№ 196
гр. София, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20231000502481 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение 260948 от 11.07.2023 г. по гр.д. 796/2021 г. по описа на Софийски градски
съд (СГС), ГО, I-7 състав, е отхвърлен като неоснователен иск с правно основание чл. 79,
ал.1, предл.1 ЗЗД, във вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД, предявен от „Ню Лего“ ЕООД, ЕИК *********
срещу Е. С. А., ЕГН ********** за осъждане на ответницата да заплати сумата 40 000лв.,
частично от глобална сума в размер на 180 000лв., дължима по договор за цесия от
29.05.2018г., сключен между ищцовото дружество и ответницата, като А. е осъдена да
заплати на „Ню Лего“ ЕООД сумата от 600 лв. разноски по делото пред СГС на основание
чл. 78, ал. 4 ГПК съразмерно на прекратената част от исковете.
Първоинстанционното решение е обжалвано с редовна и допустима въззивна жалба от
процесуален представител на „Ню Лего“ ЕООД с оплаквания за неговата неправилност.
Навеждат се доводи, че незаконосъобразен е правния извод на СГС, че процесния договор за
цесия от 29.05.2018 г., сключен между Е. А. /цедент/ и „Ню Лего“ ЕООД /цесионер/ е
нищожен поради невъзможен предмет, както и че предмет на договора е непрехвърляемо по
естеството си право. Доколкото предмет на договора е парично вземане, то същото винаги
можело да се прехвърли чрез цесия. Изразява се несъгласие с изводите на съда, че липсвало
съгласие по сключената сделка, както и с това, че същата противоречала на добрите нрави.
В заключение се счита, че се касае за един напълно валиден от юридическа гледна точка
договор за цесия, поради което действието на същия следвало да се зачете. Иска от САС да
1
отмени акта на СГС и да постанови друг, с който предявените искове да бъдат уважени.
Претендират се разноски.
Въззиваемото лице не е подало отговор на въззивната жалба, а пред Софийския апелативен
съд не са искани и не са приемани нови доказателства поради липсата на предпоставките по
чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК.
След като се запозна с материалите по делото, САС в настоящия си състав установи
следното:
По изложените в искова молба и в молба от 17.02.2021г. обстоятелства Е. А., е
предявила срещу „Ню лего“ ЕООД обективно съединени искове с правно основание чл.26,
ал.2, предл.първо ЗЗД, по чл.26, ал.1, предл.трето ЗЗД, по чл.26, ал.1, предл.първо ЗЗД, да
бъде признато, че договорът за цесия, сключен на 29.05.2018 г. в гр. София между Е. А.
(цедент) и „Ню Лего“ ЕООД (цесионер), по силата на който А. е прехвърлила на цесионера
„Ню Лего“ ЕООД вземането си към „Уника“ АД, ЕИК: *********, в размер на 200 000 лева,
представляващо застрахователно обезщетение за претърпените от Е. А. неимуществени
вреди вследствие на ПТП, възникнало на 20.09.2016г., при което е причинена смъртта на Л.
В. Г. с ЕГН: ********** е нищожен, поради невъзможен предмет, нарушаване на добрите
нрави и противоречие със закона.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК с отговора на исковата молба ответникът „Ню Лего“
ЕООД е предявил при условията на чл. 211 ГПК, насрещен иск по чл. 79, ал.1, предл.1 ЗЗД,
във връзка с чл.99, ал.1 ЗЗД срещу Е. А. за заплащане на сумата 40 000 лв., частично от
глобална сума в размер на 180 000 лв., неизпълнено задължение по договор за цесия от
29.05.2018г.
В насрещната искова молба, както и в молби – уточнения от 07.09.2021г. и 9.11.2021г.
ищецът по насрещния иск „Ню Лего“ ЕООД навежда твърдения, че на 29.05.2018 г. между
него, в качеството му на цесионер и Е. А. (цедент) е сключен договор за цесия, по силата на
който Е. А. е прехвърлила на цесионера „Ню Лего“ ЕООД цялото си вземане към „Уника“
АД в размер на 200 000 лева, представляващо застрахователно обезщетение за претърпените
от нея неимуществени вреди вследствие на ПТП от 20.09.2016 г. срещу цена от 180 000 лева.
Прехвърленото вземане е преминало в патримониума на цесионера ведно с
принадлежностите му с подписването на договора /съгласно т. 2 и т. 4 от договора за цесия/.
Сочи се, че с Решение по гр.д. 15097/2017г. на СГС, ГО, І -18 състав било прието, че
справедливият размер на дължимото на Е. А. обезщетение за търпените от нея
неимуществени вреди вследствие смъртта на фактическия й съпруг, настъпила при ПТП на
20.09.2016 г., е в размер на 120 000 лв. С цитираното решение „Уника“ АД била осъдена да
заплати на Е. А. сумата от 40 000 лв., ведно със законната лихва от 20.09.2016 г.,
представляваща допълнителното обезщетение към платената от застрахователя на ищцата в
хода на делото сума от 80 000 лв. С Решение №1173/12.02.2020г. по гр.д. 15097/2017г. на
СГС, „Уника“ АД бил осъден да заплати на Е. А. сумата от 17 466,66 лева, представляваща
законна лихва върху платената от застрахователя доброволно сума в размер на 80 000
/осемдесет хиляди/ лева от 20.09.2016 г. до 14.11.2018 г. Твърди се, че решенията по гр.д.
2
15097/2017г. на СГС са частично потвърдени с решение по в.гр.д. №306/2020 г. по описа на
Софийски апелативен съд, ГО, 12 състав, включително в частта, в която е признато, че
справедливото обезщетение за търпените от ищцата неимуществени вреди в резултат на
ПТП от 20.09.2016 г. е в размер на 120 000 лв. Ищецът по насрещния иск „Ню Лего“ ЕООД
поддържа, че Е. А. - в нарушение на поетите от нея задължения по договора за цесия от
29.05.2018 г., се снабдила с изпълнителен лист, по силата на който „Уника“ АД да й заплати
сумата от 40 000 лв., представляваща допълнително дължащото й се обезщетение, ведно със
законната лихва върху обезщетението от 20.09.2016 г., и образувала ИД №20208510402441
по описа на ЧСИ М. П. с peг. № *** на КЧСИ. Впоследствие тези суми били преведени на Е.
А.. Последната - въпреки многократните покани от страна на цесионера „Ню Лего“ ЕООД
да изпълни задълженията си по цесионния договор, отказала да му предостави платената
сума.
С влязло в сила определение от 07.07.2021 г. производството по гр.д. №796 /2021 г., по
описа на СГС, I ГО, 7 с-в, е прекратено в частта по исковете с правно основание чл.26, ал.2,
предл. първо ЗЗД, по чл.26, ал.1, предл.трето ЗЗД, по чл.26, ал.1, пр.първо ЗЗД, предявени
от Е. А. срещу „Ню Лего“ ЕООД.
В законоустановения срок чл.131 ГПК ответникът по насрещния иск Е. А. е
депозирала отговор, в който е изложено становище за недопустимост на исковата претенция.
Счита, че след като делото е прекратено по предявения от ищцата иска, е недопустимо да се
приеме за разглеждане насрещния такъв.
Правомощията на въззивния съд са посочени в чл. 269 ГПК и съобразно изложеното в
този текст, атакуваното решение на СГС е валидно, допустимо и правилно. Мотивите за
това са следните:
Фактите по делото не са спорни и са изяснени в съобразителната част на
първоинстанционното решение, поради което не е необходимо да се повтарят, доколкото не
е налице спор по възникналите юридически факти, а само по правото:
Спорният въпрос пред апелативния съд се свежда до това дали процесния договор за
прехвърляне на вземане /цесия/ е юридически валиден и породил ли е целените с неговите
клаузи правни последици:
Съгласно разясненията по ТР № 1 от 27.04.2022 г. по ТД №1/2020 г., ОСГТК на
ВКС, когато предмет на делото са правоотношения, произтичащи от правна сделка /иск за
изпълнение по чл. 79 ЗЗД и др./, ответникът може да противопостави правоизключващи
възражения, основани на нищожността на сделката или на отделни части от нея. Прието е,
че и при липса на такива възражения, съдът не е обвързан да зачете нейните правни
последици. Императивните норми, уреждащи нищожността на сделките, не могат да бъдат
дерогирани по волята на страните, които са ги сключили. Договорната автономия не е
абсолютна, тя е ограничена от чл. 9 ЗЗД, според който страните могат да свободно да
определят съдържанието на договора, доколкото той не противоречи на повелителни норми
3
на закона и на добрите нрави. Когато тази забрана не е спазена, при оценката на правното
действие на договора, съдът трябва да се ръководи от принципа на законността и да
приложи закона точно. Материалният закон няма да бъде приложен точно, ако съдът
игнорира установените от него при преценката на доказателствата факти, опорочаващи
сделката. След като страните по сделката имат задължение да спазват правопорядъка и да не
договарят в противоречие с императивните правни норми, когато ги нарушат, следва да
понесат последиците на нищожността, която при отнесен до съда спор, ще бъде
констатирана служебно, дори и без да са направени съответните възражения.
Предвид събраните по делото доказателства и при съобразяване с ТР № 1 от
27.04.2022 г. по ТД № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, решаващият състав на САС приема, че
договорът за цесия от 29.05.2018г., с който увреденото лице прехвърля вземане за
обезщетение за неимуществени вреди е нищожен поради невъзможен предмет - чл. 26, ал. 2,
предл.1 ЗЗД, както и поради липса на съгласие – чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД, като нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Обезщетението за
неимуществени вреди е строго лично право, чието упражняване зависи от личната преценка
на неговия титуляр и не може да бъде предмет на договор за цесия, защото това
противоречи на естеството на вземането – аргумент от чл. 99, ал. 1 ЗЗД. Целта на
обезщетението за неимуществени вреди е не да поправи вредите, а да възмезди лицето,
понесло неимуществените вреди и чрез получените пари /заместваща облага/ да компенсира
понесените вреди. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да компенсира
болките и страданията чрез предоставяне на други блага. При това благото, което има
предназначение да възмезди увреденото лице за понесените страдания, не може да
съществува отделно от лицето, за което е предназначено, защото това би компрометирало и
обезсмислило компенсаторната му функция, свързана с причинените болки и страдания.
Това право поначало е ненаследимо, като изключение е само случай, в който правото вече е
било упражнено от уведения и увреденото лице почине преди изплащане на обезщетението
или в хода на висящия процес. Веднъж упражнено, правото да се получи обезщетение за
неимуществени вреди има титуляр само увреденото лице (или след неговата смърт -
неговите наследници), защото това право обслужва цели, пряко свързани с личността на
увреденото лице.
Ето защо, не може да бъдат споделени оплакванията във въззивната жалба, свързани
с това, че процесният цесионен договор бил валиден и обвързващ страните юридически.
Събраните пред първата инстанция писмени доказателства също сочат на липса на
съгласие от страна на ответницата по насрещния иск Е. А. да прехвърля вземането си на
ищцовото дружество, доколкото договора за цесия от 29.05.2018г. не съдържа подпис
положен от нея.
При това процесния договор за цесия е нищожен и не е породил целените правни
последици.
В исковата молба по първоначалния иск е заявено възражение за нищожност на договора за
цесия - поради противоречие с добрите нрави, липса на предмет.
4
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях.
Преценката за нищожност на договорни клаузи поради накърняване на добрите нрави
следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
Вземането за обезщетение за неимуществени вреди от смърт на близък е имуществено
право, чието възникване е свързано с личността на увредените, попадащи в кръга на
подлежащите на обезвреда лица. Съдът намира, че прехвърлянето в полза на трето лице на
вземане за обезщетение от смърт на близък - независимо дали изцяло или частично, макар да
не попада в изрична законова забрана, влиза в противоречие с добрите нрави.
Прехвърлянето на това вземане в съдебно предявен размер от 200 000лв. срещу сумата
от 5500 лв. за лицето, което търпи вреди, платима от цесионера, накърнява добрите нрави.
Предвид гореизложеното процесния договор за цесия от 29.05.2018г. е нищожен и
изначално не е породил целените правни последици. Следователно ищцовото дружество не
се легитимира като носител на предявеното вземане. Предявения иск с правно основание
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.99, ал.1 ЗЗД е недоказан и правилно е бил отхвърлен от
Софийския градски съд.
Ето защо, жалбата е неоснователна, а атакуваното решение ще следва да се потвърди
изцяло. Право на разноски, при това положение, има само въззиваемата, но не са предявени
искания по разноските във втората инстанция от нейна страна или на процесуалния й
представител.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, VII състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 260948 от 11.07.2023 г. по гр.д. 796/2021 г. по описа на
Софийски градски съд (СГС), ГО, I-7 състав.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5