РЕШЕНИЕ
гр. София,
17.11.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, \/І-14 състав, в съдебно заседание при
закрити врата на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ
ГЕОРГИЕВА
при секретаря Христина
Цветкова, като разгледа докладваното от съдията дело по несъстоятелност № 2635 описа за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Подадена е молба за откриване на
производство по несъстоятелност по отношение
на „В.“ АД поради неплатежоспособността и свръхзадължеността му, с правно
основание чл.608, ал.1, т.1, т.2 вр. чл.608, ал.4 от ТЗ (ДВ бр. 105/2016 г.) и
чл.607а, ал.1 и чл.607а, ал.2, вр. с
чл.625 ТЗ.
Молителят „Б.М.-С.“ АД (н.), чрез синдика И.К., твърди,
че с ответника са в били в търговски правоотношения, като същият не е платил
свои задължения на падежа. Възоснова на издаден изпълнителен лист по гр.дело №
494/2015 г. на АС – Пловдив за същите вземания
е образувано изпълнително дело № 20168480401238 на ЧСИ Р. А.с район на
действие СГС, което е било прехвърлено на ЧСИ Ш.Д. с район на действие ОС
Благоевград и образувано под ново изп. дело № 201879604011012. Сочи се, че в
изпълнителното производство се е присъединил НАП с вземане в размер 266 000 лв.
Освен това длъжникът дължал на „Б.М.-С.“
АД (н.) сумата от 124 931, 24 лв. главница по договор за доставки,
съгласно посочените в молба фактури №№
42/31.03.2010 г.; 47/31.05.2010 г.; 49/30.06.2010 г.; 56/30.07.2010г.; 57/30.08.2010г.; 60/30.09.2010г.;
64/20.10.2010 г.; 66/30.11.2010 г..; 72/30.12.2010 г.; 76/31.01.2011г. и 78/28.02.2011г. Тези задължения били предмет
на висящо търг.дело № 2214/2014 г. на Софийски градски съд, ТО и били
осчетоводени и включени в дневниците за покупки по ЗДДС при длъжника. Затова
твърди, че има изискуеми вземания към длъжника за посочените сумите от деня на
съставянето на фактурите, която дата съвпада с датата на доставките, откогато
му се дължи и лихва за забавеното им плащане.
Сочи, че
длъжникът е изпаднал в неплатежоспособност още от 2010 г., през този период
отчита ежегодно загуба от дейността си и от 01.04.2010 г. не е в състояние да
изпълнява свои задължения по търговски сделки. От същата дата дружеството е
свръхзадлъжняло, тъй като притежаваните от него активи са трудно продаваеми и
счетоводната им стойност не покрива краткосрочните и дългосрочните задължения на длъжника.
През последните три години дружеството
реализира приходи от продажби в размер под 3000 лв. годишно, има само един
служител и няма никакви парични потоци. Дружеството не е в състояние за извърши
никакви плащания по огромните си по размер задължения. Само краткосрочните му
задължения са в размер на 2 093 000лв. плюс 78 000 лв. публичноправни
задължения. В тези задължения не са осчетоводени горепосочените задължения към
„ Б.М.-С.„ АД. Не са осчетоводени и значителна част от задълженията към НАП,
които според справките по изпълнителните дела против „В.„ АД са в значително
по- голям размер.
С молбата
се твърди, че в случая „ В.„ АД не е в състояние и не е изпълнило задълженията
си към молителя „Б.М.- С.„ АД (н.) и
останалите си кредитори. Спрял е плащанията. „В.„ АД е неплатежоспособно, тъй като не е изпълнило тези свои изискуеми
задължения, установени по съдебен ред, които са предмет на посочените
изпълнителни дела. Освен това неплатежоспособността на „В.„ АД е налице и на
основание разпоредбата на чл.608 ал.4 от Търговския закон, тъй като в
продължение на много повече от шест месеца, след получаването на съобщенията за
доброволно изпълнение по цитираните по- горе изпълнителни дела не са платили
задълженията си по тях. Шестмесечният срок по изпълнителното дело с взискател „
Б.М.-С. АД е изтекъл на 6.04.2017 г.
ИСКА съда да обяви
неплатежоспособността и свръхзадлъжнялостта на „В.„ АД с начална дата
01.04.2010 г. /датата следваща падежа на фактура № 42/31.03.2010 г./; да
назначи временен синдик и насрочи първо събрание на кредиторите. Моли съда, на
основание чл. 635 ал.2 от Търговския закон да лиши представляващите „В.„ АД да
управляват и да се разпореждат с имуществото, като предостави това право на
временния синдик, тъй като с действията си длъжникът застрашава интересите на
кредиторите.
С молбата са приложени писмени
доказателства, както следва: Уведомление вх.№
224291902731189/1.11.2019 г. по чл.78 ДОПК; копие от искова молба по т.д.№2214/2014
г. на СГС и приложените към нея копия от фактури №№ 42/31.03.2010 г. ; 47/31.05.2010 г.; 49/30.06.2010 г.; 56/30.07.2010г.; 57/30.08.2010г.; 60/30.09.2010г.;
64/20.10.2010 г.; 66/30.11.2010 г..; 72/30.12.2010 г.; 76/31.01.2011г. и 78/28.02.2011г., покана за доброволно
изпълнение по изп.д. №20168480401238 на ЧСИ Р. А., връчена на 6.10.2016 г.;
Удостоверение изх.№ 11120/12.06.2019 г. по изпълнително дело
20187960401012/2018 на ЧСИ Ш.Д., гр. Петрич. Моли съда да допусне
съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в молбата.
Съгласно
разпоредбата на чл.620, ал.5 от ТЗ молителят бил освободен от
предварителното внасяне на държавна такса.
С определение от 06.01.2020 г., на
основание чл.694, ал.4 ТЗ, е допуснато
присъединяването на кредитор „М.и.“ООД.
С писмения си отговор „В.“ АД
оспорва молбата, като твърди, че е недопустима и за молителя липсва правен
интерес от производството, поради възможността да се удовлетвори по реда на индивидуално
принудително изпълнение. Оспорва твърденията на кредитора БМС, че има парично
вземане за 124 931, 24 лв., тъй като съгласно договор за заместване в дълг
от 01.04.2014 г. сключен между сключен
между БМС, „В." АД, „Г." АД и „Ф.М.И.Г." LLC - САЩ
,
всички описани в молбата на БМС задължения на длъжника „В." АД по
представените фактури, са поети от посоченото дружество от САЩ, а В. АД е изцяло освободено като
длъжник. Наред с това, не
са налице никакви данни, както за постоянни, тежки и задълбочаващи се
затруднения в дейността на „В." АД, така и дори за временни такива. Видно
от представените годишни финансови отчети и имотни справки, от една страна
дружеството не изпитва затруднения с ликвидността, а от друга - и разполага с
достатъчно дълготрайни активи, годни да обезпечат вземанията на евентуалните му
кредитори.
Ответникът – длъжник „В.“ АД оспорва
молбата на кредитора „М.и.“ ООД, като недопустима и неоснователна; оспорва
процесуалната легитимация на кредитора в това производство, тъй като вземането
им не произтича от търговска сделка, а е
за съдебни разноски.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение, прие за
установено следното:
Безспорно е, че молителят „Б.М.С.“ АД и
длъжника са били в търговски правоотношения по повод търговски сделки, по см.
на чл.608, ал.1 от ТЗ, за което са съставени и процесните фактури. От
представените по делото писмени доказателства и справка в деловодната система
на СГС, ТО се установява, че с постановено решение по търг. дело № 2214/2014 на
СГС, ТО, но невлязло в сила, е осъдено „В.
“ АД ***, комплекс ЕСТЕ, ул.“********да заплати на „Б.М.- С.“ АД / в несъстоятелност /ЕИК ******* , гр.С.,
ул.“********сумата от 124 931 лева незаплатена цена за доставена стока –
минерално брашно по 11 фактури, както
следва : № 042/31.03.2010г., № 047/31.05.2010г., № 049/30.06.2010г., №
056/30.07.2010г., № 057/30.08.2010г., № 060/30.09.2010г., № 064/29.10.2010, №
068/30.11.2010г., № 072/30.12.2010г., № 076/31.01.2011г., № 078/28.02.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума
считано от 07.04.2014г. до окончателното й изплащане, както и да му заплати
обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 05.04.2011г. -05.04.2014г. в размер на
38 499.92 лв. на осн.чл.86 от ЗЗД, както и
сумата от 400 лева разноски на основание чл.78 от ГПК. По силата на Договор за заместване в дълг от
01.04.2014г., сключен между
БМС, „В." АД, „Г." АД и „Ф.М.И.Г." LLC - САЩ, всички описани в молбата на БМС
задължения на длъжника „В." АД по представените фактури, са поети от
посоченото дружество от САЩ, а „В.“ АД е изцяло освободено като длъжник.
Съдът намира за неоснователни доводите на молителя че договорът е сключен след откриване
на производството по несъстоятелност и не е произвел своето правно действие,
тъй като решението с което органите на търговското дружество се лишени от
правото да го представляват и да се разпореждат с имуществото е от 23.11.2015
г. Освен това действителността на този договор не е била оспорена по
предвидения в ТЗ ред основания и срокове (чл.649 ТЗ). Без значения са обсъжданите
в други производства основания за нищожност, или относно доказателствената
стойност на договора.
С оглед на горното, молителят не
се легитимира като носител на парично вземане, породено, или произтичащо от
търговска сделка, вкл. нейната действителност изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне или
последиците от прекратяването й.
Вземането на втория присъединен
кредитор пък произтича само от разноски, присъдени с влезли сила съдебни
решения. В този смисъл съдът взе предвид представените по делото доказателства
- решение по търг. дело №17/2013 г. на Окръжен съд Пазарджик; изпълнителен лист
от 19.12.2016 г. и удостоверение от 30.01.2020 г. на ЧСИ рег. № 926 при ОС София, по изп.дело № 20179260400110, от
които е видно това.
По делото е приложено в цялост
изп.дело № 20198900400611 по описа на ЧСИ с рег. № 890 с район на действие ОС Благоевград
(в което е било преобразувано изп.дело), и предходните изпълнителни дела
образувано възоснова на изпълнителен лист издаден на основание решение по в.т.д.№ 494/2015 г. на АС Пловдив за присъдено
вземане в размер на 301881, 60 лв., представляващи неплатена цена по фактура
№019/31.03.2009 г. и 92 786, 01 лв. лихва за периода от 31.03.2011 г. до
31.03.2014 г. Размерът на задължението възлиза на 104 803, 75 лв. към
12.06.2019 г., неохлихвяемо. По делото е допусната и изслушана съдебно
счетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че не са осчетоводени
плащания по посочените фактури, а погасяването на основание „договор за
заместване в дълг от 01.04.2011 г.“ на
стр.10 от заключението са посочени вземанията на ответника спрямо други
кредитори, възлизащи на 3 229 611, 63 лв. към 30.06.2020 г. и задълженията
на „В.“ АД спрямо други лица, възлизащи на 2 102 937,00 лв. към 30.06.2020
г. От заключението на вещото лице е видно и какъв е финансовия резултат за
длъжника за изследвания период и стойността на активите и пасивите на
дружеството.
От заключението на вещото лице се
установяват и стойността на показателите, използване за финансов анализ на
икономическото състояние на предприятието:
|
КОЕФИЦИЕНТИ |
2016 |
2017 |
2018 |
2019 |
30.06.2020 |
|
НА ЛИКВИДНОСТ |
|
|
|
|
|
|
ОБЩА |
1,5186 |
1,6237 |
1,6823 |
1,6368 |
33,0666 |
|
БЪРЗА |
1,3983 |
1,5028 |
1,5543 |
1,5143 |
30,8000 |
|
НЕЗАБАВНА |
0,0023 |
0,0023 |
0,0025 |
0,0024 |
0,0476 |
|
АБСОЛЮТНА |
0,0023 |
0,0023 |
0,0025 |
0,0024 |
0,0476 |
Вещото лице със заключението си
установява, че на база тези показатели и на показателите за финансова автономност
и задлъжнялост, и балансови стойности на годишните финансови отчети на
длъжника, вкл. междинния такъв за периода от 2016 г. – 30.06.2020 г. длъжникът
е в състояние да обслужва паричните си задължения, финансовите му затруднения
произтичат от нивото на задлъжнялост, което е малко над общо приетата норма и
имат временен характер.
При така установеното от фактическа
страна, съдът приема следното: Предпоставки за откриване на производство по
несъстоятелност спрямо длъжника са установените в разпоредбите на чл.608, чл.625, ал.1 и чл.631
от ТЗ, съответно и чл.742 от ТЗ, а именно: 1. Да е подадена до компетентния по
смисъла на чл.613 от ТЗ съд молба от някое от лицата посочени в чл.625 от ТЗ,
съответно от лицата по чл.742, ал.2 от ТЗ; 2. Длъжникът да е търговец по
смисъла на чл.1 от ТЗ; 3. Да е налице изискуемо задължение на длъжника по
търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините,
свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане или
за изискуеми и неизпълнени задължения за изплащане на трудови възнаграждения
към най-малко 1/3 от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от
2 месеца (чл. 608, ал. 1 от ТЗ);
4. Да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608, ал.1 от ТЗ или да се установи свръхзадължеността
му съгласно чл.742, ал.1 от ТЗ, ако той е корпоративно търговско дружество; 5.
Затрудненията на длъжника да не са временни по арг. чл.631 от ТЗ. Съгласно
разпоредбата на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо
парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й. Посочената
разпоредба установява следните материално-правни предпоставки за откриване
производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност: длъжникът следва да
е търговец; молителят следва да има изискуемо парично вземане по търговска
сделка или то да е възникнало вследствие нейното неизпълнение или разваляне, а
така също и ответникът да не е в състояние да го плати. Съгласно разпоредбата
на чл. 608, ал. 1 ТЗ
неплатежоспособността, като материалноправната предпоставка за откриване на
производството по несъстоятелност, представлява обективно
финансово-икономическо състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна
невъзможност за изпълнение на изискуеми парични задължения, за погасяване на
тези задължения към кредиторите чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни
активи. Израз на тази обективна невъзможност е и спиране на плащанията към
определена дата, но не съобразно конкретно извършено или неизвършено плащане по
вземане на определен кредитор, а чрез установяване доколко спирането на плащанията
представлява израз на общото икономическо състояние на длъжника. Поради това за
определяне на неплатежоспособността е необходимо да се установи трайно
обективно състояние на невъзможност на длъжника да погасява задълженията си по чл. 608 ТЗ чрез
коефициентите за ликвидност, събираемост
и финансова автономност/задлъжнялост.
Активната
легитимация на молителя съобразно изискванията на чл. 625 ТЗ е основна
предпоставка за уважаване на молбата по последната норма и за откриването на
производство по несъстоятелност по отношение на търговеца, доколкото законът е
предоставил само на точно определени субекти правото да искат от съда откриване
на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника им. При
недоказаност на процесуалната легитимация на кредитора последицата е отхвърляне
на молбата независимо от установеното по делото икономическо състояние на
ответника. В този смисъл е уеднаквената съдебна практика, вкл. по постановените
по реда на чл. 290 ГПК решение № 70 от 25.08.2014г. по т.д. 3560/2013г. по
описа на ВКС, ТК, I ТО и решение № 64 от 23.03.2010г. по т.д. 959/2009г. по
описа на ВКС, ТК, II ТО. В
случая се установи, че кредитора „М.И.-С.“ АД (н.) нямат изискуемо парично задължение, породено
или отнасящо до търговски сделки по см. на чл.608, ал.1 ТЗ. Доколкото такива се
установяват спрямо другия молителя, то съдът взе предвид, че по въпроса
"следва ли състоянието на неплатежоспособност да се определя в зависимост
от конкретно извършено или неизвършено плащане по вземането на определен
кредитор и кое именно "спиране на плащанията" е израз на трайно и
обективно състояние на неплатежоспособност" е формирана константна
практика на ВКС, обективирана в решения на ВКС
решение №
115/25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 33/07.09.2010
г. по т. д. № 915/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 90/20.07.2012
г. по т. д. № 1152/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 44/04.07.2012
г. по т. д. № 983/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
202/10.01.2014 г. по т. д. № 1453/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 80/08.10.2015
г. по т. д. № 1565/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о. и други. В посочените решения е изразено становището, че
неплатежоспособността по смисъла на чл.
608, ал. 1 ТЗ е обективна невъзможност на търговеца да изпълнява
задълженията си, т. е. спирането на плащанията да не се дължи на причини от
субективен характер, а на липсата на краткотрайни активи с достатъчна степен на
ликвидност, които да са достатъчни за покриване на краткосрочните му
задължения. Прието е, че неплатежоспособността се определя въз основа на
преценката на цялостното икономическо състояние на търговското дружество –
длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост
и финансова автономност/задлъжнялост, чрез които се установява обективната
трайна неспособност на длъжника да погасява своите краткосрочни /текущи/
задължения с краткотрайните /текущи/ активи.
Съгласно
презумпцията на чл.608, ал.3 от ТЗ неплатежоспособността се предполага, когато
търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл.608 ТЗ вид. Спирането на плащанията към отделен кредитор,
съответно датата на последното извършено плащане към кредитор/и сами по себе
си, без изследване на причините за тях, не са достатъчна база за определяне на
икономическото състояние на длъжника. Изложеното произтича и от разпоредбата на
чл.
608, ал. 3 ТЗ, предвиждаща, че спиране на плащанията може да е налице и
когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло вземания
на определени кредитори. Състоянието на неплатежоспособност обаче следва да се
определи с оглед на цялостното икономическо състояние на длъжника, а не само с
оглед на конкретно извършено или неизвършено плащане, нито с оглед на
последното извършено плащане към конкретно определен кредитор. В този смисъл
Решение № 348 от 19.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 1022/2018 г., II т. о., ТК.
Отделно, съгласно чл.608, ал.4 от ТЗ
неплатежоспособността се предполага, ако по изпълнително производство,
образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по чл. 625,
вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца
след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение.
Установените от закона презумпции служат за
разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на
неплатежоспособност на търговеца, поради което и ответникът носи тежестта да
докаже по делото, че затрудненията му са временни. В тежест на
длъжника-ответник по молбата е да докаже, че е изпълнил задължението или че
разполага с имущество достатъчно за покриване на задълженията му без опасност
за интересите на кредиторите. Длъжникът трябва чрез пълно обратно доказване да
обори установените от закона презумпции като докаже, че е платежоспособен и е в
състояние да изпълни задълженията си. По делото следва да се установи какво е
било икономическото и финансово състояние на длъжника с оглед коефициентите за
обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, и какво е съотношението им,
както и моментът на спиране на плащанията на длъжника с оглед определянето на
началната дата на неплатежоспособността. В съдебната практика относно
значението на коефициентите за ликвидност и останалите икономически показатели
в производството, образувано по молба за откриване на производство по
несъстоятелност, се приема следното: "По правило коефициентът на обща
ликвидност се явява основен показател за състоянието на неплатежоспособност при
действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи
при формирането му. Липсва ликвидност, когато няма търсене на пазара на
конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно е налице
несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания, като от значение за
установяването им са коефициентите на обръщаемост на съответния актив. В тази
хипотеза водещ ще е този от другите показатели за ликвидност /бърза, незабавна,
абсолютна/, при изчисляването на който включените активи, могат реално да бъдат
трансформирани в парични средства и състоянието на неплатежоспособност следва
да се приеме за установено, ако с тези активи предприятието не може да посрещне
краткосрочните, съответно текущите си задължения. Когато коефициентът на обща
ликвидност е съответен на базовия за отрасъла, но стойността на коефициент на
бърза, незабавна или абсолютна ликвидност е под стойността, характерна за
отрасъла, следва да се установи конкретната причина за това. Коефициентите на
финансова автономност/задлъжнялост са помощни и лошите им стойности при добри
показатели на ликвидност не сочат на наличие на състояние на
неплатежоспособност на търговеца, а са единствено индиция за евентуално
настъпване на това състояние в бъдеще. " – вж. Решение № 71/30.04.2015 г.
по т. д. № 4254/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о.
От заключението на вещото лице по съдебно
икономическата експертиза е видно, че
коефициентите на обща и бърза ликвидност за целия изследван периода са в
референтни стойности. Изводът на вещото лице, съобразявайки стойностите на
коефициента за финансова автономност и
задлъжнялост, е че дружеството ответник е в състояние да обслужва
паричните си задължения и затрудненията му произтичащи от нивото на задлъжнялост
(над 1) имат временен характер. Видно
от заключението е, че имуществото на дружеството, по балансови стойности към
31.12.2019 г. и 30.06.2020 г. е достатъчно за покриване на неговите задължения.
Свръхзадължеността е
специално основание за откриване на производство по несъстоятелност, което се
прилага само за капиталовите търговски дружества. Легалното определение на свръхзадължеността се съдържа в чл. 742, ал. 1 ТЗ,
съгласно който дружеството е свръхзадължено, ако неговото имущество не е
достатъчно, за да покрие паричните му задължения. То е налице тогава, когато
паричните задължения в пасива на дружеството, включително и неизискуемите
такива, надхвърлят имуществото в актива му, определено при съобразяване на
стойностите както на краткотрайните, така и на дълготрайните активи. В този
смисъл е практиката на ВКС, напр. Решение № 152/ 13.07.2018 г., постановено по
т. д. № 2205/ 2017 г. по описа на ВКС, I т. о. Под "имущество"
дефинитивната норма има предвид имуществените права на дружеството, или неговите активи. Нетното имущество на
дружеството е с отрицателна стойност, когато собствения капитал е ликвидиран
поради загубите от дейността на предприятието и когато то работи с чужд капитал
(кредитор, получени от други лица) и именно затова негово имущество не е
достатъчно да се платят паричните му задължения. Необходимо е активите да не
могат да покрият паричните задължения на
дружеството, като не се изисква задълженията на
дружеството да са изискуеми - Решение № 201/11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014
г. на ВКС, І ТО. Както се посочи в случая не е налице превишение на парични
задължения над имуществото на търговско дружество, поради което и това
основание за откриване на производство по несъстоятелност не е налице.
С оглед на изложеното,
съдът намира, че не е налице състояние на
неплатежоспособност, нито на свръхзадълженост
по см. на чл. 742, ал. 1 ТЗ,
тъй като неплащането на задължения на търговеца не в резултат на трайна и
обективна негова невъзможност да покрива паричните си задължения.
Следва да се постанови
решение, с което молбата да бъде отхвърлена и в тежест на молителя да се
присъдят сторените от ответника разноски, съобразно приложен списък по чл.80,
ал.1 ГПК. Следва молителят да бъде осъден още да заплати в полза на СГС такса в
размер на 250 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № 152072/09.12.2019 г. от „Б.М.-С.“ АД (н.) с ЕИК *******, чрез
синдика И.К., с присъединен кредитор „М.и.“ООД с дан.номер *******за откриване
на производство по несъстоятелност по отношение
на „В.“ АД с ЕИК*******поради неплатежоспособността и свръхзадължеността му, с правно
основание чл.608, ал.1, т.1, т.2 вр. чл.608, ал.4 от ТЗ (ДВ бр. 105/2016 г.) и
чл.607а, ал.1 и чл.607а, ал.2, вр. с
чл.625 ТЗ, като неоснователна
ОСЪЖДА „Б.М.-С.“ АД (н.) с ЕИК *******, чрез синдика И.К. да заплати на „В.“ АД с ЕИК*******сумата от 21 855 лв. разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК, вр. чл. 621 от ТЗ.
ОСЪЖДА „Б.М.-С.“ АД (н.) с ЕИК ******* да заплати на Софийски градски съд 250 лв. държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в седмодневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: