№ 130
гр. Кърджали, 26.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Симона Иванова
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20255140200428 по описа за 2025 година
Обжалвано е Наказателно постановление № ******* 23.04.2025г.,
издадено от Началник сектор „Пътна полиция“- Кърджали към ОДМВР-
Кърджали, с което на основание чл.184 ал.5 вр.ал.1 т.1 от ЗДвП е наложено
наказание глоба в размер на 100.00лв. на А. А. Ю. от сс.П , общ. К. с ЕГН
********** за извършено нарушение на 05.04.2025г. в 20,35ч. в гр.Кърджали
на ул.Осми март на чл.106 ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят
Ю., който обжалва издаденото наказателно постановление като
незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и
поддържа жалбата си. В ход по същество моли съда да отмени наказателното
постановление като излага подробни съображения за неговата
незаконосъобразност.
Административно наказващият орган редовно призован не се явява и
не изпраща представител. Постъпила е молба от юрисконсулт, с която моли
съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди наказателното
постановление като излага подробни съображения за неговата
законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При
условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на
1
адвокатското възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна
сложност на делото.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното
заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното: На 05.04.2025г. свидетелят М.
Е. управлявал лек автомобил марка „Ф. г. *“ с рег.№ ********, когато около
20ч. се придвижвал в гр.Кърджали по ул.Осми март в посока към
кв.Възрожденци. Наближавайки бензиностанцията, която се намирала срещу
сградата на Районно управление- Кърджали, забелязал крава, която пасяла от
дясната страна извън пътното платно. Той продължил движението си в
дясната пътна лента като се движел с ниска скорост, когато усетил изведнъж,
че тази крава паднала върху предното стъкло на управлявания от него
автомобил. Поради това той спрял МПС-то, при което домашното животно
паднало от автомобила и останало да лежи на земята. Свидетелят Е. излязъл
от управляваната от него лека кола и след като видял кравата сигнализирал за
случилото се на органите на реда. По този повод на место били изпратени
свидетелите Д. Т. и В. Т., които били на работа същата вечер като младши
автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“- Кърджали. Последните двама
установили лекия автомобил марка „Ф.“ с рег.№ ********, който бил блъснал
домашно животно, с водач М. Е.. Те видели щети по автомобила, а именно по
преден капак, по предно панорамно стъкло и други, както и снели обяснения
от свидетеля Е.. След това полицейските служители Д. Т. и В. Т. снимали
удареното животно и ушната му марка. После била извършена справка за
собствеността на домашното животно, при която се установило, че негов
собственик е жалбоподателят А. Ю.. По този повод свидетелите Д. Т. и В. Т.
извикали на 09.04.2025г. собственика на домашното животно, както и водача
на лекия автомобил, и след като снели обяснения и от двамата, решили да
съставят акт за установяване на административно нарушение срещу
жалбоподателя А. Ю. по чл.106 от ЗДвП, който отказал да го подпише. Този
отказ бил удостоверен от свидетеля М. В.. На 23.04.2025г. било издадено
обжалваното наказателно постановление, в което наказващият орган възприел
напълно фактическите констатации, изложени и в акта за установяване на
административно нарушение. При тези факти е прието, че А. А. Ю. е нарушил
2
чл.106 от ЗДвП като оставя животно без надзор в обхвата на пътя и без да е
направлявано, като впоследствие то пресича платното за движение и е
блъснато от движещия се лек автомобил, при което настъпва ПТП с
материални щети.
Видно от справка за движение животно с идентификационен номер
**** към датата 05.04.2025г. е със собственик А. А. Ю. с ЕГН ********** от
сс.П , общ. К., от дата 04.08.2022г.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Д. Т., В. Т., М. В. и М. Е., както и от писмените доказателства- акт
за установяване на административно нарушение серия GA № ******* от
09.04.2025г., както и от Справка за собственост на животно с ушна марка №
**** и другите писмени доказателства приети по делото.
От правна страна съдът установи следното: Постъпилата жалба е
процесуално допустима, тъй като е подадена до административно наказващия
орган на датата 09.06.2025г., а обжалваното наказателно постановление е
връчено лично на 28.05.2025г., т.е. в законоустановения 14- дневен срок по
чл.59 ал.2 от ЗАНН.
Съдът, след запознаване с доказателствата по делото констатира, че
при съставяне на акта за установяване на административното нарушение и
при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени
процесуални нарушения. Съгласно чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, както в
акта, така и в наказателното постановление следва да се съдържат описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. В случая в акта за
установяване на административно нарушение е възприето от контролния
орган, че жалбоподателят на 05.04.2025г. около 20.35 часа в гр.Кърджали на
ул.Осми март до бензиностанция Лукойл като собственик на домашно
животно го оставил без надзор в обхвата на пътя, вследствие на което
пресичайки платното се нахвърля върху предния капак и предното панорамно
стъкло на движещия се лек автомобил марка „Ф.“ с рег.№ ********, при което
настъпва ПТП с материални щети. В наказателното постановление
административно наказващият орган е възпроизвел същото словесно описание
на нарушението и го е подвел под правната квалификация на чл.106 ал.1 от
ЗДвП. Съдът намира, че така изложените в акта и наказателното
постановление факти са несъставомерни по възприетата правна
3
квалификация. Съгласно разпоредбата на чл.106 ал.1 от ЗДвП, водачите на
пътни превозни средства с животинска тяга, на животни или на стада трябва
непрекъснато да направляват животните, така че да не създават пречки и
опасности за движението, и да не ги оставят без надзор в обхвата на пътя.
Видно от изложеното по-горе, не са изнесени такива факти и не е описано
подобно деяние, извършено от жалбоподателя Ю. именно като водач на
животно. Допуснатите нередовности в съставения акт и наказателното
постановление, предвид липсата на основни реквизити в тях, представляват
съществени нарушения на процесуалните правила. Неспазването на чл.42 т.4 и
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН води до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя А. Ю. да разбере какво точно нарушение му се вменява да е
извършил, съответно на това да организира защитата си, с оглед
обстоятелството, че нарушителят се защитава на първо място по фактите, а
след това по правната им квалификация. Въпреки, че изложеното е
достатъчно за отмяната на наказателното постановление, по същество съдът
намира, че жалбоподателят не е осъществил състава на административното
нарушение по чл.106 ал.1 от ЗДвП. Тази норма има за адресати на въведените
с нея задължения водачите на пътни превозни средства с животинска тяга, на
животни или на стада. Видно от акта и атакуваното постановление
отговорността на жалбоподателя е ангажирана като собственик на въпросното
животно, но законът не предвижда такава отговорност за собственика. Субект
на нарушението по чл.106 от ЗДвП може да бъде само лице, което отговаря на
легалната дефиниция за водач, дадена в § 6, т.25 от ДР на ЗДвП, а именно
„водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство или води
организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или
ездитни животни или стада по пътищата. В случая не се установи на
процесната дата и място А. Ю. да се е намирал изобщо в района на
нарушението, да е водил или карал посоченото в наказателното
постановление животно, поради което и не може да е извършител на
вмененото му административно нарушение. Предвид изложеното, издаденото
наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва
да бъде отменено.
От жалбоподателя не са претендирани разноски по делото, поради
което не следва да има произнасяне в тази посока. Ето защо, Съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ******* 23.04.2025г.,
издадено от Началник сектор „Пътна полиция“- Кърджали към ОДМВР-
Кърджали, с което на основание чл.184 ал.5 вр.ал.1 т.1 от ЗДвП е наложено
наказание глоба в размер на 100.00лв. на А. А. Ю. от сс.П , общ. К. с ЕГН
********** за извършено нарушение на 05.04.2025г. в 20,35ч. в гр.Кърджали
на ул.Осми март на чл.106 ал.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен
срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5