№ 547
гр. Сливен, 11.05.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Пенка М. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Петя В. Петрова - Светиева
Гражданско дело № 20222230100052 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Ищцовото дружество, редовно призовано, не се представлява от представител
или пълномощник.
Ответникът, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Г. Х.,
надлежно упълномощена с пълномощно от 18.03.2022 година – лист 45 от делото.
Съдът констатира, че по делото е постъпила молба, вх. № 6445/27.04.2022
година, подадена от пълномощника на ищцовото дружество.
АДВ. Х.: Да се даде ход на делото.
Като счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и ПРИСТЪПВА към изясняване фактическата страна на
спора.
АДВ. Х.: Оспорвам исковата молба. Поддържам депозираният отговор.
Съдът след като изслуша изразеното становище, ПРИСТЪПИ към ДОКЛАД на
делото:
Производството е образувано по искови претенции с правно основание чл. 124
от ГПК, във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 415, ал. 1 във вр. чл. 422, ал. 1 и сл. от
ГПК във вр. чл.417 ГПК.
В исковата молба на "Ти Би Ай Банк" ЕАД се твърди, че ответникът дължи на
1
ищцовото дружество главница в размер на 16038,64 лева, представляваща неизплатено
парично задължение по предоставен банков кредит по Договор за потребителски
кредит № **********/12.05.2020 г., ведно със законна лихва от 16.07.2021 г. до
изплащане на вземането, договорна (възнаградителна) лихва от 15.01.2021г. до
28.05.2021 г. в размер на 3 349,52 лева, обезщетение за забава от 15.01.2021г. до
30.06.2021 г. в размер на 260,33 лева въз основа, на което има издадена заповед №
1290/21.07.2021 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 21.07.2021 година по ЧГД № 3113 по описа
на СлРС за 2021 година.
На 12.05.2020 г. „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД е сключило Договор за потребителски
кредит № ********** с ответника ИВ. Ж. М.. На основание сключения договор
ищцовото дружество е предоставило сума в размер на 16540,45 лева. В чл. 7 ал.1 от
Договора е посочен размера на предоставения кредит, като към него не са сключвани
застраховки и не са начислявани допълнителни такси. Сумата в размер на 16 540.45 лв.
била преведена за погасяване (рефинасиране) на предходно негово задължение по
договор ********** по релевирано от длъжника искане в приложено заявление за
рефинансиране на задължение (Приложение 7). Съгласно чл.7, ал.2 от Договора,
останалата част от средствата по кредита се превеждали от Кредитора по банкова
сметка на Потребителя. Общото крайно задължение по Договора (чл.10 от Договора)
възлизала в размер на 37 572.02 лв., която сума била разсрочена на 48 погасителни
месечни вноски - 47 вноски в размер на 782.75 лв., ведно с последна изравнителна в
размер на 782.77 лв. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява
предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент бил в размер на 48.22 %
(чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора). Кредитополучателят имал задължение да върне на
месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва.
Твърди се, че длъжникът преустановил предвидените в Договора плащания,
съответно е пропуснал да погаси три последователни месечни вноски, съгласно
описания в него погасителен план, а именно вноски с падежи 15.01.2021 г., 15.02.2021
г., 15.03.2021 г. Предвид гореизложеното и съгласно чл. 16, т.2 от Договора,
възникнали предвидените предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост на
задължението.
В Договора била уредена автоматична предсрочната изискуемост върху
непогасеното задължение на клиента при неплащане на три поредни месечни вноски
(осн. чл. 16, ал. 2 от Договор за потребителски кредит). Въпреки това бил направен
опит да бъде уведомен ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.
Разпоредбите на чл. 25.8 до чл. 25.11 (вкл.) от Договора за потребителски кредит
сочило за съгласие между страните, че взаимната кореспонденция следва да се
изпраща на адреса за контакт, посочен в договора. Това се явявало постоянния и
настоящ адрес на ответника. Според чл. 25.10 от Договора при промяна на адресите за
2
кореспонденция и контакти страните са длъжни да уведмоят за това в писмен вид.
Доказаването, че дадено писмо е изпратено до посочения адрес е в тежест на страната,
която е изпратила писмото. Ищцовото дружество разполагало с писмен документ,
според който уведомлението за предсрочна изискуемост е адресирано до адреса на
кредитополучателя, посочен в процесното съглашение, като постоянен и настоящ.
Видно от приложената обратна разписка за доставка на пратка (Приложение 5),
длъжникът е търсен на посочения в договора за потребителски кредит адрес, където на
28.05.2021 г. лично е получил волеизявлението на кредитора.
Твърди се, че кредитодателят е предприел всички възможни действия и е
уведомил длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост. В конкретния случай
предсрочната изискуемост е настъпила на 28.05.2021 г., поради неплащането на три
поредни месечни вноски: 15.01.2021 г., 15.02.2021 г., 15.03.2021 г. След тази конкретна
дата длъжникът е загубил възможността да погасява месечно и цялото вземане на
кредитора от 16 038.64 лв. главница и 3 349.52 лв. договорна лихва и е станало
незабавно и предсрочно изискуемо.
От съда се иска да постанови решение, с което бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сума в общ размер на 19648,49 лв., от който
неизплатена главница в размер на 16038,64 лева, представляваща неизплатено парично
задължение по предоставен банков кредит по Договор за потребителски кредит №
**********/12.05.2020 г, ведно със законна лихва от 16.07.2021 г. до изплащане на
вземането, договорна (възнаградителна) лихва от 15.01.2021г. до 28.05.2021 г. в размер
на 3 349,52 лева, обезщетение за забава от 15.01.2021г. до 30.06.2021 г. в размер на
260,33 лева.
Претендират се разноски, както в заповедното производство, така и в исковото
производство.
В законоустановения срок от ответника е депозиран отговор, с който се излага,
че предявения иск е допустим, но неоснователен и недоказан.
Твърди се, че между ответникът и ищцовото дружество са възникнали
правоотношения по договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. ЗПК.
Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора.
Излага се още, че договорът за потребителски кредит обаче, е недействителен
3
поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл.10 ал.1 и чл. 11, ал. 1,
т. 9а ЗПК- за посочване на методиката за изчисляване на референтния лихвен процент
съгласно чл. 33а от ЗПК.
Така, в процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването
като абсолютни стойности на лихвения процент по заема, ГПР на заема и годишното
оскъпяване на заема. Липсвала обаче ясно разписана методика на формиране
годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него
и как се формира посочения в договора ГПР/. Съобразно разпоредите на ЗПК,
Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Тоест, в посочената величина следва по ясен и разбираем за
потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и
които са пряко свързани с кредитното правоотношение. ГПР е величина, чийто
алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо
/в материалноправен смисъл /.
Излага се, че в конкретния случай, не са представени и подписани от
кредитополучателя общи условия към договор за потребителски кредит. В процесния
договор за кредит било посочено, в чл.9.1 от него е, че годишния лихвен процент е
48,22 %. В чл. 10 от същия е посочен и ГПР и 49,5 %.
Съобразно разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в
посочената величина следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани
с кредитното правоотношение.
В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно
посочените обстоятелства липсвали. Посочен е лихвен процент по заема /който е
фиксиран/, както и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези стойности
се съотнасят към ГПР по договора. ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно
заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по
кредита по начин, различен от законовия е недопустимо /в материалноправен смисъл /.
Тези съставни елементи остават неизвестни и на практика, така се създават
предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса.
Кредитното правоотношение между страните се явява недействително и на
основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние да породи
присъщите за този тип сделка правни последици.
Съобразно нормата на чл. 23 ЗПК, при недействителност на договора за
кредит, длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на
предоставения финансов ресурс. Договорът съдържа нищожни клаузи, определящи
годишен лихвен процент и годишния процент на разходите, тъй като надвишават
трикратния размер на законната годишна лихва на БНБ.
4
Тези елементи са елемент на задължителни договорни реквизити, което влече
нищожност на договора като цяло.
В отговора на исковата молба се излага, че е налице трайноустановена практика
на Върховен касационен съд на Република България, която посочва добросъвестния и
съответстващия на добрите нрави /като ограничение на свободата на волята/ предел на
волята на страните за заплащане лихва, а именно: три пъти размера на законната лихва.
Липсата на добросъвестност при определяне клаузите на процесния договор от
страна на ищцовото дружество, води до значително неравновесие между правата и
задълженията на страните, тъй като определената надбавка от 49 пункта над
договорения лихвен процент е необосновано висока, поради което клаузите на чл.9.1 и
на чл.10 са неравноправни и като такава са нищожни съгласно чл. 146, ал.1 ЗЗП.
От съда се иска да постанови решение, с което да бъде отхвърлен изцяло
предявения от ищцовото дружество положителен установителен иск като
неоснователен и недоказан.
УКАЗВА, че всяка страна е длъжна да установи и докаже фактите и
обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. В конкретния казус
доказателствената тежест се носи от ищеца, който следва да установи и докаже
валидността на основанието, от което черпи права, както и съществуването на
твърдяното в исковата молба правоотношение между страните, а именно наличието на
договор за потребителски кредит. Наведените възражение подлежат на доказване от
ответната страна.
ДАВА възможност за изразяване на становища във връзка с доклада, дадените
указния, както и за предприемане на следващи процесуални действия.
АДВ. Х.: Нямам възражения по доклада и дадените указания. Поддържам
доказателственото си искане за назначаване на експертиза.
Съдът след като съобрази направеното с молба, вх. № 6445 по входящия
регистър на СлРС – лист 50 от делото от ищцовата страна и с отговора на исковата
молба доказателствено искане и като отчете характера на производството и изразените
до момента становища и оспорвания, преценява искането за допустимо, относимо и
необходимо, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, като възлага на
вещото лице Б. М. Б. след като се запознае с цялостния събран по делото
доказателствен материал и извърши необходимите справки да даде заключение, с
което да отговори на формулираните от пълномощника на ищцовото дружество
въпроси, подробно описани молба, вх. № 6445 по входящия регистър на СлРС – лист
5
50 от делото, както и на въпросите поставени от пълномощника на ответника в
отговора на исковата молба – лист 44 от делото.
Заключението си вещото лице да изготви при депозит в размер на 250,00 лв.,от
които150 лева вносими от ищцовото дружество и 100 лева от ответника, вносими по
сметка – „депозити” на СлРС в едноседмичен срок, който съгласно чл. 160, ал. 1 от
ГПК тече от днес.
С оглед необходимостта за събиране на допуснати от съда доказателства, се
приема, че не са налице условията за преустановяване на съдебното дирене, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 09.06.2022 година от 09.30 часа, за която
дата и час страните да се считат редовно призовани – ищцовото дружество при
условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК, а ответникът чрез пълномощника си от съдебно
заседание.
Да се призове вещото лице след представяне на документи, удостоверяващи
внасянето на определеният депозит.
След предаване на делото в канцеларията на съда да се изпълни искането на
ищцеца, направено със становище вх. № 6445 – страница първа, пасаж 4.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 09:54 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
6