Мотиви
по НОХД № 30 388/2010 г. по описа на МРС
Подсъдимият П.П.А. е
обвинен в това, че на 24.10.2009 г. в гр. Монтана, област Монтана при условията
на повторност чрез използването на моторно превозно средство - товарен
автомобил марка “Мерцедес 207 Д” с ДК № xxxx и в
съучастие с като извършител с И. xxx и И.Ц.И. xxx отнел от владението на В.К. xxx
движимите вещи както следва - 2 броя телета от 280 кг, 3 броя телета от 250 кг,
3 броя телета от 180 кг и 1 брой теле от 120 кг всичките на обща стойност от 6
042 лева, без съгласието на собственика с намерението противозаконно да ги
присвои, като случаят не е маловажен – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал.
2 от НК.
Подсъдимият И.Ц.И.
е обвинен в това, че на 24.10.2009 г. в гр. Монтана, област Монтана при
условията на повторност чрез използването на моторно превозно средство -
товарен автомобил марка “Мерцедес 207 Д” с ДК №М 29 16 АК и в съучастие с като
извършител е П.П.А. xxx и И. xxx отнел от владението на В.К. xxx движимите вещи
както следва - 2 броя телета от 280 кг, 3 броя телета от 250 кг, 3 броя телета
от 180 кг и 1 брой теле от 120 кг всичките на обща стойност от 6 042 лева,
без съгласието на собственика с намерението противозаконно да ги присвои, като
случаят не е маловажен – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал.
2 от НК.
Подсъдимият И.К.М. е обвинен в това, че на 24.10.2009 г. в гр. Монтана, област Монтана чрез
използването на моторно превозно средство - товарен автомобил марка “Мерцедес
207 Д “с ДК № xxxx и в съучастие с като извършител с И.Ц.И. xxx и
П.П.А. xxx отнел от владението на В.К. xxx движимите вещи както следва - 2 броя
телета от 280 кг, 3 броя телета от 250 кг, 3 броя телета от 180 кг и 1 брой
теле от 120 кг. всичките на обща стойност от 6 042 лева, без съгласието на
собственика с намерението противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 вр. с чл. 194, ал.
1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението, пледирайки конкретни по
вид и размер наказания.
Подс. П.П.А.
се признава за виновен по обвинението, дава обяснения, посочвайки, че е бил
подтикнат към извършване на деянието от св. К.Б.К..
Подс. И.Ц.И.
също се признава за виновен по обвинението, дава обяснения, посочвайки, че
инициатор за извършеното е св. К.Б.К..
Подс. И.К.М.
не се признава за виновен, дава обяснения, като също сочи името на св. К.., който
му е дал сумата за превоза на телетата.
Защитникът
на подс. М. пледира последния да бъде оправдан, считайки, че няма данни от
обективна и субективна страна подс. М. да е участник в процесното престъпление.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни. Прието бе и заключение по съдебно – оценъчна
експертиза.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и логическо единство, както и във връзка с доводите и съображенията
на страните, приема за установено следното:
Подс. П.П.А.
е осъждан до настоящия момент както следва: 1.По НОХД №3/98 г. на МОС при
условията на чл. 23, ал. 1 от НК на седем години лишаване от свобода, като
присъдата е влязла в сила на 28.03.98 г. ;2.По НОХД №497/02 г. на РС Монтана за
деяние по чл. 195 НК е осъден при условията на чл. 23, ал. 1 НК на пет месеца
лишаване от свобода – условно с три години изпитателен срок, считано от влизане
в сила на присъдата – 27.11.2003 г..С определение от 06.02.2007 г. по ЧНД №4/07
г. на МОС А. е бил реабилитиран спрямо тези две осъждания. Имайки предвид чл. 30,
ал. 1 от НК пет годишния срок е изтекъл спрямо тези осъждането по НОХД №3/98 г.
на МОС и затова не влияе на квалификацията на процесното деяние / не са налице
условията по чл. 29 НК/ - макар и реабилитиран спрямо осъждането по НОХД
№497/02 г. на РС Монтана, пет годишния срок по чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от НК не е
изтекъл, което квалифицира деянието като извършено при условията на повторност
от А. съгласно чл. 28 НК; 3.По НОХД №167/08 г. на МРС е осъден на пробация чрез
мерките по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК за срок от 8 месеца, деянието е
извършено на 12.10.2007 г. и съставлява престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, а
присъдата е влязла в сила на 13.06.2008 г../ видно от справката за съдимост
това наказание и изтърпяно от А. на 23.02.2009 г. /;4.По НОХД №420/09 г. на МРС
е осъден на 3 месеца лишаване от свобода – условно за деяние по чл. 195 НК извършено
на 01.04.2009 г., а присъдата е влязла в сила на 17.12.2009 г. ;5.По НОХД
№176/10 г. на МРС е осъден на 3 месеца при първоначален строг режим /ПСР/ за
деяние по чл. 195 вр. с чл. 18, ал. 1 НК извършено на 05.06.2010 г., а
присъдата е влязла в сила на 09.07.2010 г../ спрямо това осъждане е налице УПО
на 08.10.2010 г. с остатък от 9 дни с 6 месеца изпитателен срок/; По НОХД
№30199/10 г. на МРС е осъден на глоба в размер на 200 лева за деяние по чл. 207,
ал. 1 НК извършено на 14.12.2009 г., а присъдата е влязла в сила на 06.10.2010
г..С определение по ЧНД №186/10 г. на РС Белоградчик при условията на чл. 68, ал.
1 от НК е била приведена в изпълнение условната присъда по НОХД №420/09 г. на
МРС.
Подс. И.Ц.И.
е осъждан както следва: 1.По НОХД №497/02 г. на МРС при условията на чл. 23, ал.
1 от НК е осъден на 4 месеца – условно с 1 година изпитателен срок за деяния по
чл. 195, чл. 216 вр. с чл. 63 НК извършени на 01/02.09.97 г., респ. 09/10.09.97
г., като присъдата е влязла в сила на 27.11.2003 г. / спрямо това осъждане И. е
реабилитиран по право/;2.По НОХД №184/06 г. на МРС за деяние по чл. 144, ал. 3 НК извършено на 18.03.2006 г. при условията на чл. 78а НК е бил освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание – глоба в
размер на 500 лева, решението е влязло в сила на 03.08.2006 г. ;3.По НОХД
№359/06 г. на МРС е осъден на пробация за срок от 6 месеца чрез мерките по чл. 42а,
ал. 2, т. 1 и т. 2 НК за деяние по чл. 194, ал. 3 НК извършено на 38.09.05 г., а
присъдата е влязла в сила на 29.05.2007 г../ видно от справката за съдимост
това наказание е било изтърпяно от И. на 28.03.2008 г. /. Последното осъждане
квалифицира извършеното процесно деяние от подс. И. като “повторно” по смисъла
на чл. 28 НК, без пет годишния срок по чл. 30, ал. 1 НК да е изтекъл.
Към
момента на процесното деяние подс. И.К.М. не е бил осъждан и има добри
характеристични данни, видно от приложената справка – характеристика на л. 47
от ДП.
Св. В.К. xxx. През 2009 г. се
занимавал с отглеждането на селскостопански животни в помещение известно като
бившия казан за варене на ракия в кв. Кошарник. Св. Г. закупил през пролетта на
2009 г. от с. Арчар 10 броя телета, за които полагал грижи заедно със сина си
св. Т.К. и друго лице, неустановено и неразпитано в наказателното производство.
Св. И.Г.И. xxx осъществявал търговска дейност чрез фирма ЕТ “ГЕК-СТИЛ-ГЕОРГИ
КИРКОВ” гр. Берковица като притежавал товарен автомобил марка “Мерцедес модел
207 Д” /тип бус/ с ДК № xxxx . През
месец август 2009 г. продал товарния автомобил на подс. И. xxx, но поради
липсата на пари за нотариална сделка едва на 06.11.2009 г. сключили писмен
договор за продажбата на МПС.
На 24.10.2009 г. около 16.00 часа
св. Г. и св. К. изкарали от помещението животните - 9 броя телета, 20 броя кози
и 4 броя коне пред сградата и започнали да чистят вътре. Като приключили чистенето
св. Г. видял, че телетата липсвали.
Св. К.Б.К. бил дал в заем пари на
подс. А. и подс. И., като по това време имал ферма в местността “Либията”, където
отглеждал прасета и в същото време управлявал таксиметров л. а. при фирма
“Емакс”. Св. К. казал на подс. И. и подс. А., че ще им опрости от дължимата
лихва, ако му помогнат да натоварят и превозят до фермата му в местността
“Либията” видените от св. К. xxx буче безпризорни – без пазач или лице, което
да ги пасе. Подс. А. и подс. И. се съгласили и отишли в посечената местност със
св. К. при телетата. Понеже нямали с какво да ги вържат, св. К. отишъл и взел
телени въжена общо 10 бр. и ги дал на подс. А. и подс. И.. Двамата вързали 9 бр.
телета на св. Г./ към този момент не знаели че са негова собственост/ и ги
оставили в храсти. След това по молба на св. К. подс. А. се обадил на подс. М.,
който имал бус, да превози телетата. Подс. М. се съгласил и пристигнал на
първия по ред център в кв. ”Кошарник” в гр. Монтана. Там подс. М. се договорил
със св. К. за цената на превоза и тримата заедно с другите двама подсъдими и св.
К. отишли при телетата. Вече се свечерявало, като всичко отстрани наблюдавал св.
К.. През това време в местността “Сврачи дол” между с. Студено буче и кв. ”Кошарник”
подс. А. и подс. И. товарели талетата едно по едно в буса на подс. М., а
последния стоял при вратата му. Подс. А. и подс. И. отишли за деветото теле, при
което св. Г. пристигнал на мястото със своя бус и сина си – св. Т.К.. Виждайки
буса и подс. М., св. Г. попитал М. виждал ли е едни телета, при което подс. М.
заявил, ме не е виждал такива и, че бил там с момиче. Веднага след това, за да
заглуши шума от тропащите в буса му натоварени 8 бр. телета, подс. М. усилил
звука на пусната музика в мпс-во. Св. Г. усъмнявайки се от поведението на подс.
М. се върнал при него и му наредил да отвори буса, при което подс. М. признал, че
вътре има телета, а на мястото дошли с деветото теле и другите двама подсъдими.
Подс. А. предложил на св. Г. да му даде 1 000 лева, но св. Г. не се съгласил
и се обадил на тел. 166.В отговор на този сигнал на място дошли първо св. М. и
св. Р., а след това дошли и други полицаи, които установили подсъдимите и св. Г.
и заедно с бусовете отишли в сградата на РУП Монтана за изясняване на случая. Там
заради посоченото от подс. А., подс. И. и подс. М. не посочили името на св. К.
от страх за саморазправа след това и поради това, че св. К. обещал, че “всичко
ще е наред, защото имал връзки в полицията и съда”. Св. Г. впоследствие си
прибрал 9 бр. телета, а след това и ги продал за сумата от 5 000 лева, но
преди това 20 дни телетата били много стресирани от случилото се.
В хода
на досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно – оценъчна
експертиза. Съгласно заключението й общата стойност на 9 бр. телета възлиза на 6 042
лева.
За да изложи горната фактическа обстановка, съдът
обсъди следните доказателства – свидетелските показания на св. В.К.Г., св. П.М.М.,
св. Р.Б.Р., св. Т.В.К./ в т. ч. приобщените съгласно чл. 281, ал. 5 вр. с ал. 1,
т. 3 и т. 5 НПК/ и св. И.Г.И., приобщени съгласно чл. 281, ал. 3 вр. с ал. 1, т.
2, пр. 2 НПК, в т. ч. и показанията на св. К.Б.К., на експертното заключение по
изготвената съдебно – оценъчна експертиза в хода на ДП, в т. ч. бяха
анализирани и обсъдени и обясненията на тримата подсъдими.
По
настоящето дело се оспорва участието на подс. М. в деянието и затова съдът е
длъжен да изложи мотиви в тази насока – поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства доказват по несъмнен начин
съпричастността на подс. М. в извършване на деянието като съучастник по смисъла
на чл. 20, ал. 2 НК. В подкрепа на обвинението спрямо този подсъдим са не само
обясненията на другите двама подсъдими – А. и И., но и показанията на св. Г., т.
е. не е налице т. нар. “оговор”. Това, че подс. М. не е взел участие пряко в
отнемането на телетата преди да дойде на място с т. а., не влияе на извода, че
е съизвършител по смисъла на чл. 20, ал. 2 НК защото е имал съзнание/ общност
на умисъла/, че другите двама подсъдими извършват отнемане на чуждите телета
участвайки в тях в изпълнителното деяние управлявайки мпс – во с помощта на
което е следвало да се натоварят и извозят телетата. При неубедителните обяснения
от страна на подс. М. в контекста на обективните и точни показания на св. Г. и
св. К., логично и законосъобразно бе съдът да даде вяра на св. Г. и св. К. и да
приеме, че подс. М. е съизвършинел в процесното деяние. Телетата са били
върнати на св. Г., поради което и последния не е заинтересован, макар и
пострадал. Имайки предвид горното, съдът не прие защитната теза на подс. М., а
доводите на защитника му в тази насока, намери за неоснователни.
Съдът
възприе обясненията на тримата подсъдими за достоверни и прие, че в деянието
като основен съучастник под формата на подбудител, но неустановен и не обвинен
в рамките на ДП, е участвал и св. К.Б.К., чийто показания са обясними имайки
предвид правата му по чл. 121, ал. 1 от НПК, които съдът му разясни
предварително и подробно.
Деянията
са извършени от подсъдимите А. и И. при условията на повторност в немаловажен
случай, имайки предвид съдимостта на всеки един от двамата подсъдими посочена
по – горе в настоящите мотиви и другите обстоятелства определящи степента
обществена опасност на дейците и деянията им.
Опита
за кражба е извършен от тримата подсъдими при условията на чл. 195, ал. 1, т. 4,
пр. 1 НК – чрез използване на мпс – во – т. а. “Мерцедес 207 Д” с ДК № xxxx в
съучастие като извършители съгласно чл. 20, ал. 2 от НК.
Налице
са условията на чл. 303, ал. 2 НПК и съдът намира, че обвинението е доказано по
несъмнен начин спрямо и тримата подсъдими.
Деянието е извършено при
условията на чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7 НК, без случая да е маловажен, като е
налице и хипотезата на чл. 195, ал. 1, т. 7 НК спрямо подс. А. и подс. И. –
имайки предвид съдимостта на подсъдимите и стойността на телетата, се касае за
немаловажен случай при условията на повторност. Не е налице хипотезата на чл. 93,
т. 9 НК. Не е налице и хипотезата на чл. 197, т. 3 НК защото в случая се касае
за опит по смисъла на чл. 18, ал. 1 НК, а при опит за кражба не може да се
приложи нормата на чл. 197, т. 1 и сл. НК защото отнетите вещи не са били
върнати доброволно и със съдействието на подсъдимите или техни близки. Подсъдимите
са били заловени от св. Г., а след това и с намесата на органите на РУП Монтана,
съответно лишени от друга възможност да се разпореждат с отнетите телета, освен
да ги върнат на собственика.
От
анализа на изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт и доказателствата
по делото, се установява, че деянието на тримата подсъдими представлява опит по
смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2
вр. с чл. 18, ал. 1 НК за подс. А. и подс. И. и престъпление по чл. 195, ал. 1,
т. 4 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 18, ал. 1 от Нк за подс.
М.. Безспорно от изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти
се установява за извършено от обективна и субективна страна визираното
престъпление, но същото неправилно е квалифицирано като довършено престъпление.
Самите факти и обстоятелства в обвинителния акт навеждат хипотезата на чл. 18, ал.
1 НК – тримата подсъдими са успели да установят фактическа власт върху отнетите
телета, но поради непосредствената намесата на св. Г., не са успели да
установят трайна фактическа власт и да се разпоредят с тях – става дума за опит
по смисъла на чл. 18, ал. 1 НК. Не е налице изменение на обвинението по смисъла
на чл. 287, ал. 1 НПК и относно място на извършване на деянието, тъй като то бе
уточнено от съда имайки предвид изложените обстоятелства в обстоятелствената
част на обвинителния акт и събраните в пода на съдебното следствие гласни
доказателства. Предвид горното съдът призна подсъдимите
за невинни и ги оправда по
обвинението за довършено
престъпление по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20,
ал. 2 НК за подс. М. и за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7 вр. с чл.
194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 НК за подс. А. и подс. И..
Това, че съда е уточнил с присъдата си, че
процесното деяние е извършено от тримата подсъдими в съучастие като извършители
освен помежду си, но и с неустановения и не обвинен К.Б.К. не е съществено
нарушение на процесуалните правила, а само уточнение като последица на
събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Това дали РП Монтана ще
отделя материали и ще разследва в рамките на друго ДП относно неустановеното
лице К.Б.К.,xxx, което е без значение да установената и доказана вина на
тримата подсъдими по настоящето дело. Горното не може да бъде и основание за
прекратяване на съдебното производство при условията на чл. 288, т. 1 от НПК. През 2003 г. по повод на конкретно дело на
съда, бе постановено Решение от ВКС на 24.01.2005 г., в което изрично се посочи,
че не установяването на един от извършителите, респективно участници в
конкретно престъпление, не е повод да не се повдигне обвинение, спрямо друг
установен участник в деянието и това да стане с обвинителен акт в съответния
съд. Въпросното дело е на съдия докладчика и става дума за НОХД № 463/2002 г. по
описа на РС -Монтана, съответно ВНОХД № 336/03 г. на МОС, респ. н. д. № 535/04
г., ІІІ н. о. на ВКС на РБ.
Имайки
предвид горния разбор на доказателствата и тълкуване на закона, съдът намира, че:
Подс. П.П.А. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1
и т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 18, ал. 1 НК, а
именно:
- на 24.10.2009
г. в района на местността “Сврачи дол” между с. Студено буче и кв. ”Кошарник”
на гр. Монтана при условията на повторност в немаловажен случай, чрез
използване на моторно превозно средство – товарен автомобил марка “Мерцедес 207
Д” с ДК № xxxx в съучастие като извършител с И. xxx и И.Ц.И. xxx
и неустановения и не обвинен К.Б.К. направил опит да отнеме от владението на В.К.
xxx общо 9 / девет / броя телета с различно тегло всички на обща стойност
6 042 лева, без съгласието на собственика с намерение противозаконно да ги
присвои, но не довършил деянието по независещи от волята си причини.
Подс. И.Ц.И. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 7 вр. с
чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 18, ал. 1 НК, а именно:
- на 24.10.2009
г. в района на местността “Сврачи дол” между с. Студено буче и кв. ”Кошарник”
на гр. Монтана при условията на повторност в немаловажен случай, чрез
използване на моторно превозно средство – товарен автомобил марка “Мерцедес 207
Д” с ДК № xxxx в съучастие като извършител с И. xxx и П.П.А. xxx
и неустановения и не обвинен К.Б.К. направил опит да отнеме от владението на В.К.
xxx общо 9 / девет / броя телета с различно тегло всички на обща стойност
6 042 лева, без съгласието на собственика с намерение противозаконно да ги
присвои, но не довършил деянието по независещи от волята си причини.
Подс. И.К.М. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 вр. с чл.
194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, а именно:
- на 24.10.2009
г. в района на местността “Сврачи дол” между с. Студено буче и кв. ”Кошарник”
на гр. Монтана чрез използване на моторно превозно средство – товарен автомобил
марка “Мерцедес 207 Д” с ДК № xxxx в съучастие като извършител с И.Ц.И. xxx и П.П.А.
xxx и неустановения и не обвинен К.Б.К. направил опит да отнеме от владението
на В.К. xxx общо 9 / девет / броя телета с различно тегло всички на обща
стойност 6 042 лева, без съгласието на собственика с намерение
противозаконно да ги присвои, но не довършил деянието по независещи от волята
си причини.
От
субективна страна е налице пряк умисъл – тримата подсъдими са съзнавали
обществено опасния характер на деянието, предвиждали са настъпването на
обществено опасните последици и са искали тяхното настъпване, но не са довършили
деянието по независещи от волята си причини.
Причините
за извършване на деянието са неправилното отношение към чуждата собственост и
желание да престъпно облагодетелстване.
Предвид
гореизложеното съдът:
Призна подс. П.П.А. за ВИНОВЕН по обвинение за извършено
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с
чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 18, ал. 1 НК и му наложи съответното наказание - ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което следва да се изтърпи ефективно при
първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип
съгласно чл. 60, ал. 1 вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.
Съдът призна и подс. И.Ц.И. за ВИНОВЕН по обвинение за
извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 7 вр. с чл. 194, ал.
1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 18, ал. 1 НК и му наложи съответното наказание - ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл. 66, ал. 1 НК ОТЛАГА изпълнението
на наказанието за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано
от влизане в сила на настоящата присъда.
Съдът
призна и подс. И.К.М. за ВИНОВЕН по обвинение за извършено престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 4, пр. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 18, ал. 1 НК и му наложи съответното наказание - ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл. 66, ал.
1 НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието спрямо
подс. М. за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано
от влизане в сила на настоящата присъда.
Съдът определени
наказанията спрямо и тримата подсъдими съобразявайки разпоредбата на чл. 54 от НК не прилагайки нормата на чл. 58, б. ”а” от НК приемайки, че не са налице
условията на чл. 55 НК. Наказанията спрямо и тримата подсъдими бяха
индивидуализирани спазвайки изискванията и на чл. 21, ал. 1 НК отчитайки
характера и степента на участие на всеки един от тримата подсъдими. Наказанията
спрямо всичките подсъдими бяха наложени при условията на чл. 54 НК като
смекчаващи отговорността обстоятелства са признанието на вината при подс. А. и
подс. И. и съдействието на органите на разследването, тежко семейно и социално
положение и на двамата подсъдими, и при отегчаващите отговорността
обстоятелства – висока степен обществена опасност на деянието, висока стойност
на предмета на престъплението. Наказанието спрямо подс. М. бе наложено при
следните смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, добри
характеристични данни изложени в справка – характеристика на л. 47 от ДП, и при
отегчаващите такива – висока степен обществена опасност на деянието и висока
стойност на предмета на престъплението. Поради най – малката степен на участие
в изпълнителното деяние, съдът определи наказанието в по – нисък размер спрямо
подс. М. в сравнение с този определен на подс. А. и подс. И..
Спрямо
подс. И. и подс. М. няма пречка да се приложи нормата на чл. 66, ал. 1 НК
защото описаната по – горе съдимост на подсъдимия И. и чистото съдебно минало
на подс. М. към момента на извършване на процесното деяние, съчетана с
наложените размери наказания лишаване от свобода и най – вече с наличните
индиции за поправяне на подсъдимите и за постигане целите на наказанието, не
налагат наложените наказания лишаване от свобода да изтърпяват ефективно от
тези двама подсъдими.
При индивидуализация на наказанията съдът се
съобрази със разпоредбата на чл. 56 НК, без да взема предвид тези смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, които са взети предвид от закона за
определяне на съответното престъпление.
По
отношение на подс. А. съдът не може да приложи чл. 66, ал. 1 НК защото видно от
съдимостта на А. до настоящия момент е осъждан с влезли в сила присъди на
наказание лишаване от свобода. Съдът
намира, че така определени по вид и размер наказания за всеки един от тримата
подсъдими са съобразени с целите на чл. 36 НК и са справедливи и съответни, съобразени
с конкретната степен на обществена опасност на извършеното деяние, тази на
личността на всеки подсъдим и с характера и степента на участие на всеки един
поотделно.
При
условията на чл. 301, ал. 1, т. 3 НПК съдът извърши групиране спрямо подс. А., имайки
предвид всички осъждания на подсъдимия до настоящия момент.
На
основание чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 НК съдът определя спрямо подсъдимия
П.П.А. общо най – тежко наказание по настоящата присъда и НОХД №30 388/10 г. на
МРС и по присъди по НОХД №№ 176/10 г. на РС Белоградчик и 30 199/10 г. на
МРС в размер на ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което
следва да се изтърпи ефективно при първоначален строг режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип съгласно чл. 60, ал. 1 вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. На основание чл. 23, ал. 3 от НК
съдът присъединява към определеното по горе общо най – тежко наказание, наказанието
ГЛОБА в размер на 200 / двеста / лева по НОХД №30 199/10 г. на МРС. На
основание чл. 25, ал. 2 НК съдът приспада изтърпяната част от наказанието
лишаване от свобода по присъда по НОХД №176/10 г. на РС Белоградчик.
Съдът
извърши горното групиране имайки предвид това, че деянието по НОХД №176/10 г. на
РС Белоградчик е извършено на 05.06.2010 г., а присъдата е влязла в сила на 09.07.2010
г., деянието по НОХД №30 199/10 г. на МРС е извършено на 14.12.2009 г., а
присъдата е влязла в сила на 06.10.2010 г. и деянието по настоящата присъда и
НОХД №30 388/10 г. на МРС е извършено на 24.09.2009 г., т. е. преди да е
имало влязла в сила присъда за което и да е от тях – налице са условията на чл.
25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 от НК. Общото най-тежко наказание по тези три
присъди е в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода при ПСР в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Присъдата по НОХД №420/09 г. на
МРС подлежи на отделно изтърпяване съгласно чл. 68 НК – тази присъда се
изтърпява от подс. А., видно от писмо изх. №23/11/18.03.2011 г. на Затвора
Враца, а видно от писмо изх. №717/18.04.2011
г. на Затвора Враца на 15.04.2011 г. при освобождаване на подс. А. е изтърпяна
от същия. Горното групиране според съдът е най – благоприятното за подс. А., като
при условията на чл. 25, ал. 2 от НК се приспада изтърпяното наказание лишаване
от свобода по НОХД №176/10 г. на РС Белоградчик/ това че наказанието е
изтърпяно се установява от писмо Рег. №456/09.03.2011 г. на Затвора Враца. Присъдата
по НОХД №167/08 г. на МРС е в рецидив спрямо всички посочени по – горе и е
изтърпяна отделно от подс. А. на 23.02.2009 г..Съдът не приложи чл. 24 НК
защото наложените наказания по групираните присъди не са от един и същ вид. Съдът
не излага доводи по отношение на присъдите по НОХД №№3/98 г. на МОС и 497/02 г.
на МРС, тъй като настоящата присъда по НОХД №30 388/10 г. няма отношение
към тези присъди, респ. е в рецидив спрямо тези две осъждания, без да
съществува възможност за групиране и без да са налице условия за ново групиране,
в което присъдите по НОХД №№ 3/98 г. на МОС и 497/02 г. на МРС да участват. Видно
е от справката за съдимост на подс. А., че спрямо присъдите по НОХД №№ 3/98 г. на
МОС и 497/02 на МРС е налице не само изпълнение, но и допусната реабилитация с
влязло в сила на 14.02.2007 г. определение по ЧНД №4/07 г. на МОС.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът:
ОСЪЖДА подсъдимия П.П.А.
по сметка на ВСС сумите – 16.67/ шестнадесет лева и 0.67 ст. / лева
деловодни разноски и 5 / пет / лева държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА подсъдимия И.Ц.И.
да заплати по сметка на ВСС сумите – 16.67 / шестнадесет лева и 0.67 ст. /
лева деловодни разноски и 5 / пет / лева държавна такса при служебно издаване
на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА подсъдимия И.К.М.
да заплати по сметка на ВСС сумите – 16.67 / шестнадесет лева и 0.67 ст. / лева
деловодни разноски и 5 / пет / лева държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист.
Предвид
горните мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: