Р Е Ш Е Н И Е
№1887
гр. П., 25.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 03664
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД срещу Е.А. К.,
с която е поискано да бъде признато за установено, че ответната страна дължи
сума в размер на 640,29 лева, представляваща ½ от главницата за
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в
гр. П., ул. «Б.П.», бл*вх. «А», ап*за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016 г.,
както и сумата от 151,85 лева, представляваща ½ от законната лихва за
забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 08.06.2017 г.,
ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане
на задължението.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.
Ответната страна е депозирала отговор на исковата молба. Счита за неоснователни исковите претенции, за което излага подробни доводи. Релевира се възражение за погасителна давност на процесните вземания.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
„Топлофикация П.” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Е.А.С. за вземанията, които са предмет на настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 02550 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление. Издадената заповед за изпълнение е връчена e връчена на длъжника, който е подал възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, поради което на ищцовото дружество са дадени указания за предявяване на искове за установяване на вземанията си.
По делото са приложени още извлечение от сметка и
общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
Представен е нотариален акт от 19.12.2007 г., от който става ясно, че Е.А.С. притежава ½ идеална част от правото на собственост върху процесния имот.
По делото не е събран друг доказателствен материал, доколкото процесуалният представител на ищеца в съдебно заседание счита за основателно направеното от ответника възражение за давност.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал*вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване
вземания по издадена заповед за изпълнение.
В тежест на ищеца
е установяването, че между страните по делото е налице облигационна връзка за
продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяването изпълнението
на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната
стойност.
Съгласно чл. 150,
ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това
число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В
това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и
потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството
клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да
възникни и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен
По делото се установи, че ответника притежава ½ идеална част от правото на собственост
върху процесния имот. Това
води до извод, че между страните по делото е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
общи условия за продажба. Съгласно общите условия потребителят е длъжен да
заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен
срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.
Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва да установи и размера на претендираната сума. По делото не се събраха доказателства за установяването на количеството доставяна топлинна енергия, както и че същата е измервана с изправни уреди. Това води до извод за недоказаност на исковите претенции, пради което следва да се отхвърлят.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове от „Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” срещу Е.А. К., ЕГН **********,***, за признаване за установено, че ответната страна дължи на ищцовото дружество сума в размер на 640,29 лева, представляваща ½ от главницата за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. «Б.П.», бл*вх. «А», ап*за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016 г., както и сумата от 151,85 лева, представляваща ½ от законната лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 08.06.2017 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 02550по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 02550 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРГИНАЛА: В.А.