се равнява
на над 60 % от главницата, без да е включена фиксирания лихвен процент,
който е 40,05 %, а съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да бъде включен и той.
Така се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като не съставляват
плащане за услуга, а прикрити разходи по кредита, с които се надхвърлят
допустимите разходи по чл. 19, ал. 4 ЗПКС оглед приетите по-горе постановки
и доколкото се констатира, че в процесния договор е налице несъответствие
между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него
компоненти, то следва да се приеме, че договорът за паричен заем е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
На следващо място в Определение № 1369 от 27.05.2024 г. на ВКС по
т. д. № 333/2024 г., II т. о., ТК е прието, че „договорът за потребителски
кредит по своето правно естество представлява възмездна правна сделка,
годишният процент на разходите изразява насрещната парична престация,
която кредитополучателят е длъжен да осъществи (включваща общите
разходи по кредита – лихвени и нелихвени разноски, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит; съобразно легалната
4
дефиниция, уредена в чл. 19, ал. 1 ЗПК). Следователно, годишният процент на
разходите е част от основния предмет на договора, поради което структурата
на ГПР трябва да бъде посочена ясно и разбираемо за средния потребител
на кредитни услуги, вкл. и чрез изясняване на обстоятелството от какъв
вид и стойност на лихвените и нелихвените разноски се състои. Както
последователно е разяснявано в задължителната за националните юрисдикции
практика на СЕС (при приложението на чл. 4, § 2, във вр. с чл. 6, § 1 от
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори), в този случай
договорът не може да продължи да се изпълнява без тези клаузи, тъй като
премахването им би довело до изменение на естеството на основния предмет
на договора. Поради тези правни съображения при неяснота относно начина
на формиране на стойността на ГПР (в конкретния казус в размер на 48, 24%,
при уговорена ставка на възнаградителната лихва от 41, 07%) договорът за
потребителски кредит е нищожен – с аргумент и от правната норма на чл. 22
ЗПК, във вр. с чл. 11, т. 10 ЗПК и чл. 147, ал. 1 ЗЗП, предписващ, че клаузите
на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени
по ясен и недвусмислен начин.“
В случая в чл. 3, т. 5 и 7 са уговорени лихвения процент и годишния
процент на разходите, като не става ясно как е формирана стойността на ГПР.
В него не е посочена методиката за изчисляването, нито са посочени
конкретни лихвени и нелихвени разноски, от които се състои. – в този смисъл
също Определение № 602 от 29.11.2023 г. по ч.гр.д. 356/2023 г. на ОС –
Монтана.
Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.
19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид това е
необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи.
5
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. С оглед на горното
съдът намира, че следва да се присъди единствено главницата, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението - Решение № .....174 от
26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3855/2021 г., IV г. о., ГК.
С оглед на горното искът за главницата по кредита следа да бъде
уважен.
По разноските:
В полза на ищеца следва да се присъдят разноски на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, както следва:
в исковото производство сумата от 1..... лева, ..... лева – юрисконсултско
възнаграждение и ..... лева – държавна такса
в заповедното производство сумата от ....., от които ..... лева –
юрисконсултско възнаграждение и ..... – държавна такса,
или разноски в общ размер на ..... лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл.
240, ал. 1 и 2 ЗЗД, във вр. чл. 9 ЗПК, че Л. В. К., ЕГН **********, дължи на
„.....“ ООД, ЕИК ......, следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 2300/2024 г. на РС - Монтана, а именно:
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.1 ЗЗД, вр. чл.
9 ЗПК – сумата ..... лева - главница по оговор за паричен заем № ..... от
06-08-2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявление по чл.410 ГПК – 04.08.2024 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Л. В. К., ЕГН **********, да
заплати на „.....“ ООД, ЕИК ......, сумата от ..... лева – разноски в
производството, от които в исковото производство сумата от 1..... лева, .....
лева – юрисконсултско възнаграждение и ..... лева – държавна такса в
заповедното производство сумата от ....., от които ..... лева – юрисконсултско
възнаграждение и ..... – държавна такса,
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС - Монтана с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
7