Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 20
12.02.2019 г. град Хасково
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд Наказателно отделение
на двадесет и втори януари две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИГЛЕНА ТЯНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ФИЛИПОВ
ИРЕНА АВРАМОВА
при
секретаря Женя Григорова
и
в присъствието на прокурора Павел Жеков,
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ВНОХД № 650 по описа за
Производството е въззивно по чл. 318 и сл. от НПК.
С Присъда № 35 от 01.11.2018 година, постановена по НОХД № 209 по описа за 2018 година, Районен съд – Харманли
е признал подсъдимия М.Х.М., със снета по делото самоличност, за виновен в
това, че в периода от месец септември 2015 година до месец ноември 2017 година
/включително/, в гр. Харманли, след като е осъден с Решение № 171/25.09.2014г.,
постановено от РС – Харманли, по гр.д. № 1051/2013г., влязло в сила на
09.10.2014г., да издържа свой низходящ – Х. М.Х. (син), съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно –
27 месечни вноски по 120 лв., на обща стойност 3 240 лв., дължими на Ц.Д.Н.,
от гр. Харманли, като майка и законен представител на детето, като деянието е
извършено повторно, след като е осъден с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление – с Присъда № 15/17.05.2017г., постановена от РС – Харманли по
НОХД № 441/2015г., влязла в сила на 01.06.2016г. – престъпление по чл. 183, ал.4,
вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. чл. 183, ал.4,
вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал.1, вр. чл. 54, ал.1, вр. чл. 42а, ал.1, вр. ал.2,
т.1, т.2 и т.6 му наложил наказание „пробация“, със следните пробационни мерки
„задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 1 година и 6 месеца,
с периодичност на явяване от 2 пъти седмично;
„задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 1 година и 6
месеца; „безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на от по 150 часа
годишно в продължение на 2 поредни години, както и „обществено порицание“,
което да бъде изпълнено чрез обявяване съдържанието на присъдата на видно място
в сградата на Община Варна.
Недоволен от така постановената
присъда е останал подсъдимият М.Х.М., който чрез защитника си
адв. М.С. – САК, я обжалва в срок. За съставомерността на деянието от
субективна страна било необходимо неплащането на издръжка да бъде съзнателно,
което предполагало не само деецът да съзнава, че не изпълнява задължението си
да заплаща издръжка, след като е осъден, но и че не е налице обективна невъзможност
затова. Безспорно било, че подсъдимият М. /бивш военен/ през инкриминирания
период нямал никакви доходи, тъй като след завръщането си от Афганистан не
могъл да си намери работа. Не се споделя тезата на обвинението, че материалното
положение и имотното състояние на подсъдимия били без значение за ангажиране на
наказателната му отговорност. Иска от съда да отмени обжалваната присъда и да
признае подсъдимия за невиновен по предявеното обвинение и да го оправдае.
Окръжна
прокуратура – Хасково изпраща представител,
който намира жалбата за неоснователна. Предлага съда да потвърди обжалваната
присъда като правилна и законосъобразна.
В съдебно заседание пред настоящата
инстанция подсъдимият М.Х.М. се явява
лично и със защитника си - адв. С., която поддържа жалбата и моли съда да признае
подзащитния й за невиновен.
Пред въззивната инстанция
не са направени доказателствени искания и нови доказателства не са събирани.
Хасковският Окръжен съд, като провери изцяло правилността на
обжалваната присъда по реда на чл. 314 от НПК,
по посочените оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, приема за установено
следното:
Производството пред РС – Хасково е образувано по внесен от РП-Хасково против
М.Х.М. обвинителен акт за престъпление по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл.
28, ал.1 от НК, което е приключило с постановяване на присъда, с която подс. М.
е признат за виновен в извършване на престъплението, в което е обвинен.
Разгледана по същество, подадената от подсъдимия въззивна жалба се
явява неоснователна, като съображенията в тази насока са следните:
От събрания по делото доказателствен материал е установено, че подсъдимият М. и св. Ц.Д.Н. през
периода от
С влязла в сила Присъда № 15/17.05.2016г., постановена от РС – Харманли
по НОХД № 441/2015г. подсъдимият М. е признат за виновен за извършено от него
престъпление по чл. 183, ал.1 НК затова, че през периода от месец октомври 2014
година до месец август 2015 година, след като е осъден с влязло в сила Решение
№ 171/25.09.2014г., постановено от РС – Харманли по гр.д № 1051/2013., да
издържа свой низходящ – сина си Х. М.Х., съзнателно не е изпълнил задължението
си в размер на повече от 2 месечни вноски, а именно 11 месечни вноски в размер
на 1 320 лв. и му било наложено наказание „пробация“ за срок от 6 месеца, което
е било изтърпяно на 22.12.2016 г.
От приетия като писмено доказателство системен бон от 29.12.2017г., с
издател „Български пощи“ ЕАД, се установява, че св. С. Н. М., с която подс. М.
има сключен граждански брак, е направила паричен превод с получател св. Ц.Д.Н.
за сумата в размер на 150 лв., без посочено основание на превода. От системен
бон от 01.02.2018г., с издател „Български пощи“ ЕАД, се установява, че св. М.
направила превод с адресат св. Н. в размер на 150 лв., от които 120 лв., като
изрично е посочено като основание - издръжка за месец януари
Така установената от съда фактическа обстановка е изградена въз основа
на събрания доказателствен материал по досъдебното производство и в хода на
съдебното следствие. Не са налице противоречиви доказателства, напротив, същите
са еднопосочни относно виновността и авторството на извършеното от подсъдимия
деяние и подкрепят изложената от прокурора в обвинителния акт фактология.
Въз основа на гореизложената фактическа обстановка, въззивната
инстанция споделя приетите правни изводи от първоинстанционния съд, че от
обективна и субективна страна подсъдимият М. е осъществил състава на
престъплението, в което е обвинен, като не е изпълнил задълженията си по влязъл
в сила съдебен акт, а именно горецитираното решение на Районен съд -Харманли,
да заплаща месечна издръжка на своето дете през инкриминирания период за сумата
в размер на 3 240 лв., след като е бил осъден за същото престъпление по чл.
183, ал.1 от НК – с Присъда № 15/17.05.2016г., постановена от РС – Харманли по
НОХД № 441/2015г.
Безспорно е установено, че
необходимите предпоставки за осъществяване състава на престъплението са налице
– подсъдимият е осъден с влязло в сила решение да заплаща издръжка на свой
низходящ, а именно на сина си Х. М.Х., както и че издръжката не е била
заплащана в размер на повече от 2 месечни вноски, а именно – за периода от м. септември
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл
– подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието от неплащането
на издръжка на детето си въз основа на влязло в сила решение, въпреки предходното
му осъждане за същото престъпление и е предвиждал настъпването на
общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.
На практика подсъдимият не оспорва неплащането на издръжка на свой низходящ
за инкриминирания период, а единствено навежда доводи за наличие на финансово и
материално затруднение, поради което не били налице съставомерните признаци на
престъплението, тъй като неплащането не било „съзнателно“. Престъплението по
чл. 183 от НК се осъществява чрез бездействие. Така застъпената теза от защитата
в хода на производството не може да бъде споделена от съда. Липсата на доходи
не може да изключи задължението на родителя да изплаща издръжка на свой
низходящ, произтичащо от влязлото в сила Решение № 171/25.09.2014г., на РС –
Харманли. Макар подсъдимият да не притежава в собственост движимо и недвижимо
имущество и да не получава доходи, то няма данни за тежки здравословни проблеми
на подсъдимия, които да възпрепятстват възможността му да полага труд, при
условие, че се касае за млад мъж в трудоспособна възраст.
Настоящата инстанция споделя правните доводи на Районен съд – Харманли
относно наложените на подсъдимия М. наказания. На плоскостта на чл. 54 от НК
районният съд, при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства,
е наложил на подсъдимия алтернативно предвиденото в закона наказание „пробация“
при следните пробационни мерки: 1) „задължителна регистрация по настоящ адрес“
за срок от 1 година и 6 месеца, с
периодичност на явяване от 2 пъти седмично; 2) „задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от 1 година и 6 месеца; 3) „безвъзмезден труд в
полза на обществото“ в размер на от по 150 часа годишно в продължение на 2
поредни години, както и кумулативно предвиденото наказание „обществено
порицание“. С оглед изложеното, съдът не намери основания за изменение на
присъдата досежно наложените наказания, които се явяват справедливи.
Ето защо, настоящата съдебна
инстанция намира, че присъдата на
първоинстанционния съд е постановена при напълно
изяснена фактическа обстановка, законът е приложен правилно, не са допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила, поради което същата като правилна и законосъобразна следва да бъде
потвърдена.
Така мотивиран и на основание
чл. 334, т.6, вр. чл. 338 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 35 / 01.11.2018 година, постановена от Районен съд - Харманли по НОХД № 209/2018г.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:
1. 2.