№ 12456
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110155588 по описа за 2023 година
Предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане в условията на разделна
отговорност на М. Ж. О. и К. А. О. да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД сумата
251,02 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
10.10.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането,
сумата 41,62 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода
от 15.09.2021 г. до 19.09.2023 г., сумата 24,76 лв., представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 10.10.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба до
изплащане на вземането, сумата от 5,59 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2020г. до 19.09.2023г., които
касаят апартамент № 45, находящ се в гр. София, ж.к. „Връбница 1“, бл. ... ет. 9, аб. №
295078, при следните квоти:
М. Ж. О. за 5/6 или за сумите от: 209,19 лв., представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 10.10.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба до
изплащане на вземането, сумата 34,69 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за ТЕ за периода от 15.09.2021 г. до 19.09.2023 г., сумата 20,64 лв.,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 10.10.2023 г. -
датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, сумата от 4,66 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 16.10.2020 г. до 19.09.2023 г.
К. А. О. за 1/6 или за сумите: 41,83 лв., представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 10.10.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба до
1
изплащане на вземането, сумата 6,93 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за ТЕ за периода от 15.09.2021 г. до 19.09.2023 г., сумата 4,12 лв.,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 10.10.2023 г. -
датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, сумата от 0,93 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 16.10.2020 г. до 19.09.2023 г.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно
отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите
не са престирали насрещно - не са заплатили дължимата цена. Иска се от съда да
постанови решение, с което да осъди ответнците за заплатят на ищеца процесните
суми. Претендира разноски.
Ответникът М. Ж. О., чрез процесуалния си представител е депозирала писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва
материалноправна си легитимация с довод, че не притежават качеството „потребител
на топлинна енергия“. Навежда възражение за противоречие между Закона за
енергетиката и Закона за защита на потребителите относно възникване на
правоотношението във връзка с доставката на топлинна енергия, като сочи, че следва
да бъдат приложени разпоредбите на ЗЗП, в частност чл. 62 от ЗЗП, като допълва че
дори и да е доставена сочената ТЕ, тя е непоръчана. Намира, че ищецът не е
конкретизирал в достатъчна степен основанието за възникване на правоотношението с
ответната страна, нито предоставената услуга. Оспорва действието на Общите условия
за продажба на топлинна енергия, тъй като ответникът не ги е приел или подписал,
допълва, че съдържат неравноправни клаузи. С отговора се оспорва осъществяването
на продажба на топлинна енергия, тъй като същата не е индивидуализирана по
количество. Ответницата счита, че претендираните суми са недължими и силно
завишени, тъй като не отговарят на реалното потребление. Намира за неправилно
определени сумите за битово горещо водоснабдяване, както и липсата на основание за
начисляване на услуга сградна инсталация. Сочи, че не са представени документи, от
които да се установява от какво произтича дълга. Оспорва доказателствената сила на
представените извлечения от сметки. По отношение на претенцията за цена на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, ответницата сочи, че в случая е
налице предявяване на чуждо задължение, а именно към фирмата за дялово
разпределение, а не към ищеца, позовавайки се на нарушение на КРБ, Директива №
2011/83/ЕС, инкорпорирана в ЗЗП, и Директива 1993/13/ЕОИ. Намира за нищожно
начисляването на лихви върху прогнозни сметки, както и на лихви върху вземания,
които не са ликвидни. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.С тези
съображения ответникът отправя искане за отхвърляне на предявените искове и за
присъждане на сторените разноски. Претендира разноски по чл. 38 ЗА.
Ответникът К. А. О. в срока по чл. 131 ГПК, чрез упълномощения си
процесуален представител, е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва
изцяло предявената претенция. Навежда възражение за нередовност на исковата
молба, като твърди, че претенцията не е в достатъчна степен конкретизирана по
отношение на основанието на което се позовава ищеца. Оспорва наличието на валидно
облигационно правоотношение въз основа, от което се твърди да произтича
2
предявената претенция. Твърди, че не доставена и използвана топлинна енергия в
посочените размери. Оспорва годността на измервателните уреди, въз основа на които
се твърди посоченото количество топлинна енергия. Прави възражение по отношение
на количеството топлинна енергия, като допълва че от него не са приспаднати
направените технологични разходи. Оспорва представената счетоводна документация.
Сочи, че предявените суми не са калкулирани на база реално потребена енергия.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва претенцията за лихва. С
тези аргументи моли за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски по
чл. 38 ЗА.
Третото лице помагач на страната на ищеца "Директ" ЕООД не изразява
становище по основателността на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата
на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер.
По иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на възникналите задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба
на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон
за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е
свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху
имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице
не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е
налице промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012
г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи
условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
3
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на
собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното
решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а
пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената
й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество.
От приетия по делото Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по
реда на чл. 117 ЗТСУ от 05.07.1990г. /лист 47/ се установява, че А. В. О. и съпругата
му М. Ж. – О. са придобили в режим на СИО собствеността по отношение на следния
имот: жилище № 45, находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда“, блок 533, вх. Б, етаж 9.
От представено удостоверение с изх. № 7000-171/25.01.2012г., издадено от СО, район
„Връбница“, се извежда, че жк. „Надежда 5“ е идентичен с жк. „Връбница – 1. Видно
от прието удостоверение за наследници № 2046/22.11.2023г., издадено от Столична
община, район „Връбница” /лист 49 /, А. В. О. е починал на 06.10.2021г., като е
оставил за наследници по закон – съпруга М. Ж. – О., дъщеря К. А. О. и син А. А. О..
С оглед на изложеното по силата на наследствено правоприемство и с аргумент от
разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗН, и чл. 9, ал. 1 ЗН собствеността по отношение на
процесното жилище е преминала към наследниците при следните права: 4/6 ид.ч. за М.
Ж. – О. (1/2 от прекратената СИО лично имущество и 1/6 по наследство от общия
наследодател), 1/6 ид.ч. за К. А. О. (по наследство) и 1/6 ид.ч. за А. А. О. (по
наследство) . От представено удостоверение за наследници изх. № 1804/19.09.2024г.,
издадено от Столична община, район „Връбница” /лист 143 / се установява, че А. А. О.
е починал на 08.02.2024г., като е наследен от своята майка М. Ж. – О.. Следователно с
оглед настъпилото наследствено правоприемство носители на правото на собственост
по отношение на процесния имот са М. Ж. – О. – 5/6 ид.ч. и К. А. О. - 1/6 ид.ч. В
качеството си на собственици на процесния апартамент № 45, находящ се в гр. София,
4
ж.к. „Връбница 1“, бл. ... ет. 9, ответниците са и страна по облигационното отношение
с ищеца за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот, респективно
дължат цената за доставеното в същия имот количество ТЕ.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника
и без приемането им. Съгласно чл.150, ал.3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила
на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се твърди и не се установява ответниците да са се възползвали
от правото си по чл.150, ал.3 ЗЕ.
Неоснователно е възражението на ответниците, че разпоредбите на чл. 150 и 153
ЗЕ, установяващи задължението на собствениците да заплащат доставената в имотите
им топлинна енергия и да спазват общите условия на топлоснабдителните
предприятия, които са приети от държавен орган, ограничават правото на собственост
на личността и противоречат на Конституицията.
Основните права, уредени в Конституцията на Република България, са
гарантирани на гражданите в определени граници, посочени в чл. 57 от Конституцията
– това са правата на останалите правни субекти и нормите, установени в защита на
обществени интереси.
В случая нормите на чл. 150 и 153 ЗЕ уреждат баланса между правото на
собственост и имплицитно заложения в чл. 19, ал. 1 от Конституцията /чрез
гарантирането на стопанската инициатива/ принцип за забрана на неоснователното
обогатяване. Собствениците на топлоснабдени имоти са свободни да ги ползват както
лично, така и чрез други лица – като ги отдават под наем. Законът единствено
предвижда, че титуляр на задълженията за сметките на имота за топлоснабдяване е
собственикът, а той следва да уреди отношенията си с другите ползватели на имота на
основание сключен с него договор. Това е правило за разпределяне на отговорността
по облигационни задължения, а не ограничение на правото на собственост.
Следва да се посочи, че чл. 1, § 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция
за правата на човека и основните свободи изрично предвижда, че правото на свободно
ползване на благата (което отразява широкото разбиране за „собственически” права) в
съвременното конституционно право, включва възможността да се налагат и
определени ограничения на правото на собственост. Съвременното право допуска и
данъчно облагане на собствеността, т. е. натоварване на собственика със задължения
дори и без насрещна престация, поради което не е недопустимо законодателят да
предвиди, че собственикът е отговорен за заплащането на определени доставени до
имота му блага, включително топлинна енергия. Следователно обсъжданите
разпоредби от ЗЕ не противоречат на норми от правни актове с по-голяма юридическа
сила /нормативен акт от по-висока степен/.
Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се
определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата съгласно методика по наредбата. Установява се по делото с помощта от
приетата и кредитирана от съда СТЕ, че монтираните измервателни уреди в
5
абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите,
подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена
топлинна енергия. Установява се по делото, че дяловото разпределение през процесния
период е извършвано съгласно действащата нормативна уредба.
Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответниците във връзка
с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена
за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са
послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са
начислени сметките за процесния период.
По отношение на оплакванията на ответниците, касаещи начина на определяне
на количеството енергия, отдадена от сградната инсталация: Разпоредбата на чл. 13, §
1 от Директива 2006/32/ЕО предвижда задължение за осигуряване на индивидуални
измервателни уреди при крайните потребители, само когато „това е технически
осъществимо, финансово обосновано и пропорционално спрямо потенциалните
енергийни спестявания при крайните потребители на електроенергия, природен газ,
централно топлоснабдяване и/или охлаждане и гореща вода за битови нужди”.
Следователно, задължението за поставяне на измервателни уреди на границата
на собственост не е абсолютно, а при енергийните системи, които са били изградени
преди 2006 г., следва да се вземе предвид доколко всяка индивидуална система
позволява инсталиране на индивидуални измервателни уреди и дали това не би
изисквало за потребителите прекомерни разходи спрямо ползите от индивидуално
отчитане. ЗЕ – чл. 156, ал. 2, т. 3, също не предвижда задължение за инсталиране на
измервателни съоръжения след общата за етажната собственост абонатна станция.
Следователно не съществува общо нормативно задължение за поставяне на
измервателни уреди за всеки потребител на топлинна енергия.
При това положение е допустимо законодателят да уреди с правни норми
начина на изчисляване на топлинната енергия, която се отдава от сградната
инсталация. При липса на обективна възможност да се въведе индивидуално
измерване законодателят трябва да определи правило, по което да се разпределя
енергията между абонатите в сграда в режим на етажна собственост. Това следва от
характера на етажната собственост като особен колективен режим на управление и
стопанисване на общите за една сграда разходи.
Прилагането на такива правила не противоречи на чл. 13, ал. 2 от Директива
2006/32/ЕО, тъй като посочената разпоредба изисква действително измерване на
отдадената енергия единствено в случаите, когато това „е уместно”. При сградите в
режим на етажна собственост изчисляването на индивидуална консумация единствено
по отдадените от отоплителните тела в отделните апартаменти количества енергия е
невъзможно, тъй като намиращите се между тези тела тръби също отдават топлинна
енергия.
В случая следва да се има предвид, че критерият за „уместност”, който
Директива 2006/32/ЕО въвежда не може да бъде изпълнен чрез действително отчитане
на отдадената от тръбите топлина, тъй като от една страна разходите за този реален
отчет биха били твърде големи, тъй като се изисква замерване на всички тръби във
всяка топлофицирана сграда през дълъг период от време със специална техника, а от
друга – такива реални отчитания биха били свързани и с твърде голямо засягане на
личната сфера, тъй като измерванията следва да се извършват в домовете на абонатите
6
през продължителен период от време. Поради това законодателят следва да направи
компромис с начините за измерване и да предвиди нормативно формула, която да
облекчи доказването и да осигури отчитане както на индивидуалното потребление,
така и на общата отдадена за отопление на сградата енергия.
В случая следва да се има предвид, че всяка сграда представлява отделна
термодинамична система, която е изолирана от околния флуид (въздуха) чрез своите
стени, врати и прозорци. В рамките на тази система обитателите правят усилия да
изолират колкото е възможно по-добре външните стени, за да запазят топлината, която
преминава през отделните обекти и общите части и затопля сградата като цяло. При
това всеки от обитателите използва топлина от останалите и отдава топлина към тях.
Следователно въвеждането на формула, с която да се заплащат разходите за
затопляне на сградата не представлява правило, което не съответства на фактическата
ситуация и при това положение разпоредбата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ, която задължава
всеки собственик в етажната собственост да заплаща за отдадената от сградната
инсталация топлина, не нарушава изискванията за уместност на чл. 13, ал. 2 от
Директива 2006/32/ЕО.
Не е налице и нарушение на друг правен принцип, което да води до основание
за неприлагане на посочената разпоредба. Във връзка с оплакванията, касаещи
издаването на прогнозни сметки, по които ищецът претендира плащане:
Според чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в Общите условия, сумите за
топлинна енергия за процесния период са начислявани от ищеца по прогнозни
месечни вноски, за които са издавани фактури, като след края на отоплителния период
са изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово
разпределение.
Плащането по прогнозни сметки съответства на посочената разпоредба на чл.
155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, като ежемесечните прогнозни сметки са в полза и на двете страни по
правоотношението - потребителят може да заплати както повече, така и по малко от
изразходваната за този месец енергия, респ. топлоснабдителното предприятие на свой
ред може да подаде повече или по[1]малко количество от заплатената му
топлоенергия. В крайна сметка с последната изравнителна сметка взаимоотношенията
между страните се уреждат справедливо и потребителите заплащат реално
изразходваната от тях енергия за целия отчетен период.
Съгласно Общите условия обаче, лихва за забава обаче потребителят дължи
единствено върху сумите по изравнителните сметки, поради което оплакванията на
въззивника в тази насока са несъстоятелни.
Неоснователен е и доводът на ответника относно наличието на колизия между
ЗЕ и ЗЗП, в това число, че доставката на топлинна енергия е „непоискана такава“.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно
решение № 2/2016 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2016 г., ОСГК, за отношенията,
възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не
противоречат на чл. 62 вр. с § 1 от ДР на ЗЗП.
Това е така, защото “непоискана” е тази доставка, при която доставчикът
предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е изразил
съгласие за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от
7
потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя задължение
за плащане – чл. 62, ал. 2 ЗЗП.
Законодателното решение не е в колизия, а е в унисон с уредбата на
отношенията в топлоенергетиката към този момент, защото чл. 133, ал. 2 ЗЕ (в
редакция след изменението ДВ, бр. 30/2006 г.) изисква решение на общото събрание на
етажните собственици за присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа.
Потребителите на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост могат да
имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена.
Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина на
избягване на конфликти между етажните собственици е демократичен - „решава
мнозинството”.
Затова при доставката на централно отопление в сградите в режим на етажна
собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той
не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част),
а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат
решения дали и как да бъдат използвани общите части.
Потребителят на услугата обаче е цялата етажна собственост, затова титулярът
на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против
волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части
енергия при доставката на централно отопление в сградата.
В мотивите на Тълкувателното решение е посочено, че централното
топлоснабдяване се е наложило в България като ефективен начин за отопление на
многофамилни сгради в градовете през втората половина на ХХ век. Отношенията
между етажните собственици и начина на управление на общите сгради са били
регулирани в чл. 37 – 49 ЗС, Правилника за управлението, реда и надзора на етажната
собственост (отм.) и с отделни разпоредби в други нормативни актове. Нормативната
уредба към онзи момент не изисква съгласие в писмена форма на етажните
собственици за топлоснабдяването на сградата, което е икономически обяснимо с
оглед съществувалите тогава обществено-икономически условия: отоплението с
централно подавана топлинна енергия е лесно, евтино и хигиенично. Поради това
желанието за ползване на тази услуга се презумира от нормотвореца.
В правилника за прилагане на ЗТСУ, понастоящем отменен, топлоснабдяването
на жилищните сгради под режим на етажна собственост в цялостно застроени
топлоснабдени райони или в жилищни комплекси е уредено като задължително (чл.
162, ал. 1 и 2), а искане от собствениците е предвидено като условие за осигуряване на
централно отопление само в сгради, по отношение на които топлоснабдяването не е
задължително (ал. 3).
Няма изискване за съгласие на собствениците за топлоснабдяването на сградите
под режим на етажна собственост и по Наредба № 1 за ползване на топлинна енергия,
понастоящем отменена. В чл. 55 от нея обаче е предвидена възможност за етажните
собственици да се откажат от ползването на топлинна енергия (за цялата сграда или за
отделни обекти в нея) при определени предпоставки. Нормативните актове от този
период не предвиждат сключване на индивидуални договори между потребителите на
топлинна енергия и топлоснабдителните предприятия.
С оглед така дадените разрешения, съдът приема, че непоискана доставка на
топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост (включително за сградна
8
инсталация и отопление на общите части) е налице тогава, когато е направено
надлежно искане при условията на чл. 153, ал. 2 ЗЕ за прекратяване на
топлоподаването до абонатната станция в сградата, но въпреки това същото не е
своевременно прекратено от топлопреносното дружество. Отделно от това всеки
собственик на индивидуален обект в сградата може по споразумение с
топлопреносното дружество да спре подаването на топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване на собствения си имот, като остане потребител
единствено на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и на енергия за
общите части на сградата. Следователно доставената през исковия период топлинна
енергия не се явява непоискана, респ. ответникът дължи нейната стойност.
Видно от приетата по делото СТЕ, която съдът кредитира изцяло като
компетентно изготвена и даваща пълен отговор на поставените въпроси, потребеното
количество топлинна енергия за процесния период, /за сградна инсталация, доколкото
в имота не е имало отоплителни тела и топлата вода е била прекъсната/, възлиза на
сумата 251,15 лева /т.е. повече от общия размер на претендираната главница/ е
извършено в пълно съответствие със законовите разпоредби.
С оглед на това, съдът намира, че предявените искове към всеки от ответниците,
за заплащане на съответната припадаща се част от главницата за топлинна енергия, се
явяват изцяло основателни и следва да бъдат уважени.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъдат уважени и исковете за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, доколкото по делото, от
ангажираните писмени доказателства се установява, че услугата е извършвана в
процесния период и от страна на ищеца в полза на ФДР е заплатена такса в размер на
общо 24,76 лв. за целия искове период.
Върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение следва да бъде
присъдена и законната лихва от датата на депозиране на исковата молба.
Ответниците са упражнили своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като са
заявили възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните
от ищеца с исковата молба вземания, във връзка, с която съдът намира следното:
Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г. на
ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ
вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени
признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало.
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016 г., като
съгласно чл. 33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
9
отнасят.
С оглед на това, доколкото исковата молба е подадена на 10.10.2023г., погасени
по давност са всички вземания на ищеца, падежирали 3 години преди нейното
подаване – т.е. за периода от м.05.2020 г. до м. 07.2020 г. вкл. Доколкото обаче, от
служебно допуснатия от съда въпрос към експертизата, се установява, че реално
доставеното количество топлинна енергия в непогасения по давност период от
м.08.2020 г. до м. 04.2022 г. е на стойност по-голяма от претендираната от ищеца, то
въпреки наличието на погасен период, предявените искове отново следва да бъдат
уважени изцяло. С оглед на това, съдът намира, че главните искови претенции следва
да бъдат уважени за пълния им заявен размер.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе са приложими
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.
33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от
представените по делото доказателства се установява, че на ответниците е
начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ.
Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2017г. и 2018г. обаче разпоредбата на
чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на
изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило
след предвидения в ОУ от 2016г. 45-дневен срок за плащане. С оглед изложеното и при
липса на възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал.
2 ЗЗД, ответниците изпадат в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не
доказва да е отправил.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ГПК, право на разноски имат и
двете страни в производството, съразмерно на уважената, респективно, отхвърлената
10
част от исковете.
Ищецът е доказал извършването на разноски за заплатена държавна такса – 600
лева, депозит за СТЕ – 300 лева и е претендирал разноски за юрисконсулстко
възнаграждение, които съдът, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, определя на сумата от
100 лева. Общия размер на разноските възлиза на сумата от 1000 лева.
Съразмерно на уважената част от исковете, в полза на ищеца следва да се
присъди общо сумата от 850 лева, дължима разделно от ответниците М. Ж. – О. – 5/6
ид.ч. и К. А. О. - 1/6 ид.ч.
Всеки от ответниците е претендирал присъждане на разноски в полза на
представлявалия го безплатно адвокат. Предвид изложеното, на основание чл. 38, ал. 2
ЗА, с оглед действителната правна и фактическа сложност на спора, реално
извършената работа и продължителността на производството, съдът намира, че
справедливият размер на адвокатското възнаграждение в полза на всеки от двамата
адвокати /адв. С. и адв. С./ възлиза на сумата от 400 лева. Съразмерно на отхвърлената
част от исковете, в полза на всеки адвокат следва да се присъди сумата от 60,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Ж. О., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на "Топлофикация
София" ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ,
сумата 209,19 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва
от 10.10.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането,
сумата 20,64 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва
от 10.10.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането,
които касаят апартамент № 45, находящ се в гр. София, ж.к. „Връбница 1“, бл. ... ет. 9,
аб. № 295078, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 34,69 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2021 г. до 19.09.2023 г., както и иска
за сумата от 4,66 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.10.2020 г. до 19.09.2023 г.
ОСЪЖДА К. А. О., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на "Топлофикация
София" ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ,
сумата 41,83 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва
от 10.10.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането,
сумата 4,12 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва
от 10.10.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането,
които касаят апартамент № 45, находящ се в гр. София, ж.к. „Връбница 1“, бл. ... ет. 9,
аб. № 295078, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 6,93 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2021 г. до 19.09.2023 г., както и иска
за сумата от 0,93 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.10.2020 г. до 19.09.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. Ж. О., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК *********, сумата от 708 лева,
11
представляваща разноски в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, К. А. О., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК *********, сумата от 142 лева,
представляваща разноски в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 38, ал. 2 ГПК „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. В. С., личен номер на
адвокат **********, сумата от 60,00 лв. - разноски пред настоящата инстанция за
безплатно оказана защита на ответника.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 38, ал. 2 ГПК „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на адв. А. В. С., личен номер на
адвокат **********, сумата от 60,00 лв. - разноски пред настоящата инстанция за
безплатно оказана защита на ответника.
Решението е постановено при участието на "Директ" ЕООД като трето лице -
помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12