О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер524/19.6.2019г.Град
Варна
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
На деветнадесети юни Две
хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ПОПОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА ШОПОВА
СТОЯН ПОПОВ
като разгледа докладваното от съдия Асен Попов
ВЧНД № 680 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл.XXII от
НПК.
Образувано е по повод постъпила частна
жалба от адв.К.Р., процесуален пълномощник на подс.И.Т.К., против Определение №787 от 25.04.2019
г. по НОХД №3249/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, с което първоинстанционният съд е постановил
връщане на подадена по делото от същата жалба с вх.№17528/08.03.2019 г. срещу
Присъда №30/07.02.2019 г., по НОХД №3249/2018 г. по описа на Районен съд –
Варна.
В жалбата
се сочи, че така постановеното Определение на първоинстанционния съд е неправилно и
незаконосъобразно, като въз основа на изложени в подкрепа на посочените основания
доводи, се иска неговата отмяна.
Настоящата
въззивна инстанция, след като се запозна с материалите по делото, прие за установено
следното:
Производството по НОХД 3249/2018г по описа
на Районен съд – Варна, образувано по внесен обвинителен акт от Районна
прокуратура – Варна срещу Мирослав Маринов Антонов за извършено престъпление по
чл. 210, ал. 1, т. 2 и т.5 вр. с чл. 209, ал.1 от НК и И.Т.К., за извършени
престъпления по чл. 210, ал. 1, т. 2 и т.5 вр. с чл. 209, ал.1 от НК и по чл.
318, вр. чл. 26, ал.1 НК е приключило с Присъда №30/07.02.2019 г., с която
подсъдимите лица са признати за виновни за извършените престъпления за които са
им предявени обвинения. Първоинстанционния съдебен акт е обжалван от подс.И.Т.К.,
която е депозирала въззивна жалба на 08.03.2019 г., като едновременно с това е
била подадена молба от същата и за възстановяване на изтеклия на 22.02.2019
г. срок за обжалване на присъдата.
След насрочено и проведено на 24.04.2019
г. открито съдебно заседание, молбата за възстановяване на установения от
закона срок за обжалване е оставена без уважение, като с обжалваното пред
настоящата инстанция Определение, ВРС е постановил връщане на депозираната
срещу Присъдата по делото жалба, като подадена извън предвидения по чл.319,
ал.1 от НПК, петнадестдневен срок.
Настоящият
въззивен съдебен състав намира така подадената частна въззивна жалба за
неоснователна. При постановяване на атакуваното пред ВОС определение,
първоинстанционният съд не е допуснал твърдяното от жалбоподателката нарушение
на процесуалните правила, поради което то следва да бъде потвърдено.
В
конкретния случай, правилно администриращият въззивната жалба съдия-докладчик е приел, че
същата е нередовна, тъй като не отговаря на посоченото в чл.319, ал.1 от НПК
изискване относно срока от постановяване на присъдата в който същата може да
бъде подадена. Доводът на жалбоподателя, относно неправилност на посоченият
извод, предвид, че съдебния акт е постановен без да е влязло в сила подлежащото
на касационна проверка Определение на същия съд, с което се отхвърля искането
на подсъдимата за възстановяване на срока за обжалване не може да бъде
кредитиран, доколкото посоченият съдебен акт не подлежи на инстанционен контрол.
Същият е извън актовете за които е предвидена възможност за въззивно обжалване
по реда на гл.XXI и XXII от НПК, а така също не попада и в хипотезите на чл.346 от НПК относими
към подлежащите на касационно обжалване определения единствено на окръжния или
апелативния съд, постановени за първи път във въззивното производство, с които
се прекратява, спира или прегражда пътят на наказателното производство или тези,
постановени от посочените съдилища по чл.306, ал.1 от НПК
в случаите на нова присъда.
Изложените
в настоящата жалба доводи от подсъдимата, касаещи наличието на „уважителни“
причини попречили й да обжалва в срок първоинстанционната присъда, обвързващи
правилността както на постановеното във връзка с искането й за възстановяване
на срока първоинстанционно определение, така и атакуваното пред настоящия съд,
с което е върната подадената от нея въззивна жалба против присъдата, не могат
да бъдат обсъждани в настоящото производство по реда на чл. 345,
вр. чл. 323, ал. 2 от НПК. Това е така, тъй като същото има за
предмет единствено проверка на правилността на разпореденото от
съдията-докладчик връщане на подадената срещу присъдата въззивна жалба на подсъдимата.
В този смисъл и релевираното на посоченото
основание възражение се явява несъстоятелно, предвид и което въззивният съд не е компетентен да се
произнесе и по направеното искане във въззивната частна жалба на подс.И.Т.К. относно
основателността на постановения от ВРС по реда на чл.186 от НПК, ал.6 от НПК
акт за възстановяване на срока за обжалване на присъдата.
С оглед гореизложенето, ВОС счита, че изводът на
първоинстанционния съд, че жалбата от
08.03.2019 г. е подадена извън изтеклия на 22.02.2019 г. срока за обжалване е
правилен и законсъобразен, въз основа на което обжалвания пред настоящата
инстанция съдебен акт следва да бъде потвърден.
Водим
от горното и на основание чл. 345, ал.
1 и ал. 3, вр. чл. 338,
вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Окръжен съд – Варна:
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
определение №787/25.04.2019
г. по НОХД №3249/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, с
което е постановено връщане на подадена от И.Т.К., чрез адв.Р. жалба с вх.№17528/08.03.2019 г. срещу Присъда
№30/07.02.2019 г., по НОХД №3249/2018 г. по описа на Районен съд – Варна.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.