Р
Е Ш Е
Н И E
№
462 13.12.2017 год. гр.Хасково
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд първи въззивен граждански състав
на
двадесет и девети
ноември две хиляди и седемнадесета година
В
открито съдебно заседание, в следният състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР
ХАДЖИЕВ
Секретар Р.Р.
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдията СЕРАФИМОВА
в.гр.дело № 720 по описа за 2017 година,
за
да се произнесе взе предвид следното :
Производството е въззивно и е по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
С Решение №574/09.10.2017
г.,постановено по гр.д.№722/2017 г.,
Районен съд - Хасково е отхвърлил предявенитеот З.С.Д. против Диагностично-консултативен
център „Свети Георги“ ЕООД, със седалище и адрес на управление - гр.Х. искове с правно основание
чл.328,ал.1,т.1 и т.2 КТ- да се признае за незаконно уволнението на ищеца,
извършено със заповед № 16/03.02.2017г. и същата да се отмени, както и да се
възстанови ищецът на заеманата преди уволнението при ответника длъжност
*** и е осъдил З.С. Д. да
заплати на Диагностично-консултативен център „Свети Георги“ ЕООД, с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление в гр. Х.
сумата от 500 лв., представляваща деловодни разноски.
Недоволен от така постановеното решение е останал
въззивникът З.С.Д., който чрез упълномощения си адвокат го обжалва, с
оплаквания за неправилност, нарушения на материалния закон и съществени процесуални права и необоснованост.Във
въззивната жалба са изложени подробни съображения относно обстоятелствата
свързани с уволнението на ищеца от длъжност, която същият не заемал към момента на издаване на заповедта за
уволнение и само на това основание следвало да бъде отменена.Изложени са съображения по отношение съвместяването на длъжностите
"специалист ОМП" и
"служител по сигурността на информацията" за които трудовото правоотношение с ищеца не било прекратено и липсата на ясна и конкретна воля на работодателя.Правят
се оплаквания,че съдът не е обсъдил възраженията,твърденията и доводите на ищеца свързани с договора за управление от
29.12.2016 г. на управителя и учредителния акт регламентиращ правомощията на управителя свързани с
прекратяването на трудовите правоотношение.Неправилни били и изводите на
съда за прекратяване на трудовия договор
поради изтичане на срока на предизвестието. С оглед обстоятелството,че съдът в
противоречие със закона не е обсъдил
всички твърдения,възражения и доводи на ищеца изложени в исковата
молбасчита,че същите следва да бъдат взети предвид и обсъдени от въззивната инстанция при постановяване на
въззивното решение.По подробно изложените във въззивната жалба съображения
претендира от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с
което да уважи предявените искове с
правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 от КТ.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор
от въззиваемата страна Диагностично
- консултативен център „Свети Георги“ ЕООД, чрез пълномощника му, с който се оспорва подадената въззивна
жалба.Излагат се подробни съображения за нейната неоснователност и се прави
искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение
на Районен съд – Хасково.
СЪДЪТ, като взе предвид направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на обжалваното
решение, съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, намира за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Районен съд - Хасково е сезиран с
два обективно съединени иска, с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и 2 КТ
предявени от З. С.Д. против Диагностично-консултативен център
„Свети Георги“ ЕООД.
В исковата молба се твърди, че ищецът е
работел по трудов договор в ответното дружество и е заемал длъжността ***. Със заповед № 4/06.01.2017 г. връчена му
на 06.01.2017 г., на ищеца било отправено 30 - дневно писмено
предизвестие, считано от 07.01.2017 г., за прекратяване на трудовото му
правоотношение, за длъжността ***, на основание чл. 328, ал.1 т.2, изр.2 от КТ.
Със заповед № 16/03.02.2017 г. връчена му
на 03.02.2017 г., на основание чл.220 ал.1 от КТ било прекратено трудовото му
правоотношение за длъжността преди да е изтекъл срокът на отправеното
предизвестие.
Според ищеца заповед № 16/03.02.2017 г.,
издадена след връчване на предизвестието,
с която на основание чл.335,ал.2,т.2 КТ
се прекратявал трудовия договор , считано от 06.02.2017 г. е немотивирана, не
са посочени правни и фактически основания, за да се приеме, че потестативното
право на уволнение е упражнено законосъобразно.
В предизвестието
отправено преди издаване на заповедта се посочвала само правната норма - чл.
328 ал.1 т.2 изр. второ от КТ, без да се посочва в какво конкретно се изразява съкращаването
на щата.Мотивирането на заповедта било бланкетно и не удовлетворявало
изискванията на закона, поради което заповедта подлежала на отмяна само на това
основание. Липсата на конкретни мотиви била абсолютно основание за отмяна на
уволнението, тъй като съществено нарушавала правото на ищеца на защита против
уволнението.
Не било налице реално
съкращение на щата, т.к. трудовите функции, включени в длъжността му ***, с
оглед характера и естеството на работата не можели да бъдат премахнати и
продължавали да съществуват и да се изпълняват при ответника и в момента.
Заповедта била издадена от некомпетентен орган. Ответникът бил лечебно
заведение, създадено по реда на ЗЛЗ, изцяло с държавно участие, като държавата
била едноличен собственик на капитала, което не било
съобразено при уволнението.
Работодателят не извършил подбор по реда и при условията
на чл.329 ал.1 КТ, който в случая бил
задължителен, което правело уволнението незаконно.Нямало мотиви относно приложението на чл.329 ал.1 от КТ,
което било задължително. Не ставало ясно, дали се съкращава щатът на ищеца или
на някое друго лице, което било от изключително значение за квалификацията на
уволнението. Липсвало каквото и да е фактическо основание за издаване на
заповедта, а била дадена само правна квалификация, което нарушавало правото на
защита на ищеца и правело невъзможен съдебния контрол, тъй като неясна била
действителната воля на работодателя.
Ищецът бил уволнен от длъжност, която
не заемал съгласно трудовия договор, който бил за длъжността ***, а уволнението
му било от друга длъжност - ***, за която нямал сключен трудов договор и не заемал.Уволнението
му се дължало на други изцяло субективни причини, а не на обективни
такива, като представлявало злоупотреба с права и непряка дискриминация по
смисъла на § 1 т. 7 ДР, вр. чл. 8 ал. 3
на КТ. Недобросъвестното осъществяване на потестативното право на уволнение представлявало
нарушение на чл.8 ал.1 КТ,
поради което налице били основания за признаване на уволнението за незаконно,
като извършено в противоречие и с общите принципи на трудовото право,
установени от глава I на Кодекса на труда.
Допуснати били и други нарушения на закона, които ищецът щял да посочи,
след като се запознае с всички документи, във връзка с уволнението му, които се
намирали при работодателя и до които в момента нямал
достъп и не му се предоставяли,
поради което и предвид липсата на конкретни мотиви към предявяване на иска бил
затруднен да посочи.
В допълнителна молба по делото
ищецът възразява още, че съкращението в щата не било реално, т.к. трудовите
функции включени в длъжността му не били реално съкратени, а продължавали да се
изпълняват. Фактически ищецът изпълнявал следните длъжности, които все още били необходими за дейността на
ответника: метролог, електро и ВиК инсталации, домакин, представител на
работодателя в групата по безопасни условия на труд, специалист по отбранително
мобилизационна подготовка, поддръжка и ремонт на медицинска апаратура, служител
по сигурността на информацията.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за
незаконно уволнението му,
извършено със заповед № 16/03.02.2017 г. на ДКЦ "Свети Георги" ЕООД –
Хасково, да отмени изцяло заповедта , да го възстанови на заеманата
преди уволнението при ответника длъжност *** и да осъди ответника, да му
заплати деловодни разноски.
Ответникът
Диагностично - консултативен център „Свети Георги“ ЕООД, в отговора на исковата молба оспорва предявените
искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 от КТ
и ангажира писмени доказателства в подкрепа на тезата си за законност на
уволнението.
За
да отхвърли обективно съединените искове,предявени от ищеца с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 от КТ първоинстанционния съд е приел ,че в
случая е налице реално и действително съкращаване на щата по смисъла на чл.328
ал.1 т.2 от КТ,тъй като новото щатно разписание в ответното дружество е влязло
в сила преди уволнението на ищеца, поради което
уволнението се явява законно извършено от работодателя.Приел е също,че
заповедта за уволнение на ищеца е издадена от компетентен орган в рамките на
предоставената му компетентност,към датата на уволнението на ищеца е било
налице влязло в сила ново щатно разписание на дружеството,в което заеманата от
него длъжност не фигурирала и извършеното съкращение на длъжността заемана от
ищеца било реално.Като е приел,че предявеният иск за признаване на уволнението
за незаконно и неговата отмяна е неоснователен и недоказан ,първоинстанционният
съд е отхвърлил обективно съединения иск
с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ предвид акцесорния му характер и обусловеността му от
уважаването на главния иск.
Изводите на първоинстанционният
съд за отхвърляне на предявените обективно съединени искове с правно основание
чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ като неоснователни и недоказани изцяло
кореспондират на установените факти и
обстоятелства по делото и на събраните
по делото доказателства,преценени поотделно и в тяхната съвкупност.
Не се спори по делото, че страните
са били в трудово правоотношение, считано от 15.05.2001 г., по силата на трудов договор ,
сключен на 15.05.2001 г. за неопределено време. Ищецът е заемал длъжността ***,
на основание чл.67 ал.1 т.1 от КТ. Между страните са били сключени и две допълнителни споразумения към трудов
договор № 5/15.05.2001 г. Видно от допълнително споразумение № 19/ 01.08.2001
г. длъжността на ищеца е ***. Между
страните е сключено и второ допълнително
споразумение на 01.02.2008 г. за
длъжност ***.Със заповед № 31/31.12.2003 г. на управителя на ответното
дружество, ищецът е назначен за специалист ОМП, както и за служител по
сигурността на информацията.
Със заповед №4/ 06.01.2017
г. на управителя на ДКЦ „Свети Георги“ ЕООД,Х., връчена на ищеца на 06.01.2017
г. на З.С.Д. е било отправено 30 - дневно писмено предизвестие, за прекратяване
на трудовото правоотношение, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, изр. второ КТ, считано от 07.01.2017 г., за длъжността ***.
Видно от щатното разписание
на ответното дружество, в сила от 01.09.2016 г., в раздел „Помощно звено“, под
№ 1 фигурира ищецът, като изпълняващ
длъжността „инженер по поддръжка на мед.апаратура, техника, той и
домакин“,която длъжност е единствена. Такава длъжност липсва в длъжностното щатно
разписание – разгънато на ответника, в сила от 06.01.2017 г., утвърдено от
управителя на дружеството, със заповед № 1 /01.09.2016 г.
Видно от приетия по делото договор за възлагане на
управление ТД-17/29.12.2016 г. министърът на отбраната, в качеството му на
едноличен собственик, е възложил управлението на ДКЦ „Свети Георги“ ЕООД на Е.Г.
Б., в който договор са посочени правата и задълженията и на двете страни. От
удостоверение с изх. №
20170106122946/06.01.2017 г.е видно, че към 06.01.2017 г. Е.Б. е вписан като
управител на дружеството в ТР.На управителя е възложено утвърждаването и изготвянето на щатното разписание / чл.12/.
Приетият като доказателство учредителен акт на дружеството също съдържа клаузи,
относно компетентността и правомощията на органите на дружеството.
Видно от приетата като доказателство
организационно-управленска структура на
ДКЦ „Свети Георги“ ЕООД от 06.01.2017 г.
и с цел постигане на икономия от фонд работна заплата през 2017 г.,
управителят е взел решение за
премахване на длъжностите главен счетоводител, счетоводител и инженер по
поддръжка на медицинска апаратура, техника, той и домакин и за сключване на договор за счетоводно
обслужване с външна фирма.В изпълнение тези решения е издадена и заповед №
1/06.01.2017 г., с която е променено и утвърдено ново щатно разписание без
длъжностите главен счетоводител, счетоводител
и инженер по поддръжка на медицинска апаратура, техника, той и домакин,
считано от 06.01.2017 г.
От приетото
като писмено доказателство ново длъжностно щатно разписание на ДКЦ „Свети
Георги“ ЕООД, в сила от 06.01.2017 г. е видно, че длъжността *** заемана
от ищеца З.С.Д. е премахната. Приет е като доказателство и сигнал от
19.01.2017г., с който служители на
ответника, в т.ч. и ищеца З.С.Д. са уведомили министъра на отбраната, за съществуващи според
тях нередности в ответното дружество,
свързани с тяхната професионална
дейност.
По делото са разпитани като свидетели Ж.Д.Х. и П.В.Д., от показанията на които се
установява, че тримата заедно с
ищеца са работили при ответника от създаването на центъра, като
счетоводители. И на тримата били връчени предизвестия за
прекратяване на трудовите им договори, от които предизвестия, както и от проведения разговор с управителя са стигнали до извод, че се касае за съкращаване на щата,
което дало и основание за прекратяване на трудовите им правоотношения.
Видно от заключението на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза към
датата на проверката в разплащателната ведомост на ДКЦ „Св.Георги“ ЕООД ,за
периода след уволнението на ищеца не са начислявани трудови възнаграждения
на лице заемащо подобна длъжност,като
тази на ищеца и няма издадени
заповеди,с които да се възлагат на друго лице или лица изпълнение на
трудовите задължения на ищеца. След уволнението на З.С.Д. от ДКЦ “Св.Георги“
ЕООД в ответното дружество вече не съществува длъжността на ищеца и заемащо
длъжност лице,което да
изпълнява възложените до този
момент трудови задължения на ищеца посочени в
молбата на ищеца до съда /
л.55-57/.
При тези фактически данни се
налагат и следните правни изводи:
Законосъобразното упражняване на
потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е обусловено от кумулативното наличие на
следните предпоставки – да е извършено
реално съкращаване в щата, по надлежния ред от компетентен орган и щатното разписание
да е влязло в сила към датата на уволнението. В случай, че се
съкращава определен брой от
работниците или служителите, заемащи дадена длъжност, подборът по реда на чл. 329, ал. 1 КТ е
задължителен.
По делото е установено , че работодателят е издал две заповеди, като с първата заповед № 4/06.01.2017 г. на ищеца е
отправено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание
чл.328,ал.1,т.2,предл.второ от КТ - съкращаване на щата. С предизвестието ищецът е
уведомен за решението на
работодателя да упражни потестативното
си право за едностранно прекратяване на трудовия договор на
посоченото в предизвестието
основание по чл. 328, ал. 1 КТ, след изтичане на определения от закона
срок. Издадена е и втора заповед № 16/
03.02.2017 г., връчена на ищеца на 03.02.2017 г., с която е прекратен трудовия
договор между страните преди да е изтекъл срока на отправеното предизвестие,
считано от 06.02.2017 г..
Когато
работодателят има право да прекрати трудовия договор с предизвестие, той може
да го прекрати и преди изтичане срока на предизвестието, какъвто е
и настоящия случай, като заплати на работника обезщетение за неспазения
срок на предизвестието по чл.220,ал.1 КТ. В този случай трудовото
правоотношение се прекратява в момента на връчване на заповедта за уволнение,
т.е. в момента на получаване на писменото изявление за прекратяването на
договора в хипотезата на чл.335, ал.2,
т.3 КТ, към който момент се преценява и законосъобразността на уволнението, а
за неспазения срок на предизвестието единствената последица е уредена в чл.220,
ал.1 КТ и тя е задължението на работодателя да обезщети работника за срока на
предизвестието.
С оглед установеното по делото по отношение на правното
основание за прекратяване на трудовия договор, действително такова е посочено
само в предизвестието – чл. 328, ал. 1,
т. 2, предл. 2 КТ – съкращаване на щата,като в уволнителната заповед № 16/03.02.2017
г. е отбелязано, че същата е издадена във връзка със заповед № 4/06.01.2017 г., с която е отправено
предизвестието. Позоваването на чл. 220, ал. 1 КТ е във връзка с възникналото
за работодателя задължение за изплащане на обезщетение за неспазено предизвестие
и същото не касае прекратителното
основание.
По делото е установено
, че ищецът З.С.Д. е получил лично предизвестието на 06.01.2017
г., от което следва и извода ,че е бил запознат със съдържанието му, поради което към този момент е той е бил
наясно по отношение на основанието за прекратяване на трудовия договор.
В тази връзка възраженията за
немотивираност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение се явяват неоснователни. Прието е в съдебната практика ,че конкретните факти, поради които е издадена
заповедта за уволнение могат да бъдат посочени
и формулирани и в друг документ, към който препраща заповедта, който
документ следва да е достигнал до работника и от неговото съдържание да става
ясно какво е правното основание за прекратяване на трудовото правоотношение ./Решение
№ 60/05.06.2013 г. по гр. д. № 546/2012 г. на ВКС/. Приема се също така, че при
съкращаване на щата мотивите на заповедта могат да се изчерпват само с цитиране
на съответната правна норма, тогава, когато тя не предполага различни
фактически основания. Двете основания по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ са взаимоизключващи се, поради което дори и
работникът да не е узнал точното основание за прекратяване на трудовия му договор,
уволнението не може да бъде отменено като незаконно само на това основание
/Решение № 205/02.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1244/2012 г., IV г. о., ГК/.Относно неспазването на срока на предизвестието
предвид задължителната практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК, в
хипотезата на чл. 335, ал. 2, т. 2 КТ – при неспазване срока на предизвестието,
заповедта за уволнение има конститутивно действие и прекратяването на трудовото
правоотношение настъпва с връчването ѝ, освен ако в нея не е отбелязана
по-късна дата /Решение № 22/04.02.2014 г. по гр. д. № 3146/2013 г. на ВКС;
Решение № 664 /30.11.2010 г. по гр. д. № 1896/2009 г. на ВКС/.
В конкретният случай втората заповед е проявила прекратително
действие спрямо трудовото правоотношение настъпило на посочената в заповедта
дата – 06.02.2017 г. Конститутивното
действие по прекратяване на съществуващо трудово правоотношение настъпва с
изтичане срока на предизвестието, а издадената заповед за прекратяване на
трудовия договор има само констативен характер. /Решение № 53/ 16.03.2012 г. по
гр. д. № 854/2011 г.; Решение № 27/01.03.2017 г. по гр. д. № 3012/2016 г. на
ВКС, IV г. о., ГК. В този смисъл е и заповедта, с която е прекратено трудовото
правоотношение на ищеца, в която се съдържа надлежно посочено основание за прекратяване
на трудовото правоотношение, чрез препращане към предизвестието, с което ищецът е уведомен за основанието за
прекратяване на трудовия му договор,
поради което и с оглед защитата на служителя
се налага извода,че заповедта не страда от посочените в жалбата пороци и
изводите на първоинстанционния
съд по отношение на правното основание са законосъобразни
и правилни.
Относно спора между страните за компетентността на управителя на ДКЦ „Свети
Георги“ ЕООД да утвърждава структурата и щата на дружеството, следва да се има
предвид чл.69, ал. 2, т. 5 от ЗЛЗ,
съгласно която разпоредба управителите извършват структурни и организационни
промени в лечебните заведения, като в чл. 24, ал. 1 ПРУПДТДДУК
е записано, че управлението на едноличните търговски дружества с държавно
участие в капитала се възлага с договори за управление, сключени между
управителя и органа, който упражнява правата на едноличния собственик на
капитала,като съгласно чл. 27, ал. 1, т. 1, в този договор се определят и правата и задълженията на страните. Договор
ТД-17/29.12.2016 г. за възлагане на управлението на ДКЦ „Свети Георги“ ЕООД –
гр. Х., приет като доказателство по
делото е съобразен с цитираните
разпоредби от ЗЛЗ и чл.24,ал.1 ПРУПДТДДУК. В
раздел IV, Права и задължения на управителя, чл.12 от
договора е записано, че управителят утвърждава структурата и щата на
дружеството. От друга страна ,съгласно чл. 12, т. 4 от учредителния акт на
дружеството управителят приема организационно-управленска структура, одобрява
правила за организация на вътрешната стопанска сметка, работната заплата и други вътрешни правила на дружеството.
Съвкупната преценка на представените
от работодателя писмени доказателства
води до извода, че промяната и утвърждаването на щатното разписание
е в кръга от правомощия на управителя на
дружеството и органа, който изготвя и утвърждава щатното разписание и това е
работодателят на ищеца, поради което следва
да се приеме,че щатното разписание с което е съкратена заеманата от ищеца длъжност е утвърдено от
компетентен орган и е влязло в сила
преди датата на извършване на уволнението.
Съкращаване на щата означава премахване,
считано от един определен момент за в бъдеще на отделни щатни бройки от утвърдения
общ брой на работниците и служителите в предприятието, поради преустановяване
на съответстващите им трудови функции.
В настоящия случай този
правнорелевантен факт се установява от представените по делото писмени
доказателства. С цел оптимизиране на разходите на 06.01.2017 г. управителят е
приел нова организационно-управленска структура, въз основа на която е
извършена и промяната в структурата и
щата на дружеството и в новото щатно разписание, в сила от 06.01.2017 г. не
фигурира съществуващата по старото разписание към 01.09.2016 г. длъжност
„инженер по поддръжка на медицинска апаратура, техника, той и домакин“.
Следователно при констатирано премахване на съответната длъжност и отпадане на
трудовите функции, което е довело до намаляване на числеността на персона, може
да се направи извода, че е налице реално
съкращаване на щата и управителят е
компетентният орган , надлежно овластен
по силата на закона и сключения договор за управление от едноличния
собственик на капитала да утвърди структурата и щата на дружеството.
Неоснователно е оплакването на въззивника за
неизвършен подбор по
реда и при условията на чл.329 ал.1 КТ,
който в случая бил задължителен.Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ подборът е задължителен само
когато се съкращават една или повече от няколко еднакви длъжности. Когато
съкращаваната длъжност е единствена, какъвто е настоящия случай или се
съкращават всички щатни бройки за определена длъжност, работодателят има право
да упражни правото си да прекрати трудовото правоотношение чрез едностранно
волеизявление на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване на щата, без да е необходимо да извършва подбор. В
конкретния случай е съкратена
съществуваща единствена длъжност инженер по поддръжка на медицинска апаратура,
техника, той и домакин , с оглед на което работодателят няма задължение да
извършва подбор измежду служителите.
Предвид гореизложените съображения следва да се приеме, че са налице
всички предпоставки от фактическия състав на уволнителното основание по чл.
328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – съкращаване на щата,поради което предявеният от ищцата иск по чл. 344, ал.1, т.1 КТ за
признаване уволнението й за незаконно е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Като неоснователни следва
да бъде отхвърлен и обусловения иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ - за възстановяване на ищеца на предишната му работа ,на длъжността инженер по поддръжка на
медицинска апаратура, техника, той и домакин.
Като е достигнал до същите
правни изводи, които изцяло се споделят
от настоящия състав на въззивния съд
първоинстанционният съд е постановил
законосъобразно и правилно решение,което следва да се потвърди.
Обжалваното решение е
валидно и допустимо и при постановяването му не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
С оглед изхода на делото и
на основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на въззиваемата страна Диагностично-консултативен център „Свети Георги“
ЕООД, със седалище и адрес на управление
- гр.Х. ***следва да се присъдят направените
във въззивното производство
разноски .Въззивникът З.Д.С.
следва на основание чл.78, ал.3 ГПК да
бъде осъден да заплати на Диагностично-консултативен център „Свети Георги“ ЕООД, със седалище и адрес
на управление гр.Х.*** направените пред въззивната
инстанция разноски в размер на 500
лева - платено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран така,съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 574/09.10.2017 г. на
Районен съд-Хасково постановено по гр.дело № 722/2017 г. по описа на съда.
ОСЪЖДА З.Д.С., с ЕГН ********** *** да
заплати на Диагностично-консултативен
център „Свети Георги“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Х.*** направените пред въззивната инстанция разноски в
размер на 500 лева - платено адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно
обжалване пред Върховен
касационен съд - София, в едномесечен срок, считано от 13.12.2017 г. – датата
на обявяване на съдебното решение, за което страните са уведомени в съдебно
заседание.
Председател: Членове:
1.
2.