Решение по дело №426/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 215, ал. 1 от ЗУТ и е образувано по жалбата на З. М. М. и М. К. Е., чрез адв. А. Й., АК-[област] срещу Заповед № РД-365/11.10.2011 г., издадена от ВрИД Кмет на [община], [област], с която на основание чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, е одобрено частично изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ I - склад за отровни препарати, кв. 114, а по действащия устройствен план на [населено място] - О., представляващ ПИ с ид. № 44402.500.885 по КККР на [населено място], с който се променя отреждането на този УПИ за жилищно строителство и обществено обслужващи дейности.

В жалбата се сочат основания за нищожност и незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди се допустимост на жалбата, тъй като жалбоподателите не са уведомени за издаването на оспорения акт, като за процесната заповед научили след запознаване с писмо изх. № Д-5087(1)/22.10.2024 г. адресирано до тях, във връзка с извършени строителни дейности на сграда, намираща се в ПИ № 44402.500.885 по КККР на [населено място].

Сочат, че правният интерес от оспорване е обоснован от качеството им на собственици на съседния ПИ № 44402.50.56 по КККР на [населено място], [община], [област], което се установява с регистър на имот № 217 от 2003 г. и нотариален акт за дарение от 2018 г. Твърдят, че със заповедта е одобрен ПУП-ПРЗ, с който се предвижда промяна на предназначението на съседния имот, установява се свързано застрояване и се допускат намалени отстояния. Молят съда при преценка на правния интерес да се съобрази с Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 г. по ТД № 1/2012 г. на ОСК на ВАС, съгласно което правото на жалба за прогласяване на нищожност не следва да ограничава със срок и [Наименование], още повече след като в закона липсва изрична разпоредба за това. Също и решение № 5/17.04.2007 г. по к.д. № 11/2006 г., според което „Прогресивният характер на легитимацията е възможност да се обжалват административните актове не само когато са налице пряко нарушени права, но и при предстоящо засягане на права“.

Жалбоподателите излагат доводи за допуснати пороци при издаване на заповедта. На първо място за нищожност на заповедта сочат липса на материална компетентност на издателя й.

На следващо място, жалбоподателите сочат липса на материално-правните предпоставки за издаването й. Твърдят че неправилно в заповедта се сочи разпоредбата на чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, която визира основание за изменение на Общ устройствен план, тъй като очевидно според тях се касае до изменение на Подробен устройствен план, за който е приложима ал. 2 на чл. 134 от ЗУТ.

Считат също, че е налице противоречие между текстовата и графичната част на заповедта, като в текстовата част е посочено, че се променя само отреждането, а в диспозитива на заповедта, че се одобрява "ПУП-ПРЗ", т.е. както План за регулация, така и План за застрояване.

Излагат се доводи и за нарушения, свързани с нормативите/отстоянията за разполагане на сградите на основното застрояване. Молят съда да постанови решение, с което прогласи нищожността на оспорената заповед, евентуално да я отмени като незаконосъобразна. Претендират присъждане на разноски.

В съдебно заседание, при гледане на делото по същество, жалбоподателите не се явяват, представляват се от пълномощника си адв. Й., която моли за предоставяне на срок за писмено становище, но в дадения такъв не представя такова.

Ответникът по жалба, Кмета на О. Б. и заинтересованата страна, О. Б. се представляват от процесуален представител, адв. К., който оспорва жалбата. Счита, че в хода на производството са ангажирани доказателства, опровергаващи твърдяната нищожност на процесната заповед. Сочи, че са налице материално-правните предпоставки за издаването й, като основанията за законосъобразност се установяват с категоричното заключение на вещото лице, прието по делото. Допълва, че за жалбоподателите липсва правен интерес от оспорване за законосъобразност, поради липса на собственически права на имот с кратък идентификатор 500.56 към датата на издаване на заповедта. Претендира разноски.

Заинтересованата страна, И. К. се явява лично, поддържа становището на представителя на ответната страна. Счита заповедта за законосъобразна. Иска да му бъдат присъдени разноски.

По искане на жалбоподателите е допусната съдебно техническа експертиза, по която вещо лице – арх. Ш. установява, в /т.1/, че Подробният устройствен план - изменение на плана за регулация и застрояване, одобрен с процесната заповед № 365/11.10.2011 г., касае имот с идент. № 44402.500.885 по КК на [населено място].С проекта за ПУП-ПРЗ се запазва съществуващата постройка в южната част на имота и се предвижда ново застрояване - нискоетажно, с височина до 10 м. (чл. 23, ал. 1, т. 1 от ЗУТ), посочено с ограничителни и задължителни линии на застрояване. В южната част на УПИ, по границата с ПИ-56 е предвидено свързано застрояване. В констативната част на заключението се уточнява, че в матрица и в табличен вид са посочени устройствените параметри на застрояване за УПИ, съответстващи на допустимите параметри за зона Жм (жилищно застрояване с малка височина), съгласно чл. 19, ал. 1 от Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии: Плътност на застрояване /П застр./ - до 60%; Интензивност на застрояване /К инт./ - до 1,2; Озеленена площ /озел./ - мин. 40% и Височина - 3 ет. /до 10 м./. Определени са и допустими устройствени показатели за зоната: Плътност - макс. 50%; Кинт-макс. 1,0; Озеленена площ - мин. 40%; Височина /кота корниз/ - макс. 10 м.

Сочи, че към датата на одобряване на процесния ПУП, не е имало действащ ОУП, затова според вещото лице не е логично да се търси съответствие на процесния ПУП с общия устройствен план на [община]. Според вещото лице, изработването и одобряването на ОУП е съобразено с изискванията на чл. 103а от ЗУТ, като при изработването на ОУП са взети в предвид предвижданията на вече одобрения ПУП, който се явява заварен спрямо проекта на ОУП и няма несъответствие между двата плана: процесния ПУП и ОУП на [община].

По отношение отстоянието на сградите до страничните регулационни линии вещото лице сочи, че преди проекта за ПУП-ПРЗ в имот 885 е установило, че има съществуваща сграда и според разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗУТ линиите на застрояване са в съответствие с разположението на заварената сграда. В случая, с проекта за ПУП-ПРЗ се запазва местоположението на съществуващата постройка в южната част на имота и се предвижда ново застрояване, посочено с ограничителни и задължителни линии на застрояване. Новото застрояване, по южната границата с ПИ-56 е предвидено като свързано застрояване на самата имотна граница, а в останалата част на УПИ, новото застрояване е на 5,00 м. от източната имотна/регулационна граница с ПИ-56 и на l/3h от западната имотна/регулационна граница с ПИ-56. В приложената нова скица от СГКК от 26.04.2018 г. за имот с идент. № 44402.500.885 (стр.12) е нанесена сградата след реализиране на строителството и отразява действителното положение към момента, а именно: в имота има само една сграда, разположена по южната граница с имот 56 и на отстояние приблизително около 2,0 м. (графично измерени) от западната граница с имот 56 и на повече от 3,00 м. от източната имотна граница. От извършения оглед на място, експертът установил, че имот с кратък № 56 е незастроен. Теренът е обрасъл с храсти и дървесна растителност и в конкретния случай предназначението на имот с кратък № 56 не следва да се определя от реалното/фактическото ползване на имота, тъй като имотът е урбанизирана територия.

Административният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, прие следното: Със Заповед № РД-634/20.05.1986 г. на П. на Окръжен народен съвет - [област], по реда на ППЗТСУ, е утвърден цялостния застроителен, регулационен и кадастрален план на [населено място] и [населено място]. Съгласно този план, имот с идент. № 44402.500.885 (на заинтересованата страна) и имот с идент. № 44402.500.56 (на жалбоподателите) попадат в околовръстния полигон на селото, с действаща улична и дворищна регулация. Със Заповед № 117 от 31.10.1994 г. на Кмета на [община], е обособен парцел за обект - Склад за отровни препарати, парцел № I, кв.114а по плана на [населено място] - О.. Отреденият парцел № I е почти изцяло идентичен с имот с идент. № 44402.500.885, което е видно от приложената скица с нанесена действаща регулация върху кадастрална основа (стр.40 от делото).

С оспорената Заповед № 365/11.10.2011 г. на ВрИД, Кмет на [община], е одобрено частично изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ I-за склад за отровни препарати, кв.114а по плана на [населено място]-О., представляващ ПИ с идент. № 44402.500.885 по КК на [населено място].

Производството е започнало по заявление с вх. № Д-6260/23.08.2011 г. от И. А. К., собственик на УПИ I, кв. 114, а по действащия устройствен план на [населено място]-О., съгласно Нотариален акт за продажба на собственост върху недвижим имот № 184, том II, peг. № 2532, дело № 353 от 2006 г., вписан в службата по вписване с вх. peг. № 1277 от 12.05.2006 год., акт № 100, том V, дело № 1026/05 г. стр. 1229, същия имот заснет и нанесен с идентификатор 44402.500.885 в кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-20/20.04.2010 год. на ИД на АГКК, и във връзка с решение № 5 по протокол № 8/05 10.2011 г. на Общинския експертен съвет по устройство на територията. Заявлението е разгледано от Общински експертен съвет по устройство на територията /ОЕСУТ/, и с решение по Протокол № 7/31.08.2011 г., в т. 1 е предложено на кмета на общината да издаде заповед за изработване на ПУП-ПРЗ по подаденото заявление. По повод на това решение и заявлението на К. е издадена Заповед № РД-322/03.09.2011 г. на Кмета на [община], л.37 от делото, с която се разрешава на И. А. К. изработването на ПУП - План за регулация и застрояване за УПИ I – склад за отровни препарати, кв. 114а по действащия устройствен план на [населено място]-О., представляващ ПИ с идентификатор 44402.500.885 по кадастралната карта на [населено място]. С процесния ПУП се промени отреждането на гореспоменатия имот за жилищно строителство и обществено обслужващи дейности. Съгласно проекта, към който е приложена скица, обяснителна записка и документи за собственост се предвижда промяна на дворищната регулация за имот 885, намиращ се в урбанизирана територия, който става УПИ I - 885 (за жилищно строителство и обществено обслужващи дейности) с обозначени параметрите на застрояване. Тази заповед е съобщена на заинтересованите страни (съобщение на л. 35) и след влизането й в сила, компетентният колективен орган ОЕСУТ в [община], със свое решение по Протокол № 8/06.10.2011 г. в т.5 предлага на кмета на общината да одобри въпросния ПУП-ПРЗ (стр.73-74). Въз основа на това решение е издадена оспорената в това производство заповед на 11.10.2011 г. като според данните на регистър на имот № 217 на населеното място за 2003 г. вписани от инж. Н. Р. л.13, към 11.12.2003 г. /стр.13/, Е. е вписана като собственик на имот с идентификатор /стар/ кратък № 217, с площ 5895,64 кв.м. с начин на трайно ползване: ливада.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 159/30.04.2018 г. М. Е. и съпругът й даряват на дъщеря си /записана Зорица, л.9-11/ ПИ с кратък идентификатор 56 в КККР на [населено място] с площ 5869 кв.м.

При така установеното, съдът направи следните изводи.

По допустимостта на оспорването.

Видно от събраните по делото доказателства, към момента на издаване на оспорената заповед, за собственик за съседния имот с кратък идент. № 56 /стар № 217/ е жалбоподателката М. К. Е., която е и заинтересована страна, предвид заключението на вещото лице по смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУТ, но след като е прехвърлила имота на дъщеря си през 2018 г. тя е изгубила това си качество и към датата на подаване на жалбата за същата не е налице правен интерес от оспорване.

Такъв вече е налице по отношение на З./З. М. М., за която не се спори, че придобива ПИ с кратък идентификатор № 56 през 2018 г. по силата на нот.акт за дарение № 159/30.04.2018 г. след като оспорената заповед вече е влезнала в сила, при което за административния орган не е било налице задължение за уведомяването й. Т. задължение би могло да има за Е., но не и за всички собственици, придобили имота след издаване на процесната заповед, т.е. уведомяване на всички следващи приобретатели, съседи.При тези изводи по отношение на Е., независимо, че не е била уведомена за издаване на оспорената заповед, жалбата е недопистима. Същата е допустима само по отношение на новия собственик З./З. М., за която пък липсва възможност да оспори вече влезналата в сила заповед по отношение на нейната законосъобразност, тъй като към датата на издаването й, не е била вписана като собственик на ПИ с кратък идентификатор 56 в КККР на [населено място] с площ 5869 кв.м., и административния орган не имал задължение да я уведоми за издадената заповед, при което следва да бъде извършена проверка единствено по нищожността на оспорената заповед.

Този извод се налага и предвид Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 г. на ВАС по т.д. № 1/2012 г., че при оспорване на административни актове с искане за обявяване на нищожност правният интерес за оспорващия следва да се преценява към момента на подаване на жалбата.

При така изложеното, съдът приема, че жалбата на З. М. М. е подадена от заинтересована страна предвид чл. 131, ал. 2, т. 2 и т. 4 ЗУТ (в редакцията ДВ, бр. 65 от 2003 г.), но неоснователна.

В специалния закон ЗУТ, не се съдържа изрична разпоредба, която да регламентира основанията за оспорване на ИАА издавани по реда на този закон, затова е приложима общата разпоредба на чл. 146 АПК. Критерии за нищожност на административния акт са изградени, както от правната теория, така и в съдебната практика на Върховния административен съд и административните съдилища, като най-общо същите се свеждат до липсата на компетентност на издателя на акта, съществени нарушения на формата /липса на законово основание/ и на материалния закон, които ако не са биха били допуснати, нямаше да се издаде акт с такова съдържание. В доктрината е възприето разбирането за особена същественост на пороците, до степен, да правят нетърпим в правния мир издадения административен акт, в който случай следва да се прогласи неговата нищожност.

Оспорената заповед е издадена от Е. Г. К. - Временно изпълняващ длъжността кмет на [община], с конкретно възложени функции по силата на решение № 478 от редовно заседание на 15.09.2011 г. на местния общински съвет – Б. до полагане на клетва и встъпване в длъжност на новоизбран кмет на общината (стр.156-157). Конкретно компетенции да одобри със заповед въпросния ПУП-ПРЗ са предоставени с решение по т. 5 от Протокол № 8/06.10.211 г. на общинския експертен съвет по устройство на територията, стр. 73-74, при което се налага извод за надлежно делегиране на права и компетентност на издателя на акта. За яснота на обсъжданото възражение, се посочва, че по този ред – с решение по т.1 от Протокол № 7/3108.2011 г. на ОЕСУТ /л.69-70, 158-160/ е издадена и предхождащата заповед № РД-322/03.09.2011 г., с която е дадено разрешение да се изработи ПУП-ПРЗ и преотреждане на процесния имот за жилищно строителство и обществено обслужващи дейности. Предвид изложеното се явяват неоснователни доводите за липса на материална и териториална компетентност на издателя на процесната заповед.

Решението е обективирано в предвидената от закона писмена форма, като дори пълната липса на мотиви не води до нищожност на акта, а до неговата незаконосъобразност, защото мотивите не са същинското волеизявление на органа, а само обосновават неговата воля. В съдържанието на заповедта са включени задължителните реквизити – разпоредителна, мотивна част и подпис. Съдържанието на разпоредителната част е ясно и конкретно, касае частично изменение на ПУП-ПРЗ за ПИ с идент. № 44402.500.885 по КК на [населено място] и преотреждането му за жилищно строителство и обществено обслужващи дейности. Мотивната част на заповедта е обстойна със съответно позоваване на документите предхождащи издаването й, чийто фактически основания касаят единствено процесния ПУП, доколкото към датата на одобряването му не е имало действащ ОУП /видно и от заключението на вещото лице по СТЕ/. Ето защо неточно цитираната пр.норма на ал. 1 вместо ал. 2 на чл. 134, не поражда двусмислие или различни правни последици за цитирания в заповедта ПУП. Реално действащ ОУП за община Б. към датата на издаване на заповедта не е имало, за да има съмнение /според жалбата/, че заповедта се отнася за ОУП, а не за сочения в нея ПУП.

Предвид обстоятелството, че нарушението на материалния закон по дефиниция касае законосъобразността на административния акт, а не неговата валидност, то за да е налице порока нищожност на основание нарушение на материалния закон, това предполага административен акт с подобно съдържание да не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон. Конкретният случай не е такъв. Следва да се отбележи и че действията по уведомяване на заинтересованите страни за издаването и връчването на обжалваната заповед по никакъв начин не влияят върху валидността на акта, тъй като те са правнозначими за преценяване само относно спазването на срока за упражняване правото на жалба.

Не се констатира също така и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Нарушаването на тези правила води до нищожност на административния акт в редки и изключителни случаи – напр. ако административният орган е колективен и е взето решение без нормативноустановен кворум, което води до липсата на надлежно формирана воля. В настоящия случай съдът не констатира наличието на тежки нарушения в хода на процедурата, със степен на същественост, влияещи върху действителността на административния акт.

Не е налице и нетърпимо противоречие с целта на закона като друга възможна хипотеза на нищожност. В заключението си вещото лице, сочи, че няма несъответствие между двата плана: процесния ПУП и ОУП на [община]. Видно и от заключението по делото, прието, като компетентно изготвено, че проектът за ПУП - промяна на плана за регулация и застрояване засяга единствено ПИ - 44402.500.885, този на заинтересованата страна И. К.. С разработеният проект се предвижда изменение на действащата регулация като регулационната граница в източната част на съществуващия УПИ I се измества по имотната граница, което е в съответствие с целта на закона.

На основание изложените мотиви, жалбата на З. М. М., като неоснователна, следва да се отхвърли, а жалбата на М. К. Е. следва да се остави без разглеждане и производството по същата се прекрати.

Съобразно този изход, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1250 лева, а на заинтересованата страна И. К. деловодни разноски в размер на 150 лв. за възнаграждение на вещо лице.

Мотивиран от изложеното, Административен съд - [област],

 

РЕШИ:

 

Оставя без разглеждане жалбата на М. К. Е., чрез адв. А. Й., АК-[област] срещу Заповед № РД-365/11.10.2011 г., издадена от ВрИД Кмет на [община], [област] и прекратява производството по същата.

Отхвърля оспорването по жалба на З. М. М., чрез адв. А. Й., АК-[област] срещу Заповед № РД-365/11.10.2011 г., издадена от ВрИД Кмет на [община], [област].

ОСЪЖДА З. М. М. и М. К. Е. да заплатят на [община], представлявана от Кмета на Общината направените деловодни разноски в общ размер на 1250,00 лева.

ОСЪЖДА З. М. М. и М. К. Е. да заплатят на заинтересованата страна И. А. К. деловодни разноски в размер на 150,00 лв. за възнаграждение на вещо лице.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.