№ 11308
гр. София, 10.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110158820 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Б. Р. Т.
срещу „Фератум България“ ЕООД.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на
изискванията на закона, предявените искове са процесуално допустими,
изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните
доказателствени искания и на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1
ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права
и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че между страните по делото договор за паричен заем № *******
от 17.05.2024 г., съгласно които кредитодателят „Фератум България“ ЕООД се
задължава да предостави сума в заем на кредитополучателя в размер на 2 500
лв., при договорена годишна възнаградителна лихва от 23,33%, при ГПР от
49,66%, срещу задължението на кредитополучателя Б. Т. да върне
предоставената в заем сума, заедно с договорна лихва, за период от 18 месеца.
Твърди се, че кредитът е обезпечен с договор за предоставяне на гаранция,
сключен на 18.05.2024 г. между ищеца и M. B. Р., по който е начислена такса за
1
предоставяне на гаранция в размер на 2 650 лв., която не се включва при
изчисляване на ГПР. Оспорва договора за кредит като недействителен, поради
липса на задължителен реквизит, тъй като при посочен ГПР без да се посочва
кои компоненти са включени при изчисляването му, следва да се приравни на
липсващ ГПР. Договорът също така е нищожен на основание чл. 22 ЗПК.
Поддържа, че възнаграждението за предоставена гаранция е следвало да се
включи при изчисляване на ГПР, но не е включена, поради което приложения
по договора ГПР е невярно посочен, а с включване на възнаграждението по
договор за предоставяне на поръчителство в размера на ГПР, последният
надвишава максималния императивен размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК, което е
самостоятелно основание за нищожност на договора. Посочва, че
потребителят-кредитополучател е задължен да сключи договор за
поръчителство от конкретните клаузи на договора с посочено от
кредитополучателя лице-поръчител, което е и свързано лице с кредитодателя
по смисъла на §1, т.6 ДР на ТЗ, поради което разходите за поръчител са част от
общите разходи по кредита. Оспорва и договора за поръчителство като
нищожен, тъй като размерът на възнаграждението на гаранта надвишава
размера на предоставената в заем сума, поради което е и нищожна поради
противоречие на добрите нрави, но също така и на чл. 19, ал. 5, вр. с ал. 4 ЗПК.
Поради това моли съдът да обяви договор за паричен заем № ******* от
17.05.2024 г. за нищожен поради противоречие на закона и на добрите нрави,
както и да се обяви за нищожен договор за гаранция от 18.05.2024 г., сключен
между ищеца и M. B. Р. поради противоречие на закона и на добрите нрави.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът „Фератум България“
ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове
като неоснователни и недоказани. Оспорва иска за обявяване на нищожност
на договор за предоставяне на обезпечение за недопустим, тъй като е насочен
срещу ненадлежна страна. Признава, че на 17.05.2024 г. между страните е
сключен процесния договор за паричен заем № *******. Оспорва, че
предоставяне на поръчителство от „М. Б. М.“ е задължително условие за
предоставяне на кредита. Поддържа, че ищецът сам е избрал „М. Б.“ като
поръчител с подаване на заявление за кредит. Твърди, че на всеки етап
длъжникът е бил информиран за последствията от своя избор, в това число и
за дължимите суми. Оспорва, че разходът за предоставяне на поръчителство
следва да се включи в ГПР, тъй като посочва, че услугата не е задължителна.
2
Предвид посоченото моли съдът да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски, в това число и
юрисконсултско възнаграждение.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са обективно съединени искове, както следва:
установителен иск с правно чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 10, ал.1
и чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 2 и ал. 4 и във вр. с чл. 22
ЗПК и евентуално предл. 3 ЗЗД за установяване спрямо ответника
„Фератум България“ ЕООД, че договор за паричен заем № ******* от
17.05.2024 г. е нищожен поради противоречие на закона и на добрите
нрави, кумулативно съединен с
установителен иск по чл. 26, ал. 4, вр. с ал.1, предл. 1, вр. с чл. 10, ал.1
ЗПК, във вр.с чл. 11, aл. 1, т. 10, във вр.с чл. 19, ал. 5 и ал.4, чл. 22 от ЗПК
и с чл. 143 ЗЗП и във вр.с чл. 138, ал.2, изр.1 ЗЗД и евентуално предл. 3
ЗЗД, за установяване спрямо ответника „Фератум България“ ЕООД, че
договор за предоставяне на гаранция от 18.05.2024 г., сключен между Б.
Т. и М. Б. ПЛС е нищожен, поради противоречие на закона и на добрите
нрави.
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите
на доказване факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже
пълно и главно: сключване на договор за заем и за поръчителство между
страните, както и посочените основания за нищожност – неправилно посочен
размер на ГПР в договора, който не отговаря на действителния такъв, който
надвишава максималния размер, определен в чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и
противоречие на добрите нрави по отношение на всеки от двата договора.
Ответникът следва да докаже, че посоченият ГПР в договора отговаря на
действителния размер, както и че не надвишава максималния законов размер.
С оглед твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК, съдът ОТДЕЛЯ КАТО БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните по делото, следните обстоятелства: на
17.05.2024 г. между ищеца като кредитополучател и „Фератум България“
ЕООД като кредитодател е сключен договор за паричен заем за предоставяне
3
на сумата от 2 500 лв., а също така договорът за кредит е обезпечен с договор
за предоставяне на поръчителство, сключен между ищеца и „Фератум Б.“
(М.).
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, която след
като се запознае с документите по делото и след справка в счетоводството на
ответника да даде отговор на въпроси, поставени от ищеца, като изключва
въпроса поставен под б. А), като неотносим.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. П..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице по допуснатата
ССчЕ в размер на сумата от 400 лв., платими от ищеца в едноседмичен срок от
получаване на съобщението.
Вещото лице да се уведоми незабавно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК като
неотносимо.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба
като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като
направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да
изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по
делото съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад
по делото (на посочените от тях съдебни адреси), като те могат да вземат
становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по
делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
14.04.2025 г., от 14,45 ч., за която дата и час да се призоват страните с
посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5