РЕШЕНИЕ
№ 1123
гр. Варна, 16.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20223110200765 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по жалба на М. Д. ФР., с ЕГН ********** против
Наказателно постановление № 21-0819-005521/21.12.2021г. на Началника на Група при
Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Варна, с което на жалбоподателя за нарушение на
разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП, на осн. чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено наказание
„глоба“ в размер на 300 лв.
С бланкетна жалба се иска отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно,
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. Г., който пледира НП да бъде отменено. Излага, че видно от представена от наказващия
орган справка по отношение на Ф. имало издадена ЗПАМ от 2011г., която не била връчена.
През 2012г. той подновил издаденото си СУМПС с германско такова, като очевидно към
2012г. германските власти не са имали данни от българските, че на Ф. е било отнето
СУМПС и че респективно същият е изгубил правоспособност, тъй като по онова време
ЗПАМ изобщо не е била връчена и не е породила своето действие. Поради изложеното
същият изобщо не е знаел, а и не имало как да знае, че следва да се счита за лице с отнета
правоспособност. Поради това, защитата пледира за отмяна на издаденото НП като изцяло
необосновано и неправилно.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В писмени
бележки от упълномощено лице изразява становище за потвърждаване на НП и присъждане
на разноски.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
1
фактическа страна следното:
На 24.09.21г. в гр.Варна на бул. „Цар Освободител“, въззивникът управлявал
л.а."Опел Астра" с ДК № В 8657 НК, собственост на Д. Ф..
Същият бил спрян за проверка от полицейски служители сред които св. И.М., тъй
като управлявал МПС без обезопасителен колан, за което му бил съставен АУАН с бланков
№ 368947/24.09.2021г. за извършено нарушение на чл. 137а, ал.1 ЗДвП.
При извършване на проверка на съставения АУАН обаче било установено, че към
датата на извършената му проверка М.Ф. управлявал МПС, като бил преценен от
наказващия орган като неправоспособен и бил съствен друг АУАН.
Видно от представена справка от наказващият орган Ф. получил правоспособност,
като на 08.02.2011г. по отношение на него била издадена ЗППАМ№ 30022/2011г. на
основание чл. 171, т.4 ЗДвП и СУМПС издадено на името на Ф. било обявено за изземване
на 14.02.2011г.
На 15.06.2012г. издаденото му СУМПС било унищожено поради подмяна/замяна в
чужбина, като в хода на проверката се установило, че на Ф. било издадено друго от
Федерална Република Германия на база предходно издаденото му такова в Република
България, обявено за изземване с цитираната ЗППАМ.
Посочената ЗППАМ не е била връчена на М. Д. ФР..
За изложеното материалите по АНП били изпратени на ВРП за ангажиране на
отговорността на Ф. по чл. 343в, ал.3 НК, като с постановление от 14.12.2021г. било
издадено постановление за отказ от образуване на ДП поради несъставомерност на деянието
от обективна и субективна страна.
Едва впоследствие въз основа на постановения отказ било издадено обжалваното НП,
застъпило становището, че действията на Ф. съставляват нарушение, поради издадената му
ЗППАМ, с която СУМПС било обявено за изземване.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства, а именно писмените доказателства-преписката по АНП- АУАН,
заповед за компетентност, справка за нарушител, постановление на ВРП, справки, докладни
записки и др., както и от гласните доказателства -показанията на св.М., които са конкретни и
логични и следва изцяло да се кредитират като достоверни, макар в съдебно заседание
свидетелят да не си спомни от коя държава е било издадено чуждестранното СУМПС на Ф..
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане, но по същество е
неоснователна.
2
Наказателното постановление № 21-0819-005521/21.12.2021г. е издадено от
компетентен орган, надлежно упълномощен със заповед № 8121з-825/19.07.2019г. на
Министъра на вътрешните работи.
Управлението на МПС без водачът да притежава свидетелство, валидно за
съответната категория съставлява по принцип нарушение на разпоредбите чл.150 и 150а от
ЗДвП и е наказуемо по чл. 177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП.
В този случай, обаче, не са налице доказателства за това, че на процесната дата
24.09.21г. въззивникът е бил неправоспосолен.
Видно от приложената справка за нарушител, на същия е било подновено СУМПС с
чуждестранно такова, а именно такова от ФРГ, като същото очевидно е издадено въз основа
на проверка от страна на немските власти.
На следващо място, по преписката отсъстват данни издадена спрямо Ф. ЗППАМ
изобщо да е влязла в сила, още по-малко да е била връчена на жалбоподателя, от който в
този случай не следва да се търси отговорност нито от обективна, нито от субективна
страна, като буди недоумение как българските власти изобщо са допуснали на същия да се
поднови и то в чужбина СУМПС, ако са считали, че същият е загубил правоспособността си.
По изложените аргументи съдът намира, че следва да отмени издаденото НП, като
изцяло неправилно и незаконосъобразно.
Освен това, съдът намира, че не са спазени и процесуалните правила. Нарушението
не е описано от фактическа страна, като не са посочени фактите, относими към
съставомерните признаци. Именно тези факти определят рамката на фактите, които
подлежат на доказване в хода на въззивното производство. Не става ясно от описанието на
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, въз основа на какви факти АНО е
направил извод, че към датата на проверката водачът Ф. е бил неправоспособен с оглед
данните,ч е процесната ЗППАМ никога не му е била връчвана (обстоятелство несъмнено
известно на наказващия орган).
Защитата се гради именно срещу фактите, а сред тях не са описани тези, от които
може да се направи заключението, че действително лицето е неправоспособно.
С оглед горното, НП следва да бъде отменено поради неправилно приложение на
материалния и процесуалния закон.
С оглед изхода на делото, искането на въззиваемата страна за присъждане на
разноски следва да бъде оставено без уважение.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 21-0819-005521/21.12.2021г. на
Началника на Група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Варна, с което на М. Д.
ФР. за нарушение на разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП, на осн. чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП е
3
наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна
на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4