№ 1240
гр. София, 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20231000500908 по описа за 2023 година
С решение № 260018 от 25.11.2022 г. по т. д. № 43/2019 г., ОС Перник,
ОСЪЖДА на основание чл. 432 КЗ ЗАД "Евроинс" АД, да заплати на С. В. С.,
сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 25.09.2018 г., ведно
със законната лихва от 5.04.2019 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 10 000 лв. до пълния предявен размер от
300 000 лв. като неоснователен.
Срещу решението, в частта, в която искът е отхвърлен за разликата над
10 000 лв. до пълния предявен размер от 300 000 лв. е постъпила въззивна
жалба от ищеца С. В. С.. Твърди, че съдът е постановил решението си без да
обсъди всички доказателства по делото и в нарушение на
съдопроизводствените правила не е допуснал събиране на относими
доказателствени средства. Счита, че не е спазен принципа на справедливост в
чл. 52 ЗЗД, не са съобразени икономическите условия и съдебната практика.
Моли да се отмени решението в обжалваната част.
Ответникът по въззивната жалба ЗД „Евроинс“ АД оспорва същата,
като сочи, че КСМЕ е правилно ценена от съда. Претендира решението да се
1
потвърди.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 432 КЗ.
Ищецът С. В. С. твърди, че като пътник на задна седалка, пострадал при
ПТП, настъпило на 25.09.2018 г. поради противоправно и виновно поведение
на водач, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника.
Твърди, че получил счупване на цялата горна челюст и разкъсване корените
на шест зъба с последващо възпаление от скъсаните корени на общо 6 зъба,
което наложило тежко и болезнено оперативно лечение и отстраняването им,
закрита черепно-мозъчна травма и контузия на мозъка, увреждане на
междупрешленните дискове в шийния отдел, като последното довело до
последваща епилепсия. Подчертава, че търпял болки, имал трудности с
храненето, изпитвал световъртеж, гадене, загуба на равновесие, замъглено
виждане. Заради епилепсията бил на постоянно лечение с лекарства, напуснал
работа, не може да се грижи пълноценно за бебето си, развил психоорганичен
синдром. Претендира като обезщетение на неимуществените вреди да получи
сумата от 300 000 лв., ведно със законната лихва от 5.04.2019 г. и разноски.
Ответникът ЗД "Евроинс" АД оспорва исковата претенция досежно
механизма, виновността на водача, вредите и причинно следствената връзка,
размера. Твърди съпричиняване поради неизползване на предпазен колан.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Спорът в настоящото производство е съсредоточен около естеството на
травмите, предизвиканите от тях неимуществените вреди и размера на
тяхното обезщетяване.
По делото пред настоящата инстанция е представено писмо от
28.06.2023 т. (л. 98), от УМБАЛ „Пирогов“, в което с оглед изисканата
информация е посочено, че Лист за преглед № 191333 от 26.09.2018 г. е
издаден на друго лице, а не на С. С. и при извършена проверка на имената за
пациенти, преминали през кабинета по неврохирургия, е установено, че няма
2
вписано лице с такова име за преглед на посочената дата. Документи за лице
с тези имена не се съхраняват и в „Деловодство и архив“ към болницата.
Посочения лист № 191333 от 26.09.2018 г. (ден след инцидента) е приложен
по делото (л. 91) и е видно, че в него са изписани имената на ищеца, но с
различно ЕГН. Отразено е, че основната диагноза е нарушение на
темпоромандибуларна става (ставата, която свързва темпоралната кост,
намираща се отстрани на главата, с мандибулата, т.е. долната челюст), с
установена открита рана на устните и устната кухина. Направен е рентген,
под анестезия е възстановена охлузията на захапката с поставени шевове.
Препоръчана е КТ за поставяне на диагноза и хоспитализация в отделение по
лицево-челюстна хирургия.
По делото се съдържа и резултат (разчитане) от КТ-изследване на глава
от 27.09.2018 г. (л. 20 след искова молба), в което е отразено, че е констатиран
едем (оток), в ляво фронтално е налице хиподенсна зона с размер 8/4 мм с
характеристика на постконтузионно огнище. В шийния отдел са установени
данни за динамичен блок с изглаждане на физиологична лордоза – вероятно
постконтузионно.
Видно от амбулаторен лист от 4.10.2018 г. (л. 25 след искова молба)
ищецът се е оплаквал от болезнени движения в шиен сегмент и му е
назначено ЕМГ-изследване. В същото (л. 26) няма данни за отклонения.
Отоневрологичното изследване на л. 28 сочи, че се касае до световъртеж от
централен произход в декомпенсация.
На л. 173 е наличен амбулаторен лист от 5.01.2021 г., изготвен от Р. И.
Д., с код на специалността 10 (Нервни болести), в която е вписано, че
основната диагноза на пациента е „други уточнени форми на епилепсия“ с
предписано лечение с Невротоп и Бетасерк.
По делото са налични дискове с КТ от 27.09.2018 г. и рентгенография
на лицев череп от 26.09.2018 г.
Първоначалната СМЕ е дала становище, че при ищеца е настъпил
камшичен удар (от задната седалка в предната), като е предизвикана увреда
на глава и главен мозък, устна кухина и шия. Като последици са описани
церебрестенен синдром, промени в поведението, личността и наличие на
посттравматична епилепсия и ЦОНС, фрактура на горната челюст (лекувана с
фиксация за 30 дни), шийна травма с травматична дискова херния, фрактура
3
на шийните прешлени, контузия на гръбначния мозък с последващи промени
в движението на горните и долните крайници. Експертите посочват, че
посттравматичната епилепсия може да настъпи скоро след преживяна
черепно-мозъчна травма, така и да се отключи и няколко месеца след
инцидента. Пояснено е, че посттравматичната епилепсия е твърде тежко
състояние, което води до нарушение на трудовите навици, физиологичните
функции, психичното здраве, като е пожизнено състояние, рядко отзвучава
самостоятелно, поради което се препоръчва използването на
антиконвулсанти.
Приетата от ОС Перник петчленна КСМЕ установява разкъсно-
контузна рана в областта на горната устна, оток в областта на долната челюст
и разклащане на зъби 13 и 14. Диагнозата контузия на мозъка, експертите
считат, че не са потвърдени от КТ-изследването, а за останалите -
световъртеж от централен произход и шийна радиокулопатия, не са налице
категорични данни за техния травматичен произход, не са доказани по
надлежния ред и не може да се приеме с категоричност причинната им връзка
с ПТП. Досежно възпалителния процес в устната кухина се сочи индиректна
връзка с травмата, причинена от ПТП. Експертите не формират категоричен
извод за използването на колан, като са посочили, че травмите могат да бъдат
получени и при поставен предпазен колан. За установените увреждания е
посочено, че не се налага оказване на спешна медицинска помощ, както и че
същите могат да бъдат получени и при други обстоятелства, различни от
ПТП.
Назначена и приета пред САС е комплексна експертиза. В същата е
посочено, че ЕМГ – електромиографията, е метод, чрез който се записва
биолектричната активност на мускулите и като изследване тя не дава яснота
за причината за настъпилата промяна в проводимостта. Тъй като тя е
функционално изследване, по нея не може да се постави диагноза. Посочено
е, че дисковата патология може да се докаже с невроизобразителни
изследвания като магнитно резонансна томография (т.нар. „златен стандарт“).
Посочено е още, че уврежданията на нервните коренчета може да настъпи
при дегенеративен процес, като най-драстични промени през годините има
при междупрешленните дискове на гръбначния стълб. Дегенеративни
проблеми се установяват при 1/3 от здрави асимптомни индивиди между 21 и
40 г. Посочено е още, че травма в шийния отдел може да предизвика счупване
4
на прешлени, разместване на стави, травматична дискова херния, но при
ищеца няма установени такива. Дадено е становище, че централния
отоневрологичен синдром (ЦОНС) може да се наблюдава като усложнение на
черепно-мозъчна травма (с изява на отпадна неврологична симптоматика),
каквато няма установена при ищеца. Сочи се от експертите, че на С. е
извършено образно изследване, но няма преглед от неврохирург, който може
да постави диагноза. Отоневрологичното изследване е било базирано на
анамнестични данни без документ за ЧМТ при ищеца. Според СМЕ, за
наличие на ЦОНС трябва да се докаже съществуване на ЧМТ с анамнеза,
клиника и компютърна томография, каквито в случая няма, тъй като има само
един преглед без проследяване. От експерта-неврохирург е разяснено, че за да
се развие посттравматична епилепсия най-често е налице проникваща травма
(при счупване на черепа), остър кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка,
мозъчни контузии с увреждане на кората на главния мозък, изместване на
срединните структури, множество хирургични интервенции. В заключението
е констатирано, че след ПТП на 25.09.2018 г. е изготвена ЕЕГ от 9.11.2018 г.,
с данни за фокална пароксизмална активност и предписана терапия. На
29.11.2018 г. е съставен фиш от Спешна помощ с диагноза Епилепсия (Grand
mal), единичен припадък, като в документа е вписано, че пациентът е бил в
съзнание, без отпадна неврологична симптоматика, с нормални зеници,
оценка по Глазгоу кома скала – 15 т. (максимални). Тези данни според вещото
лице сочат, че припадъкът не е наблюдаван от лекаря и данните са
анамнестични. Подчертано е, че липсва проследяване на епилептични
припадъци. Обобщено е, че при липса на сведения за увреждане на мозъчния
паренхим и черепните кости (установени от компютърна томография), следва
да се приеме, че не може да се очаква развитие на посттравматична
епилепсия, освен в случаите, когато се е отключило потенциално епилептично
огнище от друг произход. Вещото лице се е позовал на това, че няма
медицински документи за ЧМТ, от представените изследвания не се
установява травматична промяна на мозъчния паренхим, налично е само едно
ЕЕГ изследване без проследяване, няма контрол на медикаментозното
лечение. Изтъкнато е, че диагнозата следва да се установи от лекар, а не със
свидетелски показания, а от приложените дискове с компютърна томография
не се установява контузионна зона в мозъчния паренхим. При ищеца
описаните „усложнения“ се основават на данните за хиподенсно огнище. В
5
задача на 3 на СМЕ е разяснено, че хиподенсните мозъчни контузии са зона,
които имат повишено водно съдържание, редуциран кръвоток и опасност от
развитие на исхемичен инфаркт. Тъй като по-трудно се визуализират с КТ,
обикновено се назначава МРТ, а след това се повтаря КТ. Ако бъде
установена такава зона следва консултация с неврохирург и прием на
пациента в неврохирургично отделение за проследяване със скенер или
магнитен резонанс. Посочено е от вещото лице, че валпроати са
антиепилептични медикаменти от първи ред. Предписаното лекарство
Neurotop retard не съдържа като основна съставка валпроат, а кармазепин.
В частта на СМЕ, изготвена от вещо лице лицево-челюстен хирург
(който е преглеждал и лекувал пациента при извършването на инцизията в
болница „Св. Анна“) е дадено становище, че няма данни за увреждане на
долната челюст, а за горната е доказано с рентген наличие на фрактура на
алвеоларната кост – вестибуларната кост на алеоларния гребен на 13 и 14
зъб. Съзъбието е нелекувано и в незадоволително състояние – с изоставени
корени и кариозни дефекти. Когато ищецът е постъпил на 23.10.2018 г. (около
месец след инцидента) в лечебно заведение с абсцес в посочената зона на
горна челюст, под анестезия е извършена инцизия дълбоко (разрязване на
тъкани с цел отток на гной), поставен е гумен дрен и са назначени
антибиотици. В добро общо състояние след 3 дни ищецът е изписан.
При разпит вещото лице неврохирург е посочило, че категорично при
ищеца няма констатирана ЧМТ, като е изтъкнало още, че медицинските
документи са объркващи, тъй като съдържат противоречиви данни за броя на
огнищата.
Св. Е. Т. Х., съжителстваща с ищеца на семейни начала, разказва, че
през м. септември 2018 г. била бременна и една вечер ищецът се прибрал в
недобро състояние, с рани по лицето, казал, че няма проблем, че претърпял
ПТП, но не искал да я притеснява и не казал подробности. По-късно му
станало лошо и при преглед в Окръжна болница се установило, че има
счупена челюст и счупени зъби, както и мозъчно нараняване. Хранел се
известно време с пасирана храна и със сламка, не можел да отхапва, нямал
вкус към храната. През м. ноември той получил припадък, получил като тик и
не помнел какво се случило за 15 минути. Преди работел като доставчик, но
след болничния се преместил в друга фирма, като се страхувал да пътува сам
6
да не би да му се случи пак припадък. Пред свидетелката припадал 1-2 пъти,
но казвал, че имал и други припадъци – напр. в едно кафене, където повикали
и „Бърза помощ“. Ищецът разказвал, че според лекарите имал епилепсия.
Вече не спортувал, преди играел футбол, притеснявал се да излиза сам с
децата и на пазар, имал проблеми със съня, тревожел се, че не може да помага
на жена си с детето, станал по-страхлив. Предписали му лекарства, които
приемал.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Пред настоящата инстанция няма спор, че на 25.09.2018 г. е настъпил
инцидент, при който като пътник на задна седалка е пострадал ищеца.
Застрахователят не оспорва фактическия състав на деликта и не поддържа
оплакване за принос поради неизползван колан. Основната група спорни
въпроси са свързани с естеството на причинените физически увреждания и
настъпилите от тях в пряка причинна връзка последици за здравето на ищеца,
а от там – размерът на дължимото от застрахователя обезщетение.
Настоящият състав приема, че от всички изслушани по делото
експертни становища, основани на медицинските книжа и изследвания, се
установява, че от ПТП пътникът е получил удар в областта на главата, който е
причинил разкъсно-контузна рана в областта на горната устна, оток в
областта на долната челюст и разклащане на зъби 13 и 14. Не се установява
черепно-мозъчна травма, контузия на мозъка, световъртеж от централен
произход, увреждане на шийния отдел на гръбначния стълб с радиокулопатия,
нито отключена посттравматична епилепсия. Мозъчна контузия не е била
констатирана и вписана в нито един медицински документ от представените
по делото, а тя не е констатирана от експертите по петорната експертиза и
комплексната експертиза, изслушани и приети пред двете инстанции при
проверка на хартиени и електронни носители. Обратно – вещите лица са били
категорични в изводите си, че няма документирана черепно-мозъчна травма,
която да е от такъв характер и с такава тежест, че да е обусловила контузия на
мозъка.
В тази връзка са аргументите на експертите и относно твърдението, че
ищецът е развил травматична епилепсия. Според посоченото в КСМЕ, ако се
установи наличие на хиподенсна зона следва за нейното уточняване да се
7
извърши магнитно-резонансно изследване и да се проведе консултация с
неврохирург, с настаняване на пациента в неврохирургично отделение и
проследяване с контролен скенер или магнитен резонанс с оглед
окончателното поставяне на диагнозата. Вярно е, че в разглеждания казус на
КТ-изследване, специалист е разчел наличие на такива зони. Такова разчитане
обаче не е потвърдено в хода на съдебното производство от специалистите,
макар и да са приложени и проучени дисковете, носители на изследването.
Процесът на диагностика не се е развил според посочения в КСМЕ алгоритъм
– не е било проведено изследването от „златния стандарт“ чрез магнитен
резонанс, не е проведена консултация с неврохирург, пациентът не е
настаняван в специализирано отделение и не са провеждани контролни
изследвания със скенер или резонанс. Ето защо, при изричното становище на
вещите лица, не може да се приеме за доказано наличието на травматична
епилепсия, още по-малко, че същата е настъпила като пряка последица от
спорния инцидент. Вярно е, че по делото се съдържа становище на
практикуващ лекар със специалност „неврология“ (л. 173), в което е посочена
диагноза „Други уточнени форми на епилепсия“. Този извод на медика обаче
е основан само на разгледаното по делото КТ-изследване (което не е прието за
достатъчно основание за поставяне на диагноза) и на ЕМГ данни (които
вещите лица също считат за недостатъчни за определяна на посоченото
заболяване). Предписването на медикаменти за епилепсия не може да бъде
аргумент, че пациентът действително е страдал от такава. Не могат да бъдат
основание за поставяне на тази диагноза и показанията, които сочат на данни
за припадъци на ищеца. Един от тези инциденти е бил документиран след
преглед от специалисти, но описаните от тях показатели на прегледаното лице
са обсъдени от вещите лица и същите са заключили, че не са налице
основания да се прием, че се касае до голям епилептичен припадък.
Ето защо следва да се приеме, че ищецът не е доказал по пътя на
пълното и главно доказване, че като пряка последица от инцидента той е
претърпял ЧМТ с голяма тежест, която е провокирала отключване на
посттравматична епилепсия. Според КСМЕ за развиването на такава
обичайно е необходимо наличието на проникваща травма, кръвоизлив под
твърдата мозъчната обвивка, увреждане на кората на главния мозък,
изместване на срединните структури, хирургични интервенции, но нито едно
от този тип травми не е документирана по делото.
8
Горният извод не може да бъде опроверган и по пътя на отказаното в
проведеното заседание доказателствено искане на жалбоподателя. Същият е
целял да установи кое е лицето, чието ЕГН по погрешка (вместо ЕГН на С.) е
вписано в листа за преглед на л. 91. Дори и то да бъде установено и разпитано
по делото, това няма да спомогне за събиране на доказателства относно вида
на травмата, която самият ищец е претърпял. Следва да се отчете и факта, че
от лечебното заведение са уведомили съда, че в архивите им не се съдържат
документи с данни за преглед на пациент с имената на жалбоподателя на
26.09.2018 г.
Що се касае до световъртежа от централен произход и шийна
радиокулопатия, сочените състояния дори и да са налични при ищеца няма
формиран извод, който да свърже същите с претърпяната катастрофа. В
експертизите не е отразен извод, че при процесното ПТП пътникът е получил
такава механично въздействие, че при него да са отключени болестни
процеси или физиологични изменения, провокирали след това световъртеж и
радикулит, както и че ПТП е единствената пряка причина за тези страдания.
В обобщение – ищецът действително е претърпял ПТП и удар в
областта на главата. В първоинстанционното решение (което не е било
обжалвано от застрахователя) е прието, че жалбоподателя-ищец е получи
разкъсно-контузна рана в областта на горната устна, оток в областта на
долната челюст и разклащане на зъби 13 и 14, като в следствие на тази травма
е настъпил флегмон и абсцес, които са били лекувани в болнично заведение с
процедури. Поради липса на жалба от ответника по исковете в тази част на
решението, съдът не може да влошава положението на жалбоподателя-
физическо лице, макар и в настоящия въззивен процес да се установи, че
последвалият възпалителен процес и необходимостта от дрениране на тъкани
поради развил се гноен абсцес не са логична, иманентна и неизбежна
последица на травмата, а се свързват от експертите като индиректна такава,
провокирана от лоша хигиена, нелекуване на съзъбието, стари корозионни
дефекти, изоставени корени.
Съдът обаче може и следва да разшири обема на обезщетяваните вреди,
тъй като в хода на въззизивното производство се установи допълнително (в
частта на КСМЕ от вещото лице, специалист по лицево-челюстна хирургия),
че в областта на горната челюст рентгенологично е доказано фрактура на
9
алвеоралната кост – вестибуларната кост на алвеоларния гребен на 13 и 14
зъб. Тази увреда не е била взета предвид от първоинстанционния съд и
включването и в обема от щети създава условия за изменение на решението.
За да определи размера на обезщетение съдът взе данните по делото
(експертизи, медицински книжа, свидетелски показания) и отчете, че ищецът
е бил в активна възраст (34 г.) и във важен период от живота си, когато е
очаквал дете и съпругата му се е нуждаела от неговата помощ, а той е бил в
недобро физическо състояние и сам е имал нужда от лечение и терапии.
Съдът отчита наличието на фрактура в горната челюст и причинените от това
болки и затруднения при хранене (с оглед необходимостта от приемане на
течна или пасирана храна). Безспорно ищецът е преживял физически
страдания и психически стрес от процесните събития, те са провокирали
страх от пътуване, той е променил обичайни свои активности - не спортувал,
притеснявал се да излиза сам, имал проблеми със съня, тревожел се, че не
може да помага у дома. Като отчита принципа на справедливост, момента на
настъпването на инцидента – 2018 г. и обществено-икономическите условия
към него, съдебната практика (според която за фрактура без усложнения
подходящ е размер от 15 000 лв.), както и всички изложени по-горе
аргументи, съдът приема, че справедлив размер на общо обезщетение (в това
число и приетото от ОС) е сумата от 25 000 лв. До този размер следва да се
уважи искът, като в останалата отхвърлителна част (до сумата от 300 000 лв.)
решението следва да се потвърди.
При този изход на спора на адв. Х. се дължи на основание чл. 38 ЗА
възнаграждение в размер на 1750 лв. за въззивната инстанция. Разноските
присъдени на застрахователя следва да се намалят от 2288,55 лв. до 1 395,73
лв., а той следва да заплати в полза на бюджета на съда допълнително 900 лв.
като държавна такса и 100 лв. за експертиза, платена от съда. За юрисконсулт
се следва сумата от 368,42 лв.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260018 от 25.11.2022 г. по т. д. № 43/2019 г., ОС
Перник, в частта, в която се ОТХВЪРЛЯ иска на С. В. С. срещу ЗАД
10
"Евроинс" АД с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на
обезщетение на неимуществени вреди над сумата от 10 000 лв. до сумата от
25 000 лв., както и в частта, в която С. В. С. е осъден да заплати на ЗАД
„Евроинс“ АД разноски над 1395,73 лв. до сумата от 2288,55 лв., като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 432 КЗ ЗАД "Евроинс" АД, ЕИК
*********, да заплати на С. В. С., ЕГН **********, допълнително сумата от
15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди вследствие на ПТП, настъпило на 25.09.2018 г., ведно със законната
лихва от 5.04.2019 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, с която
искът е отхвърлен над сумата от 25 000 до 300 000 лв.
Решението в останалата част е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА ЗАД "Евроинс" АД да заплати на адв. Т. Х. възнаграждение
за въззивната инстанция в размер на 1750 лв.
ОСЪЖДА ЗАД "Евроинс" АД да заплати по сметка на бюджета на съда
сумата от 1000 лв.
ОСЪЖДА С. В. С. да заплати на ЗАД "Евроинс" АД сумата от 368,42
лв. като юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11