Определение по дело №509/2019 на Софийски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

София, 15.08.2019 г.

 

Софийският окръжен съд, Гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 15.08.2019 г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева

ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Георгиев

Ваня Иванова

 

разгледа докладваното от съдия Георгиев в. гр. д. № 509 по описа за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по частна жалба, подадена от И.“ АД срещу разпореждане от 14.02.2019г. по гр.д. № 511/2017г. на Ботевградския районен съд за издаване на изпълнителен лист за разноските по това дело и по в.гр.д. № 512/2018г. на ОС- София в полза на насрещната страна.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно. Поддържа, че делото е гражданско, а цената на предявения иск е над 5000 лв. Поради това счита за неправилна преценката на ОС- София, че решението по в.гр.д. № 512/2018г. не подлежи на касационно обжалване. Изтъква, че препис от решението не му е бил връчен и не е изтекъл срокът за неговото обжалване, поради което то не е влязло в сила. Оттук прави извод, че не е имало основание за издаване на изпълнителен лист за разноските, тъй като в тази си част невлязлото в сила въззивно решение не е годно изпълнително основание по чл. 404 от ГПК.

Постъпил е отговор от насрещната страна – Г.М., който изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли съда да я остави без уважение. Оспорва изложените в нея доводи и споделя извода на съда.

Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е неоснователна поради следните съображения.

Било е подадено заявление по чл. 417 от ГПК от „И.“ АД срещу Г.М. за издаване на заповед за изпълнение за сумата 6500 евро въз основа на запис на заповед.

Заявлението е уважено, но срещу издадената заповед е подадено възражение, в резултат от което заявителят е предявил иск за установяване на вземането си.

С решение № 114/18.05.2018г. искът е отхвърлен и са присъдени разноски в полза на ответника.

Решението е обжалвано и въз основа на въззивната жалба е образувано в.гр.д. № 512/2018г. на ОС- София, по което е постановено решение № 338/05.11.2018г., с което се потвърждава обжалваното първоинстанционно решение и се присъждат разноски в полза на въззиваемия. В решението е посочено, че същото не подлежи на обжалване.

След връщане на делото на първоинстанционния съд, по него е постъпила молба от 14.02.2019г., подадена от Г.М., за издаване на изпълнителен лист за присъдените в негова полза разноски. С ръкописно разпореждане от същата дата, обективирано върху молбата, съдът е разпоредил да се издаде изпълнителен лист.

Настоящият съдебен състав намира, че разпореждането е правилно. Противно на твърдяното в частната жалба, към момента на неговото постановяване е било налице годно изпълнително основание – влязло в сила съдебно решение № 338/05.11.2018г. по в.гр.д. № 512/2018г. на ОС- София. Неоснователно жалбоподателят счита, че въззивното решение не е влязло в сила, защото подлежи на касационно обжалване. Съдът намира, че същото е постановено по търговско дело, поради което е необжалваемо, с оглед цената на предявения иск и разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

За да формира извод относно вида на делото, съдът взе предвид, че претенцията на заявителя в заповедното производство е била основана на запис на заповед, т.е. абсолютна търговска сделка, което обуславя търговски характер на делото.

Наистина, в исковото производство е въведено каузално правоотношение, свързано със записа, а именно – договор за кредит. Следва да се има предвид, обаче, че съгласно чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, всички търговски дружества имат качеството на търговци. Същевременно, разпоредбата на чл. 286, ал. 1 от ГПК сочи, че „търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие”. В случая е безспорно, че жалбоподателят е търговец. Освен това, от данните по делото и от служебна справка в търговския регистър се установява, че той има и качеството на банка. Съгласно чл. 1 от Закона за кредитните институции и данните от Търговския регистър, в предмета на дейност на жалбоподателя се включва предоставяне на кредити. Поради това, съдът намира, че процесният договор е сключен във връзка с упражняваното от него занятие. Това обуславя търговски характер на процесната сделка на основание чл. 286, ал. 1 от ТЗ и в хипотезата, при която процесното вземане произтича от договор за кредит.

Дори горните изводи да са неоснователни, следва да се има предвид, че чл. 286, ал. 3 от ТЗ въвежда оборима презумпция за извършване на сделката във връзка със занятието на търговеца. Следователно, при липса на данни, които категорично да изключват търговското качество на сделка, сключена от търговец, тя следва да се счита за търговска. Това е самостоятелно основание, обуславящо търговски характер на правоотношението, породило процесния правен спор.

При тези данни, съдът намира, че настоящият правен спор произтича от търговска сделка. Поради това, той придава търговски характер на образуваното за разрешаването му дело, а за последното следва да се прилага ограничението на чл. 280, ал. 3, т. 1, предложение второ от ГПК. С оглед обстоятелството, че размерът на исковата претенция не надхвърля 20000 лв., постановеното въззивно решение не подлежи на обжалване – както правилно е преценил и указал решаващият съдебен състав.

Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод се извлича от съдебната практика (Определение № 433 от 3.07.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 1932/2014 г., II т. о.), съгласно която критерият за определяне на едно дело като търговско е по-широк от преценката на понятието „търговска сделка” и „търговски спор” по смисъла на чл. 365, т. 1 - 5 от ГПК. Така, за търговско следва да се приеме всяко дело, което има за предмет „…не само спор относно вземане, произтичащо от търговска сделка по смисъла на чл. 365, т. 1 ГПК, не само търговски спор по смисъла на чл. 365, т. 2 - т. 5 ГПК, който подлежи на разглеждане от окръжния съд, но и спор, който произтича от правоотношения, породени и отнасящи се до търговски сделки по смисъла на чл. 286 ТЗ”.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение, постановено по в.гр.д. № 512/2018г. по описа на ОС- София, е влязло в сила още в момента на постановяването му, и от този момент то е подлежало на изпълнение във всички свои части (вкл. и за разноските).

         По тези съображения, обжалваното разпореждане за издаване на изпълнителен лист е правилно а жалбата срещу него е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

         С оглед необжалваемостта на въззивното съдебно решение и на основание чл. 274, ал. 4 от ГПК, настоящото определение също не подлежи на обжалване.

Мотивиран от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 3838/04.06.2019г. в Ботевградския районен съд, подадена от „И.“ АД с ЕИК ********* срещу разпореждане от 14.02.2019г. по гр.д. № 511/2017г. на Ботевградския районен съд за издаване на изпълнителен лист за разноските по това дело и по в.гр.д. № 512/2018г. на ОС- София.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                      2.