Решение по дело №405/2024 на Административен съд - Смолян

Номер на акта: 642
Дата: 2 юни 2025 г. (в сила от 25 юни 2025 г.)
Съдия: Красимира Селенова
Дело: 20247230700405
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 642

Смолян, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Смолян - III състав, в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: КРАСИМИРА СЕЛЕНОВА
   

При секретар РАДКА МАРИНСКА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА СЕЛЕНОВА административно дело № 20247230700405 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 215, ал. 1 от ЗУТ и е образувано по жалба на Д. Б. З. с адрес: [населено място], [улица]срещу Заповед № УТ-097/30.09.2024 г. на Кмета на Община [област], с която е одобрен Подробен устройствен план – план за регулация и план за застрояване (ПУП-ПРЗ) в кв. 30 по плана на [населено място], общ. [област] – Изменение на дворищната регулация между урегулирани поземлени имоти УПИ I - 370 и УПИ II - 369 по имотна граница. Преотреждане на УПИ II - 369 в УПИ II - 369 за смесена сграда със задължителна линия на застрояване и указани параметри на бъдещата застройка. Предвиждане на пешеходен подход в кв. 30 по плана на [населено място], общ. [област], по червено, синьо и зелено нанесеното на приложената към заповедта скица и план за застрояване.

В жалбата се сочи, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като предлаганата с нея промяна засяга противоправно собствения му имот с пл. № 370, образуващ УПИ I - 370, кв. 30 по плана на [населено място], отразен в преписката като имот с пл. № 377. Посочва, че имотът е с голяма денивелация и че главният път на селото в обхвата на кв. 30 е много стръмен и голяма част от него минава през имота, като на границата между имоти 369 и 370 е изградена висока подпорна стена до 3 м. височина. Твърди, че предвидената улична регулация реално не е осъществена на място, а построените подпорна стена и прокарана улица са без отчуждителни процедури. Пояснява, че повече от 40 години подхода към имота си реализира през обособена част на съществуващия имот № 369 по плана на селото от 1981 г., като със собствени средства и съгласие на собственика на имот 369 е изградил подпорна стена. Сочи, че с одобряването на ПУП – ПРЗ ще бъде лишен от единствения възможен подход към имота си, наред с това предвиденото по закон ограничение ще отложи с години напред последващо изменение на плана, а това ще възпрепятства възможността на семейството му за подход до собствения им имот. Моли за присъждане на разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуален представител поддържа жалбата. Сочи за неспазени предвидените в ЗУТ процедури за допускане и последващо изработване на ПУП. Извършена е корекция на един от имотите, обект на разработката е извършена по неправилен и незаконосъобразен начин, като не е съобразено с процедурите, предвидени в АПК за установяване и поправка на явна фактическа грешка, а същевременно органът по издаването си е позволил пред съда да представи вече коригиран екземпляр. Доводите си подкрепя с установените от експертизата множество несъответствия на проектната разработка и установеното на място фактическо положение, което на практика не позволява да се реализира предвидената в процесния ПУП част улична регулация, алеи и тротоари. Твърди, че на практика имота на жалбоподателя остава без достъп, тъй като едната улица няма такива характеристики и обем и на практика няма достъп до имота. Сериозните денивелации в района и изградени подпорни стени и шкарпи, не позволяват реализирането на подход към имота на З., през който той дай може да достига до собствената си жилищна сграда и да я използва по предназначение.

В дадения от съда срок депозира писмена защита, в която се развиват допълнителни съображения. Поддържа, че общината е сезирана само с едно единствено заявление вх. № УТ001071/19.04.2024 г., и че в случая недопустимо от страна на Община [област] е извършено смесване на две различни производства – по допускане и одобряване на устройствения план, уредени различно в ЗУТ. Сочи, че заповедта за допускане изработването на ПУП, която не подлежи на самостоятелно оспорване, също страда от пороци, тъй като Т. З. била входирала в общинската администрация изработен проект за ПУП още преди да бъде допуснато неговото изготвяне. Акцентира още за допуснати нарушения по спазване на едногодишния срок за внасяне проект за изменение на плана и че е недопустимо с едно заявление да се инициира производство по допускане и по одобряване, защото първото е необходимо да предшества като времето одобряването или Общината по своя служебна инициатива да процедира такава преписка. Твърди, че противно на посоченото в заповедта правно основание, в преписката не са налични данни за дадено съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, конкретно от жалбоподателя такова не е давано, нито от засегнатите общински имоти за процедиране съгласно чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ. От страна на органа не са предприети действителни действия по проверка и установяване на всички относими факти по повод подадените 2 възражения и че в конкретния случай общината бездейства за сметка на интересите на жалбоподателя на обществено полезното.

Оспорва валидността на заповедта и нейния издател, с доводи за липса на доказателства инж. М. Ц. да е овластена за издаването й. Сочи още липсата на мотиви и фактически основания за издаването на заповедта, липсвал ясен диспозитив какво и как се изменя. Липсвала и надлежно одобрена графична част на заповедта.

По тези съображения моли заповедта да бъде отменена и бъдат присъдени направените разноски по представен списък.

Ответникът по жалба - Кмета на Община [област], чрез процесуален представител юрисконсулт К. оспорва жалбата. Счита обжалваната заповед за законосъобразна, мотивите се съдържат в документите в административната преписка, а фактическите основания за издаването й се съдържат в одобрения проект. Отчита, че процесния ПУП касае преминаване на регулационните граници по имотните и за жалбоподателя липсва правен интерес от оспорване. Сочи като несъстоятелни твърденията за ограничаване достъпа до имот, защото експертизата установила, че лицето на имот I-370 е от източната страна, освен това има достъп от още три страни. Счита, че жалбоподателят не разполага с право да претендира права на трето лица – общината, която не е подала възражения за евентуални нарушения. Претендира разноски, алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Заинтересованата страна, Община [област] се представлява от процесуален представител юрисконсулт К..

Заинтересованата страна Т. П. З. през процесуален представител адв. Д. М. оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Описва като несъстоятелно оплакването за неспазена процедура по ЗУТ, тъй като според становището на гл.архитект заявената промяна е допустима във връзка с чл. 8, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ПР на ЗУТ. Твърди, че отчуждителното действие е отменено по силата на ТР № 3/2001 г., и съгласие на жалбоподателя за изменение на ПУП не се иска. Сочи, че целта на жалбоподателя е да прокара в отклонение на законовите изисквания правото да преминава и да задържи незаконно построената ограда и стълбище в чуждия имот.

Допълнително представя писмено становище с доводи за неоснователност на жалбата. Сочи, че категорично по делото е доказана собствеността върху имот № 369 и в рамките на собственическите права З. има право да иска от всички лица да се въздържат от действия в увреда на претенцията й за собственост. Няма учредяван сервитут или ограничено вещно право в полза на собственика на съседния имот (жалбоподателя). Твърди, че оплакването в жалбата е породено от потребностите на жалбоподателя да преминава с автомобил и пеша през имота на З., но в случая този интерес не е установен или защитен от правото. Смята, че целта на жалбоподателя е да бъдат задържани по-дълго време незаконно построените порта и стълбищна вертикална планировка в имота на З.. Твърди, че заявената от нея административна процедура за промяна в ПУП е в съответствие със закона на основание § 8, ал. 2, т. 2 и 3 от ПР на ЗУТ. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за нарушено/ограничено право на достъп, защото неговият имот граничи от три страни с улична регулация (изток - реализирана улица, на север и запад - реализирана пешеходна алея). Допълва накрая, че процесната заповед защитава и интересите на жалбоподателя, защото с отреждането на УПИ, частта от ПИ се връща в неговия патримониум. Претендират се разноски съобразно списък.

По делото е допусната и изслушана експертиза, от която се установява, че по проектираната регулация не са предвидени тротоари, както и на място няма изградени такива. Подходът, използван от жалбоподателя за достъп до парцел I - 370 попада в имот с пл. № 369 (ПИ 369 с площ 180 кв.м., участващ в образуването на УПИ II-369, кв. 30, целият с площ 255 кв.м.). Северната имотна граница на ПИ 369 преминава през част от изградените на място подпорни стени и залесени градинки.

Експертизата сочи, че поради пресеченият терен на местността, обектите са изградени на няколко нива. Котите при западната граница на ПИ 369 варират от 1005.8 м ниво на улица при о.т. 224, до 1009.9 м при стълбището за ет. 2 на ПМЖ, находяща се в ПИ 369 (4,1 м. денивелация).

Покрай сградата има изградено стълбище и подпорни стени, по което стълбище се стига до входовете на сградата и към западната граница на УПИ I-370, котата при оградата и портата на западната граница на УПИ I-370 е 1011.9 м. (6,7 м. денивелация). Улицата проектирана на запад и север (о.т. 224 - о.т. 236 и о.т. 236 до о.т. 234) от имотите е с габарит от 3,6 м. до 4,5 м., но на терен има единствено пешеходна пътека с габарит от 1 до 2 м. (Приложение 3 към заключението - снимки) и терен, който не се използва за преминаване. Височината на подпорните стени за УПИ I-370 варира от 1 м. до 3,2 м. (от към улица о.т. 224 до о.т. 234). Габарита на улицата от о.т. 224 до о.т. 234 по регулационният план е с размер до 4,5 м. На място е от 2.80 м. до 3.6 м. Установено е от експерта, че котата в двора на ПИ 369 е от 1006 м. до 1010 м., а на УПИ I - 370 от 1007 м. до 1009 м. и в западната граница от 1009 м. до 1011 м., като в плана за регулация не са предвидени тротоари към улиците.

В изготвената към заключението комбинирана скица в мащаб 1:250 /Приложение 1, л. 151 от делото/, вещото лице е нанесло направеното на място заснемане, като с цвят [Наименование]вещото лице отбелязва границите на ПИ 369 от скица № 177/26.03.2025 г., а със зелен цвят сочи контурите на заснетите пътища и пътеки, реализирани на място.

В съдебно заседание на 07.04.2025 г. вещото лице пояснява, по изготвената допълнително комбинирана скица /л.174 от делото/, че в самата разработка ПУП е показан в жълто и се отделя една част за тротоари и алеи, но на терен пътя е изпълнен до малката подпорна стена, която всъщност е част от подхода към имот 370. Частта за подхода, е изцяло в имота, а частта в жълто е в пътя. Съгласно ПУП се предвижда един тротоар, който на терен е реализиран като улична регулация – улица, която не е асфалтирана, бетонирана е и реално няма как да има тротоар там, защото ще бъде намален габарита на улицата и няма да има достатъчно разстояние да преминават коли. С ПУП се извършва промяна на регулацията и регулационната линия трябва да мине по поземления имот, т.е. да станат еднакви поземления и урегулирания поземлен имот, като този подход, който е предвиден, той няма как да бъде изпълнен. На терен ширината на платното е 3,22, по регулация е даден, че е 4,50, без този тротоар, което няма как да стане.

Вещото лице допълва, че ПИ 370 е много голям, обхваща и улицата и имоти, които са под уличната регулация, граничи от три страни с улици, въпреки че на терен улиците не могат да бъдат изпълнени по този начин, защото има голяма денивелация и терена е много тесен, по-скоро е пътека. Предвидени са улици, на север от имота има предвидена пътека, на запад е улица, но на терен те не могат да бъдат реализирани. На изток е главната улица. Според вещото лице технически е изключително трудно да бъде изградена улицата, така както е проектирана, защото има голяма денивелация, изградени са подпорни стени, има и къщи, които са в близост.

При изслушването си в съдебно заседание на 12.05.2025 г., вещото лице уточнява, че размерите на улицата, които са заснети на място, са 3,50 в началото на първия имот, 3,60 след подхода и 3,20 точно в средата на подхода и между края на улицата, изпълнена на място, като има изградени къщи, които са в близост, няма никаква възможност улица да бъде изпълнена на терен, така както е проектирана в подробния устройствен план, като всъщност улица по проект на място е с ширина 1,39 и с голяма денивелация би била много трудна да изпълнение. От северната страна е пътека, подход към църквата и там габарита също е намален. В административната преписка е приложена Заповед № УТ-060 от 16.07.2021 г. на Кмета на община [област], издадена на основание § 4, ал. 1, т. 2 от ЗИКР и Наредба от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР и Акт за непълноти и грешки в одобрен кадастрален план от 14.06.2021 г. /който няма данни да съществува след като не е представен с преписката/ се одобрява поправка на кадастралната основа с нанасяне на верните имотни граници на имоти с кадастрални номера 368 и 369 и допълването й с поставяне на кадастрални номера № 655, 656 и 657 в кв. 29 по плана на [населено място] по кафяво нанесено на приложената към заповедта скица /последната не е в цветно копие, л. 23-24/.

По делото не се спори, че с обжалваната заповед се предвижда промяна на действащия ПУП - ПРЗ в кв. 30 по плана на [населено място], общ. [област], като се изменя дворищната регулация между УПИ I-370 и УПИ II-369, по имотна граница, конкретно промяна на северната регулационна граница на УПИ II-369 като минава по имотната граница на ПИ пл. № 369, собственост на Т. З.. Промяната засяга и площта на УПИ II - 369 като се изключва частта от поземления имот, която е общинска собственост в посока изток до предвидената улична регулация. Със заповедта се предвижда пешеходен подход /запазва се предвидените тротоар и уширение по съществуващата улична регулация/.

Не е спорно и че дворното място, съставляващо имот пл. № 369, за който е отреден парцел II – 369 е бил обект на съдебна делба, приключила с влязло в сила съдебно споразумение, сключено между праводателите на жалбоподателя Д. З. - Н. Д. С. и Ц. Д. С. от една страна и П. Н. З. – праводателят на Т. П. З. от друга по гр.д. № 631/2020 г. по описа на СмРС, вписано в Сл. по вписвания като акт №51 (л.25 и сл.) Безспорно е и че е предвидено по процесната заповед застрояване - за смесена сграда със задължителна линия на застрояване и указани параметри на бъдещата застройка /по приложените към заповедта скици/.

Спорно по делото е обстоятелството, дали уреждането на регулационните сметки за имот пл. № 369 може да се извърши без да се отчете съществуващото положение на място и може ли да се реализира/изпълни предвидената за обслужване на имотите улична регулация с реални параметри на улица и тротоари, каквито доводи са изложени в съдебно заседание и в писмената защита на процесуалния представител на жалбоподателя.

Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, прие следното: Обжалваната заповед съгласно съобщението изготвено от Дирекция УТ към Община [област] (л.10) е съобщена на жалбоподателя, съобразно върнатата обратна разписка (л.8) на 15.10.2024 г. и жалбата е входирана в Община [област] под вх.№ УТ 001071-003/30.10.2024 г. при което и съдът приема, че е подадена в законоустановения /чл. 215, ал. 4 от ЗУТ/ 14-дневен срок. Видно от приложенията по преписката, жалбоподателят Д. З. се легитимира за собственик на имот с пл. № 370, образуващ УПИ I-370, кв. 30 по плана на [населено място], общ. [област], който е съседен на процесния, съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот № 843 от 26.09.1995 г. на (л.40-41) и нот.акт за продажба № 1/09.08.1999 г. (л.156 и сл.), при което жалбоподателя е заинтересована страна и оспорването е допустимо.

При разглеждане на жалбата по същество, съдът установи следното:

Обжалваната заповед е издадена от заместник кмета на Община [област], за който се сочи да е оправомощена със Заповед № РД-1090/24.09.20124 г. на Кмета на община [област], но такава заповед не се представя към преписката.

За правно основание Заповедта сочи разпоредбите на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, чл. 110, ал. 1, т. 1 от ЗУТ , а за фактически основания се препраща към Заповед № УТР-053 от 29.05.2024 год., с която се разрешава на Т. З. изработване на ПУП – ПР и ПЗ с преотреждане и образуване на нов УПИ II – 369 с параметри на застрояване посочени в заповедта на л. 49 и обяснителна записка на л. 59 и сл. от делото, Решение № 14 от Протокол № 26/21.08.2024 год. на Общинският експертен съвет по устройство на територията /ОЕСУТ/ на л. 18 от делото, с което постъпилото възражение от Д. З. се счита за неоснователно, становище на главния архитект и и обяснителна записка. В скицата към процесната заповед, в графичен вид е изобразено предвиждане на пешеходен подход в кв. 30 по плана на [населено място], общ. [област] /по нанесеното в червено, синьо и зелено/ и параметри на бъдещата застройка по приложения към заповедта план за застрояване.

От представените по делото доказателства се установява, че административното производство е заявено от Т. П. З., заявление вх. № УТ- 00-1071/19.04.2024 г. (л.53) за обособяване на УПИ в ПИ 369, кв. 30 по плана на [населено място], поради неуредени рег.сметки, придружено от: Проектно предложение с обяснителна записка част „архитектурна“ (л.56, 59 и сл.); задание по чл. 125 ЗУТ; цветно копие на скица – предложение – 2 бр.; нотариален акт за дарение на недвижим имот № 13 от 16.08.2022 г., който легитимира заявителя като собственик на ПИ № 369 с площ 180 кв.м., участващ в УПИ II-369, кв. 30 по плана на [населено място], общ. [област]; геодезическа снимка с оп.точки на заснемане и скици-проект за промяна на ПУП ПРЗ, изг.от арх. П.. Заявеният ПУП – ПР и ПЗ от Т. З. е приет от ОЕСУТ към Община [област] с решение по т.10 от протокол № 13/24.04.2024 г.

Изготвено е становище от Гл. архитект на Община [област] на 25.04.2024 г., на осн. чл. 135, ал. 4, т. 1 от ЗУТ (л.50-51), според което искането като необходимо и допустимо е законосъобразно и може да се допусне издаване на разрешение за изработване на изменение на плана за регулация и застрояване за УПИ II-369, кв. 30 по плана на [населено място]. Пояснено е че изменението е във връзка с реализиране на бъдещи инвестиционни намерения на Възложителя е изработена настоящата промяна на действащия Подробен устройствен план, съобразен с изискванията на Наредба № 8 за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове. Сочи се и че с промяната на ПУП-ПРЗ се предвижда промяна на северната регулационна граница на УПИ II- 369, кв.30 по плана на [населено място], общ. [област], като същата минава по имотната граница на поземлен имот пл. № 369, собственост на Възложителя, от площта на УПИ 11-369, кв.30 се изключва частта от поземления имот - общинска собственост в посока изток до предвидената улична регулация. Тази част се запазва за тротоар и уширение на съществуващата улична регулация, което е съобразено с реализираната на място улица в селото. Частта от общинския имот, попадащ в УПИ II - 369, кв. 30 по плана на [населено място] е посока изток се предвижда за тротоар и уширение на уличната регулация. Новото УПИ II -369 - за смесена сграда, кв.30 по плана на [населено място], общ. [област] се оформя в зона „Жм“ със следните градоустройствени показатели: застрояване от 1 до 3 етажа и височина на кота стреха до 10 м., макс.% на застрояване - 60%, макс.Кинт. 1,2; мин.% на озеленяване - 40%, отразено в матрична форма. Предвижда се съществуващата сграда и допълващо застрояване в поземлен имот с пл. № ПИ 369 да се запазят, като не се предвижда ново строителство.

Въз основа на горното, предлага на Кмета на Община [област] да издаде Заповед за допускане за изработване на изменение на плана за регулация и застрояване (ИПРЗ) за УПИ II-369, кв.30 по плана на [населено място], общ. [област].

Предвид даденото становище Кмета на Община [област] с мотивирана заповед № УТР-053/29.05.2024 г. (л.49) разрешава на заявителя Т. З. изработване на ПУП-план за регулация и план за застрояване на УПИ II-369 с указани устройствени показатели и параметри на застрояване и съгласно чл. 135, ал. 6 от ЗУТ. Проектът е обявен на осн. чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ (обявления на л.45-47), съобщен е на заинтересованите лица, като съобщението е получено от жалбоподателя на 27.06.2024 г. (л.42-44). Последният е възразил срещу проектното предложение за изменение на ПУП-ПРЗ, и постъпилото възражение са разгледани на проведеното заседание на ОЕСУТ Протокол № 21/17.07.2024 г. с решение да се извърши оглед на място.

На последвалото заседание на ОЕСУТ с решение по т. 14 от протокол № 26/21.08.2024 г. възражението на Д. З. е счетено за неоснователно, дадени са указания към заявителя за представяне на недеформируема прозрачна основа, като е взето решение предложението да бъде одобрено със заповед на Кмета на Община [област], след което е издадена и оспорената заповед на Зам. Кмета на Община [област] - инж. М. Ц., за която се сочи че е оправомощена със Заповед № РД-1090/24.09.2024 г. на Кмета на Община [област], но цитираната заповед не приложена към преписката и не се намира публикувана на сайта на Община [област].

Освен това оспорената заповед в частта за одобряване на процесния ПУП-план за регулация и план за застрояване не съдържа фактически и правни основания, като в конкретният случай фактическите основания се сочи, че се съдържат в Заповед № УТР-053 от 29.05.2024 г., решение на ОЕСУТ от 21.08.2024 г. и обяснителни записка, но не сочат Акт за непълноти и грешки, както и Заповед № УТ-060 от 16.07.2021 г. на Кмета на община [област], издадена на основание § 4, ал. 1, т. 2 от ЗИКР и Наредба от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР. Освен това соченият в Заповед № УТ-060 от 16.07.2021 г. на Кмета на община [област] Акт за непълноти и грешки в одобрен кадастрален план от 14.06.2021 г. не е представен с преписката.

Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК изисква като задължителен реквизит на административния акт посочване на фактическите и правни основания за издаването му, като следва да има съответствие между посочените фактически и правни основания за издаването му. В случая по реда на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ се допуска изменение на влезлите в сила регулационни планове "при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните или е установена непълнота или грешка в кадастралната карта, използвана като основа за изработване на подробен устройствен план". Видно от цитираното правно осонвание, като предпоставка за допускане на изменение законът изисква разминаване на регулационната и кадастралната граница на имоти, като по тази разпоредба на първо място може да бъде изменен само и единствено регулационния план, но не съдържа в себе си основание за изменение на застроителния план, каквото е направено с оспорената заповед. Т.е. по отношение на одобреното изменение на застроителния план не е налице посочено нито правно, нито фактическо основание, което да обоснове необходимостта от изменение и на застроителния план. Липсата на правно и фактическо основание за изменението на плана за застрояване също е нарушение от категорията на съществените, което препятства и съда да провери законосъобразността на одобреното изменение на плана за застрояване. Решение № 5097 от 16.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9638/2024 г., II о., докладчик съдията С. В.. Освен това, посочената разпоредба касае разминаване на регулационните и кадастралните граници на имоти, а фактически данни за такова разминаване не се сочат както в самата заповед, така и в съпътствуващите преписката по издаване документи. Независимо, че по делото е приложена Заповед № УТ060/16.07.2021 г. на Кмета на община [област], ответникът не препраща към същата относно фактически мотиви, а в сочените становище на главен архитект и обяснителната записка се сочи изменение на плана с цел реализиране на инвестиционни намерения, което не попада в обхвата на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

Предвид изложеното, е налице разминаване между посоченото правно основание на оспорената заповед и допуснатото с нея изменение на действащ ПУП и сочените инвестиционни намерения като основания, съгласно обяснителната записка и становището на главен архитект. Това от своя страна представлява съществено нарушение на административно производствените правила, както и липса на материално правно основание за допускане на изменение на регулационния план и за изменение на плана за застрояване.

Съгласно чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, когато при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия, имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните или е установена непълнота или грешка в кадастралната карта, използвана като основа за изработване на подробен устройствен план. Според съда тази норма с оглед събраните по делото доказателства и с липсата на приложен Акт за непълноти и грешки и съответно соченето му като документ съдържащ фактически основания за изменение на КК, не съответства на фактическото основание, посочено в заповедта като причина за процесната промяна. По делото липсват доказателства за влязло в сила изменение на КККР, като приложената заповед от 16.07.2021 г. не служи за препратка относно фактическите основания за издаване на процесната заповед и няма данни да е влезнала в сила, при което не са установени по несъмнен начин фактическите и правни основания за одобрената промяна на ПУП-ПРЗ, за да се приведат регулационните линии на посочените имоти по този план с кадастралните им такива. Позоваването на § 8, ал. 2, т. 3 от ДР на ЗУТ в становището на главния архитект, не замества волята на административния орган, като тази разпоредба не е основание за процесното изменение на ПУП-ПРЗ, защото то не касае придаване по регулация на части от дворища или парцели.

При тези изводи процедираното устройствено решение при условията на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ е незаконосъобразно.

Освен това, видно от решението на ОЕСУТ в Община [област], с протокол № 26 от 31.08.2024 г. на л.18 по делото, не се сочат мотиви защо възражението на Д. З. е счетено за неоснователно. При условия, че по повод възраженията, ОЕСУТ с решение по Протокол № 13 от 24.04.2024 г. приема да се извърши оглед на място, няма данни реално да е извършван такъв и не се сочат причини за това.

Основателни са и доводите, че се затваря подходът на жалбоподателя, без да му е предоставена алтернативна възможност, като в заключението си вещото лице сочи, че твърдените алтернативни подходи – от запад и север и проектирана улица и тротоар до имотите е с габарит от 3,6 м. до 4,5 м., но реално на терен е невъзможно да бъдат реализирани, тъй като има единствено пешеходна пътека, която е с габарит от 1 до 2 м. (вж. Приложение 3 към заключението в снимки) и терен, който не се използва за преминаване.

Основателни са и твърденията, свързани с нарушения на реда и начина на отстраняване на допусната на очевидна фактическа грешка в процесната заповед като не е спазен процесуалния ред в чл. 62. В случая тази процедура не е спазена от страна на административния орган, което се установява и от показанията на свидетелката С. Ч. (вж. показания на л.140) заявява, че имало „техническа грешка за имот 377, а той е 370“.При тези изводи жалбата се явява основателна относно незаконосъобразността на оспорената заповед.

Съдът намира за основателни и доводите за липса на доказателства за упълномощаване на Заместник кмета на община [област], инж. М. Ц., като сочената Заповед № РД-1090/24.09.20124 г. на Кмета на община [област],въпреки указаната доказателствена тежест на ответника не е приложена към делото, при което се налага извод, че същата е издаден от орган, за който няма представени доказателства да е упълномощен за това. След като компетентен да издава заповеди като процесната е кмета на община [област], то липсата на доказателства същия да е упълномощил зам. кмета на община [област], издадена заповед е нищожна, който порок е по тежък от установената незаконосъобразност и обуславя обявяването като такава в пределите на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 1 от АПК.

Предвид изложеното, с оглед изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят претендираните разноски по представения списък на л. 184 за адвокатско възнаграждение - 1250 лв., депозит за вещо лице - 500 лв. и ДТ - 10 лв. или общо разноски в размер на 1760 лв.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК и чл. 143, ал. 3 от АПК, Административен съд - [област] в настоящия си състав,

Р Е Ш И:

Обявява нищожност на Заповед № УТ-097/30.09.2024 г. на З.кмета на Община [област], с която е одобрен Подробен устройствен план – план за регулация и план за застрояване (ПУП-ПРЗ) в кв. 30 по плана на [населено място], общ. [област] – Изменение на дворищната регулация между урегулирани поземлени имоти УПИ I - 370 и УПИ II - 369 по имотна граница и преотреждане на УПИ II - 369 в УПИ II - 369 за смесена сграда със задължителна линия на застрояване и указани параметри на бъдещата застройка. Предвиждане на пешеходен подход в кв. 30 по плана на [населено място], общ. [област], по червено, синьо и зелено нанесеното на приложената към заповедта скица и план за застрояване.

ОСЪЖДА Община [област] да заплати на Д. Б. З. с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]разноски по делото в общ размер на 1760 лева /хиляда седемстотин и шестдесет лева/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: