№ 3206
гр. София, 21.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20221110204491 по описа за 2022
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
С Наказателно постановление (НП) № СО-Т-С-21-10-702 от 04.02.2022г., издадено от
Зам. Кмета на Столична община, на основание чл.53, ал.1 и ал.2 и чл.24, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.36, ал.1 и чл.35, ал.3 от
Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на
Столична община (НРУИТДТСО) на СТ. К. Г. е наложена „глоба“ в размер на 300 (триста)
лева за нарушение на чл.23 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска
дейност на територията на Столична община.
СТ. К. Г. (чрез адв. Теодор Г.) подава жалба срещу това Наказателно постановление.
В нея се твърди, че Наказателното постановление е незаконосъобразно, нецелесъобразно и
издадено в нарушение на производствените правила и целта на закона. Наказателното
постановление било неправилно, тъй като е издадено при нарушение на основни принципи
на административно-наказателното право и в несъответствие с материално-правните норми
и административно-производствените правила. Оспорва се фактическата обстановка, въз
основа на която е издадено Наказателното постановление. Не било доказано, че С.Г. е
извършвал търговска дейност на открито. От събраните доказателства не ставало ясно дали
изобщо е извършвана търговска дейност, тъй като не била извършена „контролна покупка“.
В жалбата се сочи, че лицето, което е било заварено зад въпросните „специализирани
колички“ е .........., който извършвал дейност въз основа на граждански или трудов договор с
Дружеството, на което жалбоподателят е управител или пълномощник. Обяснява се, че ........
се обадил на Г. при пристигането на проверяващите лица и поради това жалбоподателят е
1
бил на място и на него му бил съставен Акт като физическо лице. По-нататък в жалбата се
казва, че е нарушен чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като имало неяснота относно авторството
на деянието и какви доказателства са били събрани в тази насока; не било доказано и че е
извършвана търговска дейност; нямало изчерпателно описание на нарушението и на
обстоятелствата, при които то е извършено. С тези аргументи се иска от съда да отмени
процесното Наказателно постановление. Претендира се и присъждане на сторените от
жалбоподателя разноски по делото.
Пред СРС жалбоподателят СТ. К. Г. не се явява лично, но се представлява от адв. Г..
В съдебно заседание на 03.06.2022г. той заявява, че поддържа жалбата. По време на
съдебните прения в съдебно заседание на 03.06.2022г. адв. Г. пледира за отмяна на
Наказателното постановление поради неговата неправилност и незаконосъобразност, като
защитата препраща към развитите в жалбата съображения. Иска се съдът да присъди
разноски в полза на жалбоподателя, за което адв. Г. представя списък с разноски и договор
за правна защита.
Пред настоящия съдебен състав въззиваемата страна Зам. Кмет на Столична община
се представлява от юрк. Танев, който в съдебно заседание на 03.06.2022г. заявява, че
оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 03.06.2022г. юрк. Танев
пледира за потвърждаване на Наказателното постановление. Според процесуалния
представител на въззиваемата страна от събраните писмени и гласни доказателства се
установява по безспорен начин, че жалбоподателят е извършвал търговска дейност на
открито без разрешение, издадено по съответния ред от Кмета на района, с което е
осъществен съставът на нарушението по чл.23 от НРУИТДТСО. Процесуалният
представител на въззиваемата страна посочва, че лицето попада в обхвата на дефиницията за
търговец съгласно § 3, т.3 от ДР на НРУИТДТСО, поради което обстоятелството дали
лицето е продавало стоката за своя или чужда сметка не е относимо. Според юрк. Танев от
събраните по делото гласни доказателства се установява, че нееднократно жалбоподателят
се е срещал с контролните органи и друг път е било установявано извършване на
административно нарушение, поради което не може да се приеме, че се налице основания за
прилагане на чл.28 от ЗАНН. Относно твърдението от жалбата, че друго лице е продавало,
юрк. Танев се позовава на показанията на разпитаните от СРС свидетели, според които
именно жалбоподателят е извършвал търговската дейност като е предлагал стоката си срещу
пари. Поради това се приема за доказано авторството на деянието и се иска СРС да потвърди
обжалваното Наказателно постановление, както и да присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите от жалбата и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :
На 04.10.2021г., около 19:15 часа свидетелите ........ и ...... (служители на Столичен
инспекторат към Столична община, район „Триадица”) видели, че в ......, срещу пилоните на
НДК, СТ. К. Г. (който познавали от преди) предлага за продан варена и печена царевица,
печени кестени и чипс от две специализирани метални колички, заемащи около 3 кв.м.
2
пешеходна зона. Свидетелките знаели, че за това място няма издадено разрешение за
извършване на търговска дейност от Кмета на района, а когато пристъпили към проверка на
Г. той също им казал, че няма разрешително за извършване на търговска дейност.
Свидетелката ........ видяла, че Г. обслужва количките, слага царевица, дава на клиентите и
прибира парите от направените продажби. Свидетелят ...... видял, че Г. е зад щанда на
въпросните колички и че продава срещу пари царевица на клиенти.
Свидетелката ........, в присъствието на свидетеля ......, съставила срещу СТ. К. Г. Акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 21-10-702 от 04.10.2021г. за
това, че на 04.10.2021г. около 19:15 часа в гр. София, район „Триадица“, пл. „България“ № 1,
срещу пилоните на НДК, С.Г. извършва търговия на открито, предлагайки за продан варена
и печена царевица, печени кестени и чипс от 2 /два/ броя специализирани метални колички,
заемайки около 3 кв.м. пешеходна зона без Разрешение за ползване на място, издадено от
Кмета на район „Триадица”, с което е нарушена нормата на чл.23 от НРУИТДТСО. Актът е
връчен на 04.10.2021г. на СТ. К. Г. срещу подпис, като е подписан от него без възражения.
Въз основа на този АУАН и при същата фактическа обстановка като описаната в него
срещу СТ. К. Г. е издадено атакуваното Наказателно постановление № СО-Т-С-21-10-702 от
04.02.2022г., издадено от Зам. Кмет на Столична община, с което на основание чл.53, ал.1 и
ал.2 и чл.24, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.36, ал.1 и чл.35, ал.3 от НРУИТДТСО на СТ. К. Г. е
наложена глоба в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл.23 от НРУИТДТСО.
Наказателното постановление е изпратено по пощата и е получено от Г. срещу
подпис на 11.03.2022г., след което е обжалвано с жалба, подадена в Столична община на
16.03.2022г.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за установена въз основа на
събраните по делото доказателства : показанията на свидетелите ........ и ......, както и
писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на
чл.283 от НПК - АУАН № 21-10-702 от 04.10.2021г.; известие за доставяне на НП; Заповеди
на Кмета на Столична община с № СО-РД-09-2540 от 12.12.2014г., № РД-09-2027 от
29.11.2011г. и № СО-РД-09-567 от 20.06.2013г., както и длъжностна характеристика на
Диляна .........
Показанията на свидетелите ........ и ...... са еднопосочни, вътрешно непротиворечиви
и звучат житейски достоверно. Съдът няма основание да счита думите на ........ и ...... за
заинтересовани и предубедени от изхода на делото. Гласните доказателства намират опора и
в АУАН. Поради това съдът ги кредитира изцяло.
Констатациите от Акта се потвърждават напълно от показанията на разпитаните от
СРС свидетели и същевременно не се опровергават от останалите доказателства. Не са
налице пороци на Акта, поради което посочените в АУАН обстоятелства също следва да се
кредитират от съда.
Известието за доставяне на НП има достоверна дата, на която съдът се доверява и
приема, че Наказателното постановление е изпратено по пощата и е получено от Г. срещу
3
подпис на 11.03.2022г.
Цитираните по-горе Заповеди на Кмета на Столична община и длъжностната
характеристика на Диляна ........ са издадени от държавен орган и разполагат с
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира
изцяло. От Заповед № СО-РД-09-567 от 20.06.2013г. на Кмета на Столична община и
длъжностната характеристика на Диляна ........ се установява, че свидетелката ........ е заемала
длъжността „старши инспектор“ в районен инспекторат при Столичен инспекторат към
Столична община и като такава е имала правото да извършва проверки и съставя АУАН за
констатирани нарушения на НРУИТДТСО. Въз основа на Заповед № РД-09-2027 от
29.11.2011г. на Кмета на Столична община съдът приема за доказано, че и атакуваното
Наказателно постановление е издадено от компетентно лице. Поради това и по аргумент от
чл.35, ал.1, т.4, вр. чл.34, ал.3, вр. ал.1 и чл.35, ал.3 от НРУИТДТСО, вр. чл.22, ал.5 от
ЗМСМА съдът приема, че конкретните АУАН и НП са издадени от овластени за това лица.
Доколкото писмените и гласни доказателства са обективни, еднопосочни и
непротиворечиви помежду си, съдът намира за ненужно по-подробното им анализиране (по
аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК).
При така установената фактическа обстановка и направения по-горе
доказателствен анализ, съдът достигна до следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите
административни актове. Жалбата е подадена в преклузивния процесуален срок и изхожда
от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения :
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че съставеният АУАН и
издаденото въз основа на него Наказателно постановление са изцяло в съответствие с
процесуалния и материалния закон; отговарят на изискванията на чл.42, респ. чл.57 от
ЗАНН; издадени са от компетентни лица - съгласно чл.35, ал.1, т.4, вр. чл.34, ал.3, вр. ал.1 и
чл.35, ал.3 от НРУИТДТСО, вр. чл.22, ал.5 от ЗМСМА и направения по-горе анализ на
длъжностната характеристика и Заповедите на Кмета на Столична община, приложени по
делото.
Нарушението е извършено и установено в деня на съставяне на АУАН – 04.10.2021г.,
а НП е издадено след по-малко от 6 месеца – на 04.02.2022г. Поради това съдът приема, че
са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Налице е съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението в
АУАН и в Наказателното постановление. Съдът не счита, че има допуснато съществено
процесуално нарушение при съставянето на Акта и издаването на Наказателното
постановление. Нарушението е достатъчно ясно описано – посочено е времето и мястото на
извършването му, посочен е видът на извършваната търговия на открито, както и че
заеманата площ е пешеходна зона. Отбелязано е, че Г. е извършвал търговия на открито като
е предлагал за продан царевица, печени кестени и чипс и че дейността е извършвана без
4
Разрешение за ползване на място, издадено от Кмета на район „Триадица“. Налице е
съответствие на така описаните в АУАН и НП факти с посочената като нарушена правна
норма - чл.23 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на
територията на Столична община (според действащата към 04.10.2021г. редакция на
НРУИТДТСО).
В хода на служебната проверка, извършена от съда, се установява, че са изпълнени и
законовите изисквания за съставяне и връчване на АУАН и НП - чл.40, ал.1, чл.43, ал.1 и
ал.5 и чл.58, ал.1 от ЗАНН.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че е допуснато нарушение на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като имало неяснота относно авторството на деянието и какви
доказателства били събрани в тази насока, тъй като нито в Акта, нито в НП се твърди Г. да е
извършвал търговска дейност от името на друго физическо или юридическо лице, поради
което и не е било необходимо да се мотивира защо е ангажирана отговорността на лицето,
което е заварено на място да предлага царевица, чипс и печени кестени. Освен това -
доколкото съставът на нарушението по чл.23 от НРУИТДТСО не се интересува от това чия
собственост са продаваните стоки, релевираният в тази връзка аргумент на жалбоподателя е
ирелевантен за този правен спор.
Водим от изложеното до тук СРС прие, че спорът следва да бъде решен по същество.
Съгласно действащата към 04.10.2021г. редакция на чл.23 от НРУИТДТСО търговия на
открито се извършва въз основа на Разрешение за ползване на място (по образец), издадено
от Кмета на района, на територията на който ще се извършва дейността. Търговия на
открито според чл.19 от НРУИТДТСО е търговия на дребно върху терени общинска
собственост - паркове, тротоари, площади, улични платна и други. В случая, от показанията
на свидетелите ........ и ......, както и от АУАН, става ясно, че на процесната дата
/04.10.2021г./ в гр. София, район „Триадица“, пл. „България“ № 1, срещу пилоните на НДК,
С.Г. е предлагал за продан на клиенти варена и печена царевица, печени кестени и чипс от
две специализирани метални колички, заемайки част от пешеходната зона пред НДК. Доказа
се, че Г. /включително и към 04.10.2021г./ не е имал издавано Разрешение за ползване на
мястото за извършване на търговия на открито върху терен общинска собственост от Кмета
на район „Триадица” /на територията на който район се намира процесното място : пл.
„България“ № 1, срещу пилоните на НДК/. Установи се от свидетелските показания, че за
това място принципно не е издавано такова Разрешение за ползване на място. По същество
жалбоподателят не отрича, че не е имал издадено такова Разрешение.
Относно авторството на деянието : от показанията на свидетелите се установява по
несъмнен начин, че Г. реално е обслужвал количките, слагал е царевица, давал е царевица на
клиенти, получавал е пари от продажбата, т.е. извършвал е фактически действия, сочещи на
извършване на търговска дейност на процесното място. По делото не са събрани
доказателства Г. да е извършвал тази търговска дейност от името на трето лице, респ. друго
лице да я е извършвало (както се твърди в жалбата). Поради това възраженията относно
авторството се явяват недоказани и неоснователни, още повече, че по време на проверката и
5
при съставянето на АУАН лицето, заварено зад въпросните колички, не е посочило, че не
той продава царевицата, респ. че друго лице извършва търговска дейност на открито.
Паради това релевираните в последствие в жалбата и неподкрепени с доказателства пред
съда доводи не следва да се споделят. Тук е местото да се посочи, че съгласно § 3, т.3 от ДР
на НРУИТДТСО „търговец“ по смисъла на НРУИТДТСО е лице по смисъла на § 13, т.2 от
Закона за защита на потребителите, т.е. всяко физическо или юридическо лице, което
продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с
потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в
частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. В
случая свидетелите ........ и ...... са заварили С.Г. да продава царевица, както и да предлага за
продан варена и печена царевица, печени кестени и чипс на клиенти, т.е на потребители.
Освен това според чл.1, ал.1, т.1 от Търговския закон ТЗ) „търговец“ е всяко физически или
юридическо лице, което по занятие извършва покупка на стоки и други вещи с цел да ги
препродаде в първоначален, преработен или обработен вид. Според чл.286, ал.2 от ТЗ
сделките по чл.1, ал.1 от ТЗ са абсолютни търговски сделки, независимо от качеството на
лицата, които ги извършват. В случая Г. се доказа, че е извършвал именно продажба на
царевица, кестени и чипс в обработен /сготвен – печен, варен/ вид. Поради това съдът
приема, че той е извършвал търговска сделка, независимо, че е физическо, а не юридическо
лице. Като е предлагал за продан варена и печена царевица, печени кестени и чипс, както и
като е продавал царевица пред очите на свидетелите ........ и ......, съдът приема, че
жалбоподателят се явява административно – наказателно отговорно лице (в този смисъл са
Решение № 2051/07.06.2022г. на СРС, НО, 96 състав; Решение № 821/12.02.2021г. на АССГ-
XIX касационен състав и други).
Действащата към 04.10.2021г. норма на чл.23 от НРУИТДТСО е изисквала търговия
на открито се извършва въз основа на Разрешение за ползване на място (по образец),
издадено от Кмета на района, на територията на който ще се извършва дейността. В чл.23 от
НРУИТДТСО има промени, но доколкото те касаят само реда за издаване на Разрешението
за ползване на място и доколкото тези промени в чл.23 от НРУИТДТСО са приети с
Решение № 476 по Протокол № 59 от 07.07.2022г. и влизат в сила от 15.01.2023г. – по
същество те нямат отношение към решаването на настоящия казус и тъй като деянието и
към момента продължава да представлява административно нарушение, следва да се
ангажира отговорността на дееца.
Ситуирането на жалбоподателя зад щанда на количките с царевица, кестени и чипс
пред пилоните на НДК (което е видимо, че е част от пешеходната зона пред НДК),
продажбата на царевица на клиенти пред очите на проверяващите и липсата на Разрешение
за ползване на мястото от Кмета на район Триадица“ доказват, че от субективна страна
нарушението е реализирано умишлено.
Нарушението по чл.23 от НРУИТДТСО е формално и за довършеността му не е
необходимо да е настъпил какъвто и да било противоправен резултат. Въпросната търговска
дейност е била реализирана срещу пилоните на НДК без необходимите документи. Липсват
6
смекчаващи отговорността обстоятелства. Жалбоподателят е познат на св......... като лице,
което не за първи път продава там. Поради това следва да се приеме, че нарушението
представлява типична проявна форма на нарушение по чл.23 от НРУИТДТСО и в случая
чл.28 от ЗАНН е неприложим.
Според чл.36, ал.1 от НРУИТДТСО за нарушение на чл.23 от НРУИТДТСО на
виновните лица се налага „глоба“, а на едноличните търговци и юридическите лица –
„имуществена санкция“ в размер от 300 до 2000 лева. От текста на чл.36, ал.1, вр. чл.23 от
НРУИТДТСО също следва, че адресат на нормата на чл.23 от НРУИТДТСО са не само
юридическите лица – търговци, но и физическите лица, което е още едно /допълнително/
основание съдът да не сподели релевираните в жалбата доводи относно авторството на
деянието.
В случая смекчаващи отговорността обстоятелства няма. Отегчаващи отговорността
обстоятелства се явяват това, че дейността е извършвана на място с голямо количество
човекопоток в центъра на град София, както и това, че Г. не за първи път е извършвал
търговска дейност на това място /по думите на св........./. С оглед съотношението на
смекчаващите към отегчаващите отговорността обстоятелства и тяхната относителна тежест,
съдът прие, че на С.Г. следва да бъде определена „глоба” в размер над минималния, т.е.
„глоба” в размер 500 лева. Доколкото, обаче, с обжалваното Наказателно постановление на
жалбоподателя е наложена „глоба” в размер на 300 лева и съдът е сезиран по жалба на СТ.
К. Г., с оглед забраната за влошаване положението на жалбоподателя, съдът не може да
увеличи размера на административното наказание, наложено на Г.. Поради това СРС следва
да потвърди размера на глобата, определен с атакуваното Наказателно постановление.
Водим от всичко изложено до тук, настоящият съдебен състав прие, че следва да
отхвърли жалбата и да потвърди изцяло обжалваното Наказателно постановление.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се дължат разноски. На основание чл.87
и чл.63д, ал.4 от ЗАНН учреждението, чийто орган е издал процесното НП (т.е. Столична
община) има право на юрисконсултско възнаграждение – доколкото съдът потвърждава
Наказателното постановление и по време на съдебните прения пред СРС – 10 състав
процесуалният представител на въззиваемата страна е поискал присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в настоящото
производство страните имат право да им се присъждат разноски по реда на АПК. Когато
страната е била защитавана от юрисконсулт, както в случая, на основание чл.63д, ал.4 от
ЗАНН в полза на Столична община следва да се присъди възнаграждение в размер,
определен от съда. Според чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ заплащането на правната
помощ следва да е съобразено с вида и количеството на извършената дейност и да се
определи според Наредбата за заплащането на правната помощ. В чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ пише, че възнаграждението за защита в производства по
ЗАНН (каквото е настоящото) може да бъде от 80 до 150 лева. В случая по настоящото дело
е имало едно открито съдебно заседание пред СРС – 10 състав с участието на юрк. Танев,
което заседание е продължило около половин час. Същевременно в рамките на
7
производството пред СРС – 10 състав, включително и по време на съдебните прения пред
съда, юрк. Танев е проявил процесуални усилия да защити тезата си. Поради това, но и
доколкото самият правен спор не се отличават с фактическа и правна сложност,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Столична община юрисконсултско
възнаграждение в размер над минималния и около средния, предвиден в Наредбата за
заплащането на правната помощ, т.е. сумата от 110 (сто и десет) лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № СО-Т-С-21-10-702 от
04.02.2022г., издадено от Зам. Кмета на Столична община, с което на основание чл.53, ал.1 и
ал.2 и чл.24, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.36, ал.1 и чл.35, ал.3 от Наредбата за реда и условията за
извършване на търговска дейност на територията на Столична община на СТ. К. Г. е
наложена „глоба“ в размер на 300 (триста) лева за нарушение на чл.23 от Наредбата за реда
и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община.
ОСЪЖДА СТ. К. Г. с ЕГН **********, с адрес : гр. София, ж.к. „Надежда“ IV,
бл.463, вх.А, ет.5, ап.13, да заплати на Столична община за направени по делото разноски
за юрисконсултско възнаграждение сумата от 110 (сто и десет) лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8