Присъда по дело №12560/2021 на Софийски районен съд

Мотиви към Присъда от 03.10.2022г. по НОХД № 12560/2021г. по описа
на СРС, НО 131-ви състав

Районен съдия: Веселина Няголова

Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно
производство № ЗМ 1120/2021г., по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр. №
22262/2021г. по описа на СРП против М. П. М. за това, че на 04.08.2021 г.,
около 02.30 часа, в с. Желява, обл. София, по ул. “Васил Левски“ с посока на
движение от ул.,.Тоне Крайчев“ към ул. “Герена“, управлявал моторно
превозно средство /МПС/ - лек автомобил марка „Пежо“, модел „206“, с per.
№ ****, е концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,
29 на хиляда, установено по надлежния ред, с протокол за химическо
изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта №
5082/05.08.2021 г. по описа на ВМА- престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението срещу
подсъдимия М., като изтъква, че от събраните гласни доказателства -
показанията на разпитаните по делото полицейски служители, които са в
унисон със събраните писмени доказателства по несъмнен начин се
установява факта на управление на превозно средство от страна на
подсъдимия на инкриминираните дата и място, и конкретно обстоятелството,
че превозното средство се е движило по определена пътна отсечка в с.
Желява. В противовес на това, показанията на свидетелите М. и Ж. се
определят като изолирани и противоречащи на останалите доказателства от
страна на представителя на държавното обвинение, като се изтъкват и
противоречията между тях и обясненията на подсъдимия. Предвид на
изложеното и като намира авторството на деянието и вината на подсъдимия,
установени по безспорен начин, пледира за осъдителна присъда, като
предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода за
срок близък до предвидения в закона минимум, чието изпълнение да бъде
отложено с изпитателен срок, както и наказание глоба също в минимален
размер, като пледира за определяне на по-високо наказание лишаване от
право да се управлява МПС с оглед постигане на целите на индивидуалната
претенция.
Защитника на подсъдимия- адвокат Й.а пледира за оправдателна
присъда, като изтъква, че е налице сериозно съмнение относно извършване на
деянието от страна на подсъдимия М.. В тази връзка се изтъкват пропуските
на полицейските служители при извършената проверка на автомобила, а
именно липса на протокол за проверката на МПС или лица, липса на
1

правомощия у служителите на ОСПС-СДВР във връзка с контрола на
движението, а от друга страна се сочи, че свидетелите с такива правомощия -
П. и И. не са възприели движение на превозното средство, предвид, на което
защитата намира, че обвинението не е доказано въз основа на събраните
гласни доказателства. В допълнение се изтъква и, че управлението на
превозно средство след употреба на алкохол, без видима причина,
противоречи на житейската логика.
Подсъдимият дава обяснения, в които признава консумацията на
алкохол, но отрича управлението на МПС. В хода по същество се придържа
към защитника си, а в последната си дума изтъква, че е невинен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият М. П. М., роден на***** година в гр. София, българин,
български гражданин, неженен, със средно образование, работи, неосъждан,
ЕГН **********, с поС.ен адрес *****.
На 04.08.2021г. малко след полунощ, подсъдимият М.М. бил в центъра
на с. Желява, когато срещнал свои приятели - свидетелите А. М. и Г. Ж.,
които били с новопридобития автомобил на свидетеля М.- марка "Пежо" с
рег. № ***. При това подсъдимият седнал в автомобила на предната лява
седалка, за да разгледа същия, свидетелят М. седнал на предна дясна седалка,
а свидетелят Ж. на задната седалка на автомобила. При това подсъдимият М.,
стартирал автомобила и привел същия в движение, като управлявал същия по
ул. "Васил Левски" на село Желява, като се движел в посока от ул."Тоне
Крайчев" към ул. "Герена".
Същевременно свидетелите Д. И., С. С., А. М. и Д. М., служители на
ОСПС-СДВР, заедно с други свои колеги от същото поделение на МВР, били
назначени като АП-233 за времето от 20:30 на 03.08.2021г. до 08:30 часа на
04.08.2021г. При това същите патрулирали със служебен автомобил на
територията на Столична община и около 02.30 часа, навлизайки в с. Желява,
забелязали управлявания от подсъдимия лек автомобил, който се движел с
изгасени фарове. Предвид на това на ул. "Васил Левски" пред № 1, те го
спрели за проверка по реда на ЗМВР, като по време на същата поради
поведението на водача на превозното средство- подсъдимия М. и мирис на
алкохол, те потърсили съдействие от служители на ОПП-СДВР.
На място бил изпратен патрул в състав свидетелите К. И. и Н. П., при
извършената по реда на чл.165, ал.2, т.1 от ЗДвП проверка, свидетелите
установили водача на моторното превозно средство подсъдимия М. П. М., и
във връзка с употреба на алкохол от страна на водача, на подсъдимия било
извършено изследване с техническо средство “Алкотест Дрегер” модел 7410,
с фабричен номер AREN 0131. Посоченото техническо средство принадлежи
към тип технически средства "Алкотест 7410, определени със заповед на
2

министъра на вътрeшните работи за извършване на проверки за употреба на
алкохол от водачите на МПС, като същото е преминало периодична проверка
за изправност на 16.02.2021г. със срок на валидност на проверката шест
месеца. Пробата с пореден номер 223, отчела концентрация на алкохол 1,42
на хиляда. Поради това свидетелят П. съставил на подсъдимия АУАН, серия
GA, № 374638, а свидетелят И. издал Талон за медицинско изследване с
номер 087282, връчен на подсъдимия. След това той бил транспортиран от
свидетелите до болнично заведение, където дал кръв за медицинско
изследване, за което бил съставен Протокол за медицинско изследване. В
съставения на основание чл.24, ал.2 от Наредба № 30/01г. за реда за
установяване на употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на МПС, Протокол за химическо изследване № 5082/05.08.2021г.,
била отразена установената концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия
М.М., а именно 1,29 на хиляда.

Изложените факти съдът прие за установени по категоричен и
непротиворечив начин от следните доказателства и доказателствени
средства: показанията на свидетелите К. И., Н. П., Д. И., С. С., А. М., Д. М.,
А. М., Г. Ж., дадени в хода на съдебното следствие, както и тези дадени в
рамките на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.281, ал.5 от
НПК, както и обясненията на подсъдимия, депозирани пред съда, писмените
доказателства- справка за съдимост, Акт за установяване на административно
нарушение серия GA, № 374638, Разпечатка от "Алкотест Дрегер" № ARЕN
0131, Протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на
алкохол в кръвта № 5082/05.08.2021г., справка относно извършена проверка
на техническата годност на Алкотест Дрегер 7410 с фабричен номер № ARЕN
0131, Справка-картон на водача М. П. М., Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 1977 от 04.08.2021г., Протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби, Талон за изследване
№ 087282, както и останалите приобщени по деото писмени доказателства.
На първо място при изграждане на фактическите си изводи съдът се
позова на показанията на свидетелите С. С., Д. И., А. М. и Д. М., участвали в
състава на полицейския екип към ОСПС-СДВР, спрял автомобила и
извършил първоначалната проверка на лицата, като намира същите за
напълно съответни едни на други, логични и последователни в излагането на
обстоятелствата по делото. В показанията си и четиримата свидетели, въпреки
различната степен, в която е съхранен спомена за събитията у всеки от тях, са
категорични, че автомобилът е спрян при движение, с изгасени светлини,
което именно е провокирало проверката, както и, че местопроизшествието е в
края на населеното място, в близост до мост, а не в центъра му. Иначе казано
всички свидетели от посочената група са категорични относно факта на
движение на превозното средство, респективно управление на същото от
страна на лицето, установено при последвалата проверка именно като
подсъдимия М.М.. В тази им част показаният им са не само напълно
3

съответни по между си, но и съвпадат с други гласни доказателства, както и с
отразеното в писмените доказателства- в частност докладни записки до
Началника на ОСПС-СДВР. Евентуалните пропуските в извършване на
провеката, на които акцентира защитната пледоария, а именно спиране на
МПС от служители, които нямат правомощия за контрол по ЗДвП,
ненадлежно удостоверяване на проверката на превозното средство не
дискредитира по какъвто и да е начин установеното при същата управление и
действително движение на автомобила.
Въз основа на съобщеното от посочената група свидетели, включително
на база приобщените им по реда чл.281, ал.5, вр. ал.1 НПК показания, което
намира подкрепа и в приложените писмени доказателства се установяват
факта на извършената проверка на МПС, включително времето и мястото на
извършването и, данни за лицето управлявало автомобила.
В подкрепа на изложеното са и показанията на свидетелите И. и С., в
чиято достоверност съдът също не намира основание за съмнение, предвид
факта, че са напълно съответни както помежду си, така и на показанията на
свидетелите от патрула при ОСПС-СДВР, обсъдени по-горе, като същите
освен това се подкрепят от съставените в хода на проверката документи,
които отразяват време и място на изпробване с техническото средство, както
и резултата от същото. Действително посочените двама свидетели нямат
съхранен спомен за конкретното събитие предмет на производството, което е
провокирало пълното приобщаване на показанията дадени в хода на
разследването по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 НПК. Липсата на спомен
обаче следва да се отдаде на изминалия период от време от една страна и
естеството на работа на свидетелите И. и С. свързано с извършване на
множество аналогични проверки, от друга. Въз основа на съобщеното от
двамата служители на ОПП-СДВР, както и на база съставените от същите
АУАН и Талон за медицинско изследване, чиято автентичност е потвърдена в
процедура по чл.284 НПК, проведена в хода на съдебното следствие, се
установяват обстоятелствата относно извършената с техническо средство
проверка за употреба на алкохол на водача- подсъдимия М., резултата от
същата, както и последващите действия.
Що се отнася до показанията на свидетелите А. М. и Г. Ж. то при
преценка на същите следва да се отчита факта на близките им приятелски
отношения с подсъдимия М., по чиято инициатива са привлечени в процеса.
Посочените свидетели макар да потвърждават факта на извършената
полицейска проверка и присъствието си в превозното средство, то
категорично и последователно отричат факта подсъдимият да е управлявал
превозното средство при проверката и дори то да е било привеждано в
движение. При това включително с оглед изтъкнатата близост с подсъдимия,
съдът подложи показанията им на внимателна преценка, при която правят
впечатление, тяхната нелогичност, както и противоречията както помежду
им, така и с други доказателствени източници. Така например, въпреки, че от
събитията до момента на разпита им са изминали около осем месеца, нито
4

един от свидетелите не може да се спомни дори приблизителното време на
случката, за която свидетелства, а свидетелят М. дори я определя към
студените сезони, макар инкриминираната дата да е през месец август 2021г.
Също така показанията им не кореспондират по въпроса от къде са закупили
напитки преди срещата си с подсъдимия-магазин или автомат, както и влизат
в противоречие по въпроса дали подсъдимият е бил сам в парка, което не
съответства и на собствените му обяснения. Най-сетне и двамата категорично
отричат автомобилът да е бил управляван от страна на подсъдимия, което е в
тотален дисонанс с показанията на полицейските служители, на които обаче
съдът за разлика от показанията на приятелите на подсъдимия, не намира
основа да не се довери.
При това съдът намери, че депозираните в хода на съдебното следствие
показания на свидетелите М. и Ж., следва да бъдат напълно отхвърлени в
частта, в която твърди, че не е налице управление на МПС от страна на
подсъдимия, доколкото се явяват опровергани както от останалите гласни
доказателства, както и дискредитирани от противоречията между тях по част
от обстоятелствата.
Най-сетне, съществено значение за разкриване на обективната истина
имат и приобщените по делото писмени доказателства, които служат както за
проверка на други доказателства, така и като самостоятелен източник на
информация. Съдът не поставя под съмнение автентичността или
достоверността на приобщените документи, като намира, че те в своята
съвкупност допринасят за изграждане на фактическата обстановка и
установяване на съпричастността на подсъдимия М. към деянието, предмет на
производството. Следва в частност да се имат предвид Талон за медицинско
изследване № 087282, който удостоверява факта на извършената с техническо
средство проверка за употреба на алкохол и конкретния резултат от същата,
резултата от теста, както и неговите идентификационни данни са надлежно
вписани и в изготвения АУАН, с отразяване на всички данни от извършената
проба. Най-сетне по категоричен начин употребата на алкохол от страна на
подсъдимия, както и точната концентрация на алкохол в кръвта му се
установяват на база друго писмено доказателство, а именно- Протокол за
химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта №
5082/05.08.2021г., в чиято автентичност и достоверност съдът не намира
основание за съмнение. При това съдът намира, че посочените документи,
наред с останалите събрани по делото доказателства безусловно са в подкрепа
на обвинението за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 НК.
С оглед на изложеното твърдението за недоказаност на обективна страна
на деянието не се споделя от съда.
Най-сетне съдът възприе и кредитира и останалите приложени по делото
документи, включително справка за съдимост, справка за водач, които също
допринасят за разкриване на релевантни към предмета на доказване
обстоятелства от значение и за индивидуализация на наказанието. В
5

заключение следва да се отбележи, че без да се поставят под съмнение
доказателствените източници свързани със собствеността и владението на
превозното средство, то същите нямат отношение към предмета на доказване
в производството.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
С действията си подсъдимия М.М. е осъществил състава на
престъплението по чл.343б, ал.1 НК.
От обективна страна подсъдимият М. на 04.08.2021г. около 02,30 часа, в
село Желява, община Столична, по ул. "Васил Левски" управлявал моторно
превозно средство- лек автомобил марка "Пежо", модел "206" с рег. № ***, с
посока на движение от ул."Тоне Крайчев" към ул. "Герена". При това по
надлежния ред, регламентиран в Наредба № 1 от 19 юли 2017г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, било установено, че концентрацията на алкохол в кръвта на
подсъдимия М. надвишава 1,2 промила, като същата възлиза на 1, 29
промила.
Съдът намира, че концентрацията на алкохол в кръвта на водача е
установена по надлежния ред, разписан в посочената по-горе наредба. Най-
напред употреба на алкохол от страна на подсъдими е констатирана при
извършената с изправно и годно техническо средство проверка, при която е
отчетен резултат 1, 42 на хиляда. В съответствие с чл.3, ал.2 от Наредбата
най-напред е съставен АУАН серия GA, бланков № 374638 с предвиденото в
посочената разпоредба съдържание, след което е издаден и Талон за
медицинско изследване № 087282, връчен на подсъдимия в 04.00 часа. С
оглед установената с техническото средство концентрация и в съответствие с
нормата на чл.7, ал.1 от Наредбата, водачът е съпроводен до лечебно
заведение, където в 04.30 часа му била взета кръвна проба. Извършено е
химическо изследване на представената кръвна проба, резултата, от който е
отразен в Протокол от химическо изследване за определяне концентрацията
на алкохол в кръвта лаб. № 5082/05.08.2021г. на Химикотоксикологична
лаборатория при ВМА, в който е отразена концентрация от 1,29 на хиляда,
установена по газ-хроматографския метод, която концентрация на алкохол в
кръвта на водача изпълва и последния обективен признак на престъпния
състав.
От субективната страна деянието е извършено при форма на вина -
умисъл, като подсъдимия е съзнавал обществено опасния характер на
извършеното- управление на МПС след употреба на алкохол и пряко е целял
това.

По наказанието:
6

Нормата на чл.343б, ал.1 НК, предвижда наказание за извършеното от
подсъдимия М. престъпление - лишаване от свобода от една до три години и
глоба в размер от 200 лева до 1000 лева, а разпоредбата на чл.343г от НК,
предвижда във всички случаи на престъпления по чл.343б да се налага и
наказание лишаване от право да се упражнява определена дейност.
При индивидуализация на наказанието съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия и
младата му възраст. Освен това, съдът намира, че като смекчаващи
обстоятелства следва да се цени обстоятелството, че деянието е извършено
през нощта, в малко населено място и при липса на интензивен трафик. При
така установеното съдът прие, че не са налице условията на чл.55 НК -
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или поне едно
изключително такова, поради което определи наказанието при условията на
чл.54 НК, и прецени, че наказание лишаване от свобода около минимума, а
именно - една година и три месеца е достатъчно, за да бъде изпълнена целта,
визирана в чл.36 НК. Подсъдимият М. е неосъждан и няма данни за други
противообществени прояви, и конкретиката по настоящото дело не разкрива
висока степен на обществена опасност на дееца, поради което съдът прие, че
така определеното наказание лишаване от свобода не следва да бъде търпяно
ефективно. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 НК отложи изтърпяването му
с изпитателен срок от три години.Що се отнася до наказанието глоба,
предвидено като част от кумулативната санкция на престъпния състав по
чл.343б, ал.1 НК, то при определяне размера на същото, съдът отново изходи
от младата възраст на дееца, липсата на данни за собствено имущество,
предвид на което и като съобрази относително ниската степен на конкретното
деяние и извършител, намери, че определяне на глобата в размер близък до
минималния, а именно 250 лева, в достатъчна степен наред с останалите
наказания ще способства за постигане на индивидуалната превенция.
Най-сетне, с оглед разпоредбата на чл.343г вр. чл.343б, ал.1 от НК съдът
определи наказание лишаване от права по чл.37, ал.1, т. 7 от НК, а именно от
правото да управлява моторно превозно средство, доколкото деянието е
свързано именно с нарушаване на обществените отношения по безопасно
осъществяване на транспорта. С оглед степента на обществена опасност на
деянието и дееца и предвид на обстоятелството, че видно от Справка-картон
на водача, подсъдимият М. не се характеризира като водач с множество
нарушения на правилата за движение по пътищата, то лишаване от право за
срок от 1 година и 6 месеца, съобразено с размера на наказанието лишаване от
свобода, е достатъчно да изпълни целите на индивидуалната и генералната
превенция. На основание чл.59, ал.4 от НК, съдът приспадна от така
наложеното наказание времето, през което подсъдимият М. е бил лишен от
упражняване на същото право, а именно със ЗППАМ № 1977 от 04.08.2021г.,
с която му е отнето СУМПС за времето издаването и до влизане в сила на
присъдата.

7

По разноските:
По делото не са сторени разноски и не са налични веществени
доказателства.

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8

Номер на акта:	225
Дата:	3 октомври 2022 г.
Съдия:	Веселина Иванова Няголова

Дело:	20211110212560
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	3 септември 2021 г.

Присъда по дело №12560/2021 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите