Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260110 / 21.02.2022г., гр.Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІII-ти състав, в публично заседание на 21.01.2022г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
При участието на секретар
МИГЛЕНА МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3105
по описа за 2020 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод
предявени от ищецът ЕТ „ ****", ЕИК ****, със седалище *** и адрес на управление:
местност „****", № 602 „А", представляван от И.С.К.ЕГН **********, действащ чрез пълномощника си
адвокат Д.Д.П. *** /адрес на кантората: *****срещу ответника ДЪРЖАВАТА, представлявана от ******, с адрес за призоваване: гр.*****, положителен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК , както следва:
- за постановяване на съдебно решение, с което да се
приеме за установено в отношенията между
страните, че ИЩЕЦЪТ Е СОБСТВЕНИК на
следния недвижим имот, а именно - на 119,07 кв. м. идеални части от
ПИ с площ от 1343 кв. м., защрихован с
червен цвят, с идентификатор *****ници: ПИ *****
Ищецът обосновават съществуващия за него правен интерес от провеждане на
установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения: Излага, че е станал собственик на имота на основание договори
за покупко-продажба, сключени на 27.10.2008 r., обективирани в нот. акт № *****г. и на 20.06.2011г. в нот. акт № *****г. на нотариус per. № *****. Двата нотариална акта са приложени като доказателство с
исковата молба. 119,07 кв. м. от имота, който е закупен с двата договора попада в ПИ *****.
Процесната
реална част, се сочи, че представлява част от ПИ *****, който е с обща площ от 18284 кв. м. Той се намира в гр.
Варна, местност „*****" и е с граници: ПИ *****.
Ищецът
ЕТ „****", сочи че е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, *****",
а именно: 1140 кв.м. идеални части, които са включени в ПИ с
идентификатори ***** и ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № ***** г. на Началника на СГКК-Варна.
Правото
на собственост ищецът е придобил по следния начин: С договор за продажба,
сключен на 27.10.2008
г. с нот. акт № ****, том ***** г. на нотариус per. №*****, вписан в
Службата по вписванията под акт
№ ****** ищецът е закупил
1 кв. м. идеална част от ПИ ****, целият с площ от 1681 кв. м.
С
договор за продажба, сключен на 20.06.2011 г. с нот. акт № ******** на нотариус per. № *****, вписан в Службата по
вписванията под акт № ***** ищецът е закупил още 119,07 кв. м. идеални части от ПИ ***** кв. м. идеални части от ПИ ****.
ПИ ***** и ***** се сочи, че са идентични с части
от имот пл. № **** по кадастралния план, попълнен със Заповед № **** г. на Кмета на Община Варна.
Имот пл. № ****5 пък е
идентичен с части от ПИ № **** и ПИ № **** по
кадастрален и регулационен план на предградие „****", одобрен с Указ № ***** г. С Решение от 21.08.2002 г. на НЕСУТРП е приет подробен
устройствен план /ПУП/ за „*****", с който са образувани УПИ *****, като ПИ № *** и ПИ № **** попадат в новообразуваните УПИ.
По
действащата кадастрална карта, ищецът сочи, че е записан като собственик само
на 1 039 кв. м. идеални части от ПИ *****, макар че 119,07 кв.м. идеални части от имота му
попадат в ПИ *****, който е идентичен с ПИ *****. Като собственик на ПИ *****, целият с площ от 18 284 кв. м. е записана само
Държавата. Действащата кадастрална карта за ПИ ***** и ***** е одобрена със заповед № ***** г. на Началник на СГКК-Варна.
По
този начин Държавата оспорва правото на собственост на ищеца върху ПИ ***** и затова е налице правен интерес
за ищеца да установи правото си на собственост.
Ответникът Държавата, в срока
по чл. 131
от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба. Счита се с
отговора, че така предявеният иск е неоснователен и недоказан и се отправя
искане същият да бъде отхвърлен.
Съображенията за това са следните: Поземлен имот с идентификатор *****, се
сочи, че е изключителна държавна собственост на основание чл. 2, ал. 2, т. 1 от
Закона за държавната собственост (ЗДС), за който имот на основание чл. 18, ал.
1 от Конституцията на РБ е съставен акт за държавна собственост № ****/2000г, предхождан от АДС ****/1998г по отношение на терена
между горния ръб на ската и крайбрежната алея. Върховенството на закона,
обективирано в главния такъв на държавата - Конституцията, се настоява, че
изключва възможността срещу императивните правила, заложени в нея, да бъдат
противопоставяни нотариални актове за собственост върху обекти, предмет на
изключителна държавна собственост. Конституционният съд с решение по к. д.
11/1993г приема за несъмнено, че изключителната държавна собственост, чиито
обекти са изброени в чл. 18, ал. 1 от КРБ, могат да принадлежат единствено и
само на Държавата, а върху нея тежи правното задължение да не ги отчуждава.
Обществената значимост на тези обекти е до такава степен очевидна, че
конституционният законодател е счел за необходимо да я осигури всекиму.
Неприкосновеността на частната собственост, прокламирана в чл. 17, ал. 3 от Конституцията, не означава заграбване на имоти, обявени в следващия чл. 18 за
изключителна, тоест публична държавна собственост. Действително, сочи се, че
актът за държавна собственост, чрез който държавата установява възникването на
правото си на собственост върху недвижими имоти, няма правопораждащо действие.
Законът обаче има, и то първостепенно такова: процесният имот, който ще
отбелязвам накратко с № ****, е държавна собственост ех lege, което не може да бъде конкурирано с
нотариален акт за частна собственост, без такава претенция да се превърне в
юридически произвол.
Отделно от това, на свое основание, считано от 01.01.2008г, Държавата е
изключителен собственик на процесната земя, когато влиза в сила Законът за
устройство на черноморското крайбрежие, и се легитимира като собственик върху
имот, който има статут на обект по чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗДС. Предвид това,
наличието или липсата на съставен АДС с актуални правни основания, отбелязани в
него, не променя факта, че имотът е държавна собственост. Не актът легитимира
държавата като собственик, а законът и местоположението на имота.
Процесният имот попада в Зона „А" на особена териториално-устройствена
защита по чл. 9, т. 1 от ЗУЧК. Активната процесуална легитимация на Държавата
като собственик на имота с настоящ идентификатор *****, се настоява, че е
безспорно установена в редица съдебно-административни производства, по които са
проведени и технически експертизи. Крайбрежната алея „*****" и продължението й след
Рибарския плаж са със статут на изключителна държавна собственост, а скатът,
отделящ приморското равнище от основното ниво на Морската градина, е със статут
на брегоукрепително съоръжение и е обект на редица саниращи мероприятия за
възстановяване и заздравяване. Сам по себе си обектът не може да служи за друга
цел и спецификата му не предполага нито търговска, нито битова експлоатация. На
места теренът е свлачищен, което придава на геоморфологичния му профил до
известна степен динамични характеристики.
В исковата молба, според ответната страна, са наведени редица недоказани и
неоснователни твърдения. На първо място, в молбата е записано, че ЕТ „*****" е собственик на недвижим
имот, находящ се в гр.****, ****", която местност, макар че е част от парка, е превърната в жилищен
квартал, а именно: 1140 кв. м. идеални части, включени в ПИ с идентификатори ***** и ***** по КК на гр.Варна.
Представени са два нотариални акта: № ***/2008г, с които И.С. е прехвърлил на И.К. 1 кв. м. от
1/14 ид. ч. от ПИ, целият с площ 1681 кв. м., представляващ имот *****. Една от
границите в нотариалния акт е морски бряг, а имот 210 няма излаз към брега. Но
цитирането на такава граница е основание според ответника да счита, че
нотариалният акт не е съставен на легално основание и е в нарушение на
Констиуцията на РБ. Вторият представен нот. акт е с № ***/2011г и с него И.С.
продава на същия едноличен търговец 119,07 кв. м. от имот ***** и 1019,93 кв.
м. от имот ****, който идентификатор е поправен с отделен нот. акт на ****.
Една от границите по този нотариален акт също е морски бряг, предвид което
ответника счита, че не може да породи вещно-правен ефект по отношение на
терените, които по закон са публична държавна собственост.
След съпоставка на териториите по кадастрални номера на цитираните в двата
нотариална акта имоти, според ответната страна, става видно, че претендираните
от И.К. 119,07 кв. м са част от бивш имот *****, който на свой ред попада в
настоящия имот *****. Това е видно и от скиците към нотариалните актове,
представени от ищеца. Площта, предмет на исковата молба, не попада в имот *****,
който е публична държавна собственост. Сочи се, че не отговаря на истината
твърдението, че ищецът е записан по действащата кадастрална карта като
собственик на 1039 кв. м. от ПИ *****. След справка в КАИС се установява, че
ищецът е вписан като съсобственик в имот ***** с 1139 кв. м. ид. ч., вместо
сочените от него 1039 кв. м. и отделно като собственик на 1 кв. м. ид. част,
което формира точно заявените от ищеца 1140 кв. м, посочени от самия него в
началото на исковата молба. При изложеното ответника настоявао, че очевидно
площта, за която претендира И.К., е записана на негово име в кадастралния
регистър, но ищецът неправомерно опитва да се домогне към собственост
непосредствено върху част от морския бряг или крайбрежната алея, което е правно
недопустимо. От представения от самия него нот. акт № ****, ******, е видно, че
И.К. е признат за собственик на 1/14 ид. ч. от имот *****, което при общата му
площ от 1681 кв. м. е равно на 120 кв. м. Това е площта, която с настоящата
молба ищецът неоснователно претендира като част от намиращия се на юг имот *****.
Притежаваните от К. идеални части са записани в кадастралния регистър коректно
като попадащи в имот ****. Ако бъде уважена настоящата молба, това би довело до
неоснователно обогатяване за ищеца, защото той никога не е имал идеални части
от имот *****, а притежаваните от него ид. ч. в имот **** вече са му записани в
регистъра. Според ответника, недоумение буди още своеволното локализиране на
идеалната част от 119,07 кв. м, която в приложената от ищеца скица е нанесена
на ръка точно срещу буната, без да има абсолютно никакви индикации или
ориентири за каквото и да е ситуиране на тази идеална част в имота, освен което
тя изобщо не попада в рамките на посочения от ищеца № ****. Защрихованият,
според уточнителната молба, имот с площ 1343 кв. м, не съществува нито на
терен, нито в кадастралната карта като отделен имот. Не е ясно как от целия
имот ***** с площ 18 284 кв. м ищецът е „обособил" друг имот с неизвестен
идентификатор и площ от 1343 кв. м, в който на свой ред той твърди, че
притежава идеална част от 119, 07 кв. м. Изложеното от ищеца освен недоказано
се сочи, че е и несъстоятелно, тъй като от собствените му доказателствата е
видно, че няма обособен имот с площ 1343 кв. м в целия № ****. Освен това
местоположението на имота категорично свидетелства, че отговаря на условията по
ЗУЧК за публична държавна собственост - отстояние от морския бряг много под 100
метра, брегозащитна функция на голяма част от терена - скат, функционална
свързаност с плажната ивица и крайбрежната алея - държавна собственост.
Несъстоятелно е да се посочват граници на идеална част в имот, при положение,
че площта не е реално обособена, а и не би могла да бъде. Очевидно, според
ответника, е търсена максимална близост с морския бряг и на базата на съчинени
и недоказани твърдения и аргументи е направен опит да бъде установен имот за
ищеца пред буната. Явни са домогванията въз основа на неверни твърдения към
придобиването на собственост в имот публична държавна собственост. Приложените
от ищеца доказателства обаче сами опровергават твърденията му. И без специални
знания е видно, че бивш имот 210 се намира на север от посочения в исковата
молба № ****.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства
– по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
По предявената искова претенция в тежест на ответника по
делото е да установи при условията на пълно и главно доказване, наведените от същия
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици, а именно: да докаже наличието на противопоставимо на
ищеца право на собственост върху процесния недвижим имот на годно правно
основание.
По отношение на основателността на иска: при предявен
положителен установителен иск за собственост, предмет на изследване е правото на собственост на ищеца и в негова
тежест е да докаже при условията на главно и пълно доказване, че е собственик
на спорния имот въз основа на твърдяните от него придобивни способи.
От представените
писмени доказателства се установява, че ищецът ЕТ "****" е собственик
на недвижим имот, находящ се в гр.Варна, *****", а именно: 1140 кв. м.
идеални части, от които 439,39 кв. м. са включени в ПИ с идентификатор **** и
700,61 кв. м. в ПИ с идентификатор ******** по ККККР, одобрени със Заповед № *****
г. на Началника на СГКК- Варна.
Правото на собственост ищецът е придобил по следния
начин:
С договор за продажба от 27.10.2008 г., обективиран в
нот. акт № ***** на нотариус per. № *****, вписан в Службата по вписванията под
акт № **** ищецът е закупил от И.И.С. само 1 кв. м. идеална част от ПИ ****,
целият с площ от 1681 кв. м., идентичен с част от имот № *** по КП от **** г., целият с площ от 14279 кв.
м.
С договор за продажба от 20.06.2011 г., обективиран в
нот. акт № **** на нотариус per. № *****, вписан в Службата по вписванията вх.
per. № *****. ищецът е закупил от И.И.С. още 119,07 кв. м. от ПИ ****,
идентичен с част от имот пл. №*** по КП от **** г., целият с площ от 14279
кв.м. и 1019,93 кв. м. идеални части от ПИ *****, идентичен с част от имот пл.
№ ***. С нот. акт № ***** на нотариус per. № ***** е извършена поправка на нот.
акт №*****г. по отношение номера на имота.
На база представените писмени доказателства, както и
заключението на в.л.Б., което кредитира като достоверно и обосновано, съдът
намира исковата претенция за основателна, като в тази насока изцяло споделя
твърденията на ищцовата страна. ПИ **** и ****са идентични с части от имот пл.
№ *** по КП, попълнен със Заповед № **** г. на Кмета на Община Варна. Имот пл.
№ *** пък е идентичен с части от ПИ № *** и ПИ № *** по КРП на предградие „****",
одобрен с Указ № ***** г.
Със Заповед № ***** на Началника на СГКК-Варна от ПИ ****и
****са заличени, като са образувани три ПИ с идентификатори: **** с площ от
14273 кв. м., **** с площ от 6 км. м. и ***** с площ от 18284 кв. м. От
придобитите от ищеца 1140 кв. м. 439,39 кв.м. идеални части попадат в ПИ **** и
700,61 кв. м. идеални части попадат в ПИ *****. Пропорционално на площта на
имотите, като този факт е отбелязан и от заключението на в. л. Б.. В това
заключение в. л. Б. отбелязва, че в ПИ ***** с площ от 18012 кв.м., попадат и
части от други имоти /при изчисляване се оказва, че това са 272 кв. м./.
По действащите КККР, обаче, ищецът е записан като собственик
само на 1039 кв. м. идеални части в ПИ ****, макар че в него се включват от
имота на ищеца само 439,39 кв. м., останалите 700,61 кв. м. се включват в ПИ *****.
Неправилно СГКК е записала в кадастралните регистри ищецът като съсобственик
само на ПИ ****. Като собственик на ПИ ***** в кадастралните регистри е
записана само Държавата, макар че ищецът притежава от този имот 700,61 кв. м.
идеални части. След като ищецът не е записан като съсобственик в ПИ ******** за
него е налице правен интерес да предяви иск срещу Държавата за признаване за
установено, че по отношение на този имот е налице съсобственост между него и
Държавата.
От приложените нотариални актове се установява, че ищецът
е закупил общо 1140 кв. м. идеални части. От заключението на вещото лице Ж.Б.
се установява, че ПИ **** е заличен със Заповед № ****; че ПИ **** е образуван
от имоти или части от имоти, както следва: от част от 12321 кв.м. от имот ****
от част от 1571 кв.м. от имот **** и отдр. имоти /п.1.2, б.а на стр.5 на СТЕ/;
че ПИ ***** с площ от 18 284 кв.м. е образуван само от части от ПИ ****/п.1.2.б.в
на стр.5 на СТЕ/; че в ПИ ****се включени следните имоти: 1681 кв.м. ****, 145 273
кв.м. от ****,
6 кв.м. от ***** и 18012 кв.м.
от *****; че части от имот № ****са включени в ПИ ***** и *********/п.1.2.б.г
на стр. 5 на СТЕ/. Текстовата част на заключението на в.л. Ж.Б. се потвърждава
по категоричен начин и приложените към заключението скици. От комбинирани скици
№ 3 и № 5 е видно, че заличения ПИ ****включва ПИ ****** и ******** по ККК,
одобрена със Заповед № **** г. Не се кредитира заключението на тройната
експертиза, тъй като то се опровергава по категоричен начин от приложените към
заключението на в. л. Ж. Б. скици. Вещите лица твърдят, че 120,50 кв.м. не
попадали в ПИ *****, но това се опровергава от скиците. С нот. акт № *****г.
ищецът е закупил 1019,93 кв. м. идеални части от ПИ, целият с площ от 30 610
кв.м., представляващ имот № *****. От ПИ ****г. в ПИ ***** са включени само 18 012 кв. м. Затова следва да се
приеме, че в ПИ ***** се включват само
700,61 кв. м. от ПИ *****.
При изложеното, исковата претенция
подлежи на уважаване.
По разноските:
С оглед изхода от спора, в полза на ищеца се следват за
присъждане сторените разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК, които съгласно
списък по чл.80 ГПК са както следва: за д.т. 137,32лв., за СТЕ 180.00лв. или
общо 317,32лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца ЕТ „ ****", ЕИК ****,
със седалище *** и адрес на управление: местност „****", № 602
„А", представляван от И.С.К.ЕГН **********, от
една страна и ответника ДЪРЖАВАТА, представлявана
от *******, с адрес за призоваване: гр.*****, от друга страна, че ИЩЕЦА Е
СОБСТВЕНИК на основание чл. 124, ал. 1
от ГПК на следния недвижим имот, а именно: на 119,07
кв. м. идеални части от ПИ с площ от 1343
кв. м., защрихован с червен цвят, с идентификатор *****ници: ПИ **** и ******.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ДЪРЖАВАТА, представлявана от *****, с адрес за призоваване: гр.*****, ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „ ****", ЕИК ****, със седалище *** и адрес на управление: местност „****", № 602 „А", представляван от И.С.К.ЕГН **********, сумата от 317,32лв., представляваща реализирани съдебно-деловодни разноски,
сбор от следните суми: за д.т. 137,32лв., за СТЕ 180.00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със съобщението за постановяването
му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: