Решение по КНАХД №296/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Г. В. В. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], [адрес] чрез адвокат Р. М. от Адвокатска колегия- София против Решение № 132 от 21.11.2024 година, постановено по АНД № 118 по описа за 2024 година на Районен съд - Р..

С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № 14-36 от 11.04.2023 година, издадено от началник – отдел „Рибарство и контрол - Западна България“ – [населено място] към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което на Г. В. В. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], [адрес] му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за извършено административно нарушение по чл. 30, ал.3 от ЗРА, във вр. с т.4.1 от Заповед № РД-09-89 от 03.02.2022 година на основание чл.70, ал.1 от ЗРА.

Касаторът счита, че обжалваното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно. По същество излага доводи в посока на това, че не е доказано авторството на деянието, като в тази посока твърди, че свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля на нарушението са били противоречиви, неубедителни и неистински. Също така твърди, че жалбоподателят се е намирал на друго място, доказателство за което било предоставената командировъчна заповед. Относно законосъобразността на наказателното постановление посочва, че както при съставянето на АУАН, така и при издаването на наказателното постановление са нарушени разпоредбите на чл.42, т.3 и т.4 от ЗАНН, респективно чл.57, т.5 от ЗАНН. С оглед на тези доводи иска от съда да постанови съдебен акт, с който да бъде отменено оспореното решение на Районен съд- Р. и вместо него да бъде постановено ново по същество, с което да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.

Касационната жалба е връчена на ответника, който в срока по чл.213а, ал.4 от АПК не е депозирал отговор.

В проведеното съдебно заседание на 24.09.2025 година касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба – Началник отдел „Рибарство и контрол Западна България“ към ГД РК при ИАРА редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Със становище депозирано на 17.09.2025 г., пълномощника на ответника гл. юрисконсулт И. П., оспорва касационната жалба, моли съда да остави в сила обжалваното решение по съображения подробно изложени в представеното становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура - Перник прави заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага въззивното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Административен съд- Перник, касационен състав като прецени наведените касационни основания и доводи на страните, прилагайки нормата на чл.218 от АПК, след съвещание намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

След извършена проверка в пределите на чл.218, ал.2 от АПК настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба. Решението е правилно, тъй като е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, а основанията за това са следните:

С Акт за установяване на административно нарушение № 0029825от 30.11.2022 година, съставен от М. В. А. – ст. специалист в отдел "РК" – Западна България, сектор Благоевград и в присъствието на свидетеля С. А. е установено, че на 13.10.2022 година в 13:10 часа на язовир Пчелина, на място с координати 42°31ˈ38ˈN 22°52ˈ08 Е лицето Г. В. В. извършва любителски риболов посредством два броя въдици потопени във водата и под негов контрол и в работно положение В. риболовства в участъци на язовир Пчелина, които са забранени за риболов целогодишно със Заповед № РД-09-89 от 03.02.2022 година. Така извършено деянието е квалифицирано от страна на актосъставителя като нарушение по чл.30, ал.3, т.1 от ЗРА. АУАН е връчен на нарушителя на 30.11.2022 година и е подписан от него с възражение, че на посочената дата е бил командирован в [населено място].

Констатациите на актосъставителя са възприети и в издаденото Наказателно постановление (НП) № 14-36 от 11.04.2023 година, издадено от началник- отдел „Рибарство и контрол – Западна България“ – [населено място] към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултура (ИАРА), с което на основание чл.70, ал.1 от ЗРА на Г. В. В. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица][адрес] му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за извършено административно нарушение по чл.30, ал.3, т.1 от ЗРА. Наказателното постановление е връчено на нарушителя на 01.06.2023 година.

Наказателното постановление е първоначално обжалвано пред Районен съд- Р., който с Решение № 65 от 25.10.2023 година, постановено о АНД № 155 по описа за 2022 година го отменя изцяло. С Решение № 504 от 27.03.2024 година, постановено по КАНД № 12 по описа за 2024 година на Административен съд – Перник, решението на Районен съд- Р. е отменено и делото е върнато за ново разглеждане със задължителни указания. При новото разглеждане с Решение № 132 от 21.11.2024 година, постановено по АНД № 118 по описа за 2024 година на Районен съд- Радомир наказателното постановление е потвърдено изцяло.

За да постанови този резултат районният съд след събиране и анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателства е приел за безспорно установено от фактическа страна отразеното в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление административно нарушение. Приел е, че при издаване на същите не са допуснати съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Съдът е кредитирал показанията на актосъставителя и на свидетеля С. М. и не е кредитирал показанията на М. В. и на Г. В., тъй като не съответстват на доказателствата по делото. Отделно от това Районен съд- Радомир не е кредитирал и представената заповед за командировка от 13.10.2022 година, тъй като е приел, че същата е съставена единствено за нуждите на процеса, тъй като не съответства на разпоредбата на чл.29, ал.1 от Наредба за командировките в страната, доколкото не е заведена в счетоводните регистри на дружеството. Въз основа на всичко това е приел, че по безспорен начин е доказано извършеното от страна на касатора административно нарушение по чл. 30, ал.3, т.1 от ЗРА. С тези мотиви е потвърдил наказателното постановление изцяло.

Пред настоящата съдебна инстанция не са представени нови писмени доказателства.

Съобразно разпоредбата на чл.218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съдът намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съобразно чл.220 от АПК касационната инстанция възприема установената от страна на Районен съд- Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

Решаващият съд е събрал гласни и писмени доказателства, които са относими към всички факти, предмет на доказване по делото. Изводите са формирани при спазване принципите на чл.13 и чл.14 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН, след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че при повторното разглеждане на делото съдът се е съобразил с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона от страна на касационната инстанция, от което следва, че при разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и законът е приложен правилно.

Съответстващ на установената фактическа обстановка и обоснован е решаващият извод на Районен съд - Радомир. Правилно районният съд е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при образуване на административнонаказателното производство и налагане на административното наказание. Видно от приложения АУАН, същият е съставен от компетентно за това лице, съгласно чл.91, ал.1 от ЗРА, във връзка със заповед на министъра на земеделието и храните. Съдържа всички посочени в чл.42 от ЗАНН реквизити. Подписан е от съставителя на акта и свидетел, присъствал при установяване на нарушението, както и от нарушителя. Наказателното постановление, предмет на съдебен контрол е издадено от компетентен орган, оправомощено длъжностно лице, съгласно чл.91, ал.4 от ЗРА. Обективирано е в изискуемата писмена форма и отговаря на изискванията за съдържание е реквизити по чл.57, ал.1 от ЗАНН и е подписано от издателя му.

Както се посочи, административнонаказателната отговорност на лицето е ангажирана за извършено административно нарушение по чл.30, ал.3, т.1 от ЗРА, която разпоредба предвижда, че министърът на земеделието и храните съгласувано с министъра на околната среда и водите определя временни забрани за стопански и любителски риболов във водни обекти по чл.3, ал.1, т.1 и т.2 или отделни зони от тях за опазване на популациите от риба и други водни организми. В настоящият случай тази заповед е именно Заповед № РД-09-89 от 03.02.2022 година, в която в т.4.1 касателно област Перник изрично се предвижда забраната на риболов с всякакъв вид риболовни уреди и средства в язовир Пчелина – участъка от устието на р. С., включващ заливите затворени между точки с координати: 42.523183°N, 22.872267°Е - 42.526133°N; 22.867633°Е - 42.525983°N, 22.888417°Е - 42.527917°N; 22.887950°Е.

От събраните пред въззивната инстанция писмени и гласни доказателства по безспорен начин се доказва, че е налице извършено административно нарушение по чл.30, ал.3, т.1 от ЗРА, предвид обстоятелството, че с потапянето във водата на два броя въдици в язовир Пчелина, касаторът е осъществил състава на това административно нарушение, нарушавайки забраната за риболов, установена със заповед на министъра на земеделието. Деянието е извършено в местност с координати 42°31ˈ38ˈN 22°52ˈ08 Е, което изцяло попада в обхвата на заповедта.

Съгласно чл.27 от ЗАНН административното наказание се определя съобразно разпоредбите на този закон и в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В тази връзка, настоящият касационен състав изцяло споделя доводите на първоинстанционния съд относно размера на наложената санкция.

С оглед на това съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила, а депозираната срещу него касационна жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.

Относно разноските:

При този изход на делото касатора следва да бъде осъден да заплати в полза на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури съдебни разноски, под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 /осемдесет/ лева, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 63д, ал. 1, вр. с ал. 4 от ЗАНН.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 132 от 21.11.2024 година, постановено по АНД № 118 по описа за 2024 година на Районен съд - Радомир.

ОСЪЖДА Г. В. В. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], [адрес] да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури съдебни разноски в размер на 80.00 /осемдесет/ лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.