№ 5775
гр. Варна, 12.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20223100502568 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, образувано по жалба вх.№ 76150/4.11.2022 от Е. М. К. ,
действаща в лично качество и като майка и законен представител на детето КРИСТИЯН М.
С., чрез адв.Бр.Б. от АК-Варна, против: решението на ВРС-24с-в № 3017/11.10.2022г по гр.д.
№ 8566/ 2022, с която е отхвърлена молбата й за налагане на мерки за защита по чл.5 ЗЗДН
спрямо М. С. С. ЕГН ********** гр.Варна ====, като е осъдена молителката да заплати на
ответника М. С. С. сумата от 400лв - сторени съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78
ал.3 ГПК; и в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС държавна такса в
размер на 25лв, на осн.чл.11 ал.3 ЗЗДН.
Счита същото за неправилно, порочно и постановено при нарушаване на материалния
закони процесуалния закон, като излага следните съображения:
1/ решението е постановено в нарушение на процесуалните правила, тъй като с
Определение № 10138/16.09.2022г PC е отсрочил производството по делото за 7.10.2022г и е
разпоредил страните да се призоват по телефона.
Действително, както е посочено и в самия протокол страната е редовно призована по
телефона, но е бил посочен погрешен час – 13.30ч, а не 13ч. В 13.20 часа адв.Б. е бил в съда,
но на монитора било отразено делото за 14.30ч.
Съгласно разпоредбата на чл.42 ал.3 ГПК изрично е посочено, че „когато
съобщението не е връчено по реда на ал.1 и 2, както и в случаите на бедствия, аварии и
други непредвидени обстоятелства, съдът може да разпореди по изключение връчването да
стане от служител на съда чрез телефон, електронен адрес за връчване, телекс, факс или с
телеграма".
В настоящия случай счита, че не са били налице непредвидени обстоятелства, които
да налагат връчването на призовката да стане по телефона.
В практиката си по чл.290 ГПК /решение № 407 по гр.д.№ 1138/2010г, IV ГО/ ВКС
приема, че връчването по телефон, уредено в чл.44 ал.2 ГПК, е допустимо в изключителни
1
случаи, когато то не може да бъде осъществено чрез друг способ, а страната следва да бъде
уведомена за извършено или предстоящо съдопроизводствено действие - насрочено съдебно
заседание, извършване на изп.действие, указания за отстраняване на нередовности или за
внасяне на депозити и такси; ако връчителят е съобщил за призоваването по телефона
(датата на съд.заседание или на действието по принудително изпълнение) и това изявление
е достигнало до адресата, то е извършено редовно връчване на съобщението.
В тази връзка счита, че не е имало никаква необходимост от призоваване по телефона
от една страна и от друга страна е бил посочен грешен час - 13:30 часа, за който адвокатът се
е явил надлежно.
С молба от 11.10.2022г страната чрез процесуалния представител е поискала отмяна
на Протоколно определение № 4731/7.10.2022г за даване ход по делото и насрочване на
ново открито съдебно заседание, но с Определение № 11179/11.10.2022г същата е била
оставена без уважение.
Затова счита, че с горните действия ВPC е нарушил процесуалните правила и е
лишил страната от възможност да води допуснатия й свидетел за установяване на
обективната истина в производството, който е и единственият пряк очевидец на случилото
се.
2/ На сл.място, съдът неправилно е приел, че в производството по делото не е
извършен акт на домашно насилие, въз основа на насрещно доказване от страна на
ответника.
Уважаването на молба за защита по реда на ЗЗДН изисква по надлежния ред да бъде
установен осъществен спрямо молителя конкретен акт на домашно насилие, изразяващ се
във физическо или психическо насилие от страна на ответника по молбата - чл.2 ЗЗДН.
Съгл. разпоредбата на чл.13 ал.3 ЗЗДН като доказателствено средство в процеса по
молба за защита срещу домашно насилие е предвидена декларацията по чл.9 ал.3 ЗЗДН,
която се подава към молбата за защита и същата е достатъчно основание за издаване на
заповед за защита на пострадалото лице. На декларацията по чл.9 ал.З от ЗЗДН е придадено
доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства, съдът може да издаде
заповед за защита от домашно насилие само на основание така приложената декларация,
доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание на извършения акт: датата, мястото,
времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по
смисъла на чл.2 от ЗЗДН.
Доказателствената тежест при направено оспорване на молбата за зашита лежи на ответника
в производството. Ответникът е този, който следва да проведе успешно насрещно доказване,
което да обори изложеното в декларацията и да разколебае нейната доказателствена сила.
В конкретният случай представената от ищеца декларация по чл.9 ал.З от ЗЗДН
съдържа достатъчно данни, че е налице домашно насилие. В нея са посочени конкретни
фактически действия за упражнено насилие. Действията на ответника представляват
домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН. Безспорно е, че отношенията между страните
2
са влошени, както и че комуникацията между тях е трудна. По тази причина смисълът и
духът на закона е да предостави защита на жертвата на домашно насилие.
В конкретния случай ответникът не проведе такова насрещно доказване на
изложените факти в декларацията. Напротив от събраните в хода на производството
писмени и гласни доказателства, по безспорен начин се установи, а и не се отрече от
страните, че на твърдяната дата и място действително между страните по делото е имало
конфликт.
3/ На сл.място. ВРС не цени останалите събрани в хода на производството
доказателства, от които безспорно се доказва извършеното от страна на ответника домашно
насилие. Към молбата за защита от домашно насилие е приложен 1 бр. CD диск, на който се
намира целия разговор между ищцата Е. К. и отв.М. С., от който е видно, какви думи е
използвал ответникът за ищцата пред общото им дете, както и че същата не е употребявала
каквито и да било обидни думи срещу М.. Единственото, за което го е помолила, е било да
спре да говори обидните думи и да крещи пред детето, което обаче не го възпряло да
продължи на крещи. Записът кореспондира изцяло с декларацията по чл.9 ЗЗДН.
Тези обстоятелства, обаче, въобще не били коментирани от съда, въпреки
задължението му, с което показва своята предубеденост.
Горното изцяло противоречи и на показанията на изслушания в полза на ответника
свид.В.Х.Х., чиито показания не са ценени от РС съгл.чл.172 ГПК и не е взел под внимание,
че същият е първи братовчед на ответника.
Това налага извода за неправилност на съдебния акт и зачитане на избираеми
писмени и гласни доказателства от страна на ВРС, от което личала и неговата
предубеденост.
Данните по делото и изложените в тази връзка обстоятелства налагат обоснован
извод, че е налице упражнено от бащата М. С. спрямо майката Е. К. и детето К. С. домашно
насилие.
Законът не предопределя със задължителни за съда правила изводите, които трябва
да направи от събраните по делото доказателства. Свободата при преценка на
доказателствата не означава, обаче, произволно формиране на съдийското убеждение, тъй
като произволът е враг на истината.
За да обезпечи правилността на съдийското убеждение относно фактите, чл.12 ГПК
задължава съда да прецени всички доказателства по делото. Съдът трябва да изхожда от
съдържащите се в тях сведения каквито са, без да им приписва съдържание, каквото те
нямат. Иначе съдът би извратил доказателствата и би нарушил чл.12 ГПК. Нарушаването му
заплашва истинността на фактическите констатации на съда и затова винаги е основание за
отмяна на решението.
Предвид изложеното счита, че е налице необходимост от отмяна на постановеното
решение и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде уважена молбата за
защита от домашно насилие.
3
С жалбата са направени доказателствени искания
1/ за гласни такива чрез разпит на един свидетел, от събирането на които страната е
била лишена поради лишаването й от възможността да участва в производството поради
допуснатото нарушение на процесуалните правила.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника по молбата М. С. С., чрез
процесуалния му представител адв.Ил.Д., със становище за неоснователност на жалбата и за
потвърждаване решението на ВРС. Счита, че правилно и съобразно недоказаните твърдения
на молителката е постановил законосъобразно решение, постановено без нарушение на
процесуалните правила, като има предвид следното:
След сезирането на съда с молбата на ответника за отлагането на производството,
веднага в електр.сайт на ВРС на 16.09.22г под номера на делото било изписано, че същото
се пренасрочва за 7.10.22г от 13ч. Молителите веднага са били уведомени, че
производството е пренасрочено и същото няма да се състои на 16.09.2022г, а на 7.10.2022г
от 13ч.
В качеството й на адвокат на ответника адв.Ил.Д. получила също обаждане по
телефона една седмица по-късно от деловодителя на състава за дата и часа - 13ч, за който
вече запозната.
На практика, отлагането на производството поради смъртта на баща й и
депозирането на молбата в същия ден представлява „непредвидимо обстоятелство" по
смисъла на ГПК и правилно съдът е разпоредил призоваването да бъде извършено по
правилата на чл.42 ал.3 ГПК.
Цитирането на практиката на ВКС в настоящия случай и твърдението, че не са
налице непредвидими обстоятелства е неоправдано.
Правилно съдът е разпоредил да се уведоми другата страна, че делото се отлага и
кога ще бъде разгледано. Факта, че ответната страна не е разбрала за часа, който го имало и
на сайта на съдът не може да се вменява в грешка или в наличието на нарушение на
процесуалните правила. Още повече, че в деня на производството, така, както се твърди, че
в 13.20ч с нейния доверител, свидетеля и друго лице били пред съда и не сме видели никой
от молителите.
Освен горното, моли да се има предвид и следното:
Ответникът и молителката са живеели на съпружески начала близо 10 години. От
3.12.2021г са разделени. През 2019г. се ражда детето К. и още по-време на бременността са
започнали резки промени в поведението на ответницата. От този момент, психическият
тормоз започнал да се осъществява чрез отказа да вижда, камо ли да взема детето и да
прекарва време с него. С оглед на това било заведено гр.д.№ 17 865/2021г на ВРС-IХс-в, по
силата на което се споразумели майката да бъде носителят на родителските права, като за
бащата да има регламентиран РЛО с детето всяка седмица от 17ч в петък до 16ч в неделя, с
преспиване.
4
Веднага след влизане решението в сила настъпила рязка промяна в отношението на
майката към детето, изразяваща се в пълна дезинтересираност към детето, а именно: в
средата на м.февруари и по точно от 18.02.2022г до 25.04.2022г детето Кристиян по нейно
настояване и на майката на Е. останало да живее при бащата. Докато детето живеело с
майката, при всяко обаждане на моя доверител, детето крещяло, плачело и се тръшкало.
Бащата изпитва страх за здравословното състояние на майката, за която никой не му
давал информация.
Счита, че детето е поставено в риск с оглед поведението на майката, което е
неуравновесено, непоследователно, незаангажирано към отглеждането и възпитанието на
детето, което е малко и в този момент възприема околния свят и му се създават навици.
По тази причина подал жалба в Социалната служба и иск с правно осн.чл.59 ал.9
вр.чл.127 СК, което е под № 6485/2022г на ВРС-9с-в, с което поискал родителските права да
бъдат предоставени на бащата.
След подаването на същата, на 5.06.2022г молителката взела детето от бащата и се
започнало с подаването на жалби, сигнали към Полицията без основание, отказ за предаде
детето на бащата, постоянно контролиране къде е той, с кого, започнала да разпитва детето,
да обижда бащата пред него, като постоянно упражнявала психически тормоз на ответника
по молбата с обиди, изпратени по телефона.
Твърди, че е налице едно продължително домашно насилие, което се упражнява от Е.
върху бащата М. и детето, което ставало свидетел на обиди, псувни, крясъци и викове пред
него, при което детето започвало да крещи, плаче и така било стресирано постоянно от нея
поради неуравновесено й поведение.
За доказване на същото след получаването на молбата по ЗЗДН по това производство
подал насрещен иск, който бил разделен от съда в отделно дело под № 9425/2022г на ВРС-
24с-в, по което била издадена заповед молителката да се въздържа от извършването на
домашно насилие спрямо бащата и детето Кристиян. По това производство, въпреки факта,
че Е. К. „лично е получила призовката с насрочване на делото" /нямало уведомяване по
телефона/, отново никой не се явил по делото и бащата и адвоката му били обвинени в
машинации и че била осъдена, без да е била уведомена..
Твърди се, че фактите са следните:
На посочената от молителката дата 28.06.2022г, още от сутринта, същата не спирала
да му пише, да го обвинява за неща, които дори ответникът не можел да разбере, постоянно
искала да знае къде е детето, какво прави, да иска обяснения и отново прави опит да
контролира бащата.
Във връзка с горното молителката позвънила на бащата в 23.15ч вечерта, което било
редовното нейно поведение, и започнала отново да го разпитва къде е? Той, въпреки късния
час, когато детето трябвало вече да спи, отворил телефона. Същия ден детето по изключение
било спало следобеден сън до късно и в него момент, той все още го приспивал. След като
отворил телефона, се започнало с репликата, както винаги, „Ти къде си бе, боклук?". Той
5
отговорил, че е при техните на вилата и се продължило:,, Ти пак ли си при мама, алкохолик
долен, наркоман?, "Какво ми правиш детето бе, коя курва го гледа?". М. я попитал „дали е
нормална", че детето заспивало в момента и двамата са в леглото, тогава се скарали и той
дал телефона на детето.
Родителите на М. не били заспали и станали свидетели на разговора, как същата е
крещяла и обиждала М. в присъствието на детето. В този момент дори го помолили да
затвори телефона понеже детето трябвало да спи. На случката е присъствал и разпитаният
по делото свидетел.
За постоянното звънене по телефона поред нощите бил сезирал Прокуратурата, за
което молителката била предупреждавана с протокол няколко пъти.
Нищо от написаното в молбата не отговаряло на истината поради факта, че тя, за да
го контролира, набрала по Вайбър и камера. След затварянето детето дълго време не е могло
да заспи.
Твърди се, че поведението на майката спрямо детето то да няма режим и да го мъкне
посред нощите било нейна обичайна практика.
Видно от въззивната жалба и от твърдението, че имало запис, който е
нерегламентиран, е поредната постановка на същата да компрометира бащата с цел
спечелване на родителските права за нея.
Счита, че правилно съдът не е допуснал записи и други записващи устройства, а също
и се противопоставя на изслушването на свидетеля, за който съдът е дал възможност и
страната не е възползвала изцяло по нейна вина.
С оглед изложеното моли за оставяне в сила постановеното решение, тъй като чрез
това производство предвид заведеното от бащата дело се цели ограничаване правата му
спрямо детето Кристиян.
Въззивната жалба е депозирана в срок от легитимирани страни и срещу подлежащи
на обжалване съдебен акт.
Не са налице хипотезите на т.1, 2 и 3 от ТР № 1/2013 на ОСГТК, налагащи даване
указания на страните по правната квалификация на иска, разпределение на
доказателствената тежест и възможност за ангажиране на доказателства, респ. служебно
събиране на такива.
По отношение заявеното от въззивницата искане по доказателствата съдът ще вземе
отношение в о.с.з.
Ето защо, жалбата и писменият отговор следва да бъдат насрочени за разглеждане в
о.с.з.
Воден от горното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
6
НАСРОЧВА производството по въззивната жалба вх.№ 76150/4.11.2022 от Е. М. К.
за разглеждане в о.с.з. на 20.12.2022г от 11.00ч, за която дата и час да се призоват страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7