Определение по дело №146/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството по делото е образувано по касационната жалба на С. Ф. А. от с.Д.,община Гърмен,обвиняема по нахд № 179/2009 год. по описа на ГДРС за проверка на решение №563/20.11.2009 год. постановено по посоченото дело, с което е призната за виновна за извършено престъпление по чл.182,А.ІІ от НК и по реда на чл.78а от НК е освободена от наказателна отговорност,като й е наложено административно наказание-глоба в размер на 500 лв.

С цитираното решение А. е призната за виновна,за това,че 12.04.2008 год. в с.Д.,обл.Б.,като родител е осуетила изпълнението на съдебно решение на РС Г. Д.,с което на С. С. Ч. от с.с. е определен режим на лични отношения с малолетният им син-К. С. Ч. -престъпление по чл.182,А.ІІ от НК.

В касационната си жалбата А. сочи,че атакуваното решение е постановено в нарушение на материалният и процесуалният закон.Твърди се,че доказателствата са тълкувани едностранно.Твърди се,че описаните обстоятелства в постановлението на прокурора се опровергават от събраните доказателства по делото.Сочи се също така,че при постановяване на решението си районният съд не е обсъдил обясненията на обвиняемата по делото.Счита,че повдигнатото й обвинение не е доказано,поради което и прави искане да бъде оправдана по повдигнатото й обвинение или алтернативно прави искане делото да бъде върнато на районният съд за ново разглеждане от друг състав на съда.Не сочи кои обстоятелства мотивират алтернативно направеното й искане.

В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и с процесуален представител-адвокат К.Поддържа жалбата и не прави искане за събиране на доказателства.

Представителят на О. П. счита,че касационната жалба е неоснователна.Намира атакуваното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да потвърди атакуваният съдебен акт.

Съдът след като извърши проверка на атакуваното решение по изложените съображения в жалбата и доводите,изложени в съдебно заседание от страните ,както и след цялостна проверка на съдебният акт по реда на чл.313 и 314 от НПК,намира следното:

Районният съд е разгледал делото в рамките на фактическите положения,залегнали в постановлението на прокурора и след преценка на доказателствата,като е изяснил правилно фактическата обстановка и тя е следната:

Обвиняемата и С. Ч. са бивши съпрузи,като от брака си имал родено едно дете-К.С.Ч.,с ЕГН-*.Бракът им е прекратен с развод с решение №95/15.03.2006 год. по гр.д.№603/2005 год. по описа на РС Г. Д.,влязло в законна сила на 05.04.2006 год.С решението родителските права върху детето-Кезим са предоставени на майката,като на бащата-св.С. Ч. е определен режим на лични отношения с детето-да го взима при себе си всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 9.00 до 19 часа и 20 дни през лятото,което време не съвпада с платеният годишен отпуск на майката.

От средата на 2006 год. майката заживяла с друг мъж на съпружески начала,от които също има малолетно дете.От този момент и детето К. живее в дома на родителите на обвиняемата,на адреса на който тя е и регистрирана.От влизане в сила на съдебното решение до месец април 2008 год. бащата на малолетното дете-С. Ч. не е успявал да осъществи контакти със сина си.За целта правил неколкократни опита,както и депозирал жалби пред Камтството с.Д.,РУ на МВР Г. Д. и Д “СП” Г. Д. с искане за съдействие за изпълнение на съдебното решение и осъществяване на лични отношения с малолетното му дете.Така на 11.04.2008 год.Сабри Чаушев при среща с бившата си съпруга-С. А. я уведомил,че на следващият ден/събота-12.04/ иска да вземе синът си,съгласно определеният му от съда режим.Посъветван от адвокат на следващият ден той отишъл в дома на А. /на адреса на който тя е регистрирана и на който живее детето и родителите на А./,заедно с двама свидетели-Ю. И. и С. К..Пристигнали пред дома около 9.00 часа.Ч. започнал да звъни на звънеца на входната врата,като това продължило около 10-15 минути.Не се показал никой от вътре.Според свидетелите и Ч. в същият момент от къщата се чували гласове и звук от работещ телевизор.Тримата постояли още известно време пред дома и си тръгнали.За горното Ч. подал жалба до РУ на МВР Г. Д..Въпреки това бащата не е успял и в последствие да осъществи контакт със сина си.

От Д “СП” гр.Г. Д. били изготвени два социални доклада,приети като доказателства,в които се твърди,че причината за неизпълнение на съдебното решение,касаеща режима на лични отношения между бащата и малолетното дете е поведението на майката.Същите доклади съзират и липса на достатъчно активно поведение от бащата при осъществяване на контакта му с малолетното дете,като и риск за детето в резултат на липсата на връзка с бащата,каквато му е необходима с оглед правилното му развитие и формиране като личност.

Тази фактическа обстановка е правилно изяснена в резултат на задълбочен анализ на събраните по делото доказателства,относими към предмета на доказване.В мотивите си към атакуваното решение решаващият съд е изложил подробни съображения защо кредитира едни доказателства,а не-други.Изяснил е защо дава вяра на показанията на двамата свидетели-И. и К., присъствали на 12.04.2008 год. пред дома на родителите на обвиняемата и възприели лично опитите на бащата Ч. да осъществи режима си на свиждане с детето.Безспорно е,че вината за това е на обвиняемата.Тя е тази на която са предоставени родителските права и която има задължение да спазва решението и да осигурява детето на баща си на дните определени от съда за режим на свиждане.В тази насока следва да се има и в предвид,че независимо от това й задължение,конкретизирано като дни и часове,за конкретната дата-събота тя е била предупредена от Ч., че последният ще отиде в домът на родителите й,където и тя е адресно регистрирана ,и ще вземе детето.А. като пълнолетна,психическа здрава е знаела какви са задълженията й по съдебното решение,наред с това е знаела за намерението на Ч. да вземе детето на деня на деянието ,но въпреки това не е осигурила възможност бащата да вземе детето,поради което и правилно и районният съд е приел,че деянието е извършено при условията на пряк умисъл.Настоящият състав намира,че именно домът на родителите на А. е мястото на изпълнение на съдебното решение,първо поради факта,че там е адресно регистрирана и А. /от нейните обяснения/ и второ поради факта,че независимо от действителното местоживеене на майката,детето живее фактически в домът на баба си и дядо си по майчина линия и на последно място след като е била предварително предупредена от Ч. за въпросният ден,че той ще иска да вземе детето,тя е могла да посочи на последният къде живее и къде ще се намира детето,ако действително се приеме,че то не е било в домът на баба си.Това нейно поведение е системно-извън датата на деянието- и обсъдено само като опит за цялостна преценка на нейното поведение към изпълнение на съдебното решение.В тази насока са и докладите на Д”СП”.

За неоснователно настоящият състав намира и възражението на А.,наведено в касационната жалба,че не са взети в предвид,обстоятелствата,които тя е изяснявала в съдебно заседание и които според нея опровергават останалите кредитирани от съда гласни доказателства.Видно от мотивите на атакуваният акт,съдът е обсъдил обясненията на А. ,но е отчел и обстоятелството,че освен източник на изясняване на обективната истина по делото,те са и средство за защита и като ги е съпоставил с показанията на И. и К. е счел ,че следва да даде вяра на последните.Без значение е дали майката е била в процесният ден в дома на родителите си или не,а от значение е факта,че тя не е осигурила предаване на детето на баща му,съобразно режима на свиждане.Ако тя не е била в домът на родителите си с това си поведение е осуетила изпълнението на съдебното решение,защото именно там тя е адресно регистрирана и бащата няма задължения да издирва адреса на постоянното й местоживеене,което е различно от адресната й регистрация.

С оглед на изложеното и настоящият състав намира,че обвиняемата е осъществила деянието по чл.182,А.ІІ от НК както от обективна,така и от субективна страна.Налице са и процесуалните предпоставки за освобождаването на обвиняемата от наказателната й отговорност и налагане на административно наказание.Последното е определено от районният съд в един справедлив размер съобразен с данните за семейното и имотно състояние на А. и с добрите й характеристични данни,поради което е определен в минималният размер на предвиденият в закона.

Настоящият състав не констатира при проверка на решението да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,представляващи основание за отмяна на същото.

Водим от гореизложеното,съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №563/20.11.2009,постановено по нахд №179/2009 год. по описа на РС Г. Д..

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: