Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 03.11.2020 г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение-Брачни състави, І-ви въззивен брачен състав, в закрито заседание на трети ноември
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа
докладваното от съдия К. Хасъмска ч.
гр. дело № 10815 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.7 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по частна жалба на „Т.С.“ ЕАД, длъжник по изпълнително дело № 20207850400110
срещу отказ на ЧСИ Л.М., с рег. № 785 на КЧСИ, обективиран в съобщение с вх. №
9033 от 17.09.2020 г., за намаляване размера на приетите разноски за адвокатския
хонорар на взискателя, както и събраната върху тази сума пропорционална такса по
т.26 от ТТР към ЗЧСИ в изпълнителното производство.
В жалбата се поддържа, че определеното адвокатско възнаграждение е
прекомерно, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Сочи
се, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения не намира приложение, тъй
като към момента на изпращане на поканата за доброволно изпълнение е извършено
само действие по образуване на изпълнителното дело и други действия не са
извършвани. В срока за доброволно изпълнение „Т.С.“ ЕАД е заплатила изцяло
всички дължими суми и не следва да отговаря за разноски на взискателя,
направени за изпълнителни способи, които не са приложени. Моли съда да отмени отказа
на съдебния изпълнител да намали размера на определеното на взискателя
адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лева, съобразно чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и
да се произнесе по същество относно пропорционална такса по т. 26 от ТТР към
ЗЧСИ. Претендира сторени деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Взискателят, в срока за отговор на частната жалба,
представя възражение, в което изразява съображения за нейната неоснователност. Заявява, че заплатеното адвокатско
възнаграждение не надвишава посочения в чл.10, т.1 и т.2 от Наредбата минимален
размер и е съобразено с извършените от адвоката действия.
В приложените по делото писмени мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК, частен
съдебен изпълнител Л.М. излага становище за неоснователност на жалбата, като
счита, че размерът на претендираното адвокатски хонорар е съобразен с Наредбата
за минималните адвокатски възнаграждения и липсват основания за неговото
намаляване. Сочи, че освен молба за образуване на изпълнително дело, взискателя
е депозирал и друга молба, с която е променил искането за запор на движимо
имущество и налагане на възбрана върху недвижима собственост на длъжника, като
е посочил друг способ за изпълнение, а именно запор на банкови сметки. Освен
това процесуалния представител на взискателя е депозирал и писмено становище на
възражението на длъжника. Последният е заплатил дълга си едва на 28.08.2020 г.
след наложения му запор. Твърди, че начислените такси са определени съгласно
ТТР към ЗЧСИ и не могат да бъдат намалявани.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и становището
по нея, както и обясненията на частния съдебен изпълнител, приема следното:
Депозираната частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на
ЧСИ, който подлежи на съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.
7 от ГПК, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна
страна и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК и като такава е
допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Производството по изпълнително дело № 20207850400110 на ЧСИ Л.М., с peг. № 785
на КЧСИ е образувано на 18.08.2020 г. по молба на П.М.Р., като взискател чрез адвокат М.Л.Л.от Адвокатско съдружие „С.К.“, срещу „Т.С.“ ЕАД - като
длъжник, въз основа на изпълнителен лист от 26.05.2020 г., издаден по гр.д. №
35552/2018 г. по описа на CPC, II ГО, 164 с-в, за сумата от 50 лв. - присъдени разноски. В молбата е
направено искане за събиране на вземането по представения изпълнителен лист, като
на ЧСИ е възложено да наложи запор на движимите вещи на длъжника, възбрана на
недвижимите му имоти, както и запор върху притежаваните от него дружествените
дялове. Претендирани са разноски по изпълнителното дело в размер на 5,91 лв. за
издаване на изпълнителен лист, 3 лв. за преведена такса към ЧСИ и 400 лв. за адвокатско възнаграждение.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело е приложен договор за адвокатско
възнаграждение от 17.08.2020 г. и вносна бележка от 18.08.2020 г., от които е
видно, че взискателят е договорил и заплатил на Адвокатско съдружие „С.К.“
сумата от 400 лв. адвокатско възнаграждение.
С молба от 19.08.2020 г., взискателят поискал от съдебния изпълнител да
връчи покана за доброволно изпълнение на длъжника и е променил исканите способи
за събиране на вземането си чрез налагане на запор на движимо имущество и
възбрана върху недвижима собственост на длъжника с налагането на запор на
банкови му сметки.
Видно от приложена сметка № ********** от 19.08.2020 г., в тежест на взискателя
са възложени разноски в размер на 72,00 лв. с ДДС по т.1, 3, 5 и 9 от ТТР към
ЗЧСИ.
С покана за доброволно изпълнение изх. № 1109/19.08.2020 г. по изп.д. № 20207850400110 по описа на ЧСИ Л.М., с рег. № 785 на КЧСИ, с район на
действие СГС, длъжникът по изпълнителното дело „Т.С.” ЕАД е поканен в
двуседмичен срок да заплати сумата от общо 657,98 лв., от които 50 лв.,
присъдени разноски, 400 лв. – адвокатско възнаграждение, 5.91 лв. – държавна
такса за издаване на изпълнителен лист и банкови такси, 3 лв. – банков комисион
за превод на авансови такси, 199,07 лв. такси по ТТР към ЗЧСИ вкл. по т.1 - 24
лв. за образуване на делото, по т. 3 - 6 лв. за удостоверение от НАП по чл.191 ДОПК, по т. 5 - 24 лв. за връчване на покана за доброволно изпълнение, по т. 9
- 18 лв. за налагане на запор, по т. 5 - 72 лв. за 3 броя съобщения при
прекратяване на делото и съобщение за вдигане на наложен запор и по т.26 –
55,07 лв. пропорционална такса, таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ е начислена по
сумата за събиране, съгласно чл.83, ал.1 от ЗЧСИ във вр. с т.26 от Тарифата –
като сумата от 72 лв., предплатени от взискателя не формират т.26, дължими към
02.09.2020 г. С поканата за доброволно изпълнение длъжникът е уведомен за
наложения запор върху банковите му сметки. Същата му е надлежно връчена на 24.08.2020
г.
С писмо вх. № 1038 от 28.08.2020 г. „Централна кооперативна банка“ АД е уведомила
съдебния изпълнител, че сумата от 657,98 лв., посочена в запорното съобщение, е
преведена в пълен размер от длъжника по изпълнителното дело.
В срока за доброволно изпълнение, на 28.08.2020 г., длъжникът е възразил по
отношение на разноските сторени от взискателя за адвокатско възнаграждение над
минималния размер, както и по отношение на изчислената такса по т.26 от ТТР към
ЗЧСИ.
На 11.09.2020 г. съдебния изпълнител Л.М. е постановил отказ по направеното възражение за намаляване на приетите разноски, за който отказ
длъжника е уведомен със съобщение № 9033 на 17.09.2020 г.
С оглед разпоредбата на чл.10, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения за образуване на изпълнително дело
минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 200 лв., а с
оглед на т.2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните
по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания – 1/2 от съответните възнаграждения, предвидени в чл.7, ал.2. В конкретният
случай единственото фактическо действие, което е осъществено от процесуалния
представител на взискателя - адв. М.Л.(Адвокатско съдружие „С.К.“ ), е
подаването на молба за образуване на изпълнително дело срещу длъжника въз
основа на издаден изпълнителен лист, поради което на взискателя следва да се
присъдят разноските, които е направил за адвокатско възнаграждение от 200 лв. за
образуване на изпълнителното дело съгласно Наредбата. Подадената от пълномощника
на взискателя допълнителна молба от 19.08.2020 г. до частния съдебен изпълнител
с искане за промяна на способите за събиране на вземането от длъжника /от запор
на движимите вещи, възбрана на недвижимите имоти и запор върху притежаваните
дружествени дялове, с налагането само на запор на банковите му сметки/, не
представлява изпълнително действие, доколкото е направена в предоставения на
длъжника срок за доброволно изпълнение. Видно от данните по делото, същия е
заплатил задължението си в пълния му размер именно в срока на поканата за
доброволно изпълнение, предвид което не са налице предпоставките, предвидени в
разпоредбата на чл.10, т.2 от Наредбата, за кумулиране на възнагражденията. Предвид
това, че не са извършвани други същински изпълнителни действия от пълномощника
на взискателя и при съобразяване на обстоятелството, че изпълнителното дело не
се отличава с фактическа и правна сложност се налага извода, че взискателят има
право на адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнителното дело по
чл.10, ал.1, т.1 от Наредбата в размер на 200 лева, но не и за осъществяване на
процесуално представителство, на защита и съдействие по изпълнителното дело с
предмет друго действие, извън това по чл.10, т.1 от Наредбата.
Що се отнася до пропорционалната такса по т.26 от ТТР на ЗКЧСИ, настоящият
съдебен състав намира, че същата се дължи само върху вземането по изпълнителния
лист. В паричното вземане, върху което се
изчислява таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, не се включват авансово заплатените от
взискателя такси, вкл. и заплатеният от взискателя адвокатски хонорар по
изпълнителното дело. В случая, съдебният изпълнител е изчислил неправилно нейния
размер на 55,07 лв., доколкото я е определил върху материален интерес от 458,91
лв., включващ 50,00 лв. неолихваемо вземане по изпълнителен лист, 400,00 лв.
адвокатско възнаграждение и 5,91 лв. – държавна такса за издаване на
изпълнителен лист и 3,00 лв. банков комисион за превод на авансови такси. Към
материалния интерес ЧСИ не е включил единствено обикновените такси, дължими съгласно
ТТР към ЗЧСИ.
В т. 26, б. „а" от ТТР към ЗЧСИ
е предвидено, че за изпълнение на парично вземане се събира такса върху
събраната сума, а именно: до 100 лв. – 10 лв. Според забележка 4 към т. 26 от
ТТРЗЧСИ, в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. В този
размер не следва да се включват никакви такси и разноски по самото изпълнително
дело, а само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, т.е. в случая
сумата от 50,00 лева. Предвид това дължимата такса по т. 26, формирана върху
главница от 50,00 лева, възлиза на 12,00 лева с ДДС, т.е. /10+2 /ДДС / и до
този размер се дължи от длъжника, а не до определения от ЧСИ размер от 55,07
лева.
По
разноските:
Независимо от изхода на спора, обаче, с оглед разпоредбата на чл. 79, ал. 1
от ГПК, претенцията на частния жалбоподател се явява неоснователна и като
такава следва да бъде оставена без уважение. Тук следва да се подчертае, че по
отношение на него, нормите на чл. 78 от ГПК не намират приложение, доколкото
именно в качеството си на длъжник в изпълнително производство чрез подадената
частна жалба същият реализира правото си на защита. Допълнителен аргумент се
явява спецификата на производството по обжалване на действията на съдебния
изпълнител, поради което искането му за присъждане на разноски следва да бъде
оставено без уважение. Това е така, защото предмет на съдебен контрол е
процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по
принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване
на причинените от тях вреди /в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл.
435 от ГПК/, е съдебният изпълнител. Той, обаче, не е страна в съдебното
производство по обжалване на действията и актовете му. Процесуалният способ за
защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива, е общият исков
ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на
вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния
изпълнител.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, отказ на ЧСИ Л.М., рег. № 785
на КЧСИ по изп.д. № 20207850400110, обективиран в съобщение с вх. № 9033 от
17.09.2020 г., за намаляване размера на адвокатското възнаграждение в полза на
взискателя по изпълнението и таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на разноските за адвокатско възнаграждение за пълномощника на
взискателя от 400 лв. на 200 лв., както и пропорционална такса по т.26 от ТТР
към ЗЧСИ, събирана от длъжника, от 55,07 лв., на 12,00 лв. с вкл. ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на жалбоподателя за присъждане на сторените в настоящото
производство разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.