РЕШЕНИЕ
№ 234
гр. Кюстендил, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20221520101546 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба, депозирана от В. Л. С., ЕГН:
**********, адрес: гр. К., ул. „З.“ №**, против Основно училище „Христо
Ботев“ – с. Невестино, адрес: общ. Невестино, ул. „Владимир Поптомов“
№33, ЕИК: *********.
В исковата молба се сочи, че страните били в трудовоправни
отношения, като ищецът заемал, вкл. и понастоящем, длъжността „директор“
на основно училище „Христо Ботев“ – с. Невестино.
Твърди се, че със Заповед № ЧР 1-№ 22/18.03.2022 г. на Началника на
Р., на С. било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“ за извършени нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, т.
10 от КТ.
Ищецът излага подробно съображения досежно незаконосъобразността
на процесната заповед обобщено свеждащи се до нарушение изискванията на
чл. 195 от КТ, както и нарушена процедура по издаването й по см. на чл. 193
от КТ. Отделно, не била взета предвид и разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от КТ
при определяне на дисциплинарното наказание.
С. твърди да не е осъществил дисциплинарните нарушения, посочени в
заповедта и изразяващи се в неосъществен контрол по присъствие на
учениците в учебните часове за периода 15.09.2021 г. – 21.03.2022 г. чрез
1
неосъществен пряк контрол на длъжностните лица, на които е делегирал
права в тази насока, като подробно посочва в какво се изразява изпълнението
на вменените му задължения.
Отделно, твърди, че при издаването на заповедта е нарушено правилото
на чл. 194, ал. 1 от КТ досежно спазването на посочения в разпоредбата
двумесечен срок за налагане на наказанието, считано от откриване на
нарушението.
Не могло от друга страна да се говори за неосъществен от ищеца
контрол в горния контекст, когато не били посочени конкретни срокове за
упражняването му, след изтичането на които единствено могло да е налице
соченото бездействие.
Наложеното на ищеца наказание съставлявало злоупотреба с права, тъй
като не било санкция за това, че ищецът не изпълнил свои законови
задължения, а за това, че не е създал доказателства за изпълнението им, като
последното не било елемент от фактическия състав на законовите разпоредби,
сочени като нарушение в атакуваната заповед. Отделно, излага съображения,
че за процесния период било налице бездействие не на него, а на органите на
РУО – Кюстендил.
Ето защо се поддържа искане да бъде призната за незаконосъобразна и
отменена Заповед № ЧР5- 2/21.07.2022 г. на Началника на Р., с която на В. Л.
С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. К., ул. „З.“ № **, изпълняващ
длъжността „директор“ при Основно училище „Христо Ботев“ – с. Невестино,
с адрес: с. Невестино, общ. Невестино, ул. „Владимир Поптомов“ № 33, ЕИК:
*********, представлявано от Директора В. Л. С., му е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
Претендират се и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор
чрез назначения му особен представител.
Сочи, че описаните в процесната заповед нарушения на трудовата
дисциплина били достатъчно основание за наложеното на ищеца
дисциплинарно наказание. В деня на извършената от контролните органи
проверка се установило, че от общо 170 ученици, присъствали само 37.
Излага подробни съображения досежно спазване на законовия
двумесечен срок за налагане на наказанието.
Поради това се иска отхвърляне на иска като неоснователен.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищеца, чрез
процесуалния му представител, и оспорва от ответната страна, посредством
назначения й особен представител.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
2
Между страните не е спорно, а същото се установява и от
представените по делото писмени доказателства, в т. ч. заверено копие на
трудов договор № РД-12-1168/04.08.1993г., че същите са в трудово
правоотношение, като ищецът изпълнява длъжността „директор“ на ОУ
„Христо Ботев“, с. Невестино.
На 29.07.2022 г. му е връчена Заповед № ЧР5-2/21.07.2022 г., с която
му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за
извършени дисциплинарни нарушения, представляващи „неосъществен и
недокументиран контрол по присъствието на учениците в учебните часове в
периода 15.09.2021 г. до 21.03.2022 г., като не е упражнил пряк контрол на
длъжностните лица, на които е делегирал права, и по присъствието на
учениците и отразяването на отсъствията в дневниците, с което е нарушил
разпоредбите на чл. 258, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното
образование, във вр. с чл. 31, ал. 1, т. 3 от Наредба № 15/22.07.2019 г. за
статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите
педагогически специалисти“. В заповедта се посочва, че поведението му
представлява нарушение по см. на чл. 187, т. 10 от КТ.
При провеждане на дисциплинарното производство са изискани и
представени писмени обяснения от служителя, депозирани по делото на л. 9 –
12.
Видно от представеното заверено копие на Писмо № 0510-98/07.06.2022
г., е че такава проверка (по установяване присъствието на ученици в учебните
часове) е извършена в ОУ „Христо Ботев“ – с. Невестино на 21.03.2022 г.,
резултатите от която са установили, че отсъстват 78.24 % от учениците.
Посочено е, че отсъствията на учениците са отразени в дневниците. От
началото на учебната година били отписани 2-ма ученици поради това, че не
са посещавали училище по неуважителни причини за период по-дълъг от два
месеца. От началото на 2021/2022 г. до момента на проверката не са налагани
санкции на ученици от училището, допуснали над 5 отсъствия по
неуважителни причини. Сочи се, че представен бил план от директора за
контролна дейност в сочения контекст, но не и документация за реално
извършвана такава. За резултатите от проверката свидетелства и Констативен
протокол № 475/21.03.2022 г. на проверяващата комисия.
Представени и приобщени към доказателствения материал са още План
за контролната дейност на директора за учебната 2021/2022 година и
приложени в тази връзка (л. 58 до 80) протоколи за осъществявани проверки,
в т. ч. такива за проверка на присъствие на учениците (л. 60 и 61 от делото) и
такива за работа на съответните учители чрез посещение на урок.
Видно от Доклад № Д-375/05.04.2022 г. е, че е извършена последваща
проверка при ответното училище на 25.03.2022 г. за периода от 07.02.2022 г.
до момента на проверката (25.03.2022 г.), която установява извършени
нарушения от директора по чл. 31, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 10 от Наредба №
3
15/22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите,
директорите и другите педагогически специалисти.
Приети са и гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите М. П. и Д. М.-Д. (служители при ответното училище).
Свидетелката П. сочи на това да е председател на комисията, която
изготвя протоколите за присъствие на учениците в ответното училище.
Такива се изготвяли след извършвани от комисията проверки в началото на
часа чрез отразяване в графите „присъстващи“, „отсъстващи“, резултатите от
които проверки се документирали и с подписа на съответния учител, в чийто
час се извършвала проверката. Изготвените протоколи се довеждали до
знанието на директора, който изнасял данните пред всички учители и
предлагал съответни мерки за намаляване броя на отсъстващите ученици.
Свидетелката твърди, директорът постоянно да извършвал проверки по
присъствието на учениците в учебните часове. Дори имало случаи на
„привикване“ на учител, в чийто час отсъстващите били значителен брой,
като се обсъждали мерки за противодействие, в т. ч. – осъществяване контакт
с родителите на отсъстващите деца. Резултатите от съответната проверка се
обсъждали още същия ден, в голямото междучасие. Твърди, проверката,
извършена на 21.03.2022 г. да е била в първия присъствен ден, след
организирането на учебния процес от разстояние в електронна среда по повод
пандемията. Преди това имало период, в който учениците присъствали с
декларация от родител за тестване за „Ковид“, поради което и следенето на
присъствието на учениците било затруднено, в т. ч. и изготвянето на
съответните протоколи. Следенето не могло да се извършва ежемесечно,
защото на практика децата не били в присъствена форма на обучение. За 2021
г. до 21.03.2022 г. били съставени три протокола, защото училището било на
ротационен принцип от средата на октомври месец – имало моменти на
присъствено обучение и такива на дистанционно такова. Паунова сочи, че по
време на извършване на проверката, всички отсъствия били нанесени в
електронните дневници.
В показанията си свидетелката Д. сочи да е присъствала лично на
процесната проверка. В хода на извършването й били представени и
прегледани план за контрол на дейност на директора и изготвените от
назначената от него комисия протоколи. Твърди, че обикновено в плана за
контролната дейност на директорите се залагали по една-две проверки
годишно, но контролът от страна на директора бил ежедневен, дори
ежеминутен. Още с пристигането си същият питал колко са днес децата.
Директорът във всеки един момент знаел колко са учениците, като когато
намалеели, веднага събирал колектива, като медиаторите и учителите
изяснявали причините за отсъствията. Твърди, че няма случай, в който
отсъствия да не са отразени в училищната документация. Обсъжданията по
въпроса за присъствието и отсъствието на учениците се правело ежедневно, в
т. ч. изясняване причините за отсъствията, разговори с родителите, обикаляне
по ромската махала за ученици. До момента на проверката имало 12 наказани
4
ученици поради извършени от тях отсъствия.
Съдът цени обясненията на свидетелките за обективни и верни,
преценени в светлината на чл. 172 от ГПК, като макар и същите да се намират
в известни субординационни отношения с директора на училището – ищец в
производството, не се установяват доказателства, разколебаващи верността на
показанията им.
Останалите писмени доказателства не променят крайните изводи на
съда, поради което не се обсъждат подробно.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът направи
следните правни изводи:
Дисциплинарната отговорност е отговорност за виновно неизпълнение
на задълженията на работника или служителя по трудовото правоотношение
и се реализира чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно
наказание, при спазване от работодателя на редица установени от закона
формални изисквания относно: установяване факта на нарушение на
трудовата дисциплина и в тази насока - изслушване или приемане на
обясненията на работника или служителя преди налагане на наказанието,
съобразно чл. 193, ал. 1 от КТ; относно срока за налагане на дисциплинарното
наказание по чл. 194 от КТ, а така също и относно съдържанието,
мотивирането и връчването на заповедта, съобразно нормата на чл. 195 от КТ.
Наложеното наказание може да бъде оспорено от страна на служителя по
съдебен ред.
Предявеният иск в случая е за отмяна на Заповед № ЧР5-
2/21.07.2022г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“. Той е конститутивен, като в принципен план
интересът на ищеца по него е да постигне правна промяна, като бъде
отменена атакуваната заповед.
Правото на дисциплинарно наказване принадлежи единствено на
субекта на дисциплинарната власт. При констатиране на нарушение на
трудовата дисциплина той има право да прецени дали да наложи
дисциплинарно наказание на работника или служителя или не, както и да
определи вида на дисциплинарното наказание. Сроковете за налагане на
наказанията са два - двумесечен от откриването на нарушението и
едногодишен от извършването му. Съотношението между двата срока е
следното - ако е изтекъл двумесечният срок от откриване на нарушението, то
не може да се приложи едногодишният срок. Ако е изтекъл 1-годишният срок
от извършването, то той поглъща 2-месечния срок от откриване на
нарушението. Откриване на нарушението означава узнаване от субекта на
дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина,
5
установено в съществените му признаци - субектът на нарушението, времето
и мястото на извършването му, както и индивидуализиращите признаци на
деянието от обективна и субективна страна, които да го квалифицират като
нарушение. Узнаването на тези обстоятелства от други служители на
работодателя не означава, че сроковете за налагане на наказанията са
започнали да текат.
В случая, за издателя на атакуваната заповед срокът за издаването й е
започнал да тече на 07.06.2022 г., когато назначената за нуждите на
проверката комисия, след извършването й в указаните срокове, писмено го е
уведомила с изготвянето на доклад за констатирани нарушения в периода
15.09.2021 г. – 21.03.2022 г. (Писмо № 0510-98/07.06.2022 г.), като от горната
дата до тази на издаване на процесната заповед (21.07.2022 г.) двумесечният
срок по чл. 194, ал. 1 КТ по принцип не е изтекъл. Наложеното
дисциплинарно наказание обаче е за неосъществен от директора на ответното
училище контрол за периода 15.09.2021 г. – 21.03.2022 г. В атакуваната
заповед изрично е посочено осъществено от ищеца нарушение на чл. 258, ал.
1 от ЗПУО във вр. с чл. 31, ал. 1, т. 3 от Наредба № 15/22.07.2019 г. за статута
и професионалното развитие на учителите, директорите и другите
педагогически специалисти. В същото време обаче, както уместно е отбелязал
и процесуалният представител на ищеца в заключителната си пледоария,
видно от Доклад № 375/05.04.2022 г. (л. 131 до 133 от делото) е, че е
извършена и проверка на 25.03.2022 г., която обхваща проверяван период
(07.02.2022 г. – 25.03.2022 г.), който съставлява част от обхвата на проверката,
осъществена на 21.03.2022 г. (15.09.2021 г. – 21.03.2022 г.) С този Доклад №
375/05.04.2022 г. до знанието на дисциплинарно - наказаващия орган е
доведено осъществено от директора нарушение (според констатациите в
доклада) по чл. 31, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 10 от сочения подзаконов нормативен
акт - тоест, нарушение (в частта по т. 3 на чл. 31 от посочената наредба),
което е идентично на нарушението, посочено в атакуваната заповед и за
период, включен в периода на проверката, осъществена на 21.03.2022 г. Така,
настоящият състав споделя становището на процесуалния представител на
ищеца, че за част от периода на процесната проверка, а именно - 07.02.2022 г.
до 21.03.2022 г., правото на дисциплинарно-наказващият орган да наложи
дисциплинарно наказание на ищеца за извършено от него нарушение по чл.
31, ал.1, т. 3 от сочения подзаконов нормативен акт се е преклудирало,
6
доколкото срокът за налагането му за този период е започнал да тече от
05.04.2022 г., като е изтекъл на 05.06.2022 г., а атакуваната заповед е издадена
на 21.07.2022 г.
Тоест, последващата преценка относно законосъобразността на
атакуваната заповед, настоящият състав ще сведе до констатирани
нарушения, осъществени от ищеца, така, както са посочени в заповедта, в
периода 15.09.2021 г. до 07.02.2022 г.
Посочено е преди всичко, че ищецът е предприел поведение по
неосъществен и недокументиран контрол по присъствието на учениците в
учебните часове за периода, за който съдът намира правото за налагане на
дисциплинарно наказание да не е преклудирано, като не е упражнил пряк
контрол на длъжностните лица, на които е делегирал права. Тоест –
поведение на ищеца като елемент от състава на понятието „нарушение на
трудовата дисциплина“, съставляващо бездействие.
По повод горното, установи се безспорно по делото, че с оглед
изготвения План за контролната дейност на директора за учебната
2021г./2022 г. (л. 56 и сл. от делото), същият е назначил комисия, която да
осъществява контрол в посочения по-горе аспект. Видно от представения
План за контролната дейност на директора е, че е заложено извършване на
сочените проверки в м. декември 2021 г. и м. май 2022 г. Всъщност, в самия
доклад за резултатите от извършената проверка са налични данни за
изготвени три протокола от проверки по присъствието на учениците и
учебните часове и отразяване на отсъствията – една през учебната 2020/2021г.
(извън проверявания период) и два „през настоящата учебна година“.
Представени по делото в този смисъл са и Протокол № 01/08.10.2021 г. за
проверка на присъствието на учениците по време на учебните занятия и такъв
с №2 от 17.12.2021 г. с посочени от проверката конкретни резултати и
обобщен такъв, че при проверка на дневниците на паралелките са установени
вписани отсъствия на отсъстващите ученици. Отделно, показанията на
свидетелката Драгомирова сочат проверката за м. декември да е осъществена
от назначената за това комисия, което проверяващите са отчели като
положителен факт. Досежно осъществяване на контрола от страна на
директора, събраните по делото гласни доказателствени средства (които
съдът намира за логични, допълващи се и безпротиворечиви, поради което и
7
кредитира), също безспорно установяват осъществяван от директора контрол
по присъствието на учениците в процесния период, извършван „ежедневно“ и
„ежеминутно“. Свидетелката П. твърди, директорът постоянно да е
извършвал проверки по присъствието на учениците в учебните часове. Дори
имало случаи на „привикване“ на учител, в чийто час отсъстващите били
значителен брой, като се обсъждали мерки за противодействие, в т. ч. –
осъществяване контакт с родителите на отсъстващите деца. Резултатите от
съответната проверка се обсъждали още същия ден, в голямото междучасие.
По същия начин и свидетелката Д. сочи, че още с пристигането си директорът
питал колко са днес децата. Същият във всеки един момент знаел колко са
учениците, като когато намалеели, веднага събирал колектива, като
медиатори и учители изяснявали причините за отсъствията. Обсъжданията по
въпроса за присъствието и отсъствието на учениците се правело ежедневно, в
т.ч. изясняване причините за отсъствията, разговори с родителите, обикаляне
по ромската махала за ученици и т.н. Отделно, св. Д. установява, че няма
случай, в който отсъствия да не са отразени в училищната документация.
Така и резултатите от проверката от 08.10.2021 г. и 17.12.2021 г. установяват
на надлежно вписани отсъствия на учениците в дневниците на съответните
паралелки. Индиция в подкрепа на ищцовата страна досежно изпълнение на
задължението по отбелязване отсъствията на учениците в час са резултатите и
от самата проверка, извършена на 21.03.2022г. (макар съдът да установи, че за
периода 07.02.2022 г. – 21.03.2022 г. правото за налагане дисциплинарно
наказание на директора да е преклудирано), в която изрично е отбелязано, че
отсъствията на учениците за деня на проверката са отразени в дневниците, а и
на проверката от 25.03.2022г. (макар и извън периода, за който е наложено
дисциплинарното наказание), резултатите от която отново изрично
потвърждават, че отсъствията на учениците са отразени в електронните
дневници.
Горното безспорно установява осъществяван от директора на
ответното училище контрол по присъствието на учениците в учебното
заведение в процесния период – както лично осъществяван от него такъв, така
и контрол на дейността на лицата, на които е делегирал права в изложения
смисъл.
Досежно документирането на извършвания контрол, макар да не се
установи такова за целия процесен период, то доказателства за периодично
документиране са налице с оглед гореизложеното от една страна, а и липсата
8
на изрични правила досежно периодичността на изпълняване на соченото
задължение – от друга. Така, от заповедта не става ясно и липсват мотиви
какъв е начинът ищецът като директор да осъществи контрол, какви действия
е следвало да предприеме и не е предприел. Не става ясно има ли изискуем
минимум на документиране резултатите от съответните проверки, както и
минимум на присъствие на ученици в училище; дали контролът по
отсъствието на ученици обхваща само тези, които не присъстват в училище
по неизвинителни причини или всички ученици, без значение на причините
за отсъствието им.
Дори и да е налице частично неизпълнение на задължението на директора
по документиране изпълнението на задължението му по осъществяване
контрол по присъствието на учениците в клас, то настоящият състав,
позовавайки се на горните мотиви, намира, че във всички случаи, едно такова
поведение на директора по частично неизпълнение и то само на част
(доколкото да е осъществяван контрол доказателствата по делото безспорно
установиха) от посочените в заповедта като съставомерни деяния, не
съответства на тежестта на наложеното дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“, доколкото все пак се установи активност на
ищеца по посока осъществяване на процесния контрол, а и документиране, та
дори и то частично, касателно изпълнението на това задължение.
Гореизложеното обосновава незаконосъобразност на атакуваната заповед,
поради което и на това именно основание същата следва да бъде отменена.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78 от ГПК разноски се
дължат единствено на ищцовата страна. Представен в тази връзка е договор за
правна защита и съдействие, видно от който, ищецът е заплатил по банкова
сметка адвокатски хонорар в размер на 600, 00 лв. (л. 5 и л. 136 от делото), за
което е налице надлежно ангажиране на доказателства и същите са поискани
в срок и е представен списък за разноски по чл. 80 от ГПК - л. 137 от делото.
Тъй като се касае за трудов спор ищецът е освободен от заплащане на
държавна такса, съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК. С оглед
изхода на делото дължимата такава за производството размер на 80, 00 лв.
(съгласно чл. 3 от ТДТССГПК), следва да бъде заплатена от ответника по
сметка на КРС, на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, както и
5. 00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт може да бъде обжалван в двуседмичен срок от
връчването му чрез Районен съд – Кюстендил пред Окръжен съд –
Кюстендил.
Воден от изложените мотиви, съдът
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № ЧР5 - 2/21.07.2022 г. на
Началника на Р., с която на В. Л. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.
К., ул. „З.“ № **, изпълняващ длъжността „директор“ при Основно училище
„Христо Ботев“ – с. Невестино, с адрес: с. Невестино, общ. Невестино, ул.
„Владимир Поптомов“ № 33, ЕИК: *********, представлявано от Директора
В. Л. С., му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“.
ОСЪЖДА Основно училище „Христо Ботев“ – с. Невестино, с адрес: с.
Невестино, общ. Невестино, ул. „Владимир Поптомов“ № 33, ЕИК:
*********, ДА ЗАПЛАТИ НА В. Л. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес:
гр. К., ул. „З.“ № ** сумата в размер на 600, 00 лв. (шестстотин лева),
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Основно училище „Христо Ботев“ – с. Невестино, с адрес: с.
Невестино, общ. Невестино, ул. „Владимир Поптомов“ № 33, ЕИК: *********
ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по Бюджета на съдебната власт, чрез
сметка на Районен съд – Кюстендил, сумата в размер на 80, 00 лв. (осемдесет
лева), представляваща държавна такса по водене на производството, както и
5, 00 лв. (пет лева), в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
– Кюстендил, в двуседмичен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
10