РЕШЕНИЕ
Номер 260469/26.11.2020г.
Година 2020 Град В.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет и втори състав
На четиринадесети октомври Година две хиляди и двадесета
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Албена Славова
Секретар Незает Исаева
като разгледа
докладваното от съдията
АНД № 2965 по описа на съда за 2016 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на Й.Б.П. чрез адв. М.Х. от САК против НП № 6812/30.06.2020 г., с което на основание чл. 53 ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/ му е наложено
административно наказание "ГЛОБА" в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 26 ал.2 т.1 б.а от Закона за пътищата във вр. с чл. 37 ал.1 т.3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
В
жалбата се излага становище,
че НП е незаконосъобразно. Твърди се, че
извършеното измерване от контролните органи е неправилно. Излага се становище,
че в НП и АУАН липсват съществени идентификационни признаци на измервателните средства, които са
използвани - ролетка и електронна везна.
Сочи се, че нито едно от тях няма посочен производител и сериен номер, а само
модел, поради което не може да се провери дали конкретно използваните
технически средства са били калибрирани и одобрени от Института по метрология. Иска
се НП да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован,
не се явява, не се представлява. Постъпило
е писмено становище, в което се поддържа
жалбата на въз основа на изложените в същата доводи.
Въззиваемата
страна, редовно
призована, изпраща представител – юк Т., която в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание
по същество пледира НП да бъде потвърдено. Излага становище, че в хода на
съдебното производство безспорно, който оспорва жалбата. В заседание по
същество пледира НП да бъде потвърдено.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят – св. С.П. и свидетеля по акта – Й.Ц. .Приобщени са към
делото материалите по делото, материалите по АНП, както и представените в хода
на съдебното производство документи от процесуалния представител на въззивника, а именно - протокол за проведено обучение от
05.05.2015 г.; удостоверение за признаване на одобрен
тип средство за измерване № 06.07.4603, ведно с приложение към удостоверение за
признаване на одобрен тип № 06.07.4603, както и свидетелство за преминал
периодичен преглед на везната.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа
обстановка:
На
03.06.2020 г., на път І-9, въззивникът
управлявал съчленено
ППС с пет оси – МПС с две оси, марка „М.“, модел „А..“ с ДК№ ** и полуремарке с три оси с рег.№ **. Около 11.30 ч. на км 131+150 дясно, на разклона за
курортен комплекс К. в посока гр.Б. – гр. В. същият бил спрян от служители в
АПИ – св. С.В. – гл.инспектор в АПИ-АРОН – гр. С.и св. Й.Ц. ***. В хода на
проверката е направено измерване с
техническо средство – ел. везна DFW-KR № 118873 и
ролетка 1305/18/5м/ , при което е констатирано, че са надвишени нормите на
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС /Наредбата/, доколкото при измереното разстояние между осите
1,32м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето
е 27.085 т при максимално допустимо натоварване 24 т., съгласно чл. 7 ал.1 т.3
б.б от Наредбата. При така установените факти е констатирано1, че се касае за
тежко ППС по смисъла на чл. 3 т.2 от Наредбата, доколкото при измерването му е
констатирано, че се надвишават стойностите, предвидени в разпоредбата на чл. 7
ал.1 3 б.б от Наредбата.
След като водачът не представил валидно разрешение /разрешително или
квитанция за платени пътни такси/ за движение на извънгабаритно
превозно средство по смисъла на §1 от ДР
на Наредбата, поради което на същия е съставен АУАН за нарушение на чл. 26 ал.2
т.1 б.а. от Закона за пътищата. Въз основа на акта на основание чл. 53 ал.1 от
Закона за пътищата с обжалваното НП е ангажирана административно-наказателната
отговорност на въззивника.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от гласните и писмените
доказателства по делото, които съдът преценява като непротиворечиви и навеждащи
на един фактически и правен извод, с оглед на което ги кредитира.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установеното
фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока за
обжалване от надлежна страна и е приета от съда
за разглеждане.
Като взе предвид събраните по
делото доказателства и въз основа на
установената по делото фактическа обстановка, съдът констатира от правна страна
следното:
В
хода на административнонаказателното
производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление
е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото
е съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН. Съдът счита, че описаното в НП нарушение е индивидуализирано в необходимата степен, с оглед гарантиране правото на защита на
наказаното лице. Словесното описание на нарушението в НП кореспондира
с посочената административно-наказателна
разпоредба, на основание на която
е наложено наказанието на превозвача. От описанието на нарушението
в обстоятелствената част на АУАН и НП става достатъчно ясно за кое конкретно
деяние е наложена имуществената санкция.
Като разгледа
жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 7 ал.1 т.3 от Наредбата допустимото максимално натоварване
на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или
признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища,
отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично
или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в
приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е 24 тона за
сумата от натоварванията
на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета,
когато разстоянието между осите е над 1,3 м.
Според
разпоредбата на чл. 3 т.2 от Наредбата, при надвишаването на нормите на чл. 7
от Наредбата пътното превозно средство е тежко. Нормата на § 1. 1 от Наредбата
предвижда, че "извънгабаритни
ППС" се наричат извънгабаритните ППС по чл. 2
и/или тежките ППС по чл. 3 от подзаконовия нормативен акт.
Съгласно
чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП за дейности от специалното ползване на пътищата
без разрешение се забраняват в обхвата
на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни
и тежки пътни превозни средства. Съгласно чл. 18, ал.1 от Закона за пътищата,
специалното ползване на пътищата се осъществява с разрешение на собственика или
на администрацията, управляваща пътя.
В хода на
съдебното производство, въз основа на доказателствения
материал, безспорно е установено, че процесното ППС,
управлявано от има характеристиките на извънгабаритно
превозно средство, съгласно легалната
дефиниция, визирана в § 1, т.1 от ДР на Наредбата, с оглед на което правилно е
съобразено, че с визираното в НП деяние представлява нарушение на разпоредбата
на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП.
Съдът
намира за неоснователни доводите на въззивника, че не
са безспорно установени фактите, визирани в НП, доколкото измерването е
извършено с технически средства, които не са одобрени такива по смисъла на
закона.
На
основание чл.26 ал.1 във връзка с чл. 38 ал.1 от ЗИ, контролът на средствата за
измерване се извършва чрез одобряване на типа, първоначална проверка и последваща проверка, които се извършват от Българския
институт по метрология или от лица, оправомощени от
председателя на ДАМТН. Измервателните уреди, с които е извършено измерването на
ППС, попадат в обхвата на „средство за измерване“ , чиято легална дефиниция е
дадена от законодателя с § 1, т. 27 от ДР на ЗИ (техническо средство, което има
метрологични характеристики и е предназначено да се използва за измервания
самостоятелно или свързано с едно или повече технически средства.
Посочените
факти безспорно се установяват от представените по делото документи удостоверение
за признаване на одобрен тип средство за измерване № 06.07.4603, ведно с
приложение към удостоверение за признаване на одобрен тип № 06.07.4603, както и
свидетелство за преминал периодичен преглед на везната.
От
приобщеното по делото заверено за вярност с оригинала копие на протокол за
проведено обучение се установява, че измерването е извършено от компетентно
лице, доколкото св. С.П. притежава необходимите знания и умения за
самостоятелна практическа работа с техническо средство – мобилна везна за
почасово измерване тип DFW-KR.
Същевременно,
от приобщената по делото кантарна бележка безспорно
се установява, че техническото средство е електронна везна с № 118 873,
техническата годност която удостоверяват представените по делото документи.
По делото
са представени доказателства за извършено в деня на установяване на нарушението
заплащане на необходимите пътни такси за движението на тежко и извънгабаритно ППС. Това обаче не е основание да се приеме,
че нарушението е маловажно и да не се наказва, защото ако не бе установено от
контролните органи, таксите не биха били платени.
В чл. 37, ал. 3 от Наредба № 11/2001 г.
заплащането на таксите е предвидено като условие да се допусне продължаване
движението на тежкото и/или извънгабаритното ППС по
маршрута му, но не и като условие за ненаказуемост. Изрично в мотивите на
наказателното постановление фактът на извършеното плащане на таксите е отчетен
като смекчаващо отговорността обстоятелство, затова и глобата е определена в
минимално предвидения в нормата на чл. 53, ал. 1 от ЗП размер от 1 000 лв. В
тази връзка няма игнориране на посоченото писмено доказателствено
средство от наказващия орган и от съда.
За
нарушение на разпоредбите на чл. 26, ал.
2 от ЗП санкционната разпоредба на чл. 53, ал.1 от ЗП предвижда глоба в размер
от 1 000 до 5 000 лева. Съдът намира, че по отношение на това деяние
административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като
правилно е квалифицирал нарушението и е ангажирал административно-наказателната
отговорност на въззивника на основание чл. 53, ал. 1
от ЗП.
В чл. 53
и чл. 54 ЗП са посочени няколко групи субекти, които могат да носят административнонаказателна отговорност при нарушаване на
общата забрана за движение на извънгабаритни и тежки
ППС без необходимото разрешение: а/ физически лица, които непосредствено
извършват движението, т.е. водачите, които управляват ППС; б/ лицата, които
наредят извършване на такова движение; в/ ЮЛ или ЕТ, които се наказват с
имуществена санкция съгласно чл. 54 от ЗП за извършени нарушения по чл. 53 от
ЗП.
След като
физическите лица изрично са посочени в чл. 53 от ЗП като една от групите
административно-наказателно отговорни субекти, то наказващият орган правилно е определил,
че субектът на нарушението е водачът на
ППС, който е физическото лице. В мотивите на решението районният съд е посочил
личната отговорност на всеки водач на ППС да провери преди да потегли по
маршрута, дали разполага с всички необходими документи за осъществяване на
превоза.
Съдът
намира, че не са налице основанията за прилагане на чл.28, б.“а“ от ЗАНН.
Нарушението не е маловажно, тъй като засяга обществените отношения уреждащи
възможностите за материална компенсация от движението на ППС, увреждащи пътната
настилка..
Като взе
предвид, че наказанието е наложено в минималния, предвиден в закона размер,
съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на
същото.
Поради
изложените съображения, съдът намира, че НП следва да бъде потвърдено, като
обосновано и законосъобразно.
С оглед
направеното искане от процесуалния представител на въззивниваемата
страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на
издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния
кодекс.Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че
производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност
намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в
минималния размер, предвиден в нормата
на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата от 80 /осемдесет/ лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 6812/30.06.2020 г., с което на Й.Б.П. на основание чл. 53
ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/ му е наложено административно наказание
"ГЛОБА" в размер на 1000 /хиляда/
лева за нарушение на чл. 26 ал.2 т.1 б.а от Закона за пътищата във вр. с чл. 37 ал.1 т.3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
ОСЪЖДА Й.Б.П. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на НАП сумата от 80/осемдесет/ лева юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във
вр. с чл. 78 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд - В..
След
влизане в сила
на съдебното решение,
АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: