№ 8924
гр. София, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20221110119521 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК.
Ищцата Х. Б. Ц. твърди, че е длъжник по посоченото изпълнително дело, по което
първоначален взискател било „Б------“ ЕАД, като вземанията били прехвърлени на ответника
с договор за цесия от 15.05.2015 г. Поддържа, че за събиране на описаните задължения е
наложен запор върху вземанията й по банкови сметки, но след 26.02.2013 г. (евентуално
26.03.2013 г.) в период от две години не са извършвани изпълнителни действия, поради
което е настъпила перемпция и по-късно предприетите действия са невалидни и не водят до
прекъсване на погасителната давност, респ. същата е изтекла на 26.02.2018 г., евентуално на
26.03.2018 г. Ето защо счита, че не дължи претендираните по изпълнителното дело суми и
моли да бъде установена недължимостта им, както следва: на сумата от 430,08 лв.,
представляваща непогасена главница по заповед за изпълнение по гр.д. № 31847/2010 г. по
описа на СРС, 62 състав, ведно със законната лихва върху главницата от 01.07.2010 г. до
окончателното й изплащане, на сумата от 61,94 лв., лихва за периода 29.08.2008 г. –
30.03.2009 г., на сумата от 100,94 лв., мораторна лихва, както и на сумата от 125 лв.,
разноски, претендирани по изпълнително дело № 20138410402327 по описа на ЧСИ Н--.
Ответникът „К-------“ ЕАД оспорва исковете при твърдението, че по изпълнителното дело
своевременно е поискано прилагането на конкретни изпълнителни способи от страна на
взискателя, т.е. същият не е бездействал и давността е била прекъсвана многократно, респ.
перемпцията за прекратяване на изпълнителното дело не е настъпила, а до постановяване на
1
Тълкувателно решение № 2/2015 г. давността е спряла да тече.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в тежест на
ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата
молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното
изпълняемо право на ответника. Предвид наведеното единствено основание за недължимост
на сумата ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи
основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл.
116 ЗЗД.
Между страните не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че
по подадено от „Б------“ ЕАД заявление е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 13.07.2010 г., която е влязла в сила и въз основа на нея е
издаден изпълнителен лист от 01.11.2010 г. по гр.д. № 31847/2010 г. по описа на СРС, 62
състав, за установени вземания на Х. Б. Ц. по договор за кредит в размер на 430,08 лв.,
представляваща непогасена главница, ведно със законната лихва върху нея от 01.07.2010 г.
до окончателното й изплащане, сумата от 61,94 лв., лихва за периода 29.08.2008 г. –
30.03.2009 г., сумата от 100,94 лв., мораторна лихва, както и сумата от 125 лв., разноски.
Видно от изложеното в исковата молба, между страните не се спори, че тези суми отразяват
действително възникнали задължения на Х. Б. Ц., като вземанията по тях са били
прехвърлени с договор за цесия в полза на ответника и спорно по делото се явява
единствено обстоятелството дали същите са погасени по давност.
По делото липсват доказателства за точната дата на влизане в сила на заповедта за
изпълнение, поради което и съдът приема, че същата е влязла в сила най-късно на
01.11.2010 г., когато въз основа на нея е бил издаден изпълнителен лист за вземанията. С
влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект, аналогичен на силата на
пресъдено нещо, като длъжникът не може да направи възраженията си срещу дълга по
общия исков ред извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са
преклудирани. Така се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за
съществуване на вземането по арг. и от чл. 371 ГПК, поради което приложима е
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, като срокът на новата давност е всякога пет години.
Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни
последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. „а“ ЗЗД. Целта на
регламентираното в действащия ГПК от 2008 г. заповедно производство е да се установи
дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с
2
конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на
длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора (в този смисъл
Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о.; Решение № 100 от
20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о.). Аргумент за противното не следва от
обстоятелството, че заповедното производство се развива без участието на длъжника.
Действително, длъжникът няма възможност да възпрепятства самото издаване на заповедта
за изпълнение, доколкото научава за същата едва с връчването й. Въпреки това обаче
законодателят е уредил възможност за участие и защита на длъжника в хода на
производството – чрез подаване на възражение, като в този смисъл е осигурена гаранция за
правата му, което обстоятелство не може да се пренебрегне. Ето защо, настоящият съдебен
състав намира, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и
установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичане
на срока за подаване на възражение. В този смисъл – Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по
гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о.; Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020
г., IV г. о.; Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о.;
Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о. и др.
Следователно, за уважаване на исковете в настоящото производство следва да се извърши
преценка дали след момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение – 01.11.2010 г., е
изтекла петгодишна погасителна давност, без да са настъпили обстоятелства, довели до
спирането или прекъсването й.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (насочване на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, насрочването и извършването на публична продан и т.н.), като в изпълнителния процес
давността може се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ също прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи и молбата на взискателя
представлява активно негово поведение, насочено към удовлетворяване на вземането му (в
този смисъл Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, както и Решение № 37 от 24.02.2021 г. по описа на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV
г. о.). Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело и изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др. Следователно, с молбата на взискателя от 18.02.2013 г. за образуване на
изпълнително дело въз основа на изпълнителния лист от 01.11.2010 г. и с връчването на
поканата за доброволно изпълнение на длъжника Х. Б. Ц. по реда на чл. 47 ГПК давността за
вземанията не е била прекъсната. За периода от образуване на изпълнителното дело обаче до
25.06.2015 г. давността е спряла да тече – изпълнителното производство е образувано по
време на действието на ППВС № 3/1980 г., съгласно което погасителна давност не тече
3
докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането,
като едва с постановеното на 26.06.2015 г. Тълкувателното решение по тълк. дело № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС е възприето, че постановлението е изгубило сила и липсва основание за
спиране на давността по време на изпълнителното дело. Съгласно задължителните
тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело №
3/2020 г. по описа на ВКС, ОСГТК, погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК,
ВКС, т.е. новото тълкувателно решение се прилага занапред по отношение на вече
образуваното изпълнително дело и едва от датата на постановяването му на 26.06.2015 г. е
продължила да тече започналата от 01.11.2010 г. погасителна давност за установените с
влязлата в сила заповед за изпълнение вземания (спряла да тече за периода 18.02.2013 г. –
25.06.2015 г.).
От приетото по делото копие на изпълнителното дело, образувано при ЧСИ Н--, е видно, че
съдебният изпълнител е извършил проучване на имуществото на длъжника, като веднага
след образуване на изпълнителното дело е изискал справки от Служба по вписванията, от
Национален осигурителен институт и от НАП, които не са същински изпълнителни
действия. Давността за вземанията, започнала да тече отново от постановяване на
Тълкувателното решение на 26.06.2015 г., е била прекъсната преди това на 04.03.2013 г. с
налагането на запор върху вземания на длъжника Х. Ц. по банкови сметки, както и след
възобновяване на давностния срок на 04.01.2017 г. с молба на взискателя, в която е
направено искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ (опис и запор върху
движими вещи) и на 18.01.2017 г. с постановление на съдебния изпълнител за
конституиране на ответника като взискател в производството. Впоследствие петгодишният
давностен срок за вземанията отново е бил прекъсван в хода на изпълнителното
производство на 05.09.2017 г., на 22.08.2019 г., на 30.06.2020 г. и на 01.07.2021 г. с молби на
взискателя, в които е направено искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ
(запор върху банкови сметки и движими вещи на длъжника), както и на 15.07.2021 г. с
налагане на запор върху вземания на длъжника по сметки в „Юробанк България“ АД, респ.
на 16.02.2023 г. с молба на взискателя за предприемане на конкретен изпълнителен способ
(запор върху банкови сметки и движими вещи на длъжника), като към датата на устните
състезания по делото на 09.05.2023 г. същият не е изтекъл.
С оглед на изложеното, по делото се установява, че петгодишната погасителна давност за
оспорените вземания не е изтекла, тъй като, считано от 01.11.2010 г. до 04.03.2013 г. и от
26.06.2015 г. до настоящия момент, тя е била многократно прекъсвана от активните
изпълнителни действия на взискателя и съдебния изпълнител. Същевременно, всички
предприети действия по принудително изпълнение са били годни да породят последиците
на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, тъй като дори и изпълнителното дело да се счита прекратено поради
перемпция, считано от 03.09.2016 г. (доколкото на 03.09.2014 г. съдебният изпълнител е
издал разпореждане за насрочване на опис на движими вещи, след което в продължение на
4
две години не са предприети изпълнителни действия), перемпцията е без правно значение за
давността – общото между двата правни института е, че едни и същи юридически факти
могат да имат значение както за перемпцията, така и за давността, но това са различни
правни институти с различни правни последици. За разлика от изтеклата погасителна
давност, перемпцията не изключва правото на принудително изпълнение, поради което при
предприемане на изпълнителни действия по перемирано дело (преди изтичане на
погасителната давност) същите не са недопустими, тъй като съдебният изпълнител не може
да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от
настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане за
предприемане на изпълнителни действия в ново изпълнително дело, тъй като старото е
прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това
дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не е образувал ново дело – във
всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на
ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника,
а може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител,
доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това
са нарушени канцеларските правила по воденето на изпълнителните дела, но при всички
случаи валидно предприетите същински изпълнителни действия дори и по перемирано дело
прекъсват давността, след като са настъпили преди давностният срок да е изтекъл. В този
смисъл Решение № 37 от 24.02.2021 г. по описа на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.,
Решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на IV г. о. но ВКС и др.
С оглед на изложеното и при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал
настоящият съдебен състав намира, че от последното прекъсване на давността на 15.07.2021
г. до датата на предявяване на иска, а и до приключване на устните състезания, не е изтекла
приложимата в случая петгодишна погасителна давност, т.е. оспорените от ищцата вземания
не са погасени по давност, поради което предявените от нея отрицателни установителни
искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да
бъдат присъдени направените от него разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Х. Б. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. С-----, срещу „К-------”
ЕАД, ЕИК -----, със седалище и адрес на управление: гр. С-------, отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 439 ГПК за недължимост на сумата от 430,08 лв.,
представляваща непогасена главница по заповед за изпълнение по гр.д. № 31847/2010 г. по
описа на СРС, 62 състав, ведно със законната лихва върху главницата от 01.07.2010 г. до
5
окончателното й изплащане, на сумата от 61,94 лв., лихва за периода 29.08.2008 г. –
30.03.2009 г., на сумата от 100,94 лв., мораторна лихва, както и на сумата от 125 лв.,
разноски, претендирани по изпълнително дело № 20138410402327 по описа на ЧСИ Н--.
ОСЪЖДА Х. Б. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. С-----, да заплати на „К-------” ЕАД, ЕИК --
---, със седалище и адрес на управление: гр. С-------, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
100 лв., разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6